авг. 17 2009

За лайната и корейците

Не, не сънувате, а аз не съм простак, който ползва сайта си, за да се прави на интересен. Става дума за една особеност на корейската култура, описана от Руслана. Тя е автор на разказа Аплодисменти, разказващ ни за Сеул и Южна Корея. В него бегло ставаше дума за тази корейска особеност, която празнота запълваме с настоящия материал.

И така, понеже наистина в материала става дума за споменатото в заглавието, то по-нататъшното четене е на ваша отговорност. Приятелски съвет: прочетете го, наистина е интересно — достатъчно е само да не обядвате пред компютъра.

За лайната и корейците

Образът на изпражненията винаги предизвиква негативни асоциации в съзнанието на хората. Те са отпадъчен продукт на тялото. Те са мръсни. Те разнасят лоша миризма. Тяхното наименование служи за обида. Госпожиците бърчат нос от погнуса при споменаването им. Понякога хората дори не ги споменават, или използват евфемизми, за да ги назоват. Безспорно бихме избегнали и изпражнението, което се изпречи пред нас на улицата — то е мръсно, от миризмата му ни се повдига, а и формата му е… истинска срамота и липса на представителност!

Може ли обаче човек да живее, ако не ходи по нужда? Нека си представим човешкото тяло като контейнер, в който ежедневно се поставят най-различни неща, отново и отново. Когато капацитетът на този човешки контейнер се запълни до максимум, той започва да се разширява все повече и повече, до пръсване. Къде бихме потърсили безболезнено облекчение, ако не в тоалетната? Кой е най-естественият начин за прочистване на организма, ако не именно ходенето по нужда? Чрез него се затваря жизненият цикъл. То е толкова естествено и необходимо, колкото въздухът, който дишаме и храната, която поемаме. Нека тогава се запитаме — необходима ли е погнусата от подобно естествено проявление на жизнена дейност?

Известно е, че различните философии на Изтока често проповядват близост и единение с природата. Природата е проявление на естественото, първоизточник на живота и извор на човешката сила и здраве, природата е ежедневна, а не абстрактна същност. В тази представа можем да потърсим причините за отношението на корейците към изпражненията. Това отношение намира своя израз в ежедневния език, в обичаите, в литературните произведения, във филмите, в детските игри, а в последно време се превръща и в продукт на търговията. Съществуват два основни фактора, които определят нагласата на корейския народ към екскрементите — исторически и медицински. Съществува и един трети фактор, който бих нарекла „позитивен модернизъм“. Той се отнася до съвременното отношение на корейците към изпражненията. Ще разгледаме поотделно всеки от тях.

За да бъдем обективни, трябва да отбележим, че в Корея съществува, както познатата и добре разпространена в останалата част на света представа за екскрементите като за нещо мръсно, така и една нехарактерна за повечето народи, положителна нагласа към тях.

Негативната представа: изпражненията са гнуслив отпадък. Тази представа се свързва и с представата за кучето като мръсно животно. Затова образът на изпражненията в езика често върви ръка за ръка с образа на кучето. Това можем да видим в следните корейски поговорки, които по своята употреба са предназначени за най-различни житейски ситуации.

개 눈에는 똥만 보인다: „Кучето е способно да види само изпражненията.“
Употребата на изпражненията за изразяване на негативната конотация показва не само лошото отношение, но и ни подсказва, че в корейския бит темата за изпражненията не е табу — те са нещо често срещано, ежедневно, и не е нередно да стоят в основата на народно умотворение като поговорката.

Идеята за тривиалността на изпражненията личи от следната поговорка:
개똥도 약에 쓰려면 없다: „Когато ти трябва за лекарство, дори кучешко изпражнение не можеш да откриеш.“ (Когато наистина ти е нужно нещо, колкото и да е обикновено то, не можеш да се сдобиеш с него.)
Съществува и описателна поговорка за лакоми хора:
사냥개 온똥 들어먹듯: „Тъпче се като ловджийско куче, което яде изпражнения.“
Има и поговорка, с която отново се подчертава близката връзка между мръсното куче и мръсните екскременти:
개하고똥 다투랴? „Бива ли да има раздор между кучето и изпражнението?“
Има и описателен израз за ужасено лице:
개똥 밟은 얼굴: Погнусена физиономия, сякаш си настъпил кучешко изпражнение.

