апр. 13 2020

Вълшебният остров Корфу (1)

Само две думи: Влади на Корфу! Приятно четене:

Вълшебният остров Корфу

купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш

Част първа

А сега затаете дъх, защото този път Влади не само ще ви разхожда и ще ви разказва, но ще ви вози на скутер. Ще ви показва неща и места, които може да избягат от погледа на хората, идващи и оставащи за малко на приказния остров Корфу. Ще бъдем на пяна парти, ще обиколим почти всичките барове и дискотеки на най- оживения през лятото курорт Кавос, ще прекалим с коктейлите, ще се учим да караме скутер, ще бръмчим по баирите и по тесните пътища, ще посетим почти всичките плажове по западната страна на острова (там, където могат да се наблюдават най-красивите залези в морето, макар че само залез няма да видим). То и изгрев няма да видим, защото на Кавос слънцето изгрява откъм планините на  континентална Гърция, малко преди да дойде времето за сън, след нощните купони. Но затова пък ще усетим нощта тук в пълния блясък, ще бъдем на такива купони, които ще разбият дори най-смелите ви мечти за евтина почивка на море. Ще бъдем и на парти  край брега на морето в един басейн, в който не можем да плуваме и може би щях да се удавя. И всичко това, само за да бъде купона един още по-красив спомен. Даже ще качим със скутера най-високия връх тук Пантократор, откъдето ще видим бреговете на Албания. Е, стига ви толкова въвеждане в пътешествието, време е да тръгваме.

Ден първи – 23.08.2019 г.

Вечерта, в която трябва да стигна до Велико Търново, малко преди 23 ч. ще мине автобуса да ни вземе.Туроператорът е Варненска фирма, автобусът минава и взема хора от Търговище, Шумен, Велико Търново, Севлиево, София, Благоевград. И така докато се напълни с всичките 50 туристи. И понеже не мога да разчитам на днешните влакове в тази част на България, трябваше да си измисля алтернативен транспорт. А защо не и безплатен.

То с пари всеки може, номера е без пари да го направиш

 Шофьор от нашата фирма, който има излизане по вечерно време ще свърши тази работа на цената на едно кафе. Търпеливо изчаках удобен момент, за да се случат нещата. Идеята беше да го чакам на спирка, близо до гарата в моя град, за да може в случай, че нещо стане или ме забрави да взема вечерния влак. Но с риска, че ако се кача на влака, той трябва да цепи минутата по разписание. А това не винаги се случва. 20 минути закъснение да има връзката за Търново и може да стане на зор пътуването. И само мен да чакат там. Та, чакам си аз на спирката малко преди 20 ч. вечерта, минава си човека, взема ме, черпя го едно кафе, пътуваме и си говорим. Слизам в Търново малко преди 21 ч. Имам цели два часа до времето за тръгване. Прекрасно време за по една бира и малка разходка в Старопрестолния град. Похапнах си една пица от веригата на Аладин. Багажа ми не е много – една раница и една малка чанта. Разходих се по улиците на Търново. Връщам се на автогарата, чакам си, идва си автобуса към 23:30 ч, събираме се, качваме се, пътуването започва, а с него и сладката дрямка. Колкото и сладко да си спя, те на границата ще ме събудят. А дотогава има много време. В София сме около 03:00 ч през нощта, на Кулата около 06:00 ч,минаваме границата около 06:50 ч и спираме за почивка на гръцка територия.

Ден втори – 24.08.2019 г.

Малко преди да изгрее слънцето се събуждам, когато спираме отново за почивка. Почивките са ни по 45 минути всяка. За първи път толкова големи почивки. За мен е прекрасно, защото все пак съм тръгнал на почивка, а не да бързам да пия кафе и да гълтам храна, защото времето за почивка е малко. А за 45 минути и кафе мога да пия, и снимки да направя, и в таблета да се ровя, и храна да похапна, че даже и книга да си почета- на едната почивка кафе, на другата закуска,на третата- книга  и така. След третата почивка от 45 минути, хора от групата започнаха да изразяват недоволство: “-Какви са тези дълги почивки, та ние до вечерта няма да стигнем?” Ами тези хора явно не знаят, че пътуването на дълги разстояния крие риск от непредвидени ситуации. А и се предполага, че имаме резервация за ферибот в определен час и ако стигнем по-рано на Игуменица, може да стоим там два часа на горещина и без сянка. Все пак туроператорът си знае работата. Следваме магистралата за Игуменица с всичките си над 55 тунела (между 55 и 58 са, опитвах се да ги броя).

На Игуменица сме

 в 12:30 ч по обед. Дават ни половин час почивка и се събираме пред порт номер 4, за ферибота в 13:00 ч. Качваме се на ферибота, настаняваме се кой където иска, през това време на борда се качват колите, и тръгваме в 13:45 ч. Пътуваме около час до пристанище Лефкими. На ферибота преброявам 50 коли и нашият автобус. Толкова събира горе-долу. След час слизаме на Лефкими и от там имаме около 10 минути с автобуса до

 Кавос

 Пристигаме, показват ни къде е плажа, къде са заведенията, къде може да се похапне и т.н. Почивката ни ще бъде в едно ваканционно селище с къщички, тип студия на по  един-два етажа, със зеленина пред вратите, палми край басейна и маслинова горичка отзад.

Студиата, в които бяхме настанени в Кавос на остров Корфу

Студиата, в които бяхме настанени в Кавос на остров Корфу
На басейна на нашия хотелски комплекс

В стаите има климатик, хладилник и телевизор. Но тук има едно малко неудобство. Двама човека ползваме един ключ, той е закрепен здраво към една плочка, която се слага в един джоб на стената, за да тръгне тока. Без тази плочка работи само хладилника. А климатика работи само при плътно затворени врати и прозорци. И така, ако аз се върна в 4 ч., през нощта от дискотеката, трябва да будя човека да ми отваря. Първата вечер надхитрихме системата, като затворихме вратата към терасата и тревните площи, без да я заключваме, за да може хем климатика да работи, хем аз да мога да си вляза през нощта, без да будя човека. Обаче така рискуваме да я забравим през деня и някой друг освен мен да влезе или камериерката, която чисти всеки ден да я заключи. Но и на това намерихме решение през следващите  няколко дни.

Време е за разузнаване. След като ни показаха къде е плажа, аз отидох първо там. Точно там имаше един дървен мост навътре в морето, в края на който тръгват малките туристически кораби за кратките дневни круизи до близки места. Той ще ми бъде като ориентир. Точно тук има един голям бар с басейн към него. То си е цял хотелски комплекс, както видях през следващите дни и нощи. Тук в последния следобед от престоя ще бъда част от едно парти в басейна и бара. 

Booking.com

За любопитните, които нямат търпение, хотела е Quayside Village:

Да разберете, за какво парти може да става дума, ето  още един линк от интернет от който да добиете представа:

Но за това парти – когато му дойде времето. Погледнах наляво, нищо интересно не ми се видя. И реших да тръгна

Leykimmi, , 490 80, GR

надясно по брега, докъдето мога. Минах покрай няколко плажни бара- големи, с едни големи тонколони, басейни към тях и наредени бутилки алкохол покрай бара им. Предполагам, че интересното там ще е след залез слънце. През деня пускат някакви летни хитове, но нямаше много посетители. По нататък в морето имаше надуваеми кули и замъци за радост на децата. Около тях имаше и плаващи банани, теглени от яхти. И всичко това направено за забавление и трупане на пари. Стигнах до края- до един плажен бар, след който вече нямаше нищо. Плажа свършва при скалите. Реших да остана на последния бар да пия нещо и да похапна. И там има един голям басейн. И много алкохол и коктейли около бара. Сламени чадърчета. Палми и екзотика. Я да видим какво ще пием. Избирам си коктейл ” Зомби”.:

Коктейла
Коктейла ” Зомби ” на последния басейн от плажните барове на Кавос.И аз едно Зомби и ставаме двама

Носят ми го – с две сламки. Много интересен вкус. Това Зомби и аз едно Зомби, ставаме двама. Ще похапнем и гръцка салата:

Да похапнем малко на плажния бар – ресторант на Кавос
Да похапнем малко на плажния бар – ресторант на Кавос

След басейна следват пътеки към други по-малки хотелчета и студия за почивка. Тук някъде наблизо имало изоставен манастир. Похапнах си добре, отпуснах се на следобедното слънце, но стана време да си тръгвам. И точно тогава  почиващите там се раздвижиха и влязоха в басейна, когато пуснаха по-силно музиката. В този следобеден час имало аква аеробика във водата. Аниматорът показва движенията пред басейна и всички вътре ги повтарят във водата. Много интересно. Постоях и погледах. Бързам да се прибирам, но накрая останах малко и на бара на този хотел, за който дори не предполагах, че може да правят там такива партита в басейна. И там по една бира и оглеждах къде какво има.

Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна
Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна

И то си е на плажа :

Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна

Прибирам се в стаята си, за да имам малко време да поседя и около нашия басейн, а и

наближаваше време за вечеря

 Тук вечерята се сервира. На всяка маса има по литър и половина минерална вода. Аз съм сам на моята маса. И цялата бутилка вода е моя. Сервират първо салата, след това основно ястие и накрая десерт. И всяка вечер различно. Вечерям около час и половина без да бързам и веднага след това тръгвам да видя какво се случва из селището след залез слънце. От хотела по един малък път и се излиза на главната улица, а там са само барове и дискотеки. Минах по цялата улица до края. Още преди да изляза на главната улица, виждам танцуващи младежи в първия бар. Купонът е в разгара си, всеки хванал коктейл, танцуват и се прегръщат. Разгледах всичките барове, които още не бяха препълнени. Тук някъде трябва да е най-известната дискотека на Кавос- Atlantis. Трябва да я намерим. Тук правят най-добрите пяна партита. За любопитните ето линк от интернет за какво пяна парти може да става дума:

Два пъти минавах по главната улица и разпитвах хората, но не я намерих. На връщане минавам пак и гледам. Стигнах до един интересен бар- BUZZ POP :

Диско баровете и дискотеките на Кавос през деня, когато всичко спи, ама наистина спи.Всичко това е пълно с весели младежи и щури купони от полунощ до ранни зори.
Диско баровете и дискотеките на Кавос през деня, когато всичко спи, ама наистина спи.Всичко това е пълно с весели младежи и щури купони от полунощ до ранни зори.

 И тъкмо се чудя, защо ли няма още никой, когато по пътя срещу мен се зададе една голяма група от младежи, облечени с едни и същи тениски, може да имаше към 30-40 човека. И всичките изведнъж влязоха и се разположиха около бара. Музиката изведнъж се усили, зазвучаха световни летни хитове, бара се оживи, барманите станаха много сръчни и коктейлите излизаха изпод ръцете им по няколко. Загледах се как ги правят. Нареждат на бара по 7-8 големи чаши за еднократна употреба. Вземат една кофа с лед и слагат във всяка чаша бучки лед до горе. После хващат с една ръка по две големи бутилки с различен алкохол (вероятно джин и водка,защото са безцветни) и започват сръчно да пълнят чашите една след друга. И на края в зависимост от това кой какъв коктейл иска, допълват до горе или с кока кола или с Миринда или със спрайт. И се получават различни цветове. Слагат по две сламки и коктейла е готов.

Младежите тук си правят  

бар кроулинг – обиколки на нощните заведения 

Те минават всичките по баровете, избират си един, вземат си напитки, алкохол и коктейли, танцуват около 40 минути, всички си тръгват заедно и по-нататък отиват в друг бар и всичко се повтаря. През това време в бара от който току -що са си тръгнали, идват други.

И така цяла нощ

 В този бар имаше и дансинг, направен от дървени дъски. Прожекторите шарят, младежите викат, летните хитове на макс. Я да изпия и аз там една бира. По едно време музиката спря за около 20 минути. Но младежите продължават да танцуват на фона на музиката от съседните барове. Пеят хитовете на сезона, които звучат от всеки бар тук, тропат по дървения дансинг, разливат коктейли. Наблюдавам ги аз- купуват си балон за три евро, вземат го и започват да го вдишват, после пак го надуват, пак го вдишват и така около 3-4 минути. После погледа им се замайва, започват да залитат и да прегръщат всеки. И мен даже. Поинтересувах се какво е това, оказа се балон с Райски газ. Поразгледах на другия ден някой неща за него в интернет –

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/balonite-s-rajski-gaz-hit-po-moreto-2182728

и реших, че и аз трябва да опитам, ама това ще оставя за последната вечер. След час само в този бар продължих обиколката по другите.

