авг. 24 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(13): Космически център Кенеди в Кейп Канаверал, Флорида

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, Лос Анжелис и Сан Диего и Лас Вегас и Големия каньон, пропътувахме От Аризона до Флорида и стигнахме до Маями, Флорида. За последно бяхме на остров Key West, Флорида, а днес ще видим Космическия център Кенеди и пистата Дайтона. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част тринайсета

Космически център Кенеди в Кейп Канаверал, Флорида

Сутринта закуската в хотела е в зала, приличаща на работнически стол в наш завод от недалечното минало. Малко по-късно излизаме на път 528 който е до хотела и след по-малко от километър минаваме по дълъг мост отвеждащ

до Cape Canaveral,

или по-точно до областта, която се води под това име. На изток, до самия нос Cape Canaveral, се отива по още един мост и там има военно-въздушна база, а повече от съоръженията на NASA са на територията преди това. Следваме указателните табели и завиваме наляво към Kennedy Space Center. 5—6 км се движим през блатист район, след което стигаме до паркинг, който, разбира се, е огромен и голяма част вече е заета, така че намираме свободно място доста далеч от входа. Оставяме колата и се отправяме към входа по алея, край която са монтирани много табла с фотоси на космическа тематика. На влизане се минава под арка и се излиза на малък площад. Наблизо се вижда цяла „гора“ от стърчащи макети на ракети.

Алеята към входа на Kennedy Space Center

Отправяме се към спирката на Bus Tour-a. Нареждаме се на змиевидна опашка, оградена от парапети. Отгоре има сенник с монтирана инсталация, която с помощта на няколко вентилатора разпръсква водна мъгла за разхлаждане на чакащите. След около 15 минути се качваме на поредния луксозен автобус, на който има монтирано и подвижно стъпало за инвалидни колички. В автобуса на няколко монитора течеше информация. Разбрахме, че

Cape Canaveral е резерват и само много малка част от него е заета от NASA.

По едно време шофьора намали и каза да се оглеждаме за алигатори в близкото блато, тъй като често излизали на брега и се виждали от пътя. Но нямахме късмет и не видяхме такова животно. Минахме покрай малка трибуна, която се използвала от журналисти и близки на астронавтите за наблюдение излитането на совалките. Оценено е, че риска от взривяване на ракетата при пускането й е 95%, а при запалване на двигателите мощността се равнява на атомна бомба и с оглед на това минималното безопасно разстояние за наблюдаване е определено на пет километра. Успоредно на пътя, по който се движехме, беше и пътят „the crawler way“, по който се придвижат изправените вертикално совалки, качени на „the crawler“, от сградата, където се сглобяват, към площадката за излитане. Разстоянието от пет километра изминавали за 8 часа по застлания с чакъл път. Първата спирка на бус-а беше до наблюдателната кула, от която се виждаха и двете площадки за излитане на совалките. Кулата е на три етажа и в средата между етажите беше монтиран главният двигател на совалката Challenger, която е летяла 8 пъти в периода 1992г — 2000 год.

Двигателят на совалката Challenger

Най-горният етаж е за официалните лица и е обезопасен с дебели шумозаглушителни стъкла. Виждаха се добре в далечината и двете стартови площадки, съоръженията около тях и големи цистерни за гориво малко по-надалеч. Следващото излитане на совалка се предвиждаше за м.октомври, тогава то се и състоя. Инсталирани бяха далекогледи, чрез които се виждаха добре стартовите пложадки и всичко останало в далечината. Оказа се, че можеха да се ползват и без да се пусне монета от 25 цента 🙂

Стартовата площадка за изстрелване на совалките

/от ляво, пред гората, се вижда „the crawler way„/

След като обиколихме етажите на наблюдателната кула се отправихме към спирката на обиколния бус. Изчакахме малко и се качихме на първия дошъл автобус, с който отидохме до уредения за посещения център на ракетата носител Сатурн-5 и космическите кораби Аполо. В програмата Аполо /1961—1975г/ за първи път се използва ракета носител Сатурн-5 за полета на Аполо-4 през 1967г. Тя се използва за всичките следващи полети, като последният, на Аполо-17, е през декември 1972г.

Над голяма метална входна врата работеше таймер, който отброяваше оставащото време до следващото отваряне на вратата. След 7—8 минути тя се отвори и с посъбралите се доста хора влязохме в полутъмна зала, окичена с фотоси по стените и три големи екрана, монтирани отпред. След като влязоха всички, помещението бе затъмнено и се прожектира филм за началото на космонавтиката, за съревнованието със СССР в овладяването на космоса, за кацането на човек на луната. Отбелязано бе, че първият човек, летял в космоса е Гагарин. Имаше кадри с речи на президента Кенеди. След като филма свърши под екраните се отвори друга врата и влязохме в зала, където бяха разположени амфитеатрално редове от стъпала без седалки и с парапети отпред на всеки ред. Долу беше оставена част от командната зала, действала при изстрелването на космическия кораб Apollo-11 с първите космонавти стъпили на луната на 20 юли 1969 г. По облегалките на столовете пред компютрите бяха оставени якетата на операторите. След като всички влязоха и се наредиха по стъпалата, на три големи екрана, монтирани над командните пултове, се прожектира филм за подготовката на полета, последните минути преди излитането и самото излитане на Аполо-11. В даден момент залата се затъмни, светлините по уредите запримигаха, а въздуха се изпълни с реалните звуци от тези исторически моменти, започна и „обратното броене“ до мига на излитане на космическия кораб с космонавтите на борда, което се прожектираше на екраните. Беше доста впечатляващо!

