авг. 25 2009

Из Турция на мотор, 2009г (1): Към Синоп

Днес ще започнем още едно мотоциклетно пътешествие — този път ще придружим Владимир Чорбаджийски, който познаваме от разказа Изкачване на Мера пик. Приятно четене:

Из Турция с мотор

част първа

От Пазарджик до Синоп

12 юни 2009 петък (изминати 170 км)

Пътешествието започна. Все още сме в България, но само телом. Духом вече сме много далеч от тук. Днес карах само 170 км

от Пазарджик до Раднево

Тази нощ ще спим тук в домът на Илята, който е роден в този град. Баща му изкара колата от гаража, за да вкараме вътре моторите. Иво пристигна и той от София някъде посред нощ. Трима сме с три мотора. Аз и Илята Илчев сме с Хонда Африка Туин, а Иво Марков с Хонда Трансалп. Здрави мотори обурудвани с алуминиеви куфари от двете страни и пластмасов куфар от зад. Изглеждаме много внушително, точно като големи пътешественици, каквито сме в същност нали. Спряхме се на този вариант, а именно спане в Раднево, защото е сравнително близо до границата, на 85 км, за да не се налага да тръгваме от други части на България и да ставаме по сред нощ.

Родителите на Илко са много мили хораи и се постараха да не ни липсват никакви удобства. Естествено направихме и банкет за заминаването. Салати, ракии, пържола и бира. Раднево е малко китно градче с много липи по главната улица. Цялата нощ ми миришеше много хубаво на липа в стаята.

13 юни 2009 събота (изминати 484 км)

Тръгнахме от Раднево към 8.30 сутринта. Изпратиха ни тези мили хора родителите на Илята. Пътят от Раднево до Тополовград след Марица Изток-3 беше отвратителен. Тесен с ужасни дупки. Единственият светъл лъч беше, че имаше някаква пътно строителна техника в началото и най-вероятно след някоя петилетка ще го направят.

Границата минахме бързо.

Общо за половин час и нашата, и турската. Акцентът беше на турското КПП, където ни накараха да попълним специални формуляри, че не кихаме, не кашляме, не се сополивим, и изобщо, че не сме болни от свински грип. След това пътищата станаха широки и хубави, въпреки че пейзажа не се промени особено, и почувствахме, че сме в Турция. От Одрин до Истамбул са 270 км, които минахме за 2 часа и половина. На моменти ни пречеше само силният страничен вятър. От Одрин карахме по магистрала за която платихме по 5 лири. Когато според табелите оставаха, около 50 км до Истанбул, а според мен отдавана вече бяхме в града спряхме на една бензиностанция. Заредихме до горе бензин А 95 по 3,23 лири (лева) литъра и хапнахме по един сандвич. Оказа се, че аз, въпреки че съм с най-новият и бърз мотор от всички, освен това съм, и с най-нисък разход на гориво. За изминати 220 км заредих 11 литра, или по 5/100.

В 14,30 тръгнахме да щурмуваме

Истанбул — тази 14 милионна лудница на Турция.

Доста страшно беше. Три пъти попадахме в ужасни задръствания, въпреки че карахме по магистралата в посока Анкара. Няколко километра се изхитрихме да караме по банкета широк около метър. Камиони и рейсове, обаче и там ни притесняваха, и Иво, и Илята успяха да одраскат техните странични куфари в мантинелата.

Аз пощурях по едно време и подкарах, като бесен между колите. Откъсвах се напред и после ги изчаквах. Решихме че ще минем по горният мост. Той е по-малък и къс и е по-близо до Черно море. Карахме на Иво по GPS-а. На едно място ясно видях табелата за Анкара и стрелка на дясно, но Иво се пулеше в уреда и мина направо. Викам си — Иво се обърка! И наистина след няма и две минути той започна да се колебае и ослушва. Добре че на 500 м от нас имаше място за обратен завой, та бързо се оправихме и не загубихме повече от 15 минути. Викахме му -„Ей кьор олсун табела? Къде гледаш? Не видя ли табелата?“

