До Хунгароринг и Унгария

Днес няма да хойкаме много далеч – просто ще отскочим до една от близките писти за Формула 1 – Хунгароринг. Жоро ще ни разкаже за пътуването си до Будапеща, впечатленията от Унгария и тазгодишната Формула 1 там. Приятно четене:

До Хунгароринг и Унгария

Ще ви разкажа за пътуването ни до Унгария.

Не бях ходил в тази държава и затова много се зарадвах като ми дадоха ваучер за билет до Hungaroring от фирмата (пожелавам на всекиго такъв началник като моя). Успях да купя и билет за Веселка от същата фирма чрез която ми беше бонюса (много са коректни, препоръчвам ви ги ако ви трябва билет за Formula 1). Бях се замислил да ходим с колата през Белград (нали знаете, пътешествие, щяхме да спим в Белград, въобще купон). Но Malev избиха рибата с оферта за билети по 100 EUR. Така че стана ясно че ще се лети.

Полетът е смешно кратък : 70 мин. През това време имате лукса да си изберете: шоколадова вафла или фъстъци. Сокчето от кутийка е без алтернатива. Но за толкова пари — толкова. Иначе самолетите са приятни (особенно Фокер 70 на отиване), макар и мънички. Летището е малко (доста по-малко от Българското) и има 2 (два) бара и 10-на магазинчета.

От тук започна сблъсъка с „унгарския парадокс на странните цени“: нищо че цената на горивата е като при нас (след като се оправиш с шантавия курс на местната валута) и всички таксита са на природен газ таксиметровата услуга от летището до града има фиксирана(!) цена от 25 EUR. Ако искаш!

Е, ние искахме и таксито ни закара без проблеми и отклонения (според GPS-а в телефона ми) до хотела. Хотелчето беше приятно. Оказа се апарт-хотел: т. е. без кръчма в него (само континентална закуска) и с малък кухненски бокс (дори и прибори и сол/пипер имаше), умело скрит в един гардероб. Жалко само че Wi-Fi нямаше. Сайтът загатваше, че можело да се „измисли нещо“ (разбирай още форинти), но на мен не ми се проверяваше, зашото издържах на изкушението да си взема компютъра и бях само по телефон 🙂

В петъка решихме да се възползваме от офертите които администратора на хотела ни набута за обиколка на града. Взехме най-скъпия (по 5к форинта на човек), щото нали: не сме дошли да пестим я! Оказа се комбинирано разглеждане на парламента и city tour.

В Будапеща Парламентът

е най-внушителната сграда поради ред исторически причини: това че в средновековието феодалите са били много силни и всъщност крал на Унгария е било изборна длъжност (като в Германските държавици) и след това, като попадат под Австрийско „присъствие“, само парламента са им били оставили. Както и да е: сградата на парламента е нещо което трябва да се види. Дори и короната с килнатия кръст е там.

City Tour-а нещо не ме грабна

Прекарахме нещо като 1 час на „Площада на героите“: нелошо площадче със статуи на всички важни за Унгария хора плюс няколко анонимни водачи на колесници в елински стил. Там на монотонна смесица от английски, немски и унгарски (екскурзовода повтаряше без паузи едни и същи шеги на три езика) ни обясниха кой кой е. Нищо не запомних: едвам успявах да разбера на кой език се говори. След това същата процедура се повтори на

Цитаделата

Но пък там имахме само половин час, които прекарахме в пазаруване по сергиите. Имаше пластмасови фигурки за по 14к форинта! Да бе, ДА! Но пък гледката беше хубава. Жестоко съжалих, че не избрахме hop-on/hop-off билетите (това е билет за нещо като специална туристическа автобусна линия с автобуси минаващи на половин час в които има екскурзоводски устройства и на която може да се качваш и слизаш където искаш): защото никъде не ни стигна времето да разгледаме това, което ни беше интересно.

Малко ме издразниха постоянните оплаквания на ексурзоводите от комунизма, Съветския съюз и всичко останало. Мразя хора на които някой друг им е виновен. Историята трябва да се разбира, да се приема и да се ползва за урок. Не трябва да се оплакваме от нея.

След обиколката ни стовариха пред един хотел в центъра на града и се наложи да хванем такси до нашия хотел. Пътуването отне 10-на минути (не повече от 3—4 км според моя GPS), но отново ни удари „унгарския парадокс на странните цени“: оказа се че пътуването струва горе долу колкото от летището до хотела. Сигурно заради тарикатското място, на което беше застанало таксито.

Оказа се хотела ни е близо до „най-големия Mall в Централна Европа“ и се почувствахме задължени да се „отчетем“. Не беше лошо: имаше Wi-fi, цените бяха поносими (дори в сравнение с Българските) и имаше доста избор. Дори прекалено! Не харесвам много моловете и този не беше изключение.

Вечерта се опитахме да вечеряме на едно от корабчетата, закотвени по Дунав. Да, ама не! Ресторанта изглеждаше затворен и нямаше никой когото да попитаме. Затова решихме да следваме указанията в картата която ни бяха дали от хотела и да видим един от ресторантите там. Ресторанта „est. 1838“ се оказа една под-блокова сладкарница с масички отвън. Верно не бяха пластмасови и имаше и добре изглеждащи сервитьори, но това „уютно“ решение с използване на първите два етажа от блока някакси не ми се върза с цените от по 10к форинта на човек. Иначе храната не беше лоша, но пък и нищо особенно. Абе приятно ама не и нещо за което да пишеш в къщи.