Командната зала и „момента на излитането на Аполо-11“

След тази зала се влиза в огромно хале, при което се разнесе на всички езици едно спонтанно „уаауууу“ 🙂 — повечето хора изразиха шумно удивлението си от това, което се откриваше — на 4—5 метра височина над пода, в хоризонтално положение беше монтирана ракета Сатурн-5 както и много отделни елементи и части на космическите кораби Аполо.

Ракетата носител Сатурн-5

Това бяха истински, но дублиращи съоръжения на оригиналните, изпълнявали мисиите на програмата Аполо. Отделно имаше висящи във въздуха или монтирани на пода командна кабина, команден, сервизен и лунен модули, луноход, използван от астронавтите в последните три мисии до луната и разнообразни други елемент от космическата програма Аполо.

Командният модул

Спускаемият на Луната апарат

Луноходът

Командната кабина

В стъклена витрина беше поставен лунен камък, който можеше да се докосне през оставени за целта отвори. На многобройни табла с фотоси имаше изнесена разнообразна информация за важни моменти от програмата Аполо. За времето от юли 1969, полета на Аполо-11, до декември 1972 г., полета на Аполо-17, до луната са осъществени 6 успешни мисии на Аполо и луната е посетена от 12 астронавти. Доставени са няколко десетки килограма лунни камъни и освен флаговете и паметните плочи на луната са оставени използваните в последните мисии три лунохода. Има и една неуспешна мисия за стъпване на луната — на Аполо-13, одисеята на която е пресъздадена в едноимения игрален филм. В единия край на залата имаше и ресторант за „бърза закуска“, а срещу него и Gift shop.

След като рагледахме всичко решихме, че е време да се връщаме, като се отказахме от посещение на последната спирка от обиколката, тази на международната космическа станция. Беше към 15 ч., а до следващото място за нощуване в Южна Каролина трябваше да изминем 660 км.

Лунен камък

Качихме се на автобуса и на връщане към изходния пункт на обиколката видяхме в далечината ремаркето на совалките — „the crawler“, паркирано до сградата, където совалките биват монтирани, изпитвани и изправяни във вертикално положение.

Шофьорът на автобуса ни показа гнездо на орли на дърво, което е било там от началото на изграждането на космическия център. На връщане към континента минахме и покрай селището на космонавтите.

Сградата, в която се подготвят совалките

„the crawler“ за превозване на совалките

Излязохме без проблем на магистрала I—95, по която щяхме да караме почти до Ню Йорк. Повече нямаше да видим ненатоварена магистрала, като тези в северните щати в началото на пътуването ни и в Аризона и Тексас през последните дни. След стотина километра, все още във Флорида,

наближихме град Daytona

След кратко колебание решх да се отбием да видим и пистата за скоростни сътезания на автомобили, с която е известен този град. Тази отбивка я бях разглеждал в гугъл-а и мислех, че съм я запомнил добре. Не използвах GPS-a, но се наложи веднага да заплатя за проявената излишна самоувереност. След като излязохме от магистралата трябваше на първото кръстовище да завия на дясно, а аз взех на ляво. Наложи се да въртя из някакъв парк, търсейки пистата, докато накрая попитахме една жена с униформа, която ни каза, че пистата е на около 2 мили в обратна посока 😉 Обърнахме и скоро видяхме рекламите на „International Speedway Daytona“.

Към пистата Дайтона

Спряхме близо до централния вход и безпрепятствено се придвижихме към трибуните за зрители. По метални стълби се изкачихме на по-горните сектори и излязохме навън. Пред нас се откри цялата писта, с малко езеро от едната страна, с боксовете за състезателните коли, с информационната кула, на която се регистрира броят на обиколките.

Пистата Дайтона отвътре

Самата състезателна писта беше повдигната на завоите, като писта на колодрум. На излизане видяхме спряло отпред влакче с открити кабини, което очевидно разкарваше мераклиите по пистата, но в работно време, а вече беше след 17 часа. Отвън имаше и „алея на славата“ с отпечатъци от ръцете и стъпалата на шампионите през отделните години.

„Алея на славата“ на спечелилите състезанието през годините

Победителят за 2008г.

Сериозната част от пътя беше пред нас и побързах да излезем на магистралата. Движехме се право на север, успоредно на брега на океана, но все пак на разстояние, така че водна повърхност рядко се виждаше. След около 150 км. наближихме поредния голям град Jacksonville, който заобикаляхме 42 км по околовръстна магистрала. Скоро след това, вече по свечеряване, преминахме по мост над голяма река и навлязохме в Джорджия. В този щат ни предстоеше преход от близо 200 км, в голяма част от които магистралата беше в ремонт и нямаше места за отбиване за почивка. Това е един от преходите, оставили в мен неприятен спомен. Заради ремонта пътят беше стеснен и на много места оставените само две ленти бяха ограничени от ляво от бетонна преграда. Такива бетонни прегради, високи 70—80 см., видяхме на много места по магистралите, предимно около и вътре в големите градове. Движението беше интензивно, а за капак заваля и дъжд. Хубавото беше, че в ремонтираните участъци по разделителните линии бяха монтирани „котешки очи“, които много улесняваха при изпреварване, особено на truck-овете, когато съвсем близо от ляво е бетонната стена, а от другата страна, пак наблизо са огромните колела, заливащи с потоци вода стъклата на колата. След преминаване край известния от Гражданската война исторически град Savannah влизаме в Южна Каролина. В хотела Econo Lodge край град Manning пристигаме малко след полунощ.

🙂

Продължението:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(14): Вашингтон и Филаделфия

Автор: Христо

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(13): Космически център Кенеди в Кейп Канаверал, Флорида”

  1. манячения каза:

    много добра технология.

Leave a Reply