Ако обърнем поглед към корейските ритуали от по-стари времена, ще се натъкнем на шамански ритуал, чиято цел е да спаси душата на дете, отвлечено от богинята на тоалетната Ноилчоде. Възрастните хора плашели децата, че ако не внимават, докато ходят по нужда, ще се подхлъзнат и ще паднат в дупката на нужника, където живеела въпросната богиня. Тя грабвала разсеяното дете и го убивала. Тогава родителите събирали цялото село и поръчвали на жена шаман — муданг, да спаси жертвата, като влезе в контакт с Ноилчоде и я принуди да освободи душата и тялото на детето. По време на този ритуал се ядял оризов сладкиш (ток), наречен лайнян ток. В този смисъл изпражненията приемат размера на космическа заплаха, много по-могъща и сериозна от ежедневната им миризма и по този начин утвърждават още веднъж мястото си в корейския бит.

Положителната представа

1.1. Исторически аспект.

Изпражненията са ценени от корейците от времето, когато повечето хора са се препитавали посредством земеделие. В тези времена нямало химически обогатители на почвата, а и естествената животинска тор невинаги достигала. Затова за подсилване на селскостопанските култури много често се използвали човешки изпражнения и урина, които се смесвали и използвали като тор. Понякога изпражнения били доставяни и от градовете към селата. Тази експлоатация на изпражненията в миналото имала и своята екологична страна — за разлика от сега, екскрементите не попадали в канализацията, откъдето се транспортират до водни басейни, а без да замърсяват околната среда, подхранвали растенията. Фекалиите били до такава степен ценени в земеделското общество, че се случвало когато дойдат скъпи гости, те да бъдат нагостени с изпражнения. От този период идва и асоциирането на изпражненията с богатство — до ден днешен в Корея се счита, че ако на човек се присънят дрехи, изцапани от изпражнения или тоалетна, пълна с изпражнения, или изпражнения въобще, то той ще се сдобие с пари и добър късмет.

1.2. Медицински аспект.

Сред десетте най-важни за корейците неща, здравето е на първо място. Здравето в Корея е самоцел — всичко здравословно е търсено, консумирано, разпространявано и ценено. Изпражненията като носител на белезите на здравето и болестта присъстват още в корейски разкази за синовна преданост от миналото. Един от тях описва как по съвет на лекаря синът опитва от изпражненията на болния си баща, за да провери дали болестта му отминава. В друг разказ, син поднася на майка си да пие примесени с вода изпражнения, донесени от планината, които се считат за отличен лек срещу раните й, които тя получава след падане.
Днес здравето продължава да е приоритет за корейците. Тъй като то е от първостепенно значение, насочването на вниманието към екскрементите и обсъждането на физиологическите нужди в ежедневието свидетелства за стремеж към здравословен живот. Съществува поздрав за „добър ден“, който гласи: „Ходи ли по голяма нужда днес?“.

В многобройни корейски интернет сайтове могат да бъдат видени отправени към медици въпроси, свързани с изпражненията. Лекарите получават от заинтересованите лица информация за състоянието на изпражненията и дават своите компетентни отговори. Цветът и формата на изпражненията говорят много за здравословното състояние на хората. Така например разбираме от лекарите, че черният цвят на екскрементите и твърдостта им са знак за изтичане на кръв в стомашно-чревния тракт или дванадесетопръстника, която се смесва със стомашната киселина и по този начин придава на изпражненията въпросния цвят. Подобно състояние на изпражненията може да бъде резултат и от обезводняване. Червеният цвят пък отново говори за кръвоизлив в дебелото или тънкото черво. Когато изпражненията са почти напълно обезцветени, значи е възникнал проблем с жлъчката. Съдейки от състоянието на екскрементите, специалистите дават съвети за правилно хранене. От подобни сайтове научаваме, че броят на изпусканите през деня газове също говори за здравето на човек — според професор Пак от Сеулския университет, здравият човек трябва да отделя газове минимум по 15 пъти на ден, а в най-добрия случай — по 25.