Баровете със силна музика и летни хитове са един след друг по главната улица тук. Редуват се със малки ресторати или места за бърза храна-гирус, сувлаки и картофки. Разходих се почти до края  и се върнах обратно. И на отиване и на връщане се

оглеждах за дискотеката Атлантис,

за която бях чел, че правят много яки пяна партита. Питах на много места и все ми казваха  да вървя направо. И чак след петата обиколка и взиране в надписите над барове и заведения,  видях че тази дискотека “Атлантис” била само през два бара по главната улица от студията в които сме настанени.  Само че се пада в един вътрешен двор. Общо взето първата вечер тук никой не познавам, на втората вечер познавам половината Кавос, а от третата вечер нататък всички ме познаваха.

След полунощ тук става интересно

 Младежките компании британци, испанци, италианци и руснаци отдавна са прекалили с коктейлите и алкохола. И вече два часа след полунощ може да се видят влудяващи и комични ситуации- един води втори, двама водят трети, насмукани с алкохол и коктейли, надрусани, насмъркани с райски газ. Вървят, завалят се, влачат ги, прегръщат всеки. Което на мен ми е интересно като среднощни картинки. И по това време вече се връщам към дискотека Атлантис. Гледам една голяма върволица от младежи влизат към вътрешния двор и стигат до едно мостче, където минават през проверка за сигурност. Почти всички са с гривни и показват едни листчета и минават. Но за мен не може. Опитвах се да разбера защо и се оказа, че трябва първо да си платя входа, който е 25 евро, след това да мина през детектора за сигурност, чак след това да ми сложат гривна и вече съм вътре. Отивам към бара, но почти никой няма тук още. Започнах да се изнервям, че дадох 25 евро за вход, а седя самотен на един дървен бар. Взех си една бира Митос за 3 евро и се оглеждам наоколо.

Музиката звучи все още не много високо. А до бара има една площадка, застлана със зелен мокет и там пак има прожектори, големи тонколони и дисководещ. По едно време изведнъж се напълни, пуснаха световни летни хитове, тълпата се оживи и заподскача в буйни ритми. След половин час музиката утихна и тълпата се пръсна из цялото свободно място около бара. Загледах се в младежите и видях как бяха омазани с различни бои- зелени, червени, сини, оранжеви, лилави. Даже и зъбите им бяха лилави. Ама омазани, по коса, по дрехи, по ръце, шорти, крака, обувки-  до неузнаваемост. Пипнах един младеж по косата и кожата да видя какво е това- лепне и се маже. Пяна … Малко след това тълпата отново се събра на площадката с кечето (такова едно като в казината покривало върху плочките) и започна пак с буйни ритми да танцува. И аз реших да се набутам там с бирата в ръка. И като се започна едно пръскане с едни големи  и дълги тръби. Диджея отмерва времето до пръскане от 10 ,9,8,7…3,2,1 (на английски), музика на макс и пръскането започва.

Уникално е усещането, пяна навсякъде

 (и в бирата сигурно влезе). Всеки държи по бира или коктейл в ръка, подскача, бирата кипи и се пени, отпред пръскат- единия със зелена пяна, другият с червена, с жълта,синя ,лилава. Всеки се прегръща с всеки, танцува с всеки, падат тениски и ризи, младежи танцуват голи до кръста. Никога не съм се забавлявал толкова интересно. И всичко това се повтори поне още три пъти. После купона се премести вътре в дискотеката (закрита част, климатизирана). Дървен дансинг, пилони за танцуване, дълъг бар, диджей, всеки тропа, подскача, по земята чаши, сламки, балони, коктейли разляти, където стъпя- лепне… Имаше и едни бурета, на които се качват британци, испанци и всички тук, които танцуват, махат с ръце. Уникално лятно парти до към 5 ч сутринта. И още не ми се прибира. Поседнах да похапна нещо и се прибирам да спя. И след два часа станало време за закуска.

Ден трети- 25.08.2019 г

Ставам в 8 ч,закусвам до 9:30 ч. и денят ми е свободен, никъде не ходя с групата, сам си правя програмата. За днес съм си наумил

да взема скутер под наем

и цял ден да си бръмча и да си обикалям острова. Тук ще отбележа само, че никога не съм се качвал на скутер и имам само бегла представа кое какво е и как работи. Един познат, който има скутер и случайно го бях видял в моя град в кварталното магазинче, ден преди да тръгна ми показа в рамките на 5 минути, кое какво е, как се пали, как се тръгва и как се спира. Слага ключа, завърта на стартер, светва една червена лампа, с лявата ръка стиска спирачката, (имало две спирачки, предна и задна), с дясната натиска едно копче и веднага завърта леко “мамула” на газта. Това е, казва, то е по просто от велосипед, защото не въртиш педалите- само газ и спирачка, няма съединител, няма скорости. Палиш, навиваш “мамуля” полека , вдигаш краката и тръгваш. Това ми беше урока- запали, нави “мамуля”, вдигна краката и си замина. И така.

