май 26 2020

Карнавална Венеция, 2019 година (1): Полетът на Ангела

Пътеписът днес се отнася за събития, случили се една година преди епидемията от корона-вирус да покори Италия. Мисля, че днес можете много лесно да си представите защо след тазгодишния (2020) карнавал, цяла северна Италия трябавше да бъде затворена. Иначе – днес наш водач ще е Влади, така че – приятно четене!

Карнавалът във Венеция

2019 година 

част първа

Полетът на Ангела

Днешния пътепис ще ви отведе в карнавална Венеция през 2019 година. Най-доброто време за разходка до Венеция е по време на карнавала, който се провежда там всяка година през януари или февруари. Началото на карнавала бележи началото на постите. Самата дума Karnevale означава „Karne“ (ит.) „махам“ и „Vale“ (ит.) „месо“. Или казано по друг начин „спирам месото“, т.е. „постя“.Затова всяка година самият карнавал е в различно време.

Карнавалът е най-доброто време да се набутате в най-голямата навалица,

да видите много красиви неща и да похарчите много пари за малко време, срещу които ще получите малко неща и те няма да ви стигнат. Това е времето, когато повечето тесни улички или част от тях във вътрешността на Венеция стават еднопосочни и не можете да отидете и да се върнете по една и съща улица, мислейки си, че така няма да се загубите в лабиринтите. Напротив, това е една чудесна възможност да се загубите и да видите повече неща и места в лутането за намиране на правилната уличка, водеща към площада Сан Марко или пристанището. И за да задоволя любопитството ви с факти, предлагам след като се уморите от обикаляне и хубаво огладнеете, да поседнете малко на крайбрежната пешеходна алея и да похапнете вкусни спагети за 18 евро и ако към това добавите и една малка бира плюс бакшиша, който влиза в сметката под думата “Коперто”, да се изръсите с 30 евро и да запомните кога сте били там. Ама да не си мислите, че спагетите ще са кой знае колко много или бирата кой знае колко голяма. Достатъчно, за да огладнеете отново след три часа. Но за това по-късно. 

Сега да започнем пътуването отначало

 Събуждам се сутринта вкъщи и гледам през прозореца една фъртуна, един обилен снеговалеж и никакво движение по улицата. Тихо, снежно съботно утро. Ами ако не мога да стигна навреме до София? А и как да се облека? Много въпроси, на които трябваше да намеря бърз отговор, докато си пия кафето. Излизам почти час преди тръгването на автобуса за София от автогарата в моя град. Никакво движение по улицата. 

Ден първи, 23.02.2019 г.

 Ранно утро, часа е. Нито автобуси, нито таксита на стоянката до нас. Случайно минаващо такси стана мое. До автогарата стигнах навреме. Имах време и да закуся. Да видим нататък как ще е.

Тръгваме навреме. И в София стигаме навреме. Имам около час време и в столицата. За Италия автобусът отпътува от София около 11 ч на обед. Туроператорът е същият и екскурзоводът е същият от програмата за предколедна Прага, от декември 2018 г.

На Калотина бързо минахме, екскурзоводът ме позна и ме пита къде скоро съм бил с него. Ами в Предколедна Прага, разбира се! 

Спираме в заведението след границата, то си ми е любимото място, където да изпия едно Заечарско пиво. Този път без плескавици, защото вече знам колко са големи порциите и колко лук има в тях. Продължаваме. Спирките за почивка са почти едни и същи по този маршрут – една на 100 км. преди Белград, една в Хърватия, една след влизането в Словения на заведението с една голяма крава отпред. В това заведение през деня работи кухня с готвена храна, като на шведска маса, на килограм, ама по това време на нощта беше затворена. Следващите почивки не помня, защото съм ги проспал. 

Ден втори, 24.02.2019 г. 

Утрото ни завари в Лидо ди Езоло, откъдето трябваше да вземем няколко туристи дошли тук по самолетната програма за тази екскурзия. И така, с пълен вече автобус, се отправяме към пристанището за Венеция. Закъсняли сме малко, защото всички корабчета вече са заминали, нямаше никакви други чакащи групи. Само за нас се намери едно корабче.

Пристигаме във Венеция

 и още от корабчето се виждат тълпите туристи. За ориентир на връщане ни показаха часовника на една от жълтите сгради на пристанището, които преди са били казарми.

Тръгваме по пешеходната алея. Сергии и магазинчета за сувенири и маски има на всяка крачка. Докато се събираме на пристанището и ни ориентират за това кое, къде, как, колко и защо, аз реших да погледна в първите заведения до корабчето цените в менюто за храна и напитки, за да добия представа за какво става дума. И

тръгваме към площада Сан Марко,

за да гледаме полета на Ангела за 12:00 ч.