Връзката между изпражненията и здравето са причината лекарствата за добро храносмилане да са едни от най-търсените медикаменти в Корея. Във всекидневника Чосон илбо се споменава, че след всяко преяждане, корейците без да се замислят прибягват до лекарства срещу разстройство. Според специалистите обаче прекомерната им употреба може да доведе до обратен ефект и затова се препоръчва прибягване до естествени стимуланти за изхождане и ограничаване на потреблението на такива медикаменти в случай на обилно консумиране на храна.

Детска приказка за изакване

При децата редовното ходене по нужда се стимулира чрез т. нар. „приказки за изакване“, чиито главни герои са симпатични изпражнения. Чрез очарователните им образи децата възприемат изпражненията като нещо хубаво и разбират, че отделянето на екскременти е знак за добро здраве. Може би най-известната от тези приказки е Кучешкото лайно, по чиито сюжет е създаден и едноименен анимационен филм, станал известен с девиза „Всичко на този свят има своето предназначение“. В приказката се разказва как всички живи същества пренебрегват кучешкото изпражнение и го обиждат, защото е грозно и непотребно, а то страда безутешно от грубото им отношение. Но справедливостта възтържествува, когато от него пониква красиво цвете и по този начин става ясно, че наглед безполезните неща всъщност имат своя безспорен принос за живота на планетата. Съществува и забавна детска игра, наречена „лайняна игла“, чиято цел е да се догонят останалите играчи и преследвачът да забоде възможно най-много пъти показалеца си в задните части на опонентите. Навярно чрез нея също се изгражда позитивна нагласа към екскрементите и още от малки децата подхождат към тях като към нещо полезно и естествено.

Доказателство за отреденото от корейците важно място на ходенето по нужда са красивите обществени тоалетни или такива в големи представителни сгради. Внимание заслужават и свръхмодерните бидета, разработени от Самсунг, които предлагат различни удобства като дистанционно управление, разнообразни начини за миене и почистване на тоалетната чрез водна струя, чиято сила може да се регулира, бутон за масажиране, който помага при запек, антибактериална повърхност, режим за енергоспестяване. Освен всичко това през 1999 г. в Корея е създадена Гражданска асоциация за тоалетна култура. Тя разработва материали, свързани с поддържането на хигиена на тоалетните в частните домове и обществените сгради. В сайта на организацията могат да се подадат оплаквания от тоалетни на публични места, които според клиентите не отговарят на съответните изисквания за удобство и чистота. Там също така може да се прочете за вредите, които нанасят мръсните тоалетни на околната среда, да се научат причините за неприятната миризма в обществените тоалетни и начините за нейното отстраняване.

Лайняно прасе

Съзнанието за здравословните свойства на изпражненията подтиква корейците и към обратната посока на действие — тяхното поемане. Корейският остров Чеджу е известен със своите „лайняни (черни) прасета“. Причината за консумация на този вид прасе, което се храни с изпражнения е, че екскрементите са богати на витамин B12. В човешкото тяло често се получава негов дефицит. По принцип той може да се набави чрез консумация на месо и млечни продукти, но най-пълноценният начин за поемането му е именно прием на изпражнения, тъй като там вит. B12 се отлага и запазва. Месото запазва вкусовите си качества, а и е полезно — какво по-добро средство за утоляване на глада и поддържане на здравето от яденето на подобна храна? Друг вид предлагано в Корея ястие, свързано с изпражненията, е дебело черво на кокошка. То се сервира пълнено с ориз и зеленчуци и също се счита за вкусно ястие.

1.3. Позитивен модернизъм.

Цялостното положително отношение към изпражненията води началото на т. нар. „култура на изпражненията“. Може да се каже, че тя е сплав между горепосочените два аспекта (исторически и медицински), съвременния стремеж на корейците да се отърсят от забраните, които обществото им налага, и желанието да придадат забавен облик на един иначе нелицеприятен образ като изпражнението. Според много млади хора, да се носят джунджурии под формата на екскремент, е просто модерно и това е достатъчно, за да могат изпражненията да се превърнат в необикновен хит. Културата на изпражненията има различни проявления, но тук можем да разгледаме някои от тях. Много обществени места са удостоени с присъствието на „сътворени“ (в пряк и преносен смисъл) от хора изпражнения от различен материал и вид. Примери са паметникът на изпражнение, построен от цветна мозайка в Сеул, баровете в студентския квартал Шичхон на остров Чеджу, съдържащи думата „изпражнение“ в наименованието си, многобройните продукти под формата на изпражнения, предлагани в магазините и заведенията.