Аз съм предварително информиран, как да си поискам скутер (механики е на гръцки), колко може да струва на ден (около 10 евро или малко повече), какви документи се искат (шофьорска книжка, лична карта и име на хотел, в който сте отседнали) и съм си ги набавил всичките. На едно листче отделно съм си записал няколко важни думички на гръцки по темата- газ, спирачка, бензин, мигачи, глоба, нарушение, един ден и т.н. (в случай че ме спрат някъде). И отивам там, където дават скутери под наем (взел съм със себе си раница, плажни принадлежности, таблет, навигация, документи и визитна картичка на хотела, разговорник…). Искам си механики за един ден, питам колко струва – 25 евро. Давам си личната карта, записват ми данните, подписвам един документ, на който ми пише името, номер на лична карта, име на хотел и номер на стая.Човека ми снима шофьорската книжка от двете страни с телефона си, прибира личната ми карта в едно чекмедже и всичко е наред. Извади ми един червен скутер, даде ми каска, помолих го да ми покаже как се пали и т.н. (предполагам че на всеки скутер е различно). После се разбрахме за горивото – дава ми го празен, на 5 км, имало бензиностанция, до там може да ми стигне горивото вътре. Ама аз за всеки случай му дадох 10 евро и му показвам с палец, да ми го напълни той (защото де да знам, ако ми свърши бензина на третия км, да не би да го бутам до бензиностанцията). Човекът влезе вътре, донесе една туба ,отвори под седалката, наля до горе и пак затвори. Попитах го колко сложи ( 5-6 литра), за колко км ще стигне, написа ми 120 км.

Охооо, цял ден мога ли избръмча 120 км?

 Всичко е наред, на ключа на скутера пише телефона на човека, който ми го дава, слагам каската на главата, скутера запален, сядам, навивам мамуля и вдигам краката. Като за начало ще бръмча по пътя из селото, като постепенно ще се отдалечавам в неизвестна посока, следвайки западната част на острова.

В следващите 15-20 минути свикнах със скутера. Покрай хотела, после надясно,после направо и вече се научих за 5- 6 км каране. И по едно време излязох и на магистралата и газ . И  вече съм част от трафика на остров Корфу. Следвам червения път по картата. Гледам от време на време в страничните огледала да не би да преча на някого. Като на места има отбивки и табели за към плажа- пет км, вляво, пет км вдясно от магистралата и сте на плажа. Завих в първата пресечка наляво, където видях табелка за плаж. И след няколко км, се оказах на

първия плаж – Agios Gordis

 Разгледах набързо и продължих към

следващия- Kaliviotis Beach

Все още не смея да оставя скутера на паркинг, каската на него и да се отдалечавам от него. Върнах се на магистралата, продължих до следващата отбивка пак наляво и след няколко км бях на следващия плаж-Gardenos. Спирам на заведението там, ям един сладолед , разглеждам наоколо и продължавам. Следвам отбивката за

следващия плаж – Marathias,

след него минах и

през  Santa Barbara  и Agios Georgios

Тук точно покрай брега има едно езеро, а плажа тук е една безкрайна дюна, докъдето стига погледа и храсти, които правят много добра сянка. Разгледах наоколо, пак се качвам на скутера и отивам от другата страна  на  Issos. Отдавна е минало обед, но мога да си позволя поне още час-два в същата посока, преди да се върна. Следвам магистралата, минавам по един стар мост над малка река, минавам през едно кръстовище с голям надпис на една стена – Messonghi надясно, а аз завивам наляво, минавам през Moraitika и стигам до Benitses. Продължих още няколко километра след Benitses и реших да се връщам. Все по магистралата, за да мога да се върна на Кавос, преди да е станало тъмно и да хвана вечерята. На една от бензиностанциите сложих малко бензин, да си има вътре. И тъкмо влизам в Кавос и ме изпреварва автобуса с нашата група, които са ходили някъде през деня и само гледам как всички погледи на хората откъм мен се обръщат да ме видят.

Оставям скутера, вземам си личната карта, казвам, че на другият ден ще го искам пак и се прибирам в хотела.

