авг. 18 2009

При най-усмихнатите хора – Иран (2)

Published by at 9:00 under Иран,Любен Иванов

Днес ще продължим с невероятното пътуване на Любо Африката. Оставихме го в някъде из Иран — сега ще продължим към Индийския океан и ще тръгнем назад. Приятно четене:

При най-усмихнатите хора — Иран

втора част

На следващия ден достигнах до

Bandar Abbas на Индийския океан

Това беше най-южната точка в моя план. Достигнах я! Оттук нататък започваше завръщането. Още със спирането на крайбрежния булевард, до мен спира една кола и отвътре на чист български се чува „Ей, ти българин ли си?“ Няколко секунди не мога да разбера какво са ме попитали. Двама братя, иранци, учили в България, във Варна!? Пак покана за гостуване, пак приказки до среднощ. Всъщност това гостуване беше върхът на цялото ми пътуване в Иран. От тези хора научих всичко, което вече знам за тази страна.

На другия ден те си тръгнаха по техни си задачи, а аз да разглеждам най-горещия град в Иран.

През деня температурата се покачва до невероятните 50—55 градуса! Направих снимка, на която се вижда, как в 9.30 сутринта вече е 49 градуса.

През нощта температурата спада до 35—40 градуса. Зимата била „студена“, ставало 25—30 градуса!? От 40 години не бил валял дъжд в този район. Цяло поколение не е виждало такова природно „чудо“!?

Отивам да се „топна“ в Индийски океан.

Обаче океанът го няма! Тук брегът е толкова полегат, че по време на отлив водата се отдръпва на 500 м. навътре. И остава един сбит пясък, по който може да се кара кола безпроблемно. А за да плува човек нормално, трябва да извърви около километър във вода до коленете.

Голямата атракция е рибния пазар. Казват, че в него се предлагат над 70 вида риба. Отделно другите морски обитатели. Но повечето продавачи са намръщени представители на местното племе „коли“ и не разрешават да им снимам стоката.
Вечерта пак сме се събрали в моите домакини. Хапваме морски деликатеси, но нещо липсва.

Рибите обичат да плуват! А в Иран не се продават никакъв алкохол.

Поне официално! Местните рибари само се водят такива, всъщност са си контрабандисти на алкохол от Дубай и наркотици от Пакистан. С малките си жълти лодки оборудвани с свръх мощни двигатели на Yamaha, само за 3 часа отиват до Дубай, купуват алкохол от безмитните магазини и газ обратно. За 4 бири в кутийка и шише водка „Smirnoff“, братята платиха 200$. Изпих една бира, сигурно най-скъпата бира в живота ми. Предложиха ми срещу 300 $ на час (толкова е тарифата) да „опозная“ горещите иранки! Отклоних им предложението, разбира се! За такова нещо в Иран „скъсяват“ с една глава.

В града живеят много наркомани от целия свят.

Евтиният наркотик, който влиза от Афганистан, е като магнит за тези пропаднали хора. Целогодишната благоприятна температура позволява да се живее на улицата и така животът им се улеснява много.

На другата сутрин с най-голямата скорост, на която съм способен скачам в екипа и веднага тръгвам да ме духне вятърът.

Поемам към Zahedan на Пакистанската граница.

Пак цял ден скучно пустинно каране. При влизането ми в града ме спират полицаите. Като разбраха, че съм сам и се каня да спя някъде извън града, веднага паспортът ми изчезна за една вечер. За личната ми сигурност го прибраха, а аз бях задължен да спя в градинката пред полицията. На сутринта, вече с паспорта в джоба, маршрутът е само на север. По препоръка на полицаите трябва да избягвам контактите с местните хора в малките селца. И никакви снимки! По такива места липсва всякаква закрила, на която бих могъл да разчитам. Оттук минават основните канали с наркотици и хората са особено чувствителни към непознати. Затова реших да карам цял ден без почивка.

От Zahedan до Mashhad

го направих за 14 часа, това са 980 км. Тук пак познати неща: градския парк, усмихнати иранци ме заобикалят, пак покани за гостуване. Започва да ми омръзва да съм център на вниманието. Не мога да се нахраня на спокойствие! Все има някой, който се върти около мен.

След Mashhad целта е Каспийско море. Но трябва да мина през

Техеранската „мелница“!

Ужасното движение в този град ме кара да се концентрирам максимално. Предпочетох да преживея още една пясъчна буря, ако мога да избегна града. Но не може! Хвърлям се с рогата напред и каквото стане! След два часа игра на корида с коли и камиони съм вън от града. С облекчение поемам към

Chalus, на брега на Каспийско море.

Трябва да мина през един високопланински проход — 2600 м. В началото на този път стои табела написана на различни езици: „Вие се движите по един от най-опасните пътища в света“! Докато не го видях наистина не повярвах.

Пътят е изсечен в почти отвесни скали. На места има до десет платна едно над друго. Като се изкачих най-отгоре и погледнах, имах чувството че великани са рисували по планината в момент на лудост! Наистина е уникален път.

