Днес ще продължим с пътуването на Росица из Каталония в Испания и Южна Франция. Започнахме с Барселона, а днес потегляме към Жирона. Приятно четене:

Каталуния и Лангедок

част втора

Жирона, Емпуриабрава и Кадакес

От следващия ден започва голямото пътуване. Наемаме договорената кола в 09:30 сутринта. Внимание: Наемането не става без кредитна карта! Няма шанс! Заплющява дъжд, но връщане няма. Програмата е следната: Жирона; древният Емпурион — най-западната колония на гръцката Фокея; новата Венеция — градът с каналите Емпуриабрава и селото на Салвадор Дали — Кадакес. Преминаване във Франция след 18:00 часа, защото в същия този ден се провежда етап от Тур дьо Франс по трасе от Кап д’Агд до Перпинян. Етапът приключва към 17:30, така че ние ще минем по трасето след колоездачите.

Хубаво, че си взехме GPS-а от България. „Каката“ е строга и неумолима, но славно ме води през магистрали, всякакви пътчета и кръгови чупки.

В Жирона се озорваме с паркирането.

Накрая намираме място точно пред полицията и под Монджуик. Именно тук научавам, че на каталански език Моджуик означава „Хълм на евреите“. В Жирона някога е процъфтявала кабалистична школа. Напред към крепостта и катедралата-гигант, тесните улички на стария град, откритата сцена, рамблата, мостовете над реката Ониар…

Жирона — реката Ониар

Голямата катедрала на града

Под всяко дърво — заведение за хранене

Движим се бързо, почти никъде не се застояваме за повече от кафе. Чака ни дълъг път, вече знаем, че планът ще претърпи съкращения…

Пътуваме към Л’Ескала (L’Escala),

откъдето ще атакуваме древната фокейска колония Емпурион (Empurion). Това е най-западната колония на любимите ми фокейци, интересуват ме колкото останките от града, толкова и пристанището, и цялостното местоположение. Прекрасни чадъровидни борове обграждат мястото, Ескала ми се вижда апетитна за разглеждане.

Древният Емпурион — паметник на Асклепий

Отсреща е Ескала

До плажа се добираме само за снимка на крайбрежието, но бързо ни подгонват, защото билетът за посещение на руините не включвал посещение на плажа… Е, добре! Довиждане, Асклепий! Довиждане, Емпурион.

На път към новата Венеция, построена през 60-те години на 20 век.

Empuriabrava, Castelló d\'Empúries, Испания

Емпуриабрава не е известна на мнозина.

Самата аз попаднах на информация за това чудно място, търсейки снимки на древния Емпурион. Канали, бели къщи и бели яхти. Изглежда свежо както на картинките, така и в действителност. Черна завист те обзема, казва Емо, отпивайки биричка с лице към ято толкова величествени яхти, колкото човек трудно си представя. Не взимаме лодка. Обикаляме с колата и наблюдаваме колкото и както е възможно каналите, белите къщи и яхтите.

Емпуриабрава

Емпуриабрава

Емпуриабрава

Емпуриабрава

На такива яхти — такива коли…

После се паркираме пред морския клуб и правим кратка пешеходна разходка. Разбираме защо Емпуриабрава не е в каталозите на туристическите агенции. На живеещите и почиващите тук не им е необходима реклама, нито пък потоци захласнати туристи. Тук човек има чувството, че всичко си е (само)достатъчно.

Продължаваме към селото, в което е преминало детството на Салвадор Дали —

Кадакес

Подминаваме Розес, а от изумителната височина, която превземаме, съзираме красивото гнезденце Порт де ла Селва.

Порт де ла Селва в далечината

Ето го Кадакес.

Кадакес

Още в Жирона предвидливо си купихме картички с изображения на къщата на Салдадор Дали — онази къща с яйце на всяка от куличките. В някои писания се казва, че Дали е прекарал детството си в семейна лятна къща в Кадакес, там открил и първото си ателие, рисувал по масите, покривките, чашите… в бедните години преди известността и преди да напусне Испания заради гражданската война и режима на Франко. От един чудесен български пътепис пък научих подробности за въпросната къща — изградена от три малки рибарски къщички и превърната в екстравагантно семейно гнездо за Дали и Гала — съпруга на Пол Елюар, която Дали „открадва“ именно в Кадакес.

Спускането към Кадакес е уникално! Едно от най-източните кътчета на Испания. Бели къщи със сини прозорци — спретнати като букетче цветя, здраво завързани по средата — така го виждаме от височината на пътя, водещ към маслиновите гори.

Кадакес

Проблемът с паркирането и тук налага отпечатък върху настроението. Почти в безизходица спирам лошо и „на честна дума“ пред една къща, между други два автомобила. По всичко личи, че няма да можем да останем дълго тук — някой ще е недоволен от моето паркиране, напредващото време… Да посетим къщата на Дали и без друго няма как — нямаме билети, не сме в списъците на посетителите. Стотици платноходки кръстосват фантастичната вода. Правим няколко снимки, после решаваме да продължим.

Кадакес

Този път GPS–ът ни зафичква в нищото — по-точно в една маслинова гора, в която едва успявам да обърна, за да потърсим друг път. Тази ексцентричност може да се случи именно тук — в гнездото на Дали. Объркването ни позволява да пообиколим градчето на втора скорост — все пак е нещо!

Вече е 19:00, а още не сме стигнали до границата с Франция.

Очаквайте продължението

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания