май 20 2008

ЗА МАКЕДОНИJА СО ЛУБОВ

Продължава македонската седмица в нашия сайт. Поводът за темата на седмицата е представянето на книгата на Алекс Букарски „Люде, на които не им се отваря парашутът“, което ще се състои на 22-и май.

Днешният пътепис разказва за представянето на една българска фотоизложба в Скопие, като за това ще ни разкаже самият автор на снимките — Георги Величков. Насладете се на тънките му наблюдения на хората и ситуацията в Македония и Скопие.

Може пък и Букарски да напише един пътепис за София и България, след представяне на книгата му?;-)

Приятно четене:

ЗА МАКЕДОНИJА СО ЛУБОВ

Първото нещо, което видях като стъпих на македонска земя беше това:

Надписът пред българския КИЦ в Скопие

И малко по-натам друг надпис „Бугари, смъртта на Сандански ке биде отмаздена“.

А, драскат ни редовно тук по стените, казва ми Спас Ташев, шефът на Българския културно информационен център в Скопие. Провокации, искат ние да им отвърнем.
Казвам му, че и във форумите доста такива неща се пишат. А той ми обяснява, че подобни неща ги пишат най-вече хора, свързани със службите на бивша Югославия, хора които искат да скарат Македония с околните държави и да и попречат на влизането и в НАТО и ЕС.
Обикновените хора нямат такова отношение към нас, ще видиш, успокоява ме. Но за съжаление все още службите на бивша Югославия дърпат конците в страната.

Нареждаме изложбата в градската библиотека, обстановката няма нищо общо със зала Средец в София, където беше показана за първи път. Доста по-тъмно е. Но това са реалностите. Спас ме уверява, че това е мястото откъдето минават най-много млади хора, студенти, ученици и доста хора ще я видят. Докато нареждаме снимките служителките отпечатват „превода“. Няма как — ако не спазят протокола може да имат сериозни неприятности. Така примерно под оригиналното заглавие „Мост в Родопите“ се залепя преводното „Мост у Родопите“.

Гостите не са особено много, към 30—40 човека, но може и аз да съм разглезен от изложбите на Фото Форум, където се събират доста повече хора. Не съм си подготвил реч, затова импровизирам на място:

„Здравейте, не ме бива много по речите, казвам се Георги Величков и съм администратор на българския сайт за фотография Фото Форум. В този сайт освен българите влизат и хора от чужбина. Има немци, италианци, англичани… но една от най-големите групи е македонската. Това е така, защото разбират езика, могат да комуникират свободно, да четат коментарите под снимки и темите във форума. Това общуване и обмяна на идеи е добро и се случва лесно в интернет, където граници няма. Пожелавам си по-скоро да дойде денят, когато Македония ще бъде приета в ЕС и тогава границите между нашите страни ще бъдат символични, вие ще можете да идвате свободно при нас, без визи и паспорти, ние свободно при вас — вие ще опознавате нашите природни красоти, а ние — вашите.“
Ръкопляскат ми.


Директорът на библиотеката е малко смутен, казва че когато се кани чужд автор се полага преводач и пита дали има някой, който не е разбрал какво казвам. Ако има той веднага ще нареди да преведат думите ми. Никой не се обажда. Всички са разбрали.

Фотоизложбата

На коктейла отношението към мен е малко странно. Навремето в България, като дойдеше чужденец той автоматично се приемаше за „голяма работа“, а този който се докосне до него или поприказва с него автоматично ставаше и той „голяма работа“. Та, нещо подобно е. Трябва да изслушам разни пресилени хвалебствия по мой адрес, което ме смушава. А още повече ме смущават хората, които ме мислят едва ли не за министър на културата — канят ме в Босилеградско, Охрид, Струга… искат от мен да правя там български изложби, да организирам изложби на техни фотографи в България, да правя съвместни културни проекти, изобщо аз да направя нещата, които те искат да се случат при тях… Доколкото мога обяснявам, че такива мащабни начинания са твърде големи за скромната ми личност.
А веселият момент, който няма да забравя — към мен се приближава един фотограф-любител (както се представи) и ми задава въпроса:

С КАКЪВ АПАРАТ СНИМАШ, ДИГИТАЛЕН ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛЕН?