Брегът на Каспийско море

бе пълно разочарование. Целият бряг е зает плътно с частни имоти. Буквално няма никакъв достъп до водата. С мъка се проврях под една телена ограда, за да стигна до морето. Нито има какво да се види, нито какво да се прави. Направих две снимки и пак на коня.

Колкото отивам пó на север, толкова повече се усеща хладината на Кавказ.

Вечерта спя в парка на Astara, около мен са се разположили Азербайджански шофьори на камиони. Носят дини от Азербайджан към Иран. Вечерята ми се състоя от 1-во- диня, 2-ро- диня и 3-то- диня. Имаше диня и за из път.
Оттук следваха Ardabil, Tabriz, Marand, Maku и Bazargan.

С това завърши обиколката на Иран. Държава колкото интересна, толкова и скучна за пътуване. Ако някога отида пак в Иран, то ще е само, за да се срещна с истинските хора недокоснати от западния начин на живот. Тези деца на пустинята ми показаха как и в най-сурови условия можем да съхраним най-човешкото в себе си! Благодаря Ви Ирански приятели!
Това пътуване бе извършено с Africa Twin 650 J. Изминах 10 800 км. Изтърках един комплект гуми. Спах къде ли не, ядох какво ли не, върнах се зареден с положителна енергия до следващото пътуване, което смятам да бъде до Индия! Дано успея!

Варна — юни 2009 г.

Автор Любо Африката (Любен Иванов)

Снимки: авторът

Всички снимки от пътуванeтo — http://picasaweb.google.bg/africa.twin.bg/2009#

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


18 коментара

18 коментара to “При най-усмихнатите хора – Иран (2)”

  1. Ободри и повдигна духа ми в жаркия следобед!

    хубав разказ на един смел човек

  2. Албена каза:

    Не е ли малко рисковано да тръгнеш сам?

  3. Жоро каза:

    Наистина изключително пътешествие!!! Наистина не се ли натъкна на някоя по рискова ситуация, че от други хора пътували през иран съм чувал, че на много места не се гледа с добро око на чужденците! Но по голямата част от тамошните хора действително са точно както ги описва автора, въпреки външно налаганото мнение за иранците, там не е чак такава “тъмна индия”!
    Още веднъж искам да изразя уважението си към автора!!! И да ми остане засега само мечтата да направя и аз подобно пътешествие!

  4. Рисковано, опасности – такива неща няма!! С риск някой да ме нападне хей сега ще кажа, че най-спокоен и защитен съм се чувствал в мюсулманските държави. В исляма има един канон, че кагато гост ти е влязъл в дома, все едно Аллах ти е на гости! Затова и когато някой ме покани на гости, то съседите му завиждат съвсем открито. Не случайно съм озаглавил този пътепис “Иран – страната на усмихнатите хора”.

  5. Росица каза:

    Любо, искам да те поздравя преди всичко заради упоритостта ти! Понеже си спомням от предишен твой разказ, че при първия ти опит за влизане в Иран, нещо не се получи заради документите! Ти обаче си направил турнето и то какво турне! Хареса ни, отговаря на досегашните ни впечатления за тази страна /макар все още виртуално и с виртуални другари/! Със сигурност ще ползваме текста ти, когато отпрашим натам. Избрали сме си вече и как да пътуваме – автобусният билет от Истанбул до Техеран е 30 долара! В друг план се прокрадва идеята да тръгнем от Мармарис пеша и да отделим 1 година от живота си на този район. Луда работа!
    Още един път – поздрави!

  6. iko каза:

    Чудесен пътепис. Изчетох и двете части с голям интерес. И на мен ми промени представата за Иран.

  7. Прекрасен пътепис от смел човек!
    Хвала ти!
    Промени ми представите за иранците като хора ! Поздравления !

  8. Росица каза:

    Любо, Стойчо, имате коментар в Свежо!

  9. www каза:

    Страхотен разказ
    Благодаря ти че го сподели с нас
    Натъкнах се на него след почивка в Турция след като се бях запознал много усмихнати Иранки

  10. Ботев каза:

    Предното лято се запознах с много иранци и наистина са такива, каквито Л

  11. Ботев каза:

    …каквито Любо Африката ги описва. Ама незнаете какво щастие е като дойдат в БЪлгария за една седмица. Все пак живеят в режим.

