юни 28 2020

Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив, разгледахме остров Кешм и тръгнахме обратно. Днес ще преминем през Шираз и Персеполис, за да стигнем Исфахан.

Приятно четене:

От Шираз през Персеполис към Исфахан

част седма на

Из Иран

Неделя.
Хоурбаф – Шираз – Исфахан, 569 km

Из Иран – височини, трак

Така изглеждаше лагерът ми на сутринта.

Шираз – На мотор из Иран

Както обикновено закусих, докато събирах багажа, и малко след 5:30 вече бях в движение към следващата си дестинация –

Шираз

Вторият по ред град от 3-те, на които исках да обърна повече внимание.

В Язд не беше последният случай да се закеркенеча из уличките. Тук, в Шираз, също изпитах подобни затруднения, докато намеря къде точно са нещата, които търсех, но след известно лутане паркирах на метри от входа на

древния пазар Вакил

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Пазар Вакил

Вярва се, че той датира още от 11-ти век. Докато се разхождах по коридорите му, той тъкмо започваше да се оживява.

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран

И до днес той е смятан за най-удачното място за покупка на всякакви персийски килими, подправки, сувенири и антики в околността.

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран

Докато се разхождах, станах неволен свидетел на

преминаването на тази процесия:

Процесия – Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Процесия

Мъжът, който вървеше най-отпред, издекламирваше едно изречение, а всички останали, вървящи зад него, повтаряха последните слова от него.

След като приключих обиколката на базара, направих няколко бегли опита за стрийт фотография.

Иранец – Шираз – На мотор из Иран
Иранец

Със 105 mm обектив и ръчен фокус задачата се оказа малко по-трудна, отколкото ми се искаше да бъде.

Иранец – Шираз – На мотор из Иран

Тук, в Иран, се използват ужасно много мотоциклети.

Шираз – На мотор из Иран

Отдясно на входа на базара се намира и входът за

джамията Вакил

Тя е била построена през средата на 17-ти век.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Джамията Вакил

Залата за нощни молитви е с площ близо 2 700 m² и има 48 монолитни колони с изваяни спирали:

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

И за да придобиете малко по-реална представа за мащабите:

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Авторът

Атмосферата тук е толкова успокояваща, че неусетно започваш да си представяш огромните тълпи хора, стичали се в миналото тук, за да се молят. Аз пък междувременно се размечтах за тъмноок модел с черен хиджаб.

Тук всеки квадратен сантиметър е история и десетки часове труд.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

Нито една повърхност, на която може да се придаде форма с чук и длето, не е била пренебрегната, а крайният резултат е наистина впечатляващ.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

На излизане от Шираз, движейки се на север, минах покрай емблематичната за града

порта „Коран”

Тя е била построена преди повече от хиляда години, а мястото далеч не е било случайно избрано. Оттук всеки мюсюлманин можел да се наслади на величието на древен Шираз и да възхвали Аллах за неговата доброта, че е позволил на хората да построят такъв град. В древността пътешествениците преминавали през нея, когато тръгвали на път, защото се вярвало, че така те получавали благословия. Към днешна дата пътят не преминава през нея и цялата зона е обособена за отдих и почивка. За съжаление не успях да направя снимка, тъй като не видях достатъчно безопасно място за паркиране, докато минавах покрай нея.

Следващ за деня ми бе

Персеполис

– вероятно най-известната историческа забележителност в страната.

Когато пристигнах там, на платения паркинг ме очакваше натоварено догоре BMW GS. От ония, адвенчърските, които докато видя и в съзнанието ми инстинктивно изплува тази карикатура от календара на едно немско мото списание:

Предполагах, че ако не се познаем с ездача му в комплекса, поне ще се видим тук, преди да сме потеглили, така че си платих паркинга и тръгнах към входа на обекта.

Персеполис – На мотор из Иран
Персеполис

Персеполис е гръцкото име, означаващо “Персийски град” на Парса (“град на персийците”).

Персеполис – На мотор из Иран

Строежът му започва още през 518 г. пр. н. е. по време на управлението на ахаменидския цар Дарий I Велики.

