май 19 2008

Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – втора част

Началото Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – първа част>>>

а сега продължаваме с втора част на едно

Импровизирано пътуване до Охрид (Македония)

На другия ден беше време за сериозната туристическа програма. Запалихме колата и газ към

манастира Св.Наум

Пътят до него е към 30 км по тесен път, виещ се край езерото, с много завои, изкачвания и великолепни гледки.

Охридското езеро - по пътя към Св.Наум

Теоретично е невъзможно да се предаде цветът на Охридското езеро – така че – представяйте си!

Самият манастир се намира непосредствено преди албанската граница, така че като видите надписа Н.Р.Албаниjа веднага свивайте вдясно към манастира. (не се учудвайте на надписа Народна Република Албания – пътните знаци в Македония са не по-нови от 20г. На друго място се виждат табели Титов Велес, а градът се казва Велес от поне 15 г, че и повече. Албания разбира се не е Народна Република от много време, но македонците просто си обичат старите табели по пътищата)

Колата оставете на паркинга, цената му е 50 денара (1,67 лв) за цял ден, което си е много блага цена. Тъпо е заради икономията на толкова малко пари колата ви да седи неохранявана отвън.

Като спряхме, едни лодкари веднага ни фиксираха да ни предлагат превоз до манастира с лодка по езерото, но на мен ми се видя безсмислено, още повече, че пешото разстояние е не повече от 100-150 метра до там. Алеята е пълна с търговци и капанчета, предлагащи скара и бира.

Това го оставихме за после и се отправихме към манастира Св.Наум – който за голямо съжаление е превърнат в хотел и, ако не беше църквата вътре, дървената статуя на Св. Наум и параклиса Св. Петка (както и самите извори на Св.Наум) – изобщо нямаше да си заслужава посещението.

Та стигнахме до

църквата на Св.Наум (с избодените очи на княз Борис I),

направихме няколко снимки и нещастен опит да влезем вътре, обаче при такава навалица плюс ВХОД! за функционираща църква – на мен ми мина всякакво желание.

Бях забравил, че Божиите храмове в Македония имат ВХОДЕН БИЛЕТ! При това става дума за ФУНКЦИОНИРАЩИ църкви, а не за някоя църква-музей (мога да си представя вход за Боянската църква, но … вход в Св.София, Св. Седмочисленици или Ал.Невски??? абсурд, пълен абсурд)

Някои неща в Македония са истински абсурд, който никъде другаде го няма (не се сещам за такса в Св.Димитър в Солун или в Св.Стефановците във Виена и Будапеща или пък в Кьолнската катедрала?) Абе, хора! И в синагога съм влизал, ама даже там не са ми искали пари! Срамота е…

Пауните при Св.Наум

Снимането на пауни в Св.Наум е безплатно– а можете и в кръчмата да влезете, намира се вътре в манастира на гърба на църквата

Както и да е – не влязох този път. Иначе цената е 100 денара (3,33 лв), дават ти билетче и една свещичка, която можеш да запалиш от външната част на църквата (това последното е разбираемо – иначе се опушват и развалят стенописите). По-късно през деня установих, че цената за църквите е единна (т.е. 100 денара, а за туземци е наполовина – то май и с таксите на магистралата е така: 50% за аборигенно регистрирани автомобили)

Св.Наум

Църквата Св.Наум. Кръчмата с пауна е в дъното вдясно, иначе църквата е ВЕЛИКОЛЕПНА

Абе ядосах се, не отричам. Поснимахме се малко и отидохме до параклисчето на Св.Петка (като излезете от портата на манастира, свивате веднага вдясно и точно преди табелата „Гранична зона“ – вляво, на брега на изворите на Св.Наум.

Св.Петка е параклис,

построено върху светен извор и колкото и да е невероятно – не се плаща такса и светената вода е оставена на самотек (е, продават пластмасови бутилки за нея, с кръст върху тях, но самото изворче е със свободен достъп – за малко да напиша Common Creative license 😉 ). Е, там на спокойствие запалихме няколко свещи, че и оставихме малко парички в дарителницата. Но това е и нормалния начин на финансиране на Божиите храмове, нали?

