апр. 24 2020

Андалусия – слънчевата приказка на Испания (2)

С Цветелина продължаваме из Андалусия. Започнахме с Кордоба и Гранада, Естепона и Гибралтар, а днес ще продължим с Ронда, Марбея, Михас, Севиля и Мадрид за финал.

Приятно четене:

       Андалусия – слънчевата приказка  на Испания

част втора

Ронда, Марбея, Михас, Севиля и Мадрид за десерт

На следващия ден по предварителен план тръгваме за

Ронда

Ронда е на около 70 км от Естепона и пътят се вие високо в планината. След около 1,5 ч.  пристигаме и дълго търсим място за паркиране. Паркираме пред малка църква и тръгваме по централната улица. 

Църква в Ронда – Андалусия, Испания

Тя ще ни отведе до главната забележителност –

мостът над каньона Тахо

Първо стигаме до панорамна площадка,  от която се откриват величествени гледки към каньона. Мостът свързва старата и новата част на Ронда . Висок е 98 м.  и е строен 40 години. За това пък е грандиозен. Извисен над каньона,  страховит и в същото време красив.

Мостът над каньона Тахо – Андалусия, Испания

От моста се отправихме към арената за бикоборство. Тук е родното място на тореадорството.

Арена за борба с бикове – Ронда – Андалусия, Испания
Пред арената

В близост до моста и арената се намира кметството – сградата е много красива.

Кметството в Ронда – Андалусия, Испания
Кметството

Сядаме за кратка почивка на главната улица,  за да хапнем

едно от кулинарните изкушения на Андалусия – чурериа,

нещо като нашето тесто за мекици, изпържено и сладко. Отправяме се отново към морето. По пътя надолу има прекрасни мирадори (гледки).  Спираме на едно такова място, за да зърнем от високо голф игрищата.

Голф игрище – Андалусия, Испания
Голф игрище

Слизаме до морето и влизаме в

Марбея

  Марбея е известен курорт в Испания. Частта,  която се намира покрай морето,  много прилича на нашия Слънчев бряг – хотели, хотели, заведения. Особено впечатляващо е пристанището – Порто Буенос. В Малта бяхме виждали големи яхтени пристанища,  но с такива луксозни яхти – не.

Яхтеното пристанище на Марбея – Андалусия, Испания
Яхтеното пристанище на Марбея

Тук е пълно с арабски ресторанти и, разбира се – с  араби. Не липсват и руснаци.

Отново поемаме към Естепона,  за да се потопим в спокойствието и тишината.

На следващия ден отново тръгваме към следващата дестинация –

Михас,

малко бяло село Пуебло – от испански – бяло село – приказно красиво,  сгушено в подножието на Сиера де Михас. Стръмен,  но много хубав път ни отвежда към селцето. За нашите представи обаче това не е селце,  а градче.

Михас – Андалусия, Испания
Михас

Влизаме  в Михас

и,  както си е редно,  дълго търсим място къде да паркираме. Паркингите са пълни,  по улиците няма места и след като вече няколко пъти сме обиколили уличките и се отчайваме,  полицай ни помага да паркираме.

Mijas, Andalucia, 29649, ES

Първото нещо,  което виждаме,  са прословутите

магарета. Това е емблемата на селото, 

 защото в миналото са носили вода с тях, а и са били единствен транспорт в планината. В центъра се намира магарешки паркинг.

Паркинг за магарета – Михас – Андалусия, Испания
Паркинг за магарета

Магарешката пиаца

е атракция,  която може би е единствена в света. Всяко магаре си има номер,  плетен намордник и още други плетени украси по главата,  красиви тъкани одеяла са наметнати на гърбовете им,  медени звънчета звънтят на шиите им.

Паркинг за магарета – Михас – Андалусия, Испания
Магаре на паркинг

Предлагат се и двуколки,  с които може да направите

обиколка на селцето

  Обиколката е още по приятна пеша. Малки, криволичещи, калдъръмени улички, осеяни с магазинчета за сувенири, керамика и кожени изделия примамват хиляди туристи. Попадаме и на

арената за бикоборство

тя е с нетрадиционната елипсовидна форма. Множеството кафенета и ресторантчета са пълни с местни и туристи. Улични музиканти разведряват всички, а сергии, на които се карамелизират различни ядки, разнасят невероятен аромат. В южната част на Михас, с поглед към Средиземно море , попадаме в малка

ботаническа градина

Тук виреят екзотични растения,  пред всяко от има надпис.  Но не толкова тези растения,  колкото гледката ,  която се разкрива от градина ,  привлича туристите. Широка ясна гледка към долината и морето приковава погледа ни. Толкова е красиво,  че ни се иска дълго да стоим,  а и ако може да останем тук.