  12. stefania каза:

    blqgodarq , cast ot straxovete mi se izparuxa

  13. Кати каза:

    Поздравления за смелото ти пътуване в Иран и за опита ти да внесеш малко повече инфо за там . Радвам се, че вкарваш положителни емоции и мисли, но несъм съгласна много с всичко, което си написал 😉 Аз също ходих до ИРАН и съм не само очарована от всичко и всички там, а направо съм влюбена в тази страна и този народ. Аз съм омъжена за иранец и живеем в България. Когато ходих в ИРАН, аз за разлика от теб имах при кой да отида и видях страната доста по различно. Пътувах с автобус до Истанбул и със самолет до Техран. Посрещнаха ме на летището и отидох в свят доста по модерен не само от БГ. Интелигентни хора, говорещи свободно и английски, модерни домове и нетолкова обвързани религиозно. Религията там е обвързана с политиката и мантата и кърпите, които носят жените са закон, а не по желание. Жените са доста модерни и по манталитет малко приличат на българките 😉 Повечето хората, с които си се сблъсквал са селяни, а незнам дали имаш точно инфо колко е голям Иран и колко население има там? МНОГО. Определено в Иран има много неща, които да се видят и са направени туристически достъпни. Има много красива природа, не е пустинна държава, просто е огромно, а ти си пътувал с мотор и то на юг. Има огромни планини, реки, езера и гори и не само около Каспийско море. Има и природни феномени. Твоят разказ ми напомня отново, колко зле информирани са българите за Иран. Тук няма никаква информация, никакви книги, нищо. Аз съм завършила археология, а дори там не се изучава достатъчно за Персия. Има невероятно много исторически и археологически паметници и то световно известни. На всеки друг език има филми и книги само на български няма. Иранците са не само дружолюбни и гостоприемни, а са много умни. Гостоприемството при тях не е обвързано с мюсюлманската религия. Ако незнаете там е роден Зартушт (Зороастър) и Зороастрийството е коренът на тяхната религиозна култура и дори наложената им насила мюсюлманска религия не е успяла да изкорени зорозстрийските им традиции и до ден днешен празнуват Нова Година (Nowrooz) на астрономическа пролет и цялото празнуване продължава към 15 дена. Има много да се каже за тази страна и този народ, но с 5 изречения нестава. Аз имам много информация за там и май ще трябва да направя нещо по въпроса да я направя достъпна за българският народ, за да може най-накрая да видят истината.
    P.S. и само да отбележа, като си влизал в Иран, надписите не са на арабски, а на персийски, а азбуката им е с арабски букви. Когато арабите са ги завладяли тогава са им променили азбуката и доста от буквите в техният език са се опитали да ги изпишат с арабски. Но си пишат и говорят на фарси. Между другото са една от най-музикалната нация. Спирам до тук, че направо ще напиша цял ферман 🙂 Само дето трябва мнооого време…..

  14. Стойчо каза:

    @Кати, смело продължи фермана 🙂 На сайта още нямаме още разказ, писан от „вътрешен“ човек – много ще му се зарадаваме 🙂

  15. Metodi Zheynov каза:

    Здравейте, имам една молба, бих желал ако е възможно да се срещна с вас или поне да разговаряме по телефона, ако може да ми изпратите координати за свръзка!

    Благодаря Ви!

  16. Стойчо каза:

    @Методи, препратих коментара ти към Любо Африката – предполагам, че ще се свърже с теб, ако може

  17. Роси каза:

    Интересен пътепис, само ми липсваха пояснения под снимките – какво, къде, кога? Доста е лично, също така, което е обяснимо, но не дава наистина пълна картина за страната и хората. Аз живях и работих една година в Таджикистан – подобна държава, значително по-малка, но в нея живеят хора, които се смятат братовчеди на иранците, езикът им е подобен /нещо като диалект на фарси – “северен дари”, и пишат с една украсена със запетайчици кирилица/, също и манталитетът. Доста пътувах, може би трябва да напиша нещо и да сложа няколко снимки – имам няколкостотин, от различни краища на страната. Хората са наистина усмихнати по принцип, но това е доста измамно впечатление – ако засегнеш в разговора някой болен въпрос, веднага се обиждат и почват да ти крещят, засягат се от най-малкото нещо. А откъде да знае човек кой въпрос е болен за тях?! Дори да не си имал намерение да ги обиждаш, просто поради затворения си живот, не могат да приемат, че някой – особено жена – може да мисли нещо различно от тяхното разбиране, което не се променя от векове, независимо от обществени строеве, владетели, култури, с които се сблъскват така или иначе. Дори осемдесет години съветска власт и влияние на великата руска култура не са оставили кой знае какъв отпечатък. Дори ислямът им е доста модифициран и обогатен с националните традиции, облекла, обичаи, правила на поведение. Хубавото е, че също така бързо им минава и пак ти се радват, само защото си чужденец и гост, и искат да си общуват с теб. Буря от емоции! След една година там и този пътепис тук все повече ми се иска да отида и да видя оригинала на тази култура – Иран, но не само природата, а и хората в градовете, тъй като някъде прочетох, че това е страната с най-много градско население, и с най-висок процент висшисти, особено жени. Не е чудно, като се има предвид, че е люлката на една от най-древните и най-богатите култури, развивала се без прекъсване около седем хилядолетия. Особено ми е интересно да отида на север-североизток – където, според някои източници, са живели доста години древните българи, преди да поемат на север и запад. Благодаря за хубавия пътепис, желая ви интересни пътешествия и пак пишете!

Leave a Reply