 И направо в ресторанта, вечерята вече е започнала, вземам си една бира от бара и започвам със салатата.

За тази вечер ще имаме програма Гръцка вечер

 Дойдоха двама танцьори и две каки, усилиха музиката от бара и започнаха своите си танци, учиха  гостите на вечерята на гръцки танци, забавляваха се прекрасно, но аз уморен от деня само гледах. Сервираха и основното ястие, след него десерта. Накрая имаше една игра – събраха 10 стола и нашата екскурзоводка ги помоли да махнат поне три, защото тази игра я знаела и друг път я гледала и знае, че със 10 стола може да продължи и 40 минути. Играта беше такава: 7 стола, 8 участника. Пускат сиртакито, всеки ходи и играе около столовете и когато изведнъж музиката спре, всеки трябва да седне на един стол, където го завари спирането на музиката. И който не успее да седне, изгаря. Махат единия стол и остават 6 стола със 7 участника. И така докато остане един стол с двама участника. И след последното спиране на музиката, който седне първи е победител. Играта продължи малко след десерта.

След края на всичко това се прибирам в стаята, нагласям алармата на телефона за след полунощ и заспивам. А след полунощ –отново на купони и барове. Вече познавам половината Кавос. Знам баровете, дискотеките и местата за купони и ги обикалям всичките.

Очертава се много тежка вечер,

 която ще завърши след игрев слънце.

В първия бар

пия още една бира Митос, малко след нея един коктейл, от тези, дето наливат по два вида алкохол (вероятно джин и водка с газирано и много лед). С две големи сламки. Седя на бара, гледам къде, кой и колко алкохол е изгълтал и кой докъде е стигнал- танцуват на пилоните, падат, търкалят се ,прегръщат се. И мен също. Достатъчно е само да вдигна двете си ръце с вдигнат палец нагоре и вече сме приятели. Питат ме откъде съм и аз тях. Безброй комични ситуации, качват се на бара, танцуват, ама прекалили с коктейлите се завалят и падат, на което много съм се смял. Та дотук питиетата станаха 3 (бирата в хотела, бирата на бара и този коктейл). Това ми е нормата. Която обаче тази нощ ще прехвърля повече от двойно.

Докато седя на бара след като изпих този коктейл, дойдоха едни испанци и те с коктейлите до мен, питаха ме от къде съм и вече сме приятели. Казвам ли ви аз, че тук алкохола и балоните с райски газ, променят нещата и сближават компаниите дори от непознати. И те ме черпят с един коктейл. И него изпих и главата ми започна да се замайва- вече не знам къде съм и нито мисля, нито помня. Ама нали чашите са пълни догоре с лед, викам си, не може да е толкова силен коктейла. Уморен от скутера през деня, преял на вечерята и след четвъртата напитка вече съм част от купона. И гледам колко много и различни коктейли на масата, на която седях остават неизпити. Сърцето ми се къса. Вземат си коктейл пият по една глътка, танцуват и си заминават. И коктейлите ги отнася каката, която чисти на бара. И на тяхно място след 15 минути се появяват и остават други. Я да видим какво ще се случи, ако си присвоя някой. С замаяно движение на ръката махам сламките от два коктейла пред мен и чакам да видя какво ще се случи. Нищо. И малко преди да дойде каката да ги отнесе си ги придърпвам по-близо до мен. Каката отминава и коктейлите стават мои. Я още един зелен,  още един син…Станаха 6.

И след това вече нищо не помня

 Помня само,че си тръгнах, ама не към хотела, а към следващите барове. И там да видя какво се случва. Минах покрай два, тълпи младежи там, но на следващия имаше само няколко. И имаше и един пилон в единия ъгъл на бара и две каки до него си пиеха коктейлите. Музиката на макс- световни летни хитове и аз от пътя и направо на пилона. Как се качих чак до тавана, нямам представа, но се спуснах спираловидно, без да падна. И от там при каките. Подскачаме и се прегръщаме. И там имаше един коктейл, я и него. Станаха 7. Достатъчно, да видим сега как ще се прибирам към хотела и кога.

Беше минало 4 ч, сутринта.