Връщаме се в Естепона,  за да прекараме последната си вечер тук.  Сутринта с тъга пием последно кафе  и тръгваме към следващата се цел –

Севиля

Севиля е столицата на Андалусия и е разположен на река Гуадалкивир,  която е плавателна за круизни корабчета около града. Пристигаме в хотела по обяд. Настаняваме се и пак нетърпеливи тръгваме по забележителностите на града. Хотелът ни е на толкова добро място, че всички забележителности са на пешеходно разстояние.  Първо се отправяме към

Катедралата на Севиля

Тя е трета по големина в света. След дълго чакане на опашка, влизаме в катедралата  и отново сме възхитени от красотата и величието,  от архитектурата и позлатата.

Гробът на Христофор Колумб

е най-привлекателното за туристи място тук. Макар да са погребани само 200 г от неговите мощи (останалите са в Доминикана), трудно може човек да си пробие място, за да види величествената гробница. Композицията приковава погледа на всички туристи.

Гробницата на Колумб –Катедралата на Севиля – Андалусия, Испания
Пред гробницата на Колумб

На  

Кулата Хиралда

  се намира камбанарията на катедралата.  Изкачваме се на нея ,  за да видим отвисоко Севиля. Прекрасно е!

За разлика от други кули (като например кулата на Свети Петър във Ватикана), тази не е трудна за изкачване, защото не е със стъпала. До върха се стига по полегата виеща се каменна пътека, на която има 34 площадки. Изкачването си заслужава, въпреки че горе има много туристи и снимки се правят трудно. За това пък може да видиш цяла Севиля от четири посоки. В подножието на кулата във вътрешен двор има портокалова градина.

Севиля – Андалусия, Испания
Севиля

От Катедралата поемаме към

двореца Алказар

Тук разбираме грешката си – не сме си купили предварително билети. Огромна опашка на два–три реда се вие около двореца. Решаваме да се върнем на другия ден рано,  преди да са отворили вратите на двореца.

Поемаме към площад Испания

Минаваме покрай много красиви стари сгради – Университета на Севиля,  Парламента,  красив парк, и… невероятна красота, човек трябва да го види, не може да си го представи. В полукръг е разположена невероятна сграда на пет етажа,  пред която има езеро. Малки красиви мостчета преминават над него и отвеждат към сградата.

 В подножието на сградата са изработени гербовете на всяка провинция на Испания, заедно с карта на местоположението й.

Севиля – Андалусия, Испания

Сградата е направена за изложение през 1929 г,  но е подновена през 2011 г. Тук са разположени представителство на различни министерства,  информационни туристически центрове, магазини да сувенири,  изложбени зали. Сядаме на едни от стъпалата,  за да погледаме фламенко,  изпълнявано от младежи. На други стъпала заедно с местни жители слушаме стари испански песни. Може би най-красивото място в Севиля. И пак не ни се тръгва,  но малкото време,  с което разполагаме,  не ни дава да се отпуснем и поемаме към

кулата дел Ора/златната кула/,

която се намира на брега на реката. В миналото е имала отбранителна цел, а днес е туристическа атракция.

Кулата дел Ора/златната кула/ – Севиля – Андалусия, Испания
Кулата дел Ора/златната кула/

Главният търговски квартал на Севиля

се намираше в непосредствена близост до хотела. Затова не пропуснахме и дълга разходка из него. Три – четири дълги улици,  пълни с магазини на известни и неизвестни марки,  сувенири и заведения. Типично испански търговски улици. Пълни с хора – местни и повече туристи. Вечерта се отправяме на нощна разходка.  Много искахме да видим нощна Севиля.  За наша изненада градът не е от най-красивите нощем.  Единствено

площад Испания

грееше в ярка светлина под пълната луна.

Площад Испания – Севиля – Андалусия, Испания
Площад Испания

На връщане към хотела установихме ,  че доста от магазините работят,  а беше около 1 часа след полунощ. Не пропуснахме да пазаруваме от такъв магазин.

Магазин за корк и коркови изделия – Севиля – Андалусия, Испания
Магазин за корк и коркови изделия

Андалусия е известна с

марката магазини Коркчо

Тук се продават изделия от корк – чанти,  портмонета,  шапки, химикали,  тефтери…Толкова са красиви, че не знаеш какво да си избереш. А и не е нещо,  което се вижда често. След нощното пазаруване се прибираме приятно грохнали в хотела и след кратък сън отново потегляме – този път към последната ни цел –

Мадрид

Разстоянието Севиля –  Мадрид е доста голямо, над 500 км. Някъде след Севиля навлизаме в друга испанска провинция – Естрамадура. Това е бедна провинция, която разчита предимно на отглеждане на прасета и производството на хамон.