На пазара могат да се купят близалки, стикери, касички, чаши за кафе с изображение на изпражнение и надпис „лайняно кафе“ и т. н. Модата на изпражненията прелива и в модата на прическите — съществуват различни модификации на прическата „лайняна коса“. Треската към „различното, модерно и симпатично“ изпражнение до ден-днешен все още не е изтляла.

Прическа тип „лайняна коса“

Корейците не ограничават полезното действие на изпражненията дотук. Във вестник от 2007 г. четем: „Южнокорейска електроцентрала превръща животински екскременти в електричество чрез изгарянето на двадесет тона животински фекалии, отделени от 2 500 прасета. С тях ще бъдат произведени тридесет киловата електричество, достатъчни за електроснабдяването на сто домакинства. Република Корея възнамерява да построи още двадесет електроцентрали до 2008 г.“

В крайна сметка става ясно, че изпражненията са полезни не само за здравето, но и в други сфери на човешкия живот. Стремежът към единение с природата във философията на Далечния Изток намира своето практическо приложение и наистина показва, че всяко нещо в света има своето предназначение.

Автор: Руслана Русева

Снимките са предоставени от автора за илюстрация на материала

   Изпрати пътеписа като PDF   


17 коментара

17 коментара to “За лайната и корейците”

  1. Алекс каза:

    Тия корейци са луди.

  2. Гонзо каза:

    Въобще не са луди, съвсем са си наред. Имам един приятел, който предсказва деня по сутрешните лайна. Не винаги успява, но се старае.

  3. Stela каза:

    Алекс,
    Аз не бих те етикирала заради репликата ти. Ето защо.
    Навремето баба репликираше аналогично на теб всяка „сексуална“ сцена във филмите (по онова време такива сцени по правило включваха начало на целувка, преливащо в бързешката притъмняващ екран). Предполагаше се благонравно да се възмутим от това гнъсно нещо… и да затворим възприятията си за него „докато му стане времето“.
    Като му „стана времето“, се оказа доста трудно просто ей така да разчупиш стереотипа на гнусното, срамно, неприлично Нещо.
    Все пак съм благодарна на баба за този урок. Не за урока по фалшив морал и „не съм от тях“. А този, заради който не бих те етикирала- нито сега, нито после- когато евентуално ми „скочиш“.

    Руслана,
    Не са много хората, които могат да пишат за интимни неща, без да създадат нещо вулгарно. При теб се е получило невулгарно, естествено и…
    Предвиждам „лакмусова съдба“ на тези ти писания, а за теб и Стойчо- интересни времена, от ония… 🙂

    Впрочем моя обед след прочита си беше съвсем ОК. Надявам се аналогично ще бъде и с дефекацията- противното би означавало, че нито съм здрав, нито съм нормален човек.

  4. Стойчо каза:

    Стела е усетила, че става дума за едно културологично изследване, правено от Руслана – и според мен трябва да се подхожда чисто научно-познавателно към въпроса. Пък аз се радвам, че Руслана ми довери публикуването 🙂

  5. Росица каза:

    Много интересно! Поздравления!
    Позволявам си да цитирам няколко реда от книгата на Мери Дъглас „Чистота и опетненост. Анализ на понятията за омърсяване и табу“ 2005 г.
    „Както е вярно, че всичко символизира тялото, то също /и дори още повече/ е вярно, че тялото символизира всичко останало…“ и „Всяка структура от идеи е уязвима в своята периферия. Би следвало да очакваме, че отверстията на тялото ще символизират особено уязвимите му точки. Веществото, което се отделя от тях, е периферно вещество от най-явен вид. Слюнката, кръвта, млякото, урината, фекалиите или сълзите пресичат границите на тялото просто заради това, че изтичат навън. Същото се отнася и за телесните обрезки, кожа, нокти, коса и за потта. Грешка е пределите на тялото да се разглеждат изолирано от всички други предели. Няма причина да приемаме някакво предимство за отношението на индивида към собствения му телесен и емоционален опит пред това към културния и социалния му опит. Това е ключът, обясняващ неравенството, с което се третират различните аспекти на тялото в ритуалите по света…“
    Дългичко е, но мисля, че си струва труда.
    Към въпроса за табутата искам да добавя това, че ругатнята, инвективата, псувнята ПОСОЧВАТ табуизирания обект. А обектът под табу обикновено има ореол на свещеност.