Сигурно македонската православна църква е търговско предприятие – иначе не мога да си обясня тези билети за вход в църквата? Вероятно на Великденското богослужение има отстъпка (попуст)? А, представям си, ако грък влезе в македонска църква… надбавката сигурно ще 200% 😀

Изобщо официална Македония (държава, елит, църква) е много странно животно – и това на фона на невероятно свестното и дружелюбно население.

След църковно–манастирските посещения решихме да се

разходим с лодка по изворите на Св.Наум.

Това е един от водоизточниците, които захранват Охридското езеро – и понеже то изтича през Черни Дрим край Струга, а ако си спомняте някои задачи по математика за басейни, то е ясно, че отнякъде трябва и да се пълни, за да запази нивото си. Та изворите на Св.Наум са един от тези източници.

Представляват едно малко езеро, обгърнато от дървета и сянка, с безкрайно бистра вода, която „ври“ на дъното (лодкарят каза, че на български се казвало „бълбука“ – абе, и друг път македонци са ми давали акъл как се говори правилно български 😉 , там където водата извира от дъното. При дълбочина до 3,5 метра се различават отделни тревички (водорасълчета?) по дъното – толкова е чиста водата. За щастие лодкарите карат лодките с весла и по този начин над изворите е божествена тишина, нарушавана само от шума на водата, гората и птиците.

(Ако в района на Ропотамо и Велека не се строи и населява със сегашните темпове – би могло да бъде подобно, с единствената разлика, че на Св.Наум растителността е като че ли за малко по-хладен климат. То и надморската височина си казва своето)

Лодкарят беше сладкодумен и ни разказваше за изворите и църквите край него, докато гребеше с веслата. Някой го попита по колко пъти на ден го прави (тура с лодката с клиенти), на което той отговаряше „Ако ви кажа, че го правя по десет пъти на ден, няма да мога да се отърва от дами–кандидатки“. Беше забавен и интересен.

Ние се возихме заедно с две двойки – сърби и човекът се стараеше да ни бъде приятно. Сърбите (нали съм полиглот, та све разумем 😉 го питаха дали има много сърби-туристи, на което той каза, че сърби са се появили в района в последните две години, когато след разделянето на Черна гора и Сърбия сърбите са открили отново Охрид (въпросът е разбираем, защото в Охрид, по мои наблюдения, от 6 автобуса, само 1 не е български, да не ви казвам, че на паркинга на Св.Наум половината леки коли са български, а и в града 90% от чуждестранните коли са български, като изключвам бг-колите, паркирани по дворовете, и които са собственост на македонски български граждани).

Та общо взето

масовият турист в Охрид е българин

и сърбите с основание се интересуваха. Лодкарят обясни, че след разделянето с Черна гора, сърбите също са почнали да идват до Охрид. После продължи, че съществуват опасения, че ако (когато;P ) Македония признае Косово, ще започне бойкот от страна на сърбите към пътешествия в Македония.

Тогава, аз (направил се на неразбрал) само го утеших, че Македония още не е признала Косово, сърбите ме изгледаха като натровени, и казаха, ама България е признала Косово. Лодкарят обаче ги скастри, че не е добре да говорим за политика. (Сигурно е усетил, че аз ще критикувам закъснялото признание на Косово от страна на България 😉 Както и да е, човекът беше прав, иначе щеше да стане скандал, а пък наша милост се опита да подаде ръка, като по-късно споменах, че говоря сръбски.

Всъщност разговорът тръгна от това, че лодкарят каза на сърбите, че ще говори на македонски (който сърбите не вдяват), за да можели българите да разбират (Благодаря за уважението!Сериозно!). Е, тогава им казах, че говоря сръбски, но семейството ми не. Сърбите изпаднаха във възторг и ме заразпитваха кога и къде съм го учил – е, разказах им за двете ми години в Белград, а те предположиха, че съм бил „амбасадор“. Дай, Боже, рекох, ама работех само в „Политика“ – след което сърбите само дето не паднаха ничком 😉 Е, във всеки случай глупавите им погледи се промениха 🙂

Но така са сърбите – ядат бой и не искат да разберат защо. Е, накрая гледаха съвсем омекнали, когато платих на лодкаря в левове (пък те се налагаше да плащат в евро, хихи 😉 )

(„Политика“ е най-сериозният и важен вестник в Сърбия, който традиционно е официоз още от времето на основаването си презж 1904г ! мнооого преди комунистите да дойдат на власт. В България нямаме аналог – при нас официозите са променливи)

Ай’, аман за политика – да се върнем в Охрид и Св.Наум.

