апр. 17 2020

Андалусия – слънчевата приказка на Испания (1)

С Цветелина тръгваме на обиколка из испанската Андалсуия. Като за начало ще минем през Кордоба и Гранада, за да спрем в Естепона, като база за посещение на Гибралтар.

Приятно четене:

       Андалусия – слънчевата приказка  на Испания

част първа

Кордоба, Гранада, Естепона, Гибралтар

Две години след посещението ни в Каталуния, решихме да се върнем в Испания, този път в Андалусия. След доста четене на разни сайтове направихме маршрут: Мадрид – Кордоба – Гранада – Марбея – Естепона – Севиля – Мадрид. Имахме пред себе си 8 дни и прекрасна компания.  И на 25.09. вечерта се озовахме на летище София,  а в късните часове вече бяхме в Мадрид.

Рано на другия ден отново се върнахме на летището на Мадрид, но този път,  за да вземем предварително заявената кола рентакар. Уредихме формалностите и се втурнахме към нашата цел –

Андалусия

Времето беше прекрасно, настроението още повече и закроихме планове за следващите дни.

Първата ни цел беше древния град

Кордоба

Градът е разположен на река Гуадалкивир и в подножието на планината Сиера Морена.

След дълго търсене на свободно място на паркинг, най-после щастието ни се усмихна. Тръгнахме към най-голямата забележителност на града –

катедралата джамия Мескита

Тесните калдъръмени улички и потокът от туристи ни заведоха на точното място. Предварителната ми представа беше,  че ще видим някаква сграда,  която е превърната от джамия в катедрала. И това се оказа  така,  само че мащабите бяха огромни. Още при влизането разбрахме,  че това е нещо грандиозно, невиждано,  зашеметяващо. Огромни мраморни арки от джамия, надписи на арабски, а в средата на сградата – катедрала, пищна, с тиха музика и красиви орнаменти. В миналото е била трета по големина джамия в света,  а днес е паметник на културата. В средата има портокалова градина,  в която може да се отдъхне и да се насладиш на тишината и спокойствието.

Отделихме повече от час, но не беше достатъчно да се насладим на сблъсъка на култури. Покори ни спокойствието на храма и смирението,  което се излъчваше отвсякъде. Тук няма значение от коя религия си.

На излизане от сградата попаднахме на площад с огромна статуя. От площада се излиза на

стар каменен мост,  по средата на който има статуя на Св. Рафаил,

покровител на града. Мостът започва с внушителна арка и завършва с кула, която е била отбранително съоръжение.

Мостът на Св. Рафаил, Кордоба – Андалусия, Испания
Мостът на Св. Рафаил

След кратка разходка из тесните улички се отправихме отново на път. Този път имахме по-голяма цел –

Гранада

Пристигнахме в Гранада в късния следобед.  Забравихме умората от продължителното пътуване и след бързото настаняване в хотела се впуснахме из града.

Хотелът ни бе на централно място в старата част,  от него се виждаше даже и двореца Алхамбра,  така че той беше лесна отправна точка към всички забележителности, които искахме да посетим.

Разходихме се по малките тесни улички, толкова тесни, че по тротоара може да се върви само по един,  а ако случайно минава и кола,  трябва доста да се пазиш. Но тези улички са толкова очарователни, че не ти се излиза от тях. Обсипани с  множество магазинчета за сувенири и дрехи,  заведения,  улични музиканти и танцьори,  те те примамват и не ти се иска да ги напуснеш.

Омаяни от вечерните светлини на Гранада,  от сградите в арабски стил,  от шума на множеството и звъна на камбаните,  се чувствахме в друг свят.  Малките красиви площадчета, всеки със своята история и име,  заобиколени от красиви сгради от 17 – 18 в. , ни привличаха и не искахме да се разделяме с тях.

Площад Биб-рамбла, 

например, е площадът със заведенията. И как да не обядваш там и да не опиташ нещо типично андалуско?!Като например салморехо. И какво е това, ще попитате. Това е студена доматена супа, но не е каспачо. Сервира са в плитък глинен съд, като отгоре доматената супа е поръсена със настъргани варени яйца, сирене и хамон. Превъзходна за топлото време и много различна от супите, които познаваме,  салморехо е ястието, което трябва да опитате. Друг приятен площад е

площадът на Мъжът, носещ вода, и магарето –  площад Романиа 

Той е емблематичен за Гранада, защото в миналото Гранада е страдала от липса на вода и хора от близките села са идвали тук да продават ценната течност. Освен това се намира в центъра, близо до катедралата и е отправно място до други точки на града.

