авг. 20 2009

Безие и Тарагона (част 3 от Каталуния и Лангедок)

Продължаваме с пътуването на Росица из Каталония в Испания и Южна Франция. Започнахме с Барселона, бяхме край Жирона, Емпуриабрава и Кадакес, а днес вече ще отидем към областта Лангедок в Южна Франция. Приятно четене:

Каталуния и Лангедок

част трета:

Безие (Beziers)

Зареждаме бензин, подминаваме Фигерес (тук е родният град на Дали и музеят в негова чест) и не след дълго преминаваме някогашната

испано-френска граница

Зървам с периферното си зрение „Добре дошли в страната на катарите“, стъпвам на магистралата и преминавам с максималната позволена скорост през ветровития Лангедок с лиманите, пастелните крайбрежни гледки, крепостите, замъците и ветрогенераторите.

Нашата цел е рибарското селище

Валра-Плаж (ValrasPlage),

близо до Безие (Beziers). Почти е тъмно, когато дамата от GPS-а обявява, че току-що сме пристигнали на желаното място. Очаквам да видя бедни наколни жилища, да ме посрещне миризма на риба и миди, да се заплета в рибарски мрежи… Нищо такова! Елегантната централна улица е осеяна с модерни рибни ресторанти, пълни с гладен народ. Чисто е, хубаво и подредено.

Спрели сме пред катедралата с три камбанарии — такива се виждат на картичките от южна Испания. Обаждаме се на жената от couchsurfing.org, при която ще отседнем тази нощ. След 15 минути тя идва с колата си да ни вземе, „здрасти“ ни казват двама младежи, за които решаваме, че са синовете й. Оказват се гости на Ф. от Холандия, които също са тук по линия на couchsurfing.org. Настаняваме се в ателието й — тя е директор на детска градина, но се занимава с приложно изкуство, бродира, шие и пр. Озверели от глад се тръшваме на дървените пейки в близката пицария. Получаваме и бутилка розе като бонус. Пиците се пекат в пещ, холандците отцепват към плажно парти с китара в ръка. „Наздраве! Добре дошли във Франция!“ Почти е полунощ, когато се връщаме в ателието на Ф. или по-точно в градината й, където тя сервира напитки и тече интересен разговор. На 22 юли тази година Безие ще отбележи 800 години от погрома над катарите. Едно от най-ужасните кланета на средновековието започнало именно в този град. Научаваме, че от 20 000 жители по онова време, останали живи едва 2 000. Повечето изклани, някои изгорени в червата Сент Мадлен, други, които дръзнали да бягат към Каркасон, били догонени и избити до крак. На въпроса на палачите „как ще разпознаем кои са катари и кои католици“, абатът Арно, предводител на похода срещу катарите, отговорил: „Убийте ги всичките, Господ ще разпознае своите!“ (моля за прошка Комитата, който също цитира тези думи!) Погромите над катарите в Лангедок се оказват удобни (според някои дори са провокирани с цел) за политическите нужди на френския крал, който няколко години след кървавите събития „приобщава“ тази област към останалите територии и от този именно момент се заговаря за обединена Франция.

Béziers, Франция

Ф. е пристрастна към темата за катарството. Говорим за богомилите и за „българската връзка“, отваря се плаха приказка и за мистичното място

Бугараш (Bugarach) — намерената Агарта,

земята, над която не прелитали самолети, защото им се разстройвали навигационните уреди… Заспиваме като младенци.

Сутринта ни носи изненада — Ф. е опекла хляб, множество конфитюри, сокове и димяща кана с кафе ни очакват на дългата дървена маса. После с двете коли се насочваме към Безие. Ф. ще бъде наш гид. Спирка пред Арената. Отиване до детската градина, където трябва да се оставят костюмите за честването на 22 юли. После успяваме да се паркираме на една уличка — точно под гигантската катедрала Сен Назер.

Катедралата Сен Назер в Безие

Посещението предизвиква интереса и на малки, и на големи. Снимаме от високото реката Орб, освежаваме се и поемаме пеша към центъра.

Реката Орб

Кметството, повечето големи сгради и улиците са украсени в цветовете на Лангедок.

Цветовете на Лангедок

Вероятно за повечето е ясно, но нека да припомня, че

областта Лангедок

се нарича така поради езика (ланг) окситан (occiten) или накратко — ок (oc). Този език бива забранен след присъединяването на областта към Франция, но просъществува сред оцелелите катари и трубадурите, за да получи днес право на официален живот. „Лангедок кани света“ — това е лозунгът на предстоящия фестивал на традиционната музика. Сред тази тържественост достигаме до един фонтан, към който не бихме проявили специално любопитство, ако се разхождахме без местен гид. Ф. ни предупреждава, че скоро ще научим една от тайните на града. От едната страна на фонтана се вижда нещо като опашка. От другата страна — глава. Когато от отсрещния булевард се погледне този фонтан, се вижда камила — опашка от камък, водна струя за гърбица и глава от камък.

Фонтанът — камила в Безие

Камилата — един от символите на Безие.

Ето я и историята: Канонизираният по-късно св. Афродиз, пристигнал на камила от Светите места, за да проповядва християнството. Бил обезглавен, но сам вдигнал отрязаната си глава, добрал се до скалното си жилище и там починал. Обществото от християни около него продължило да се грижи за камилите му. Именно така животното се превърнало в един от символите на града. След фонтана-камила посещаваме черквата св. Мадлен, където са били изгорени доста от жителите на Безие по време на катарските гонения. Затворено е.