С дигитален, казвам, а той вади от джоба си някакво Касио и вика, еми и аз снимам с дигитален, ама не знам защо не се получава…

Скопие не е много голям град,

обикалям центъра няколко пъти следобеда, а вечерта сядаме с моите домакини в една квартална кръчма. Повечето кръчми в Скопие имат подобен вид — ретро и уютни, като от 60-те години. Сервитьорът е един за цялото заведение. По едно време на съседната маса сядат двама. Усещам някакво забързване в келнера. Знаеш ли кои са тия, пита ме Васко, и понеже естествено не знам, обяснява — това са бившия министър председател и бившия шеф на парламента.

Кварталната берберница (Скопие, от Георги Величков)

Кварталната берберница

по голям размер

Хотелът ми е точно срещу Гръцкото посолство. Не съм виждал по-охранявана сграда. Бариери от двете страни на улицата, БТР-и, два взвода въоръжени до зъби войници, само бодлива тел дето няма… Гърция е враг номер 1 (всъщност не знам, може и с Албания да си делят това място). Вечерта гледам ТВ и се опитвам да схвана защо.


По всички канали тече едно и също — Гърция предлага на Македония да налее няколко милиарда в инфраструктурни проекти. Да я подкрепи за НАТО и ЕС. Срещу това Македония да се откаже от претенциите върху името. Македонските политици един подир друг се надпреварват по всички ТВ канали да сипят огън и жупел към това предложение и да обясняват как те не търгуват с историята… Не съм сигурен дали така мисли обикновеният човек, че е по-добре беден, но горд потомък на Ал. Македонски, отколкото нормално живеещ европейски гражданин.

На другия ден обикалям из Старата чаршия. Снимам. Бил съм тук преди няколко години. Нещата са се попроменили. Повечето дюкяни вече са албански. Изобщо не е трудно да се види, че албанците са доста по-предприемчиви, по-богати, по-отворени към света. Всякакви павилиончета, бюреци, цигари, бръснарници… изобщо почти цялата дребна търговия и услуги са доминирани от албанците. Изживяват своето възраждане.


Македонците пък са масово безработни.

Казаха ми някаква цифра от рода на 40% безработица в страната. Запознах се с мъж на 40 години, който получава пари от родителите си и не е работил нито един ден, защото няма работа за него, човекът е интелигент… Разбира се, просяците, които са на всяко кръстовище, също са албански.

На пазара снимам търговци на тютюн, а едни от съседната сергия ми подвикват
— Од каде си, бре?
— Од Бугария — викам.
— Бе, яз ако викнем зет ми, ке те фане и ке те скърши…
— Защо? — не разбирам.
— Па защо сликаш и после — у бугарските вестници, как продаваме контрабанда цигари.
— Яз не сликам новинарски, а туристички — обяснявам им, обаче виждам с какво недоверие гледат към апарата ми, явно размерите му ги смущават, затова добавям — през куро им е на бугарските вестници к’во продавате тука.
Това последното ги успокоява, стават по-разговорливи.
— Как ти е името?
— Георги.
— Ти пичкар ли си бе, Гьорге?
— Епа като ме гледаш таков, ти как мислиш?
— Има ли убави пичета у Бугария?
— Па лоши у Бугария нема. Сите са као Анджелина Джоли. Коя от коя — по-убави.
— Малииииии… — вият и двамата от радост и се наточват. — Сликай ни тука, назе. Па после покажи снимката у Бугарско, може некоя да ни ареса… Да се оженим за некоя бугарка…
— Кво ке ти ареса, погдени се къв си див селянин — обажда се втория, докато ги снимам.
— Ке ви пущим у интернет — казвам им аз.
— Верно, ебаваш ли се? — съмнява се дивият селянин?
— Не се ебавам, чесно слово — обещавам им аз, прегръщаме се, тупаме се по рамената и се разделяме като първи приятели. И ето:

ИЗПЪЛНЯВАМ ОБЕЩАНОТО (ако некое бугарско пиче ги ареса и сака да се ожени — може да ги намери на пазара до Старата чаршия):

Шверцери (контрабандисти) на цигари, които си търсят булки:-)

Този разговор ме впечатли, не бях водил подобен от времето, когато служех в армията.
Споделям го по-късно с Васко, а той ми разказва, как преди две години най-тиражния им вестник излязъл със заглавие на първа страница

200 000 ПЕДЕРИ У МАКЕДОНИЯ


Имат големи проблеми в общуването между половете, казва ми Васко, много сексистко общество са, пълни с предразсъдъци и комплекси. За да се запознаеш с някое момиче, трябва някой друг да те запознае… Затова чужденците много вървим тук. На Васко може да му се вярва в това отношение, женен е за македонка. Разказва и други интересни истории, но не са за споделяне.
А албанците — питам го?
А, не, те нямат такива проблеми, те повече ходят по света…

Продавачи на тютюн (Скопие, от Георги Величков)

Продавачи на тютюн

по-голям размер

Като стана дума за ходенето по света, отварям разговор за визите.
От една година визите за македонци за България са безплатни. Но се вземат доста трудно, с цената на много чакане, разкарване и унижения, ела утре, ела вдругиден… Гръцките са 65 евро, но ги получаваш точно на часа и с поклон.
Това е така, защото в Македония екипите обслужващи БГ посолството са там почти по наказание. Който се издъни някъде по света, като последна мярка преди уволнение от дипломатическия апарат го пращат в Македония. (Посланикът ни там е бившият военен, шеф на генщаба Михо Михов, малко странна длъжност за военен)… Говори се, че има и здрава корупционна схема за издаване на тия визи. Но така или иначе интерес явно има към България, за миналата година са издадени около 100 000 визи.

Интерес има, но информация няма.

В Македония български вестници няма, българска ТВ — също.

Спас Ташев ми каза, че отразяването на моята изложба в „Утрински вестник“ било голямо постижение, защото по принцип те не били твърде отзивчиви към отразяване на събития свързани с България. А аз съм убеден, че информационното отваряне ще е това, което ще ни сближи.

Следобед вали, аз се чудя какво да правя и приемам поканата на Спас да присъствам на едно от събитията, което според неговите думи ще разтърси Македония —

представяне на дневниците на Кръстьо Мисирков.

Изданието е отпечатано в България. На два езика е — български и македонски, използвани са архивите и на двете страни.
На представянето на тая книга е събран целият македонски елит — научен и политически, българският посла
ник, шефовете на архивите от страна на БГ и Македония и всички македонски медии накуп.

Мисирков е национален герой на Македония. Обявен е за личност на ХХ век. Легенда.
Няма авторитет, който да му се противопостави.
И изведнъж той навсякъде пише в дневниците си, че е български македонец.
Беше доста забавна гледка как тия мастити учени трябва да намерят обяснение на тоя „оксиморон“ — български македонец.

Книгата на Мисирков

Да признаят, че двата народа са много близки, че мнозина са се определяли като българи, но през времето на комунизма 20 000 македонци са били разстреляни за това, че са дръзнали да се нарекат българи, а 150 000 са били пратени по лагери. Това явно се признава за първи път, защото предизвика бурни реакции в залата.


По едно време гледам влиза Иван Кулеков и снима с една камера.
С Иван се познаваме, беше ни курсист в курса за начинаещи (чудя се, какви ли са му били мотивите да се запише, защото е добър оператор и журналист, дано да е научил нещо полезно)

Кулеков в Скопие

Приближавам се зад гърба му и с възможно най-строгия си тон му викам „Де бре бугарино ньеден, що сликаш без позвола“. Първите секунди ме гледа стреснато, после ме познава и се разсмива. Питам го дали е дошъл за специално за събитието, не щял да прави филм за българите в Македония. Попаднал случайно на това.