За два часа и половина успешно минахме, около 110 км и пресякохме Истанбул. Преди обаче да излезем от града минахме по моста. Задръстването започна още километри преди моста. Там също карахме по банкета. Успяхме да спрем два пъти и направихме снимки. След моста са касите за плащане на таксата. От Европа към Азия се плаща, а обратно от Азия към Европа — не. Да, ама няма гишета за плащане кеш. Само с карти. Ама ние карти нямахме, защото картите са за многократно минаване и са над 30 лири. А пък ние искахме само да влезем в Азия. Аз се наредих успоредно до една малка кола. Изчаках шофьора да мушне картата, светофара светна зелено и минах заедно с колата без проблеми. Иво и Илята отидоха на най-крайното гише и минаха, без изобщо да спират. Взеха да вият някакви сирени, но те се направиха на глухи и не им обърнаха внимание. Пък и никой не ни спря след това, макар че сигурно са ни видяли на камерите. Какво ли са си казали операторите? „Ето ги поредните нахални чужденци!“…

Така минахме Истанбул и

влязохме в Азия

Половин час след това отбихме по някакви локални пътища, за да търсим морето и изведнъж асфалтът свърши и започна макадам. Направихме и малко офроуд. Към 10 км. После по лош и тесен асфалтов път след 40—50 км стигнахме морето. Търсихме някакво село, което било край морето, но приличало на Копривщица. Не намерихме нищо такова и поехме към Агва. На 10 км преди това градче стигнахме

Караджакьой

Плажът беше на 50 м от пътя и спряхме да снимаме. До като се мотахме и „четяхме“ табелите на турски, че е забранено къмпингуването, аз забелязах, че задната гума на Трансалпа на Иво е спаднала. Оказа се, че има забит в нея гвоздей. И така приключихме с карането за днес. Минахме 484 км, като около 10 км не ни достигнаха до Агва, където смятахме да спим. За късмет намерихме къмпинг на 200 метра от злополучното място и сега, докато аз пиша в дневника Иво прави задна гума.

От някъде се появи един нашенец, Севдалин от Шумен с двойно гражданство и сравнително добър български език. Той донесе автомобилен крик за да вдигнем мотора, защото Трансалпа няма централна стойка. Сложихме нова вътрешна задна гума, а по-нататък по пътя ще намерим гумаджия, за да залепим спуканата. Разпънахме палатките. Това спане ще ни струва по 20 лири на човек. Купихме бира, кола, домати, краставици, ще вечеряме и ще спим. И утре тръгваме нататък по брега на морето към Синоп и Самсун.

14 юни 2009 неделя (изминати 399 км)

Днес денят го започнахме с къпане в морето. Това, което не можахме да направим вчера. В началото ни беше малко студено, но после се адаптирахме и започнахме да се кефим.

После тръгнахме към Синоп по брега.

Включиха GPS-ите и потеглихме. След 10 км пътят свърши и минахме на черно. Така било по-пряко според уреда. След известни уговорки и разправии пак излязохме на асфалта. След още 10 км хубав път с плавни завои уредът пак посочи тясни черни пътища, които станаха, почти горски пътеки. Този път аз дигнах по-голям джангър. Пожелах разни „хубави работи“ на тъпите им уреди и отворих хартиеният носител картата, като заявих, че ако още един път се опитат да се отбием по разни горски пътеки в страни от главният път, то аз си продължавам по пътя без значение, какво им показват уредите.

От там нататък проблеми и губене нямаше, след като изключиха GPS-ите.

За три часа с тези минавания напряко бяхме направили само 40 км. А до Синоп бяха малко над 500 км. Но щом хванахме главният път нещата потръгнаха. После още един път се объркахме, като от

Кандира

се спуснахме към морето, където имаше някакъв курорт и пътят свърши. Иво каза, че имало черен път по край морето на GPS-a към

Карасу,

но аз категорично отказах да карам повече напряко по черно, пък и на другите нещо им беше спаднал ентусиазма за офроуд, та се върнахме назад 20 км пак в Кандира. От там по царският път отпрашихме към Карасу, Акчакоса и т. н. Сравнително тесен път, но с хубав асфалт, много села и махали, и страшно много завои.