Цената за лодката беше 100 денара (3,33лв) за възрастен, за детето не се плаща. Понеже си купихме и една карти за игра от лодкаря със снимки от Охрид – общата сума беше 10 лв.

Цената от 3,33лв за возенето на лодка според мен е повече от разумна за това, което получаваш.

Пътят към Свети Наум

Между Св.Наум и Охрид

После хапнахме в кръчмата на полянката, помотахме се около сувенирите и се върнахме към града. Тъй като някои хора успяха да поспят, докато се возеха на задната седалка, при влизането в Охрид вече имаха сили за нови предизвикателства. Този път решихме да минем през стария град (хълмовете Вароша и Месокастро) и да се качим до т.н. „Самоилова“ крепост. (малко по-късно ще ви обясня защо го пиша с кавички)

Св.София

Св.София в Охрид, Македония. И там има вход, но поне е автентична. Понякога се ползва за камерни концерти, което аз лично одобрявам

„Самуиловата“ крепост или това, което е останало от нея се намира на върха на хълма над стария град и гледката, която се открива от нея изплащат катеренето по стръмното (не е чак толкова страшно, не бойте се) – пък и разходката из Стария град си заслужава. По пътя до горе минахме край античния театър, над чийто трибуни се величае кръчмата с име „Гладиатор“ (като идете до театъра, веднага ще видите този надпис).

Ние отидохме и до

църквата Св.Богородица Перивлепта в стария град на Охрид

– и там вход! Но църквата е хубава и си заслужава едно посещение, още повече, че ни взеха за македонци (абе, ако трябва и кръв за ДНК анализ ще дам, само дето привържениците на „идентитетот“ ще се чудят после какви обяснения да намират, пък и интересно, какви ли ще са техните резултати? ;-).

Та понеже ни взеха за македонски граждани – платихме по 50, а не по обичайните 100 ден на човек (за децата общо взето никъде не взимат пари – ами то си е и така, децата не са виновни, че са се или че не са се родили в Македония 😉

Та мисълта ми беше за църквата – хубава е, става, заслужава си да се влезе поне един път. Втори път – само ако сте решили да финансирате търговските начинания на македонската православна църква 😉

Църквата се намира, като стигнете след амфитеатъра до стената на крепостта (някаква порта има там) вместо да свивате вляво към горната част на крепостта (със знамето), свивате надясно – на не повече от 50 -60 метра се намира. Може да се заблудите от сравнително новата камбанария (нова, в смисъл, че не е древна, от миналия век ще да е) – смело напред, тръгнете към камбанарията, влезте в портата до нея и ще се озовете при Св.Богородица. Както казах – църквата е хубава, има чешма отпред, и хубава гледка към „Самуиловата“ крепост на другия хълм.

За основното тяло на „Самуиловата“ крепост ще трябва да се върнете обратно към портата в крепостта и да изкачите после другия хълм – има указателни табели, ама пък и няма да се загубите, все пак трябва да се качите по най-стръмната улица.

И стигате до т.н.

„Самуилова“ крепост

Абе, много е хубава, ама цар Самуил има толкова участие в нейното построяване, колкото Рамзес III към построяването на „египетските“ пирамиди, построени за забавление на туристите в Лас Вегас! Да, с тази разлика, че чисто новата (на не повече от 10 (десет) години) каменна постройка, наречена „Самуилова крепост“ е построена на мястото на истинската крепост – чисто нов бетон, чисто нови камъни, че и ламаринени детайли са сложили по бойниците.

„Самоилова“ крепост

„Самуиловата“ крепост, гледана от към Св.Богородица Перивлепта

Да, разбирам, че „идентитетот“ се нуждае от визуални образи, но все повече съм склонен да мисля, че той (идентитетот) е измислен като търговска марка, която трябва да се продава в страната и чужбина. Как си представяте тогава Гърция да се съгласи с такова нещо? Абсурд, пълен абсурд.

„Самоилова“ крепост отвътре

В крепостта


„Самуиловата“ крепост от вътре

Не си мислете, че ви казвам, че крепостта не става за посещение – напротив, даже, много става, най-малкото заради великолепната гледка от горе.