 Тръгнах си като механизирана играчка ,стъпвайки все едно в паници. Вървя, подскачам и танцувам на фона на музиката от баровете, покрай които минавам. Свалил съм ризата и съм си я метнал на рамото. По пътя срещах и се прегръщах с други компании, прекалили като мен с коктейлите. Уникална вечер, запомнящо се парти. Добре, ама вече ми стана лошо, не мога да продължа още 100 метра до хотела. До тук. Сядам на един дувар и си подпирам главата на един циментов пън, сложен, за да ограничи паркирането тук

Тук осъмнах едната нощ,след като прекалих с коктейлите. Стигнал съм до седем питиета, а на мен ми трябват три
Тук осъмнах едната нощ,след като прекалих с коктейлите. Стигнал съм до седем питиета, а на мен ми трябват три…

Ризата зад мен и до тук.

Ами сега? Върти ми се главата, лошо ми е.

Хем ми е лошо, хем ми се спи. Казват,че естествената реакция на организма, когато прецени, че алкохола му  идва в повече  е кротко да ни приспи. И като се започна едно повръщане – хем спя, хем повръщам и където отиде.  Размърдвам се  след 40 мин, малко по-добре, но къде ми е ризата- не помня с риза ли бях или не, на мен ли беше или до мен. Напипвам я зад гърба си. През това време докато съм дремал, ме изпохапали комарите. Тръгвам още малко напред, до след 50 метра. Този път лягам на една по-голяма циментова плоча за още малко почивка. Съмва се. Наоколо няма никой. Едвам се добирам до стаята на хотела, но не смея да вляза, какво ще си помисли човека, с когото сме в стаята. Още една почивка на пътеката пред къщичката в чимшира. Набирам смелост, чукам на вратата, отваря ми, само му казвам, че съм много зле и направо в леглото. Заспивам и потъвам, изплувам, няма ме.

Събуждам се чак към 9:30 ч. Няма никой в стаята. Закуската почти е приключила, защото е до 10 часа. Ставам, обличам каквото намеря до леглото и отивам да видя какво е останало, последни саламчета, сирене и кафе. То се е видяло, че днес скутер няма да има. Ден за пълен релакс.

Четвърти ден- 26.08.2019 г.

След закуска, малко след 10:30 ч, реших, че е

време за плаж

 Минах покрай човека със скутерите и му казах, че днес скутер няма да има, защото съм уморен и съм прекалил с алкохола. За другия ден ще взема пак. Все пак му казах предния ден, че пак ще го взема и може да ми го пази. Няма проблеми, до утре тогава. Малко по-наляво по плажа от към главната улица в посока към Лефкими, малко след последните хотелчета на Кавос попаднах случайно на един много интересно изглеждащ плаж:

 Плажа на Кавос, където ходих през ден
Плажа на Кавос, където ходих през този ден

С дървени шезлонги с дюшечета. Реших,че това ще е мястото за днес. Наоколо имаше и други места за почивка – направо на тревата наредени големи меки възглавници, а по средата малки дървени масички. Отгоре сламени чадърчета. Имаше също и големи персийски килими, на тях възглавнички и също малки дървени масички.

Прекрасни места за целодневно излежаване

 Минах покрай бара и реших да поседна малко и там. То се е видяло, че целия ден ще мине там. Заговорих бармана, много любезно момче. То ме попита от къде съм и аз като казах, че съм от България и за мое учудване, проговори на български и каза, че бил от Ловеч – момче със смесен произход, единият му родител бил грък, а другият българин. Говори си български момчето и така се разбирахме – една студена кока кола си поисках, то взе една голяма чаша, напълни я с лед, наля кока колата и сложи сламката. Даже ми я донесе до шезлонга.

И така цял ден до към 15:30 ч следобед, с книга в ръка и тази чаша на масичката, за три евро и шезлонга беше мой, заедно със сламеното чадърче. И никой с нищо не ме притеснява = нито онези досадни плажни търговци, нито някой дето събира отделно пари за чадър и шезлонг, нито вечно мърморещите и викащи по децата си майки и баби.

Пълен релакс. Ето това е разликата между тези тук места и онези там по нашето море.

От бара звучи прекрасна гръцка музика, слънцето приятно си грее, морето тихо си бълбука, чайките си грачат, лек ветрец подухва. Но все пак човек си огладнява, а на бара храната е по-малко от напитките. Чак в късния следобед си тръгнах и още в началото на Кавос си избрах едно място с прекрасни сенници, голям бар и нещо от рода на гирусите-седнах, разгледах менюто и си избрах нещо хем голямо, хем не много скъпо – за около 4 евро получих една голяма чиния с една питка пълна със всякакви вкусотии-картофки, месо, зеленчуци, подправки, домати и свежи салати. Добавих и една бира към всичко това и се отпуснах блажено. На съседната маса една компания от англо-говорящи младежи дремеше и играеше карти в очакване да дойде автобуса,  който да ги откара към летището. Бяха с багажа си, мина по едно време един голям автобус и те заедно с други, които чакаха на пътя, се натовариха в него. Аз изядох половината от храната, другата половина помолих да ми опаковат за вкъщи и си тръгнах.