Персеполис – На мотор из Иран

След като обходих набързо това ниво, реших да се кача и до по-горното, от което пред мен се разкри следната гледка:

Персеполис – На мотор из Иран
Персеполис

Докато зад гърба ми бе

гробницата на Артаксеркс II

Гробницата на Артаксеркс II – Персеполис – На мотор из Иран
Гробницата на Артаксеркс II

Ще ви спестя историческите данни. Ако те представляват интерес за Вас, знаете къде можете да ги намерите. За да бъда честен – не останах силно впечатлен от всичко това, което вероятно си личи и по безличните ми снимки.

По път за паркинга най-после си набавих малко магничета за хладилник, както и пътна карта на държавата. Оказва се, че индустрията с магнитите по тези земи не е никак популярна.

Когато отидох обратно на паркинга, BMW-то липсваше. За сметка на това собственикът му, французин, ми беше оставил своя визитка. Човекът нямаше нищо общо с анимационния герой от по-горната картинка, в което се убедих, докато работех по пътеписа си. По това време той вече беше прекосил половин Пакистан и продължаваше към Индия, откъдето впоследствие натовари мотоциклета и себе си на самолет, за да се завърне вкъщи. Това аз не разбирам, но всеки си знае за себе си.

След тази кратка разходка в древността дойде време да потеглям. Реших, че ще пропусна разглеждането на археологическия комплекс Naqsh-e Rajab, скалните релефи и кралски гробници край Naqsh-e Rustam, древната столица Пасаргаде, където се намира и гробницата на Кир II и древният град Абарку. Разглеждането на подобен род забележителности ми бе предостатъчно за момента, затова

тръгнах директно към Исфахан

– перлата на ислямската архитектура и изкуства.

Крайпътните пейзажи не спираха да ме смайват.

На мотор из Иран

Исфахан

е разположен в средата на Иранското плато и още през IX век става център на търговията с коприна и памук. Той е най-богатият на произведения на изкуството град в Иран. През XVII век шах Абас I Велики, при чието управление Персийската империя преживява културен разцвет, построява многобройни джамии, дворци и градини, които са останали и до днес. Това бе третият град, в който исках да прекарам малко повече време.

Първото нещо, което ми предстоеше да видя тук, бе

мостът Хаджу над река Зайандеруд

Мостът Хаджу над река Зайандеруд – Исфахан – На мотор из Иран
Мостът Хаджу над река Зайандеруд

Той е бил построен през 1650 г. От шах Абас II и е имал три функции – прекосяване на реката, бент за регулиране на нивото ѝ, както и място за срещи и отдих.

Малко след като потеглих оттук, ненадейно се оказах участник в

най-тежкото задръстване, което бях виждал някога

през живота си и това без въобще да преувеличавам. В началото всичко бе наред, но когато огромните тълпи хора, крачещи почти в строй по тротоарите, започнаха да се движат И по платното за движение, покрай всички автомобили, автобуси и мотоциклети, нещата загрубяха. Все пак аз не им карам по тротоарите, нали? Спомняйки си сега за този момент, съжалявам, че не съм направил нито една снимка, но тогава въобще не ми беше до това. И въпреки че двигателят ми започна да загрява повече от нормалното, аз запазвах пълно спокойствие. Но когато някакъв келеш преметна велосипеда си над предното ми колело и сякаш закачи калника ми, ЧАШАТА НАПЪЛНО ПРЕЛЯ!!! Тогава вече си изпуснах нервите и се развиках, но за по-сигурно – на чист български, понеже шансът да остана по-недоразбран и от цивилизация бе далеч по-голям 🙂

Така след изминаването на по-малко от 4 km за близо час стигнах до градинката, чиито алеи водеха до

двореца Чехел Сутун

Видях едно свободно паркомясто и веднага се наместих там, за да изгася двигателя и да го оставя да се охлади поне малко. Докато събличах дрехите си и събирах нервите и мислите, чудейки се накъде да продължа оттук нататък, при положение, че нямаше начин да зарежа всичко тук, за да разглеждам забележителности,

при мен се появи мистър Мехди и предложи помощта си

Той бе мъж на около 40, добре облечен и достатъчно интелигентен, за да успеем да се разберем, въпреки че той почти не знаеше английски.

