апр. 27 2020

Габрово: До Балкана и обратно

С Елена днес ще отскочим до Габрово. Приятно четене:

Габрово: До  Балкана  и  обратно

          Какво слънце се е изперило на хоризонта, напук на прогнозите, че всеки ден ще вали. Черният ръкав на пътя те засмуква от скоростта, а отстрани зелените глави на дърветата ти се покланят – „Хей, на добър път!” А лехите-войници са изпънали снага и на пръсти чакат да пораснат.

    В равното Загоре съм вече, градът е като шахматна дъска с прави улици  и с дъх на стар чайник от липите в него. Другият автобус е различен – балкански, с други на вид хора и с други нрави. Няма много време за суетене – категоричното  „тръгвам” постави всеки на мястото му и автобусът  се запревива по завоите, покрай еловата гора. А майската мъгла дойде изневиделица. Мрак, белота, стръмнини, фарове – имаш чувството че си в паралелен свят.

     В ниското долу вече се пилеят първите  сгради на Габровo

 А на автогарата  с домакините от

Боженци

 си говорим от двата й края. Ех, какво ли не прави техниката! Но затова пък бързо се разпознахме и … към Боженци. Кметковци, Съботковци още на –овци ,докато стигнем до някогашното колибарско селище, сега  Архитектурно-исторически резерват „Боженци”.

Гледка от Стара планина

    Всички разказват легендата за Божана, която бяга от турците и се крие в шепите на планината. Сега в селището има два музея, килийно училище, работилница за пречистване на восък, църквата на пророк Илия и множество изгърбени  калдъръмени улички, които те водят до романтичните възрожденски къщи с покриви от дялан камък.

Габрово

       „Добре дошли и отишли” тези думи на великия сатирик Радой Ралин  посрещат и изпращат гостите в

Дома на хумора и сатирата в Габрово

 А котката с отрязаната опашка е на пиедестал, да се знае, че тук всички са най-напред габровци, после българи. Вицовете и анекдотите за тях  са безброй ,събрани на едно място. И естествено и габровските Адам и Ева   нямат равни по света – така де габровецът ще претегли ябълката наЕва, а на клона ще сложи бебето, та да му свири, докато спи. А на изпроводяк  Дон Кихоти Санчо Панса напомнят за себе си, заедно с Чарли Чаплин и Хитър Петър.

      Една дама на достопочтена възраст  влезе в

храма „Успение Богородично”

  ведно с двете си внучета, щъкащи като щиглеци край нея. Но… се укротиха щом чуха камбанния звън отвътре и  видяха  светнатия  полилей тъкмо под купола на църквата. Не случайно е толкова огромен – подарен е от Княгиня Клементина – майката на Фердинанд.  А камбаната бие още от средата на 19 век, когато известен габровец я купува и крие в Соколовския манастир. Някога турците не са разрешавали камбани, затова са се чували само черковните клепала. А тази камбана е извисила глас  при  възкачването на султан Азис на престола. Оттогава – та чак до днес ….

      Ако поискате да видите градския тип къща с бита на Габрово от края на XIX до 40-те години на XX век, елате в

Дечковата къща – сиреч регионалния исторически музей

 Тази  сграда е известна още като  „къщата на спомените”, защото каква ли не е била    – от сграда на Българския червен кръст до кметство. В нея има всичко, което може да побере един богат  дом. Известни габровски фамилии  Стомонякови, Ямантиеви, Хаджиберови, Гунчеви и други и … други са откъсвали от семейните реликви, за да вдъхнат   живот на тази възрожденска сграда.  Музикалната кутия тихо припява спомени редом със стария тръбен грамофон. А пианото напомня за някоя девойка , облечена с дрехите от съседната  стая и нагиздена с крисивите и изящни бижута. И вестник „Икономична домакиня „се мъдри”  редом с фотографиите на дами по бански костюми, които от днешна гледна точка си е цяло облекло – е те- банските   не са така оскъдни като сегашните . А какво е една къща без кухнята – като се каже „в къщи” българинът най-напред си представя кухнята, оттам започва упойната миризма на тогавашния дом.  

Централен Балкан – Стара планина

      Назад, назад по увития като змия път надолу към равна Тракия.  От автобус –  на автобус, от спирка –  на спирка , докато се покажат хълмовете  на Пловдив. Далеч в Балкана  останаха новите познанства, новите приятелства, които цедката на времето  неизменно ще сортира и подреди. Ще останат спомените, по които  ще се връща всеки един, който не е казал сбогом, а до нови срещи. 

                  Елена Бояджиева, Пловдив

Автор: Елена Бояджиева

Снимки: patepis.com и Владимир Георгиев

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Стара планина или писани от Елена Бояджиева – на картата:

Стара планина и Елена Бояджиева

Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Габрово: До Балкана и обратно”

  1. анонимен каза:

    Учих за инженер в Габрово година и половина от 1988,а също съм от тракийското поле .Не можах да свикна с тази планина.

Leave a Reply