Навън вече на коктейла идва при нас един човек, явно познава Иван, тупа го по рамото, поздравява ме и мен, казва, помниш ли ме, бях на изложбата ти вчера. Смътно го помня. Е, казва, вие българите направихте десант тия дни, бре, поне елате официално, да ви срещнем с китки и бъклици. Смеем се.


Обаче не е смешно.

Македония има много сериозни проблеми.

От една страна с албанците, които много мощно се развиват, от друга с управниците си, които на думи са за ЕС, но на практика правят всичко възможно да задържат страната в сферата на влияние на Сърбия (и Русия) и да скарат населението и с всички съседи. От трета страна (и най-вече) със собствените си заблуди и предразсъдъци, които трябва да преодолеят.

И мисля, че тези хора в голяма степен имат днес нужда от нашата морална подкрепа.


Имат нужда най-вече от информация, от толерантно отношение и от разбиране на проблемите им. А не от подигравки и заяждане и обиди на исторически теми.


Защото повечето от тези хора ни чувстват близки и ги боли, когато тук се подаваме на евтини провокации и реагираме първосигнално на надписи като този, с който започнах.

Автор: Георги Величков

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


16 коментара

16 коментара to “ЗА МАКЕДОНИJА СО ЛУБОВ”

  1. Стойчо каза:

    Много точни наблюдения!

  2. bay Kolio каза:

    Благодаря Георги за хубавия разказ и най-вече за хубавия край. Миналата есен пътувах за Охрид, спах при хора, срещах се с други и напълно те подкрепям. Хората в Македония са чудесни и заслужават уважение и подкрепа а не подигравка и злоба. Пропагандата е заблудила много от тях(изобщо не мога да проумея официалната им позиция), но това не основание да ги забравим и изоставим. Пак миналата година ходих в Босилеград, с приятели при родителите на единия. Останах доста засрамен, че до сега не съм вярвал и не съм се интересувал достатъчно. Картината е същата това са забравени хора, които нито българите, нито сърбите признават и не се интересуват от тях и живота им, а те така се радват да ни видят и срешнат. Още една случка да спомена във Франция на една магистрална бензиностанция бях дигнал капака на колата. Първите признаци на отиващата си помпа. И мигом се появи един македонец с тир. Видял братска кола и решил да помага. Хвала нему и хора като него. До тогава само бях чувал, че македонците нещо не ни харесвали. Е този беше от другите.

  3. Георги Величков е тапа.

  4. Стойчо каза:

    Приеми, че е покана за пътепис;-)

  5. Сепак, ако размислам подобро може да станам и негов голем фан. =)
    Замисли која умешност е тоа: го чекаш величествениот Георги Величков да се докопа во твојот град со неговиот дигитален фото-апарат и да чкрапне две-три слики и тоа, на еден хулигански графит, маалска берберница и шиткачи на битпазар, и така многу прецизно да ни ја долови, “целата“ слика за Македонија. Браво за Георги Величков. Георгииии дојди ни пак, ќе те носиме да направиш неколку фотоси на “Дрисла“. (градските ѓубришта)

  6. “За Македонија со љубов, мастика и кашкавал Витоша од која ја мавам главата“ =) Ете и пооригинално мото за Величков репортерскиот гениј.

  7. røxy каза:

    Ту бе величков и ја да дојдам во Блгариа и да земам да сликам гладни циганчиња крај канта ѓубре и тие што дилаат дрога низ некоја скапана улица плус да од 10 бугари најдам 5 кои ќе кажат “Море тоа македонците се сите да ги потепа човек дај ми еден да го истепам“ и после на мојот блог да напишам ЕВЕ КАКВА Е Блгарија ?!!

    глупости бе Величко.

  8. Стойчо каза:

    @roxy, имам почти готов подобен пътепис за България – авторката е минала през Филиповци (една от циганските махали в София) и познай какво пише тя за София.
    Ще трябва да се стегна и да го довърша превода(от босански ;-)) и да го пусна. Надявам се и тогава да коментираш.