Искам само да кажа, че не всеки, стигнал до тук по това време на деня на откриването на карнавала, малко след 9 ч сутринта, може да се добере до площада, така че да види полета от някъде.

Вървим и ни разказват, че преди години, векове дори, тук е имало пазар, хамали пренасяли чувалите със стока на гърбовете си, каручки с дървени колела пренасяли по- тежките неща и т.н.

Минаваме през няколко гърбави мостчета над каналите и стигаме до един хотел от дясната страна, за който ни казват, ако имаме време на връщане от обиколката да влезем вътре. Това бил много скъп хотел, а вътре интериора по стени и тавани бил запазен непокътнат от 14-ти век. 

Хотел Даниели

Booking.com
Хотел Даниели, Венеция – Италия
Интериор оригинален, запазен от 16 век в хотел Даниели във Венеция

Един по един, уж за малко. Защото няма как цялата група да влезе, само за да гледа. Запомних го, но за това по-късно.

Този път, пишейки този пътепис, мисля да опитам за всяко споменато място или нещо в текста да показвам конкретна снимка с линк от фейсбука ми, където се намира, за да не се получава разминаване между текст и снимка при обработката на всичко това, преди да излезе в сайта (Оценявам високо усилието, благодаря! – бел.Ст.) Стигаме до една огромна тълпа, полицейско присъствие и метални прегради. 

Обясняват ни, че това е едно от местата, които осигуряват достъп до Сан Марко, след съответните мерки за сигурност. Имало такива достатъчно, които обграждат целия площад и прилежащите улици. И който много иска да види

полета на Ангела, 

да се нареди на тази опашка и да се бута в тълпата два часа, и ако успее да мине, ще го види. През това време за останалите се предлага да се разходят наоколо, да им покажат други места, забележителности и ако успеят по-късно да минат през друго място, за да излезят на площада, но и това не било сигурно. Аз оставам тук в навалицата. Защото съм дошъл, за да видя Полета на Ангела. Венеция съм я гледал в минали пътувания.

И като започна едно бутане в навалицата

с всички произтичащи рискове от това- джебчии и т.н. Но аз спокоен, по-важните неща, документи и пари са си ми в автобуса. Подготвен за всичко това, нося само връхна дреха, бинокъл, вода, лична карта и нещо за четене, таблет и телефон. Нищо друго ненужно. И малко пари, достатъчни за деня.Пропускат по 15-20 души през пункта за контрол, проверяват ги няколко полицаи със скенер, сензор за метал и раниците за опасни и забранени неща и ги пускат. Бутането в тази навалица продължи около час и половина, но накрая минах и аз. От тук до площада – за 5 минути – и съм там.

Но това, че съм минал, още не означава, че ще видя Полета на Ангела

Може да видя само част от него. Става дума за едно спускане с въже от върха на кулата на Сан Марко на известен човек, мъж или жена, манекен, дизайнер или актьор, който през годината е постигнал някакъв особен успех или слава. Спускането завършва на сцената в другия край на площада. Всяка година за Ангел се избира известна личност – актьори, актриси, манекени или филмови звезди. Разглеждам с бинокъла към кулата от която ще се спусне Ангела – опънатите въжета от кулата, двама души горе на върха, които проверяват всичко – въжета, макари и механизми за защита. Горе от върха на кулата и долу до другия край на площада, където е сцената е опънато метално въже. Горе високо е сложен един стол и други защитни механизми, макари и т.н. От там тръгва Ангела и бавно се спуска докато стигне до сцената, където през това време се разиграват различни забавни неща – мини-карнавал, дефилета на маскирани двойки и т.н. Една огромна видеостена показва всичко това. Имаше поне 40 минути докато започне Полета, според това, което ни казаха и аз реших да се разходя наоколо и да пия кафе. Избрах си едно кафене в една малка, тясна уличка. И си седнах отвън. И докато ми дойде кафето, да му сложа захар и да го разбъркам и като погледнах,

Ангела беше на половината на въжето

 Опитах се да тръгна с кафето и да обясня, че после ще върна чашата, ръкомахайки към площада, но не ме пуснаха.

Колкото и бавно да се спуска и колкото и бързо да изпих кафето, пак нищо не видях от близо, освен слизането му на сцената. Оказа се, че полета бил за 11:30 ч.