Прибрах се в стаята, храната сложих в хладилника и си полегнах малко докато стана време за вечеря. Отново литър и половина минерална вода ме чакаше на масата. Само че този път колкото не упях да изпия си я взех с мен в стаята. Различна е вечерята всяка вечер. Някаква салата, основно ястие, съдържащо месо (хапки,шницел или пържола) и десерт. Този път бира не съм пил, мислех да изпия само една по нощните барове и най-много един коктейл. Този път десерта беше много интересен и супер лесен за приготвяне. Е, добре де, ще ви дам идеята: 4-5 лъжици много гъсто кисело мляко (като за салата Дзадзики), разположено ветрилообразно (като хвърчило) в чинията, отгоре залято на зиг-заг с топинг (като тези, които слагат на поничките по панаирите или на сладоледите) и в средата (там, където се събират върховете на лъжиците сипано мляко) един истински плод- ягода или малина. Страхотен вкус. След вечеря отново в леглото с нагласена аларма за събуждане след полунощ. Когато купоните започват. Тогава излизам, без нищо да нося, освен 10-15 евро, колкото за 3-4 питиета или нещо за ядене по-късно. Прави впечатление, че тук на Кавос аптеки няма, само на няколко места има разположени спешни центрове с денонощно дежурни лекари. Но никъде не видях някой да чака там за помощ.

А пияни и надрусани младежи колкото искате

 Още щом се зададох на главната улица и почнаха да ме дърпат към първия бар- О, вулгаро, вулгаро- бира Митос- и ме дърпат към бара. Вече всички ме познават. Купоните са в разгара си, баровете пълни общо взето с едни и същи компании. Вглеждам се в лицата на всеки и си викам – тоя снощи беше в един бар, оня другия в дискотеката съм го виждал, третия там, някой друг бира пиеше на един  дувар. Имаше един младеж, вдигнал в двете си ръце по един коктейл и ми се усмихва. Що пък да не го прегърна, няма какво да ми направи. Приятно настроени са всички за прегръдки и купони.

Седнах на моя любим бар BUZZ POP, който е най-близо до мен. Ама сядам по средата на бара, за да може отвсякъде да ме заобикалят непознати. Усмихват се, сядат на бара до мен, стискаме си ръцете и вече сме приятели. Питаме се кой от къде е- британци са повечето, италианци и руснаци. По една бира Митос, музиката на макс, всеки танцува, въртят се на пилоните, друсат се с райски газ, наливат се с коктейли до ранни зори. Търкалят се по земята, падат, бият се. Полицията минава с едни бронирани джипове от време на време. Такива работи. По-късно в другия по един коктейл и малко преди 4:30 ч сутринта отново в стаята за сън. Не съм прекалявал с алкохола, защото скутера ме чака към 10:00 ч, след закуската.

А къде ще ме отведе скутера на другия ден, пети поред , ще разберете следващият път.

Продължението:

Вълшебният остров Корфу (2)


Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Корфу и Владимир Георгиев

Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Вълшебният остров Корфу (1)”

  1. Natalia каза:

    Определено авторът има свой собствен стил, занимателно разказва, но случващото се и “знаменитите” купони е един голям ужас.

  2. Стойчо каза:

    Стига де, това е от преди карантината! 😉

  3. анонимен каза:

    Хареса ми как Стойчо е подчертал питиетата един коктейл,една бира отдолу с дълга черта
    .Влади е царя на организираните екскурзии.
    И аз така започнах,но те са евтини само до съседни държави.За другите по-далеч става самостоятелно с евтини самолети.

  4. […] обиколка на Влади из остров Корфу. След като огледахме околностите на Кавос, днес ще се изкатерим и до връх Пантократор. Приятно […]

  5. […] обиколка на Влади из остров Корфу. Първоначално огледахме околностите на Кавос , а после изкатерихме връх Пантократор. Днес ще се […]

Leave a Reply