Събота. След закуската с все по-увеличаващите се китайци в хотела настана колебание: дали да се мотаме още в града или да видим как се стига до

Hungaroring

Семейния съвет реши да видим как се стига до пистата. Имаше избор: или 9900 форинта (в една посока) такси или безплатни автобуси. Решихме да опитаме автобусите. След 1—2 км ходене (можеше и с метрото, но решихме да се разтъпчем) намерихме без проблеми стоянката на автобусите и се качихме без проблеми в един от „Икарусите“. Много добре организирана услуга и винаги имаше поне 2—3 автобуса които чакаха на стоянката. Без проблеми стигнахме до

малкото градче Madyarod,

което се намира до пистата и от там следвайки табелите след 1—2 км стигнахме до „нашата“ трибуна. Тя се оказа точно до „официалните“ магазинчета на отборите и успяхме да напазаруваме доста шапки и фанелки за подаръци. Дори и аз си взех шапка (основно за да не ми изгори бръснатата глава, но и зашото съм фен).

Местата ни се оказаха точно до старт/финал линията

и с поглед върху медицинския център. Гледахме квалификациите и видяхме как Фелипе Маса беше изнесен от пистата с хеликоптер след ужасния инцидент с пружината, която го удари в скулата. Дано се оправи!

Опитахме да гледаме и състезанието от GP2 след това,

но не ни беше интересно (не го следя и не знам каква е интригата там). Пък и бях забравил да си взема течностти и много бях пресъхнал. Затова се запътихме към спирката на автобусите. Разходката сред унгарската природа (подобна на тази в Австрия, но с малко по-светло зелени тонове) беше много приятна. По пътя имяше капанчета с гулаш, бира и пияни немци. Автобусите чакаха и бързо се придвижихме пак до града.

На връщане към хотела малко объркахме улиците

(мамка му на Windows Mobile GPS-a: не зацепи през цялото време и се наложи да го оправям след това) и се придвижихме по катетите на правоъгълния триъгълник, вместо по хипотенузата. Но за сметка на това намерихме един a-la-carte ресторант до хотела. За 5к форинта/човек можеше да ядеш и пиеш колкото можеш и каквото искаш. Стана ми странно като ме попита келнера на входа „как разбрахте за нас“: все едно че са дилър на наркотици. Не представих достойно родината, но храната беше вкусна (ако не се брои многото червен пипер). Веселка успя да намери ястия които влизат в диетата й.

Неделя: Станахме рано и се запътихме към автобусите за пистата. Бях си сложил 3 бирички и много вода в раничката. С тях състезанието се възприема по един мнооого по-друг начин. Вече нямаше лутане из града. Но и феновете бяха повече: нямаше седящи места в автобуса.

Състезанието беше супер!

Нямаше програма преди старта, но и това че изкараха пилотите в един открит камион и обиколиха пистата с тях пак беше добре.

След състезанието като видях тълпата която се беше запътила за автобусите предложих на Веселка да хванем такси. Добре че го направихме: тълпите и задръстванията бяха сериозни.

Понеже бяхме много уморени да обикаляме отидохме да вечеряме в един ресторант в мола. Имаше гулаш. Не беше лош.

Ненапразно Унгария е страната с най-много порно звезди

на глава от населението. Оказа се че в указателя на хотела някоя услужлива душа беше написала с химикал цените на „услугите“ на клубовете за ескорт. Подозирам английската практичност 🙂

Понеделник: събрахме си багажа и понеже сме баровци се замотахме в стаята (аз с „Дипломацията“ на Кисинджър, а Веселка с Нора Робъртс). Тръгнахме 2 часа преди полета. Придвижването до самото летище отне 1 час. И изненаадааа: огромни тълпи в летището! Не че бях изненадан де: много хора се прибираха от състезанието сигурно.

След инфарктно време на опашката успяхме да минем всички процедури точно навреме, за да установим че… полетът ни е забавен с 2:30 часа! Не се учудих отново: като знам колко хора имаше на формулата! Отидохме до един от двата ресторанта да си вземем нещо за обяд. И там една дама ни напомни, че ни се полагат ваучери за храна. От Malev ни дадоха ваучери за 2к форинта. Точно за 2 току-що изстискани портокалови сока. На мен обаче ми прищрака, че имам подобна клауза в договора за новата ми платитнена кредитна карта. Обадих се в AIG България да проверя какво искат като документи и хората най-любезно ми обясниха какво ми трябва, за да мога да оправдая разходи за храна и напитки за 50 USD/час. Не беше лесно да похарчим 100 USD за храни и напитки. Но мисля че се справихме 🙂 Обичам си новата кредитна карта.

Нямаше повече забавяния. В самолета категорично отказахме вафлите и фъстъците.

Унгария ми хареса. Но не ме впечатли.

Стана ми мъчно за тази държава. Историческата ѝ съдба е много подобна на България: почти половината етнически унгарци живеят извън границите на страната. При нас е бил един конгрес на великите сили. При тях — друг. Но резултатите са същите: парчета от държавата са били късани. И новата и най-новата им история са тъжна история: нестабилна икономика, странно широко разтворена ножица между бедните и богатите, недоволни хора които излизат на улиците за да свалят управлението си.

Но това са техни проблеми, а не мои.

Има едно такова чувство което те обзема като излезеш от вратата на „Пристигащи“. В къщи си си. Вече е лесно и ясно. И няма какво да го мислиш. В къщи си си! И там е най-добре!

Автор: Жоро Кодинов

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. ivozet каза:

    Скоро тръгва мкъм Хунгароринг, но с колата на FIA GT, че формулите е много скучна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.