И докато го изпия и Ангела слезе на сцената

Само го изгледах отдалече…

 През това време пред сцената дефилират двойки, облечени с карнавални костюми. Атракции, програма. И една огромна тълпа огражда всичко това, така че всеки, който е закъснял може да го гледа само на огромните монитори, монтирани малко по-високо. В програмата ни пише час за Полета на Ангела, после ни казаха друг час и това ме обърка… 

Продължих да се разхождам по площада и да снимам карнавалните двойки. Прекрасни са, красиви, усмихнати и на всеки ъгъл. Тук някъде видях и едно кученце, малко, дребно, бяло и то маскирано с една розова рокля и с един розов цилиндър на главата, завързан отдолу. Куче, куче, ама и то за карнавала маскирано. 

Куче на Карнавала във Венеция, Италия
Куче на карнавал във Венеция

И когато погледнах пак случайно към въжетата нагоре, видях как столчето, с което се беше спуснал Ангела, се връща пак нагоре. И си помислих, че може да има и втори полет за тези, които са изпуснали първия.

Ама наоколо толкова красиви неща, толкова интересни двойки и маскирани хора

и всеки да снимам, нищо да не изпусна, кафенета, програмата около сцената.

И вторият полет мина под носа ми. Трети нямаше.

Имах достатъчно време да се разходя и да снимам карнавална Венеция. Започвам със себе си. 

Авторът на Карнавала във Венеция, Италия
Авторът
San Marco, 30124 Венеция, Италия

Тръгнах по една уличка

към вътрешността на Венеция, 

но когато реших да се върна по същата, се оказа, че тя е еднопосочна. И трябва да обиколя и аз не разбрах през къде. И като се започна едно лутане по тесните улички, даже срещах и други заблудили се от групата като мен. И колко още интересни неща видях докато се лутах, само аз си знам. 

И след като се уморих,

реших да седна да похапна нещо

 Избирам заведение на крайбрежния булевард, гледам менюто, искам спагети, всички са по 18 Евро, но аз търся нещо различно от спагетите, които са ми познати. И накрая избрах нещо толкова различно, че не знаех какво означава думата. Хм, да видим. 

 Е, така е, като незнам думата „мида“, (ама сега вече я научих „Vongole“), ще ям спагети с миди.

Ами ако „Vongole“ беше нещо друго, например октопод или калмари, как щях да ги изям? И с бирата, и с копертото (бакшиша) и плащам 30 евро. Че аз за 30 евро ще си купя спагети и макарони, ще ям цяла година. 

Следва обиколка из Венеция до към 17 ч, когато ще се съберем отново на корабчето. По тесните улички във всички посоки се движат двойки, маскирани карнавално. Времето до тръгването ни мина неусетно. 

Събираме се, идва корабчето, качваме се и

обратно на Лидо ди Езоло, 

където ще спим. Там хотелът ни е почти накрая на селището, (ако съдя по номерата на спасителните постове на морето, бяхме някъде след 23-ти пост.)

По вечерно време, излизам да вечерям. Избирам си един сравнително луксозен ресторант към един хотел и си взех лазаня. Много ми хареса, даже си взех и още една. Тихо и спокойно място. И така, наближава полунощ, време е за сън.Следващият ден ще ни отведе отново във Венеция. Който иска, ще може да остане там през целия ден, а който иска само до обед, а следобед има програма до островите Мурано и Бурано.

Но за това – следващият път.  

Продължението

Карнавална Венеция, 2019 година (2): Мурано и Бурано


Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Венеция на картата:

Венеция

Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Карнавална Венеция, 2019 година (1): Полетът на Ангела”

  1. […] Малко след Ниш зимната обстановка се влоши и след като минахме реката там, попаднахме на задръстване. Хората от четири часа бедстващи, за да издърпат закъсал ТИР, но ние сме дошли тук в края на спасителната акция и чакахме само час. Това доста забави връщането ни и след чакането по границите се прибрахме в София малко след 19:00 ч, когато вече нямаше никакви автобуси за моя град и се наложи да чакам чак до 22:00 ч, за влака. През това време стоях на автогарата. Там имаше големи забавяния за заминаващите автобуси, с близо три часа закъснение тръгваха автобусите за страната и международните линии за Белград, Прага и Атина. А снега не беше повече от 10 см. Даже и влака закъсня с тръгването си с близо 40 мин. Толкова за това пътуване. Очаквайте следващата дестинация – КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ […]

  2. […] с карнавал във Венеция заедно с Влади. Започнахме с дебненето на полета на Ангела, а днес ще продължаим отново с карнавал, но ще се […]

  3. […] пътуването до карнавала във Венеция заедно с Влади. Започнахме с дебненето на полета на Ангела, продължихме със същинския карнавал и близките Мурано […]

Leave a Reply