Площадът на Мъжа, носещ вода и магарето, – площад Романия, Гранада  – Андалусия, Испания
С Мъжа, носещ вода и магарето

Късно вечерта се отправихме на

фламенко шоу

Ако искате да се насладите на това изкуство, то мястото е Гранада. Купете си обаче предварително билети, защото е трудно това да стане на място,  въпреки че в Гранада има много места с такова шоу. В града има пещери – заведения,  в които може да се насладите на великолепните танцьори.

Именно в едно такова попаднахме и ние. Не знам дали имам думи да опиша изживяването, защото наистина беше забележително. Шестимата изпълнители толкова се вживяват в изпълнението си, че сякаш си част от тях, преживяваш заедно с тях,  чувстваш с тях. Едночасовото шоу ни зареди с нови емоции и впечатления,  които ни бяха нужни , за да осъзнаем още веднъж,  че Андалусия е вълшебна.

Фламенко – Гранада  – Андалусия, Испания
Фламенко

На следващия ден, рано сутринта се отправихме към

двореца Алхамбра, 

в превод Червената крепост. Това е най-голямата забележителност на Гранада, а и  на Андалусия. Отново бяхме предварително закупили билети, тъй като е невъзможно от тук да се намерят за деня. От сайта на двореца си закупихме Гранада карт за 40 евро. Освен билет за двореца с тази карта може да се ползва панорамно влакче, да се посетят два манастира, посещение на катедралата,  влиза и сити тур с микробусче,  както и още два малки музея.

Отправихме се към най-високата част на града,  където се намира дворецът. Още като влязохме през централния вход, 

разбрахме, че ще видим нещо грандиозно

Четири са нещата , които трябва да видите тук – Палата Насридите,  Дворецът на Карл Пети , градините и Алкасаба. Както всичко в Андалусия ,  и той е построен от маврите.

Палатът е голяма сграда,  която е образец на мюсюлманската архитектура и е много добре запазен.

В Двореца Алхамбра – Гранада  – Андалусия, Испания
В Двореца Алхамбра

Градините не са това, което очаквахме, особено ако сте били във Версайските градини.  Те са малки,  кокетни,  разпръснати , но въпреки това  са красиви ,  с множество цветя и дървета, с фонтани и свеж въздух.

Особено красиви са вътрешните дворчета,  в които можеш не само да си починеш,  но и да се насладиш на спокойствие и красота.

В Двореца Алхамбра – Гранада  – Андалусия, Испания

Такъв шедьовър е фонтанът с лъвовете – 12 лъва, символизиращи дванадесетте зодии. Внимание заслужава и

лятната резиденция на емирите – Хенералифе, 

където е пълно с чешми и фонтани. Красива гледка към Гранада и околността се открива от множеството прозорчета на двореца.

В западната част на дворцовия комплекс се намира Алкасаба – това е сградата,  в която са се помещавали войниците.  Алкасаба е пърата построена сграда от комплекса , от двете й страни има по една кула/в миналото наблюдателница/,  от които отново се откриват гледки към града.

Гледката от Алхамбра –  Гранада  – Андалусия, Испания
Гледката от Алхамбра

След няколкочасова разходка из комплекса, на излизане видяхме влакчето,  което обикаля голяма част от града, особено старата част.  За наш късмет намерихме свободни места и се качихме. След това разбрахме, че това влакче има червена и зелена линия, които обикалят различни части от

Гранада

Толкова приятна разходна не сме си представяли. Минахме покрай малки кокетни площадчета,  красиви кафенета,  изкачвахме си и слизахме по стръмни,  тесни улички. Влакчето има спирки на ключови места и ние решихме да слезем на едно от тях – Катедралата на Гранада. И тази катедрала е построена върху джамия. В центъра се намира внушителен олтар,  а отстрани – множество параклиси.

Катедралата на Гранада – Андалусия, Испания
Катедралата на Гранада

След два незабравими дни в приказна Гранада се отправихме към морето. Пътят ни минаваше през

планината Сиера Невада

  Толкова голи склонове бяхме виждали само в Албания.