Сент Мадлен — тук са изгорени много от жителите на Безие преди 8 века

Преминаваме по широката и дълга пешеходна улица, спирайки пред паметника на Рикеинженерът на Канал дю Миди, роден в този град. Ф. разказва историята на прословутия Южен Канал.

Рике — инженерът на Канал дю Миди

Преди цели 300 години станал интересен въпросът „как да се подобри и съкрати търговският път между океана и Средиземно море?“. Пътят по суша бил лош и неравен, траел 10 дни и бил постоянно обезпокояван от разбойници. Възникнала идеята да се построи канал. Рике работил 30 години преди да достигне родния си град Безие. Когато наближил, го посрещал недружелюбен градоначалник. „Ние имаме река и хълм. Как ще прокараш твоя канал при тези условия?“, провокирал Рике политикът. „Много просто. Ще направя мост над реката и по него ще тече каналът“, отговорил Рике. И ако някога съм виждала останки от смела и дръзка инженерна мисъл, то когато видях това изпълнение — река + канал, течащ по мост, че даже и кораби по канала, забравих за всички други ловкости в древното строителство.

Тук е мястото да споделя, че първоначалната ни идея по отношение на Канал дю Миди беше абсурдно амбициозна: да отидем до Кастелнодари (Castelnaudary) с остров Кибела по средата на басейна; да продължим през Каркасон и Омп (Homps), където да се повозим на корабче по канала; после Безие и Агд, Марсейан и Сет за финал. Като добавим към този план и намерението да посетим Нарбон и селото Грюисан (Gruissan) — със солници, розово фламинго и неповторими къщи върху платформи и колони…, разбирате колко е наивно понякога желанието ни да погълнем всичко! Часът е 12:00 и разбираме, че няма да правим друго пътешествие около канала. По-добре да постоим тук повече, да не препускаме като подгонени. Разходката ни продължава в ботаническата градина, посветена на поетите. Банани, бамбук, магнолии…, езеро и фонтани, декорирани с мащабен имперски размах.

Градината на поетите в Безие

Обядваме в кюрдско ресторантче, после поемаме към мястото, където реката Орб и каналът се пресичат. Осем шлюза допълват съоръжението.

Канал дю Миди — тук каналът тече по мост над реката Орб!!!

Минава 15:00 часа. Сбогуваме се с Ф. и летящите холандчета, те поемат по левия, ние по десния път.

Безие

Безие

Газ до Калафей, за да можем същата вечер да стигнем и до Тарагона — фестивалът на фойерверките е в разгара си.

Път като път, бензин, вода, кафе, бисквите… Достигаме до

Калафей,

но решаваме да посетим старата част на селото — тя е високо над плажа. Мило и приятно! С изумление забелязваме множество слънчени часовници, нарисувани по стените на къщите. Нещо като метална пръчка стърчи вместо „нос“ на „лицето“ на слънцето — именно нейната сянка показва колко е часът.

Старият Калафей със слънчевите часовници

Старият Калафей

Старият Калафей

Старият Калафей

Щуркам се малко по извънредно тесните улички с каменни къщи. Морето е някъде долу, там е и суетата, сред която е нашият каталунски дом. Не оставаме дълго, прибираме се, освежаваме се и точно в 22:30 сме в

Тарагона

Чуваме фойерверките много преди да видим шаренията в небето. Паркираме далече от крайбрежието поради отсъствие на възможност да спрем на по-централно място. Слушаме и гледаме 15—20 минути, движейки се по Рамблата. После изведнъж всичко утихва, но отвсякъде заприижда народ срещу нас! Загубени в тълпата, решаваме да отидем към осветения център за по кафе. Така и правим, сядаме (без да искаме) точно пред клуба на феновете на Барса.

Тарагона — пред клуба на феновете на Барса

Вечерна Тарагона

Щастие за нашата компания! Снимки. После поемаме обратния път. Вечерна Тарагона е прекрасна. Паметници от всякакъв калибър, колоритни сгради, фонтани. Не беше много, но все е нещичко!

Вечерна Тарагона

Връщане в Калафей доста след полунощ. Последна калафейска вечеря на крайбрежната улица. Лека унилост.

На другия ден връщаме колата, размотаваме се безцелно, пием кафета, обядваме, сбогуваме се с хазаите. В 15:00 часа потегляме към летището. В 23:00 се храним мълчаливо около масата в софийския ни дом — имаме цял недокоснат хляб от калафейската фурна…

Снимките са дело на автора и на Асен Якимов

Малко проза. За много читатели вероятно ще е интересно какъв е бюджетът на това пътуване за трима до Испания и Франция. Ето приблизителната сметка:

  • 3  самолетни билета с Wizzair X 130 EUR = 390 EUR

  • Наем за стая с три легла в Калафей за пет нощи — 180 EUR

  • Наем на кола + бензин + пътни такси — 250 EUR

  • Застраховки, билети за музеи, локален транспорт (влакове, метро), храна, глезотии — 500 EUR

т. е. общо около 1320 EUR или по 440 EUR на човек.

Край

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът и Асен Якимов

Други разкази свързани с Другата Франция – на картата:

Другата Франция

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Безие и Тарагона (част 3 от Каталуния и Лангедок)”

  1. kalatom каза:

    Браво !!Завиждам с добро чуство!Много свежо и приятно.Поздравления. Калатом

Leave a Reply