    Радвам се, че графитът е наречен „хулигански“ – абсолютно съм съгласен.
    Но не критикувайте, моля, автора на лична основа – той едва ли има възможност да ви отговори

  9. batVasco каза:

    Дебели Македонски кратуни,-(говоря за коментарите)колкото и да сме толерантни-това е!Какво ли се учудвам-то нали и луната беше македонска.

  10. Стойчо каза:

    Момчета и момичета, целта не е да се обиждаме взаимно, а да погледнем какви сме самите ние (и за двете страни говоря) – не измествайте разговора по посока на лични обиди

  11. gyorgi sardisan каза:

    Да се присетиме на Ваташа и масакрот на 12те младичи од страна на бугарскиот окупатор. Зошто не направи едно кадро од тоа место?

  12. Ф каза:

    Тапа фотографии… многу аматерски. Денес, значи, секој може да направи изложба… За текстот што да се каже, не се двои многу многу од било кој друг бугарски коментар на тема Македонија, „наблуденијата“ му се навистина „тнки“

  13. Стойчо каза:

    Ако има пътепис, в който се описва този паметник на „ястребинчета“ – има всички шансове да се появи и тук (ама не пишете, македончета, не пишете – знаете само да се оплаквате)

    Фотографиите в пътеписа нямат нищо общо с фотоизложбата – темата на изложбата е била „Красотите на България“, показаните снимки даже най-големия македонски патриот в България не би казал, че са снимани в България.

  14. ntg2003 каза:

    В Македония български вестници няма, българска ТВ — също.

    „Спас Ташев ми каза, че отразяването на моята изложба в „Утрински вестник“ било голямо постижение, защото по принцип те не били твърде отзивчиви към отразяване на събития свързани с България. А аз съм убеден, че информационното отваряне ще е това, което ще ни сближи.

    Следобед вали, аз се чудя какво да правя и приемам поканата на Спас да присъствам на едно от събитията, което според неговите думи ще разтърси Македония ….“

    „А аз съм убеден, че информационното отваряне ще е това, което ще ни сближи.“

    Е, стана обект на коментари со „ЛУБОВТА“ си….Що не снимаш само? Ами и пишеш?

    Јас мислам дека патеписот не е ништо поразличен од графитот „Смрт за Бугари“ пред тоа конзулатот. И едниот и другиот ги покажуваат фрустрациите на своите „писатели“,кои здружено сакаат да ја уништат секоја симпатија која Македонците би можеле да ја имаат за Бугарија, и Бугарите за Македонија.

    Life is a sexually transmitted disease

    http://bagra.org/node/8706#comment-104117

    В Македония български вестници няма, българска ТВ — също.

    „Спас Ташев ми каза, че отразяването на моята изложба в „Утрински вестник“ било голямо постижение, защото по принцип те не били твърде отзивчиви към отразяване на събития свързани с България. А аз съм убеден, че информационното отваряне ще е това, което ще ни сближи.

    Следобед вали, аз се чудя какво да правя и приемам поканата на Спас да присъствам на едно от събитията, което според неговите думи ще разтърси Македония ….“

    „А аз съм убеден, че информационното отваряне ще е това, което ще ни сближи.“?????? Хахаххахаххаххааха…Сладур.
    Ако любов няма нищо не си…

  15. Стойчо каза:

    @ntg2003 – честно, нищо не се разбира от коментара ти

  16. Цветан каза:

    Съмнявам се ,че няма бългаска телевизия в Македония. В Охрид срещнах един македонец ,който ме разпитва на дълго и нашироко за нашите поп- фолк звезди които гледал по местната кабелна. За съжаление аз не гледам чалга и не бях много в крак с този наш чалга-патриот. Така , че и чалгата е родополезна понякога!
    Пък и днес можеш вече да гледаш каквото си искаш онлайн брато.

Leave a Reply


Switch to mobile version