Нещо като старопланински проход, а планините, като източните Родопи. За първи път виждах толкова нагъсто села едно до друго. Точно до табелата за края на едото село, на 1 метър по-нататък табела с името на следващото село. Доста крави и овце. Въпреки че морето е едва на 10 км никой не строи хотели и не чака почиващи. Гледат си земеделието и скотовъдството, и само на самото море, където има плажове има развита някаква хотелска и туристическа база, но и тя само до 2—3 етража. Никакви 8—10 етажни грамади. Никакви СПА-хотели и ваканционни селища от затворен тип, дискотеки, казина и барове.

След Акчакоса минахме през Алапли и Еречит. Малки градчета по склоновете на планината край морето. Много живописни. Към 17 часа стигнахме

Зонгулдак

100 хиляден град на залив построен подобно на Велико Търново, или Кавала по склоновете на планина, която се спуска стръмно към морето. Преди да влезем в града минахме няколко тунела и след града също. Зонгулдак има корабостроителница и доста мини, и шахти, както и въжени линии, и вагонетки за транспорт на рудата към пристанището.

Вече бяхме минали близо 300 км по пътища с изключително много завои и стана ясно, че до Синоп по никакъв начин не можем да стигнем. Решихме да продължим

към Бартин и Амасара

Бартин е доста голям град, колкото Зонгулдак, но разположе по-навътре в сушата. На около 20 км от морето. До него води широк четирилентов път с плавни хубави завои и дълги прави участъци. След това пак свихме към морето за Амасара. Пътят стана много тесен и стръмен с такива завои, че направо си виждах задницата на мотора. За първи път виждах толкова стръмни обратни серпентини. Когато предният мотор взима завоя, въпреки че е пред теб имаш чувството, че е точно под теб и ти караш над главата му.

По средата на този, около 10 км път спряхме да видим каменната птица изсечена в гранитна скала над пътя и статуя на някаква гръцка богиня до нея. Направихме снимки. После снимахме и панорамата към града от едно пазарче и влязохме в Амасара. Градче с около 25 хиляди жители. Изключително интересно и живописно. Явно много древно с крепост, пристанище, остров и полуостров. Нещо като Несебър и Созопол. Пълен с туристи град.

Amasra, Турция

Намерихме една къща с пансион. Направихме пазарлък за 25 лири на човек и се разположихме на цял етаж. Кухня, хол, две тоалетни, баня и стая с три легла. Паркирахме моторите в тясно проходче пред входа на сградата и се отдадохме на почивка. Този ден бяхме минали точно 399 км. Иво предложи да не се излагаме за 1 километър, ами да взема да вдигна мотора на централна стойка и да въртим на ръка предната гума, до като стане 400 км на брояча

Вечерта хапнахме черноморска риба в ресторант на брега, която поляхме обилно с бира Ефес Пилзен.

15 юни 2009 понеделник (изминати 330 км)

Сутринта рано днес се разходих из Амасара. Ходих да видя крепоста и направих много снимки. Личи си влиянието на генуезците тук по стените портите и фризовете.

Крепостите в същност тук са две, като едната е на полуострова, а другата на острова и са свързани с каменен мост. Водата в морето е кристално чиста и в двата залива.

Стегнахме багажа и си тръгнахме от Амасара.

Днес вече ще

гоним Синоп

Не само го подгонихме, ами даже успяхме и да го стигнем. Днес минахме само 330 км, но за това пък какви! Почти през цялото време от 9 сутринта до 8 вечерта завой след завой. Толкова завои, колкото направих днес не съм направил сигурно общо за цялата година. Сравнително тесен път с хубав асфалт, но с много едра фракция чакъл. До 2—3 см големина на зърното. Това прави асфалта доста грапав, но пък гумите захапват, като питбули. Направо моторджииска мечта. За 330 км имаше само няколко по-прави отсечки по няколкостотин метра и то в населените места. Гледките също бяха невероятни. Непрекъснато караш в планина. Край теб борове и широколистна растителност. Непрекъснато ти мирише на цветя и на билки, а под теб е морето в наситено синьо. Непрекъснати изкачвания и спускания, и завой след завой…

Днес бяхме направо в моторджииският рай! На моменти навлизахме по-навътре в планината и минавахме село след село. Свършва едното и веднага започва другото. Даже днес видях две табели на един пилон. Едната за края на едното село и над нея с името за началото на другото село. Минахме и през село Пазарджик, но табелата беше доста изкривена и огъната и не спрях, за да снимам. Тя беше на един остър завой и явно някой се е блъснал в нея. Почти във всяко село има джамия. На няколко пъти, както си карах ме стряскаше силен странен звук и после се усещах, че ходжата пуска уредбите и усилвателите на джамията и пее.