Разликата беше в това, че тук бяха засадени млади маслинови гори. До където поглед стига,  се виждаха само маслинови дървета,  дори и по най-непристъпните, според нас,  хълмове. Тук там се мяркаха и малки фабрики за маслиново олио. Не усетихме, че сме се изкачили на високо.

Пътят през планината беше толкова хубав ,  че не усещахме дългото пътуване. През цялото време се чудехме как в тези непристъпни планини са построени такива пътища. Тепърва щяхме да видим още по–хубави такива, дори и към малки селца. И като казах селца,  тук е мястото да спомена и за така наречените

„бели селца” на Испания

Сред голите планини и маслинови гори се мяркат малки и по-големи селца. Разположени като че ли една над друга,  къщите са бели,  за да не привличат слънцето,  а на най-високото място се издига камбанария. Отдалеч изглеждат толкова красиви, че вече затвърждаваме една от първоначалните ни идеи да посетим такова селце. И изведнъж

пред нас се показа морето – Средиземно море

Отдалеч се виждаше колко е синьо и спокойно. Първият град ,  който видяхме,  бе Малага.  Огромен град и пристанище, център на провинция. Тъй като не ни привличаха големите градове,  се насладихме на Малага само минавайки. Преди да се отправим към градчето, в което щяхме да останем 4 дни,  решихме да се отбием в

малкото градче Нерха. Балконът на Европа

– така е известно това място,  защото от тук се разкрива приказна гледка към Средиземно море.

Градчето и много красиво, цялото обсипано с цветя,  старият център привлича с красива архитектура,  по палмите кряскат папагали. . . Приказка! На тръгване от Нерха

попадаме на фермерски пазар

Тук в десетина шатри са се разположили производители на сирена,  кашкавал,  маслини,  зехтин,  вино,  ракия,  хляб,  мед…Опитваме разни вкусни неща,  купуваме си по нещо и хайде към

Естепона 

Ако търсите спокойствие,  добра храна,  красиви малко улички,  но и разкошен плаж и море – това е Естепона! Това градче толкова ни плени , че не ни се тръгваше след четиридневния ни престой.

Оказа се, че градът никак не е малък – има около 50 000 жители. Огромната плажна ивица,  малките каменни улички, крайбрежните заведения и забавления привличат тук туристи  в дълъг сезон. Ние бяхме там края на септември началото на октомври, но температурите не паднаха под 30 градуса. Представяме си какво е през август! Естепона са намира в района Коста дел Сол – Бряг на слънцето. И наистина тук е толкова слънчево във всяко едно отношение. 

На изток от централния плаж се намира старата част. Тук всичко е запазено,  както е било в миналото, сякаш е излязло от картичка. Бели ниски къщи,  на всяка фасада има саксии с цветя, предимно бегонии, малки калдъръмени улички,  в които къщите се докосват, тишина, спокойствие…

Забелязахме, че всяка уличка има по къщите различен,  но един и същ цвят саксии – улица с червени саксии, улица със сини саксии…. По средата на пешеходните улици са разположени водопади от цветя . Заведения, които те канят да отпиеш прохладна сербеза/бира/ или сангрия. А и паеля, която тук е само от морски дарове.

Крайбрежната алея е дълга, колкото дълъг е градът. Достига до пристанището,  което е под формата на кораб.

Всичко е толкова чисто и свежо, весели цветове струят отвсякъде, хората са приветливи и услужливи. Новата част на града е с високо строителство,  много спортни площадки,  голям стадион,  училища и магазини.

Естепона ни бе отправен пункт към няколко маршрута, предварително набелязани от нас.

С най-голямо нетърпение очаквахме посещението си в Гибралтар. Може би  защото толкова много бяхме слушали и чели за това английско градче,  заобиколено от испанска територия,  или за това,  че от там се вижда Африка,  не знам ,  но рано сутринта потеглихме. Естепона е само на 40 км от Гибралтар. От плажа на Естепона се вижда много ясно даже прочутата гибралтарска скала! Избрахме път,  който се вие покрай морето,  за да може да разгледаме средиземноморското крайбрежие,  а и да видим още малки красиви градчета.

Коста дел Сол – Андалусия, Испания
Коста дел Сол

Навсякъде по крайбрежието,  но не на първа линия,  се вижда мащабно строителство. Казват,  че тук жилища купуват много англичани и французи. Заради тях има и много голф игрища,  дори вече наричат района не Коста дел Сол,  а Коста дел Голф. И така – към Гибралтар.