  6. Ама тя цялата тази работа съвсем се олайняри…

  7. Стойчо каза:

    Напротив – мисля, че дискусията е съвсем коректна

  8. Stela каза:

    Росица отвори много широко вратата, която Руслана само открехна 🙂 … Струва си и според мен. Темата може да се разширява дотам и натам, докъдето и накъдето се простират нефизическите предели на всяка от коментиращите тук „идейни структури“ 😉

    Препрочитайки (защото инфото е много и не се поема пълноценно на едно четене), забелязвам немалко аналогии с нашите собствени традиции- исторически и нововъзникнали такива. Само дето при нас не са интегрирани в здравната култура; за място в социалната система да не говорим.
    Едно примерче от All inclusive-„културата“- качвайки се в автобусчето за летищен трансфер, бях поздравена с „как си с …?“ от вече качилите се преди мен туристи от други хотели. Не в Корея. Туристите- други българи, от които голяма част прекарали ваканцията в тоалетните на хотелските си стаи, както споделиха. Оттам и въпроса, с който ме посрещнаха, предполагайки, че ме е сполетяла подобна „съдба“.
    Не звучи много по-различно от цитирания в статията корейски поздрав.
    Друг нюанс на примерчето- във възприемането на другите обикновено изхождаме от себе си… и изхождаме себе си.

    Гонзо, приятелят ти да не е лекар? 😉 Дефекацията си е диагностичен критерий, не по-различен от цвета на кожата, ориентацията на пациента за време, място и 😉 собствена личност…

    Време да млъквам и само да чета 🙂

  9. Stela каза:

    Г-н Апостолов, съжалявам да разбера, че сме Ви докоснали. Малцина умеят да задържат Нещата (ето, не казах думичката!) у себе си… (може би „шестата раса“:) Поздрав

  10. scanman каза:

    Апостол само спам бутона го лекува

  11. Stela каза:

    scanman,
    (аз щото щях да млъквам, де;)

    Статията завършва с „и наистина показва, че всяко нещо в света има своето предназначение.“ Отнася се и за г-н Апостолов.

  12. Стойчо каза:

    Ехооо, оставете човека на мира!

  13. Stela каза:

    Прощавай за неуместното отклонение, Стойчо. Изтрий, ще приема положително.

  14. Гонзо каза:

    @Stela, не е лекар, а инженер. ВиК 😉

    За поздрава „Ака ли днес?“ – намирам го за интересен, особено при пътувания. Доста хора изпитват затруднения да си свършат работата на чуждо място, (добре, че не съм от тях!), а това носи неприятни емоции.

  15. Стойчо каза:

    Ей, ако продължавате да се закачате помежду си – никога повече интересни материали. Май казах вече да се подхожда научно върху въпроса?

  16. brum каза:

    Не знаех ,че съм пропуснал един от най-интересните пътеписи -този в човешкото тяло.Големият ни лечител Петър Димков в доста от рецептите си използва кравешки лайна(били по-полезни от човешките)Моя позната преди доста години се е лекувала с човешка урина от неприятно заболяване и е успяла.Отнасям се съвсем сериозно към този разказ.Благодаря за приятно поднесената информация .

  17. admin каза:

    Пропуснахте и нещо друго – те и знаят как да се изхождат правилно – клекнали. Японците, нищо че са ултрамодерна нация още си ползват клекалата отпреди 3000 години, само малко модернизирани. И са най-дълголетната нация в света. Ние обаче се втурнахме да ги настигаме. Съборихме баните, направихме ги на кръчми. Махнахме селските клозети, сложихме гордо порцелановите тронове. И… ги настигнахме. По болести, по смъртност… Станахме най-болната нация в Европа. Защо ли? Ето една от причините (точно по темата): http://squat.beinsa.info

Leave a Reply