Но ще останете разочаровани, ако очаквате това да е Самуиловата крепост. Това не е Самуиловата крепост, така както църквата на Царевец не е истинска, нито пък замъкът на Дракула в Румъния, нито пък „Площад Сан Марко“ в Лас Вегас. Всичкото е долен кич за туристи. (не че кичът е лошо нещо – това е изкуство, създадено за забавление на посетителите – не критикувам кича, просто констатирам). Е, има една разлика в Македония и тя е, че на базата на този кич се създава „идентитет“ и народът бива довеждан до слабоумие (вижте им блоговете или интернет-форумите, ако не вярвате)

Охрдското езеро

Охридското езеро, гледано от крепостта (на малкото полуостровче отсреща вляво се намира и резиденцията на президента)

Както и да е – качете се горе – гледката е супер, а и ще видите една чисто нова крепост. Входът беше 2 лв (платими в лева 🙂 за трима ни, т.е.по левче на възрастен. Цената си заслужава. Не се отказвайте от разходка до крепостта.

После се върнахме към града, че стана време за вечеря. Изпуснахме една от „забележителностите“, които биват показвани на организираните туристи –

църквата Св.Климент (Плаошник)

Тя пък е съвсем измислена – чисто нова (на не повече от 10г постройка с формата на църква. Абе, тя още на боя и вар мирише!). Ако един път сте я видели, втори път – няма нужда.

Плаошник

Тези „Археологически истражуваня“ на български се казват „строеж“. Но поне са си написали „Инвеститор: Влада на Република Македония“

На Плаошник (археологическия комплекс около църквата обаче можете да идете да видите извадените стенописи и мозайки от наистина старите църкви. Идете да ги видите, че и върху тях ще опнат някоя „църква“ в стил Лас Вегас)

Плаошник

Лас Вегас край Охридското езеро. Идете обаче да видите истинските археологически обекти (под навесите) преди върху тях да се опне някой билдинг във византийски стил, наречен „църква“

Като слязохме до пристанището решихме да се качим на

разходка с корабче по Охридското езеро

Като се качихме на „Александрия“ се оказа, че сме се качили на чартиран за някаква българска група курс. Разбира се, че си платихме, но пък слушахме екскурзоводката им, докато разказваше по микрофона на корабчето.

Св.Йоан Канео

Забележителната Св.Йоан Канео, гледана от езерото

Всъщност много добре се получи, защото предния ден беше пълно с корабчета за разходка на пристанището, а този ден, май хванахме единствения. Цената му беше към 360 денара за тримата. (повече отколкото щяха да са обичайните корабчета, но както казах, корабчето правеше специален едночасов курс – иначе разходката на нормалните курсове е около половин час).

Резиденция на президента на Македония

Бившата вила на Тито, днес резиденция на македонския президент

Корабчето ни разходи из езерото, като стигнахме до най-отдалечените хотели на охридското крайбрежие, минахме край вилата на Тито (където се провеждаше срещата на президентите), имаше възможност за снимки, а наша милост за пръв път в живота си снима залез. (по принцип се старая да не чета бестселъри, да не си купувам VW, да не снимам залези…)

Залез над Охридското езеро

Залезът – моето сефте

Разходката с корабче по езерото го препоръчвам, ако ходите в Охрид. Имайте само пред вид, че ако сте на открита палуба – може да ви бъде или много студено или много горещо.

На другия ден се отспахме, назакусихме се и вдигнахме чуковете към София. Реших да мина по другия

възможен маршрут: Охрид – Ресен – Битоля – Прилеп – Велес – Куманово

и оттам по познатия път към Деве Баир и Кюстендил. Пътят от там е с около 20-30 км по-дълъг, отколкото през Скопие, но поне за мен беше хем по-спокоен, хем по-бърз.

Веднага след Охрид започва едно изкачване с много завои, но все пак не чак такива като в другия участък (Гостивар-Охрид).

Ресен

прилича на обикновено провинциално градче (Попово, Стражица – от тоя сорт). Малко преди

Битоля

минахме край висока красива планина със сняг по върховете (не съм сигурен, дали не се казва Пелистер). Точно преди Битоля има Лукойл, после чак до българската граница има само местни бензиностанции. Битоля остава встрани от пътя, който до Прилеп е много добро двуленотово шосе с ограничение 100. След Прилеп пак започват баири, но пътят не е лош и се кара приятно. Там някъде видяхме две сватби, като на едната булченската кола беше с бургаски номер.

Като свършат баирите след Прилеп се минава край Кавадарци и Неготино

– районът с най-доброто вино в Македония. Преди да се качите на магистралата край Велес пътят дълго време върви край нея – резултат от тъпата система за събиране на тол-такси. Иначе колко му е да се построи един възел край Кавадарци, а не да се кара 15-20 км до Велес и чак там да се качиш.

Как′и да е – след качване на магистралата карате директно към Куманово, Скопие остава отстрани, минава се само край летището, чието име (Александър Велики) изяде поканата на Македония за членство в НАТО. А вие продължавате по табелите за Белград (и Куманово).

Отклонението за София край Куманово е с много малка и скромна табела

– внимавайте да не я изпуснете, още повече, че първата табела на София е на самото отклонение. Иначе на магистралата табелите сочат само към Белград. Затова много трябва да внимавате като минавате край Куманово по магистралата – табелата за София идва изневиделица, и най-лошото е, че е единствена.

Но пък почти веднага като се отклоните, малко по-нататък ще видите истински огромен надпис „Европа“! Така де, Белград е наляво, а Европа е надясно 😉

(иначе е табелата на автосервиз ли, на магазин ли, някаква фабрика ли – нямах време да оглеждам, но пък си е съвсем на място 🙂 ).

Границата минахме точно за 5 минути, спряхме за малко в Кюстендил (много добро впечатление ми направи градът), нямаше много коли по пътя, на Перник на пра дъжд като из ведро, на Княжево нямаше никакви коли и светна слънце.

Супер си изкарахме!

Послеслов: на другия ден ходихме до Белоградчик, а на 6-и май гледахме парада. Изобщо много добре си изкарахме почивката. За всичките почивни дни съм навъртял 1770 км.

Ето и малко

Мъдри съвети за пътуване до Охрид, Македония>>>

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


19 коментара

19 коментара to “Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – втора част”

  1. […] Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – втора час… […]

  2. Enev каза:

    Прекрасен пътепис!
    Чакаме нови.
    Благодаря.

  3. Стойчо каза:

    Благодаря! Дай, Боже, да имаме време, сили и пари за нови пътешествия и пътеписи:-)

  4. Петко каза:

    Супер! А в Белоградчик см били по едно и също време! 😉

  5. brum каза:

    Чудесен пътепис-професионална работа,снимките също.То без политика в Македония не може да се мине.По моето скромно мнение албанците ще се опитат да я разделят.

  6. Стойчо каза:

    @brum, к’во пиеш? 😀 Благодаря! 🙂

    Детайл за албанците: в момента в Македония се шири политически коректната версия, че именно албанците са овободили Скопие от турско робство

  7. brum каза:

    Това е най-професионалния сайт за пътеписи в България.Не знам дали албанците са имали съществен принос за освобождаване на Скопие ,на ако е така значи имат още един коз освен увеличаващото им се население за разделяне на Македония.Успех ,Стойчо и чакам нови пътеписи от теб(може и от о.Бали примерно).

  8. Стойчо каза:

    Не, това за албанците идея нямам дали е вярно – по-скоро не е вярно. Това е версия, която албанските партии в Македония лансират много усилено в последно време.

    Брум, ама верно – к’во пиеш? 😀 Радвам се, че сайтът ти харесва 🙂

  9. brum каза:

    Пия пърцуца като повечето от нас.Е ,някой път успявам и нещо по- качествено домашно или в краен случай от някоя спиртоварна.Следя този сайт вече три години ,но не набирах смелост да напиша някой коментар.А сега като започнах ,вече нямам спиране.