Чудехме се къде да се отбием ,  за да разгледаме още нещо и да починем,  но така и по-голям град или забележителност не намерихме. Влязохме в малко градче, за да търсим бензиностанция, тъй като по магистралите няма такива. Намерихме не само бензиностанция,  но и фирмен магазин за хамон. За наше учудване хамонът тук беше доста евтин и, разбира се, веднага купихме. Пътят продължава около множество ферми за прасета,  които се отглеждат свободно в огромни заградени пространства,  в които растат дъбове. Именно от хранените с тези жълъди прасета се прави най-хубавия хамон в Испания.

Около 18 часа

пристигаме в Мадрид,

предаваме колата,  без никаква драскотина, благодарение на добрия ни шофьор, и се отправяме да починем.

На другия ден ни предстои да разгледаме столицата на Испания,  и то само за един ден! Полетът ни е късно вечерта и затова си правим план какво и как да разгледаме за един ден.  Предварителните ни проучвания сочат,  че това е напълно възможно. И тъй като сме отседнали при приятели,  които живеят в Мадрид, те ни дават ценни указания.

В 9 часа сутринта се озоваваме на спирка на влакче –renfe – което за 40 минути ни отвежда до спирка Аточа. Това е възлова спирка,  която е отправна точка на нашето пътешествие из Мадрид. Поемаме пеша на север,  за да видим красивата сграда на националната библиотека.

Националната библиотека – Мадрид, Испания

И на кметството

Кметството – Мадрид, Испания
Кметството

Както и фонтанът, пред който празнува победите си Реал Мадрид

Фонтанът на Реал Мадрид – Мадрид, Испания

И статуята на Колумб на плаза Коломбо

Колумб – Мадрид, Испания

Оттам тръгваме към

Гран Вия – главната търговска улица

Тя не е особено впечатлителна с магазини,  но за това пък сградите,  които се намират там са уникални. За разлика от много красиви стари сгради в България, в Испания те се поддържат в отличен вид.

Търговската улица Гран Вия – Мадрид, Испания

От Гран Вия стигаме до

площад Испания,

който за съжаление е в ремонт и не можем да видим голяма част от него,  като например статуята на Сервантес. Малко разочаровани

тръгваме към площада с двореца

Отново огромна опашка ни спира да влезем вътре, затова се задоволяваме да го разгледаме отвън,  заедно с градините му.

Дворецът – Мадрид, Испания

Непосредствено до двореца се намира

„странна“ катедрала

Тя е построена в съвремието – последно през 1993 г е имало довършителни работи. Затова е напълно различна от катедралите, които видяхме в Гранада, Кордоба и др. градове на Испания. Катедралата е доста различна и отвътре – не е така красива и богато украсена като другите.

Съвременна катедрала – Мадрид, Испания
Катедрала

Продължаваме  към

плаза Сан Доминго

Този площад е особено привлекателен с две неща – закритият пазар и множеството заведения.  Закритият пазар е в долната част на площада и е доста голям. Има няколко входа,  а вътре е гъмжило от хора. Трудно си проправяме път през множеството,  за да разгледаме интересните сергии.

Пазар на площад Сан Доминго – Мадрид, Испания
Пазар на площад Сан Доминго

Тук може да се намери всичко – месо, риба,  зеленчуци,  маслини,  сладкиши, тестени изделия. Много е интересно,  но и много задушно и шумно. Излизаме и сядаме в малко заведение , за да хапнем тортиля със студена бира. Отпочинали,  поемаме към

плаза Майор


Спираме пред паметника на Филип Трети. Самият площад е много красив,  сградите образуват затворен четириъгълник,  площадът е в средата,  на първите етажи на сградите има множество магазинчета и заведения.  И тръгваме към последната ни цел –

Плаза Пуерта дел Сол / вратата на слънцето/

Това е централен площад,  абсолютен център на Мадрид. Тук среща си дават метро, влакче,  автобуси. Няколко са забележителностите – статуята на Карлос Трети,  часовниковата кула, нулевият километър – географският център на Испания и символът на Мадрид – мечето с ягодовото дърво.

Качваме се отново на влакчето и се прибираме,  за да се вземем багажа и да отлетим за България. Летището е огромно,  повече от 15 минути вървим,  за да стигнем до нашия изход. Казваме”довиждане „ на Испания и се качваме на самолета.

Осем дни, които ни се сториха като осем часа,  осем дни в приказна слънчева Андалусия,  с която не искахме да се разделим,  и на която обещахме , че отново ще се върнем.

Автор: Цветелина Грозданова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания, Мадрид или писани от Цветелина Грозданова – на картата:

Другата Испания и Мадрид, както и Цветелина Грозданова

Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Андалусия – слънчевата приказка на Испания (2)”

  1. […] Андалусия – слънчевата приказка на Испания (2) […]

Leave a Reply