Въобще от Марбея до Гибралтар всичко се е сляло в едно, 

и,  ако не са табелите,  че навлизаш в ново населено място,  няма да се разбере,  че има отделни селища.

Последният испански град е Ла Линея

Първото нещо,  което виждаме там е огромната рафинерия. Всъщност градът няма особени забележителности и ако не е границата с

Гибралтар, 

може би няма за какво да се мине от там. Предварително бяхме проучили,  че е добре да си оставим колата на паркинг на испанска територия. Така и направихме. Голям паркинг на символични цени приютяваше колите на туристите. Само на стотина метра от там е границата,  която се минава много бързо,  показвайки само личната си карта.

Влизайки в английска територия може да продължиш пеша,  или да се качиш на градски автобус,  който да те заведе до скалата. Ние избрахме автобуса. И не сбъркахме. За около 1,50 евро на човек се разходихме с автобуса из по-голямата част на града и накрая спря до лифта,  който води до върха на скалата. Освен с лифта,  може да се изкачите и с джип.

Rock of Gibraltar, Гибралтар

Ние предпочетохме лифта и може би сбъркахме,  защото с джипа щяхме да минем през по –голяма част от скалата. Но пък нали бяхме чували за този лифт,  а и гледката/ на испански мирадор/ от него е очарователна. За няколко минути бяхме на върха. Разочарованието ни бе,  че може да стоиш само там,  на платото,  а ние мислехме,  че може да отидем на носа на скалата.  Но и това ,  което се виждаше от площадката,  беше велико –

пред нас бе Гибралтарският проток и Африка!

От различните нива на площадката се откриват приказни гледки и към града и към морето. Имахме щастието да видим и излитащ самолет от прословутото летище – единственото в света,  по което може да се движат пешеходци.

Самолет над Гибралтар
Самолет над Гибралтар

Не подминахме и

атракцията на скалата – маймуните

То и да искаш няма как да ги подминеш,  защото още от лифта видяхме как се гонят из дърветата. Дори със слизането от лифта ни посрещна сърдит маймун. Станахме неволни свидетели как една маймуна се мъчеше да отвори чантата на един турист.  Даже успя и бръкна вътре,  но виковете ни привлякоха туриста и той успя да дръпне багажа.

На скалата има множество пещери,  в някои от които може да се влезе. След много снимки, отново се качваме на лифта,  за да слезем в подножието.

Решаваме, че обратния път ще извървим пеша. Оказа се, че никак не е далеко,  а е  и много приятно. Тръгнахме по голяма търговска улица,  с множество магазини,  най-вече за евтин алкохол и цигари.

Пазаруването е в евро и паунди

Улицата гъмжи от народ,  заведенията са пълни, магазините още повече – въобще туристическо градче. По пътя към границата забелязваме някои интересни неща. Тъй като градчето е разположено на много тясно,  само 7 кв. км. ,  мястото е доста ограничено.  Но нищо не липсва. Спортните площадки на училищата са разположени на покрива на училището!!! Уникално и красиво!

Движението за наше учудване е дясно

В това английско градче работят почти само испанци. Стигаме и до прословутото

летище Гибралтар

  Стъпваме на него.

Летището на Гибралтар

и продължаване към границата. Отново преминаваме бързо и

хайде към Естепона

Вечерите в Естепона са прохладни и красиви. В петък и събота вечер тук настава истинско стълпотворение от местни, които стоят до късно по заведенията и по крайбрежната алея. В неделя вечер и през седмицата обаче,  като че ли хората се скриват. И още нещо интересно –  в Андалусия в събота след обяд и в неделя магазините не работят! Дори Лидл и Карфур! В неделя не работят и голяма част от заведенията.

Продължението:

Андалусия – слънчевата приказка на Испания (2)

Автор: Цветелина Грозданова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания, Гибралтар или писани от Цветелина Грозданова – на картата:

Другата Испания и Гибралтар, както и Цветелина Грозданова

Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Андалусия – слънчевата приказка на Испания (1)”

  1. […] Цветелина продължаваме из Андалусия. Започнахме с Кордоба и Гранада, Естепона и Гибралтар, а днес ще продължим с Ронда, Марбея, Михас, Севиля и […]

Leave a Reply