май 06 2020

Вълшебният остров Корфу – финал

Завършваме купонджийската обиколка на Влади из остров Корфу. Първоначално огледахме околностите на Кавос , а после изкатерихме връх Пантократор. Днес ще се отдадем на купони! Приятно четене:

Вълшебният остров Корфу

купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш

Част трета

Ден осми, 30.08.2019 г.

Днес след закуска няма да ходя никъде със скутера. Обиколката ще бъде пешеходна. За днес ще търся един изоставен манастир. Питам за пътя на рецепцията в хотела и на още едно заведение по пътя. Мислех да взема велосипед под наем, но съм забравил да си взема личната карта. Без нея не става. И по-добре, че не взех. Следвам посоката за края на Кавос по главната пешеходна улица. Снимам от двете страни баровете и заведенията, в които по това време няма никого.

Кавос,когато всичко спи – Корфу
Кавос,когато всичко спи

Те са затворени. Хора също няма, празни улици, тук всичко спи поне до обед. По пътя виждам табели и за манастира и за плажа наблизо.

Плажа Аркудилас съвсем близо до Кавос, след края на селището по прашните пътища.Тук някъде има един изоставен и съборен манастир – Корфу
Плажа Аркудилас съвсем близо до Кавос, след края на селището по прашните пътища.Тук някъде има един изоставен и съборен манастир.

Поглеждам и в таблета.

Първо ще търся манастира

Асфалтът свършва. Следвам посоката по  тесни и прашни пътища. От време на време покрай мен минава някоя кола или АТВ-та. Стигам до един разклон – наляво към манастира, надясно към плажа. Стигам до най-високото място. От горе се вижда морето долу.

Хората малки като мравки – толкова е високо. На едно място виждам изсъхнало дърво, което е израстло успоредно на морето.

Поглед от горе надолу близо до носа на Кавос. Дървото расте хоризонтално... – Корфу
Поглед от горе надолу близо до носа на Кавос. Дървото расте хоризонтално…

Малко по-нататък виждам на плажа чадър, палатка и кану. Изумителна е природата тук. Не вярвам, хората да са дошли до тук с кану, трябва да има пътека някъде. Снимам  дървото.

Стигам до манастира

Отдавна изоставен, стените разрушени. Отпред има едни икони и място със запалени свещи.

Надолу пътеката продължава не знам за къде. По нея минават планински велосипеди. Връщам се. По пътя виждам змия. Гъсти храсти, маслинови дървета. Някакъв път нагоре тръгва към нищото. Решавам да изкача баира. Излизам при една голяма антена и фургон с техника към антената.

Чувствам се като излязъл от книгите на Даръл

Връщам се до разклонението и хващам надолу към плажа (ARKOUDILAS на 1,8 км след табелата). Той бил съвсем наблизо. Има паркинг за коли. Тръгвам наляво през скалите, по морето и стигам до палатката, чадъра и кануто, които гледах от горе. Снимам чукара, по който слязох от долу нагоре.

Плаж Аркудилас – съвсем близо до Кавос, Корфу

Прекрасна природа. Връщам се обратно, за да стигна до другия край на плажа. Минавам покрай една къщичка, където продават напитки, единствената на плажа. Ще пия фрапе, ама на връщане. Сега ще пия кока-кола. Вземам си една студена със сламка, вървя си по брега, радвам се на природата,заслушан във вълните. Стигам до другия край на този плаж Cape Arkoudila. Виждам един път, който води към плажа от другата страна. Но той

изведнъж свършва. Пропаднал е в морето.

От едната страна виждам, колко много е подкопан. Колите спрели горе. Ако някой се засили, без да знае и пада в морето.

Тясна пътека по ската извежда туристите към пътя, където са си оставили колите и скутерите.

Връщам се, вземам си едно фрапе на караваната и гледам как го приготвят – сипва човека две лъжици кафе, долива с три пръста вода, включва малък пасатор, бърка докато стане на пяна и стигне до половината чаша и долива с още вода, слага  захар и лед и готово. Прекрасно фрапе.

Под сламеното чадърче си почивам с фрапе и книга в ръка. Добре че не взех велосипед под наем, сигурно щях да го разбия по тези прашни пътища. Като казвам велосипед под наем- цената му е 10 евро за ден. А за скутера е 20 евро. То било  по-добре  да дам още 10 евро и да взема скутер – няма да въртя педалите и ще стигна по-далеч.