Той ме информира, че цялото това стълкотворение било следствие от

предстоящата визита на текущия президент на страната, Хасан Рухани,

който щял да изнася своята предизборна реч на следващия ден. Е, супер. Голям късмет изкара и той. Да дойде тук точно тогава, когато и аз съм наоколо.

Не си спомням вече за какво точно „говорихме”, но много бързо усетих, че той носи онова конкретно чувство за хумор, което много уважавам у малкото хора, които го имат. Малко по-късно и след няколко телефонни разговора между мен и племенницата му се разбрахме да тръгна с него.

Оказа се, че автомобилът, зад който бях паркирал, бе именно неговият. Тъй като вече се беше стъмнило, той караше на аварийни светлини почти през цялото време. Нямах идея къде точно искаше да отидем, но той бързо бе спечелил доверието ми, така че имах добро усещане. Предполагах, че ме води към дома си, а единственото, което ме притесняваше, беше нощувката на мотоцикъла.

Искаше ми се да видя моста Хаджу и по тъмно, когато всичките му 23 арки биват приказно осветени, но явно това нямаше да се случи, не и днес.

След близо половин час в трафика, докато бяхме спрели на един светофар, слязох от мотора и отидох до прозореца му, за да проведем следния диалог:

– Mehdi, where are we going?
– You… Go! 🙂

След още половин час се озовахме зад оградата на

жилищен комплекс от затворен тип

На паркинга, до кабинката на пазача, имаше 15-тина местни моторетки, което ме успокои. Заключих Сянката до събратята ѝ, взех най-ценните си вещи и продължихме към дома му, на две минути от паркинга.

Там ни очакваха жена му, двете му деца и най-важното, едва ли не, неговият речник по английски език. Или поне това бе нещото, което той се зае трескаво да търси мигом щом прекрачи прага на дома си. След като се събухме и направихме две крачки, се озовахме в един много широк и просторен дневен тракт с големи прозорци. Обзавеждането бе стилно и луксозно, включващо два дивана, две кресла, но не и маса!? Никаква. Кухненският бокс, който не бе отделен от врата, бе не по-малко широк и добре обзаведен. Приключвам с описанието си дотук, тъй като неусетно започнах да звуча като амбулантен брокер на недвижимо имущество. След като негово височество Речникът бе изнамерен, седнахме всички на пода върху големия пъстър килим и започнахме да си говорим малко по-нормално.

Едва ли някой от читателите тук не е чувал за прочутото гостоприемство на иранците, което аз едва сега изпитах.

Малко по-късно се появиха братът и сестрата на моя домакин, а той самият отиде до някакъв близък ресторант да вземе нещо за вечеря. Когато се върна, застелихме покривка върху килима и започнахме да се храним, докато аз им показвах маршрута си, както и миговете, които бях уловил дотук в кутийката си за секунди.

Когато разгърнахме най-новото попълнение в колекцията ми от пътни карти, останах силно изненадан. За миг

Исфахан ми се видя дори по-голям от Техеран

Освен това видях, че онзи път в пустинята Лут, за който ви бях казал, водещ до Нехбандан, тук присъства! И въобще – знаете, много по-различно и приятно е да разгърнете една хартиена пътна карта, отколкото да ровите из google maps или други виртуални карти. В първия случай погледът ви обхваща цялата интересуваща Ви територия и придобивате много по-близка до действителността представа за мащабите.

Малко по-късно дойде време за сън, така че аз и мистър Мехди се отправихме към съседния апартамент, в който по принцип живее сестра му. Той отстъпваше по площи, но не и по стил на обзавеждането. Там си застлахме по една подложка върху килима и аз легнах да спя, понеже бях доста изморен, докато новият ми приятел остана да разцъква нещо на телефона си.

Малко предистория. Преди тази случка беше започнало да ми втръсва от Иран и от цялото това внимание, което получавах навсякъде тук. Но най-вече от това да обяснявам, че съм от Булгаристан, че въобще не знам фарси, а само английски, и пътувам по този, именно, маршрут. Действително всички хора наоколо са много усмихнати, често и услужливи, но аз вече исках да се прибирам малко по-скоро и бях готов да отмятам по-големи разстояния на ден за тази цел.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан”

  1. […] Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан […]

Leave a Reply