Вечерта малко преди Синоп отбихме от главният път и през едно село и малко офроуд стигнахме до морето, където направихме лагера за тази нощ. Минахме през 70—100 метра мек пясък с дълбоки коловози и Илята успя да падне с мотора там. Нямаше никакви последици нито за него, нито за мотора, защото куфарът и ролбарът му легнаха в пясъка, а той се измъкна без драскотина от долу. Помогнах му да вдигне мотора и го избутахме до лагера. Преди това, обаче не пропуснах да му снимам „резила“ за поколенията. И аз не минах метър. Нещо бе започнало да трака по мотора ми и сега установих, че една тръба разпънка на страничните ми куфари се е счупила на две. Ще я шинирам утре с една от щангите за гуми, които нося, както се шинира счупен крак и се надявам да устиска до България. Ако не ще търся заварчик тук в Турция. Багажът ни е много и сме доста тежки за офроуд. Ще трябва да спрем с тези изпълнения извън пътя, за да не си отворим по-големи проблеми.

Продължението:

Из Турция на мотор – 2009г(2): От Синоп до Агри

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът (всички снимки)

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Из Турция на мотор, 2009г (1): Към Синоп”

  1. Златомир каза:

    Влади, имам едно фактологическо допълнение и ще го вмъкна тук, защото си мисля, че е полезно! Мостовете над Босфора (както и магистралите) могат да се плащат с KGS карта, която не струва над 30 лв (доскоро и аз така си мислех – явно сме го чели на едно и също място), а струва 3 лири (лева) и след това можеш да си я зареждаш с абсолютно произволна сума колкото пъти и когато решиш! Примерно аз заредих с 27 лв, които ми стигнаха да си платя магистралата Одрин-Анкара, моста над Босфора и по обратния път Гереде-Одрин…
    П.п. Картата си я закупих в началото на магистралата при Одрин, но сигурно има и безброй други места, на които можеш да си я купиш/зареждаш! А безспорно е много удобно нещо, особено за човек моторист, защото знаеш – спираш, сваляш ръкавици, почваш да ровиш по джобовете за пари, през това време гледаш да не прекатуриш мотора и т.н., с две думи – с картата пестиш време и досадни процедури:)))
    П.п. Още веднъж се извинявам за „лирическото“ отклонение!

  2. Стойчо каза:

    Таман си е на място лирическото отклонение – можеш ли да го формулираш в едно изречение или ред, за да го сложа в Пътните такси за Турция?

  3. Златомир каза:

    За заплащане на магистралите в Турция и двата моста над Босфора може да се използва KGS карта, чиято стойност е 3 лири и се зарежда с произволна сума според нуждите и желанието на притежателя и!

    Така по-добре ли е:)))

  4. Стойчо каза:

    Благодарско! Актуализирах го 🙂

  5. Радка каза:

    Не си падам много по говоренето и писането, но пътеписът ми хареса. Аз също съм от Пазарджик, но никога не съм ходила в Турция и ми е интересно, че има село Пазарджик. С нетърпение очаквам продължението.

  6. ВладиЧ каза:

    Златомир, благодаря за инфото! Важно е. Ще го имаме в предвид. 🙂
    Радка, в Турция съм минавал в две села с име Пазарджик и в един град пак Пазарджик, но с около 25 000 жители. Имам снимка само пред една от табелите в едното село и то при пътешествието през 2008 година. 🙂

  7. […] на Владича из Турция с мотор. Оставихме го в подстъпите на Синоп. Днес ще преминем от Синоп през Трабзон и Арзурум, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version