Връщам се обратно, по пътя срещам младежи с АТВ-та, поздравяваме се, подаваме си ръце, докосваме се с пръсти. Забавно е.

Връщам се по същия път, виждам още една табелка за плаж, тръгвам на там по асфалта и се оказвам точно там, където стигнах в първия следобед на края на Кавос, където пиех коктейла “Зомби”. Тогава момчето на бара се опита да ми обясни, че тук наоколо имало манастир, защото бях видял малка табелка. Но тогава нямах време. Така виждам, че съм обиколил навсякъде.

Вече съм

обратно в Кавос

Сядам на един ресторант там, където още не съм сядал, похапвам си едни пържени картофки и студена бира  и качвам снимките  от таблета в интернет. После си купувам едни очила за спомен от Корфу.

Стигам почти до хотела, часът е малко след 17 ч. следобед. Чувам от пътя още олелията, идваща от към басейна на морето до дървеното мостче, музиката и диджея. Я да видим и там какво става.

Думи нямам да опиша, за какво парти става дума,

клипа, който сложих за него в началото на пътеписа, дава една много бегла представа за това как се забавляват младежите тук.

Гледам откъм плажа как покрай басейна се е оформило парти. Музика, световни летни хитове, диджей раздвижва купона, шампанско се лее във всички посоки, басейна пълен с младежи, пръскат, викат, коктейли, сламки, прегръдки. Я, да видим по-отблизо…

Отивам, вземам си едно фрапе от бара и сядам там. Никой нищо не ми казва, все пак не съм гост на хотела. Аз съм с раницата, няма как да оставя всичко и да отида в басейна. А ми се иска.

Слънцето напекло, прилично горещо. Всички по бански, гонят се, търкалят се, свалят си шортите. Хм, да помислим малко как да бъда част от купона. Изпивам фрапето бавно, купона е на макс, няма изгледи скоро да свърши. Прибирам се в хотела, оставям всичко.

Слагам си банския, специално избран с малък джоб с цип на него. Вземам си 5 евро, отделно 10 евро на монети, пъхнати в джобчето, ключа от стаята, една риза на гърба и се връщам пак на басейна.

Вземам си един коктейл със сламка. Сядам на ръба на басейна – свалям ризата, никой нищо не ми казва и с коктейла в басейна. В единия край е плитък, прекрасна вода. Из басейна плават разни надуваеми пояси, надуваеми бананчета, крокодили, други разни пояси, патета и т.н. Всеки се плиска, плискам и аз по който си харесам и като се обърне му подхвърлям нещо надуваемо, той го подхвърля на друг и

вече съм част от купона

Танцуват покрай басейна, в басейна, коктейли, чаши, сламки. Прекрасно парти. Някои се прегръщат, други се целуват. Доплува до мен едно момче и иска да ми пие от коктейла със сламката. Защо пък не, давам му сламката и вече сме приятели. Даже се прегръщаме под водата и само се моля да не ме дръпне навътре, че не мога да плувам. Но това не ми пречи да пробвам да се удавя. О, иначе няма как да го запомня.

Гледам в средата на басейна всички стоят прави, вдигнали коктейли в ръце. Даже по едно време видях енергично раздвижване и викове в единия край на басейна – някои се скарали и започнали да се бият. Ама доста яко се налагаха и се блъскаха в храстите от живата декоративна ограда от зеленина. Разтичаха се бодигардове, други момчета от басейна. На всичко се нагледах в това селище.

Но да се върнем към купона в басейна. Аз знам, че басейните са с различна дълбочина.Този басейн е с бъбрекова форма и срещу мен е най-тясната част. Решавам да премина към другия край. Леко пристъпвам по дъното. И когато водата мина над гърдите ми и краката ми се отлепиха от дъното –

оле-мале! Потънах

Всеки вика-вряка и никой не вижда какво става в басейна. Нагълтах вода, едвам се добрах до брега. Излязох разтреперан.

Гледах, мислих, разни неща плават отгоре, ще си хвана нещо и

пак ще опитам

Хванах си малък плаващ надуваем банан и направих същото упражнение. И банана ми се изплъзна от ръцете и отново потънах. Бре,

аз – като бай Ганьо в басейна,

шляпа-шлюпа – потънах. Пак се добирам до плиткото и се хващам за ръба на басейна.

Продължавам да гледам как по средата има хора, до кръста над водата и с вдигнати ръце. До мен доплава един крокодил, надуваем, с две дръжки отстрани. Гледам го и си мисля, има по-голяма площ, две дръжки, там ще се хвана и пак ще опитам. А малко преди това, гледам един младеж със същия този крокодил по средата на басейна се качил на него, напреко легнал и си плава без да мърда ръце. И като се освободи крокодила и доплава до мен и аз  смело с крокодила по средата на басейна, където и той ми се изплъзна и ме захлупи над главата. Пускам го и

пак потънах. Оле, пак се нагълтах с вода, много се уплаших.

Едвам се добрах до ръба на басейна след енергично шляпане с ръце и крака под водата. Толкова с плуването. Останах здраво хванат за ръба на басейна на най-плиткото. И си мърдам краката и ръцете под водата в ритъма на музиката- световни летни хитове.

Малко преди 19 ч., мина един младеж от бара и започна да моли всички да излизат от басейна. Купонът свърши.

Излязох и аз и полегнах малко на шезлонгите, да си почина. Тъкмо става време за вечеря и се обличам. Тя ризата – по-мокра от банските – всеки плискал вода от басейна по нея. И се прибирам за вечеря. Разказвам как съм щял да се удавя.

След вечеря, както всички вечери, малко почивка и излизам след полунощ. За последни купони в нощта.

За тази последна вечер си бях намислил да пробвам балона с райски газ

Но нали трябва да си подложа нещо преди това, за да не е на гладно. Взех си една кока кола и една вафла. И тъкмо започнах да си я пия, когато заваля дъжд. Постепенно се усили до порой. Толкова силен дъжд, че не мога да пресека да влезя в бара на сухо. И се приютих под един навес. Интересно беше, че

всички танцуваха под дъжда

Гол до кръста младеж танцува под дъжда на фона на музиката от близкия бар. Вдигнал двете си ръце и се прегръща с всеки, минал покрай него. Дъждът вали, той целият мокър, но не спира да се кефи и да танцува. По пътя бяга един младеж с дъждобран. Друг след него го гони и му разкъсва дъждобрана на парчета. Едни младежи минават с АТВ. Брониран. Спират пред едни младежи. Бибиткат. Не се мести никой и този, дето кара АТВ-то, тръгва да ги гази. Те се развикват. Пак спира, гледа, гледа и пак тръгва да ги гази. Те се опитват да го натупат здравата, но не могат да си пъхнат ръцете между решетките на бронирания корпус. Избръмчават с мръсна газ и си заминават.

Изпивам си кока колата, дъжда намалява и аз само пресичам и вече съм в първия, любимия си

Буз бар (BUZZ POP)

Него си го харесах още първата вечер. Време е за балона. Взех си една бира и балон. Получавам и двете. Да видим

какво е това балон с райски газ

Когато четох за него, разбрах, че трябва да се разреди с кислород. Поемам наполовина дъх и другата половина я изсмуках от балона. Изсмуквам, надувам, изсмуквам, надувам. И така няколко пъти. Докато балона свърши.

Лекото замайване не закъсня

Но беше много леко, в сравнение със замайването, което наблюдавах при другите младежи досега. Пиех си бирата и се забавлявах. След два часа ще се прибирам. Но пак

реших да отида до онзи хотел с басейна

на брега на морето да видя дали няма нещо интересно пак там. Младежи насядали по шезлонгите и си приказват. В морето няколко голи двойки си правят нощно парти. В другия край на морето, друга гола двойка си правеха взаимни удоволствия, доколкото можех да видя силуетите на фона на нощното небе. Момчето беше до над коляното под водата, а на момичето само главата се показваше над водата. Любовта е голяма фантазия. И в устата влизат най -различни неща. Толкова за това.

Седнах на шезлонгите и се наслаждавах на вълните. До мен бяха седнали две-три чернокожи жени, младежи и девойки. Говореха си на английски и нещо спореха на висок глас, караха се много здраво. Но аз нищо не разбирам, само гледам. По едно време се подгониха по плажа и започнаха да се налагат, да се блъскат и да си скубят косите. Повлякоха шезлонгите и се затъркаляха по пясъка, като не спираха да се налагат. Хората около бара само ги гледаха и нищо не правеха. После пак седнаха, но не спираха да се карат, после пак се подгониха и започнаха да се налагат и да си скубят косите. Другите младежи само гледаха и се чудеха на женската злоба и завист. Не бях виждал още чернокожи да се бият. Но е време да се прибирам да спя.

На другия ден си тръгваме

Трябва да си събера багажа.

ДЕН ДЕВЕТИ, 31.08.2019 г.

Събуждам се и отивам на закуска. Трябва да си похапна повече, за да не огладнявам по пътя към дома. За днес след закуска имаме свободно време. Чакаме да дойде другата група, която ще почива на нашето място. Те ще дойдат с по-голям автобус, а с него ние ще се върнем. Екскурзоводът остава тук с тях.

Свободното ни време е до към 12:30 ч на обед. Събираме си багажа на рецепцията и всеки е свободен до обед. Аз си вземам само таблета, книгата, плажното масло и малко пари, и отивам първо да снимам пред едно заведение с едни големи фикуси за сянка.

Заведението със фикусова сянка – Корфу
Заведението със фикусова сянка

След това на плаж – на онзи

красив плаж с персийските килимчета

и големите възглавници на края на Кавос.

Правя няколко снимки и се изтягам на един шезлонг. Взех си една бира и се отпускам за пълен релакс. Много приятно, тихо и чисто място за плаж. И така до към 12 ч. на обед. Обличам се на плажа с дрехите с които ще пътувам и се прибирам в хотела.

Тъкмо е станало време за заминаване

Автобусът дошъл, голям е 60 местен, изчакахме да настанят хората, през това време натоварихме багажа и е време да тръгваме. Екскурзоводът идва с нас до пристанището. Благодари ни за вниманието и ще ни изпрати на ферибота.

Отиваме на пристанището, качваме се на ферибота, качват се и колите, а нашият автобус влиза последен.

Следва час плаване до Игуменица и от там по същият път със спиране на същите места и

следваме дългия път към България

Е, не всичко в живота е хубаво. Имаше и един много тъжен миг. Само миг, но оставил трайни чувства у някои хора от автобуса, които го видяха отблизо. Стигаме до границата, спираме на безмитния магазин за пазаруване и вече сме в България. На безмитния магазин имаше и други автобуси. Един от тях тръгна преди нас. Вечерен час, вече е станало тъмно.

Минаваме Кулата и преди Сандански

на магистралата движението беше ограничено. В далечината мигаха сините лампи на линейка и полиция. Нещо е станало. Задръстване,чакане. Минаваме бавно, стигаме до линейката. Точно пред линейката хората от към прозорците от тази страна видяха размазан и обезобразен човек. Аз погледнах, но видях само част от трупа. Със сигурност беше труп. И на другия ден четох в новините. И пред трупа беше спрял единият от автобусите, който тръгна преди нас от безмитния магазин. Човекът пресичал неправилно магистралата в тъмното и автобуса го помел. Много неприятна гледка и за едните и за другите. Тъкмо се зарадвали хората от автобуса, че вече са в България, че екскурзията им минала прекрасно и ето ти неприятна ситуация, която ще ги забави неочаквано дълго. Да настръхне човек от страх. Хората, които видяха всичко това от непосредствена близост, бяха много стресирани.

Продължаваме си, спираме по местата,където вземахме хората на идване: Благоевград, София.

В София бяхме късно вечерта

Спираме пред храм паметника Ал.Невски. Прекрасно осветен в нощтта. Продължаваме по пътя, спираме на другите места и в Търново малко след 02:00 ч. след полунощ. Следва едно чакане до към 05:20 ч, докато стана време за сутрешния влак. През това време една

нощна разходка из Велико Търново

беше прекрасен завършек на почивката. Похапнах си на Аладин по една пица и кафе после пих и стана време за влака за моя град. И тук вече е краят. Изпълнен с много положителни емоции и нови приятели – гърци, англичани, испанци, италианци и руснаци, които може би никога няма да видя отново се прибирам в моя град и се потапям в сивото ежедневие до следващата почивка.


Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Корфу и Владимир Георгиев

Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Вълшебният остров Корфу – финал”

  1. […] Вълшебният остров Корфу – финал […]

  2. анонимен каза:

    Влади,и той като мен ,вечния ерген.

  3. Стойчо каза:

    Питали Сократ, известен и със злата си жена:
    – Учителю, да се оженя ли?
    Той отговорил:
    – Прави каквото ти казва душата – след 10 години еднакво ще съжаляваш 😉

Leave a Reply