  10. Златко каза:

    Поздрави на автора! 🙂 Едно наистина забавно четиво. Имах възможността да посетя Охрид и околностите му в началото на септември 2008 г. и средата на септември 2009 г. Като вторият път, пътувайки от Св. Наум в посока Охрид покрай брега на езерото, попаднах на една наистина тъжна гледка – изваждането на кораба „Илинден“, с който така трагично загинаха нашите сънародници две седмици преди това. Поклон пред паметта им! Но да се върна на пътеписа – няма как да не се съглася с много от нещата, описани от автора. Хареса ми това, че покрай Св. Наум левът е свободно конвертируема валута и не е никакъв проблем да се плаща с левове 🙂 Приемат го всички търгуващи. И никак не ми хареса, че вътре в Св. Наум македонската православна църква е пуснала така ‘търговците в храма’. На моменти направо се чудех дали пък някъде там край кръчмата или хотела няма да видя и някой червен фенер…. На всичкото отгоре в двора на манастирския комплекс имаше някаква сватба с цигански оркестър!
    За ‘Самоиловата тврдина’ и на мен ми стана доста забавно, когато питах минувачи за нея 🙂 Нова-новеничка крепост, както и калето в Скопие 🙂 Край Плаошника още се търкаляха забравени строителни материали и отпадъци. Тия верно здраво строят ‘античката’ си история 🙂 🙂 Само една малка корекция – под „истражуваня“ те разбират „изследвания“, идва от „тражи“ (мисля, че е от сръбски), т.е. „търси“. Разбира се, ако това за „строеж“ е било шега, се извинявам 🙂 Иначе в Охрид най-забавен ми се видя надписа на един малък ресторант – „Бараме девоjки со искуство“ :)) Жалко, че нямах апарат подръка да го снимам. Доста се смях, хората търсят сервитьорки с опит, но пак е забавно 🙂 А по коментираното по-горе за разделянето на Македония, видях следното на витрината на един магазин в Битоля – горната част със всевъзможни сувенири и един голям червено-жълт шал с надпис „Македониja“ и точно под този шал голям надпис „Тотална ликвидациja“ 🙂 🙂 🙂 Чак ми е чудно как иначе действащите типично по комунистически власти още не бяха арестували собственика на магазина заради ‘навяване на непатриотични асоциации’ 🙂
    От септември 2009 не съм ходил в Охрид, но се поразшетах малко из източната част на БЮРМ. И там хората са приветливи, но се срещат и доста индивиди, които ги тресе ‘идентитетот’. Най-тягостно впечатление ми направиха паметните табели на борците срещу ‘германо-бугарските окупатори’. Потънали са в прах и мръсотия, ‘аборигените’ не ги и поглеждат, но по-заядливите от тях иначе не пропускат да ти ги посочат, ако разберат, че си българин. А за грозния соцмонумент във Велес, изобразяващ нещо като войнишка каска, просто нямам думи – сърбоманите са го построили в памет на онези, които са избивали собствения си народ, за да го ‘освободят’ от ‘окупацията’. Докато тези табели и паметници ги има, управляващите им все така ще заблуждават и лъжат хората там с доктрината на македонизма.
    Както и да е, бъди жив и здрав, и още дълги години да радваш хората със своите пътеписи! 🙂

  11. valy каза:

    Да споделя и аз някои впечатления от Охрид и Македония … Самуиловата крепост наистина е доста новичка 🙂 но и у нас правим подобни „старини“: стърчащите винкели на Царевец, Преслав, Плиска…много са. Просто пресъздават общия изглед и според мен няма лошо. Плаошник на мен много ми хареса. За таксите в църквите съм на същото мнение, но пък в синагога на мен са ми искали такава. Ако парите отиват за финансиране на реконструкции на самите църкви – ок! А всички останали атрибути на църквите си ги имаме и у нас – и търговците, и циганските оркестри на сватби…. За „германо-бугарските окупатори“ ще трябва май да попреглътнем 🙂 …. Лошо отношение като към българка, не съм усетила нито веднъж, може би съм имала късмет да не попадна на онези с „идентитетот“. А във форумите такива са много, но сигурна съм, че същите тези „герои“ от нет пространството лице в лице с някой българин се държат по съвсем друг начин. Анонимността в нета е повод за много умопомрачителни изказвания, съдя и по себе си 🙂 В Македония аз усетих дружелюбно отношение. Факт. Думата „тражи“ не мисля, че е сръбска, по скоро има славянски произход. Моята пра баба я употребяваше, а целият й род е от шопския край.
    Поздрав на Стойчо за пътеписа!

  12. Златко каза:

    Здравей, Valy,

    Хубаво е, че тук има възможност да се обменят свободно мнения на културни хора. Поздравления на Стойчо и за сайта, и за пътеписа 🙂
    Понеже темата е за Македония, затова споделих впечатленията си оттам. Целта не е да създавам негативни едностранчиви впечатления. За търговците из нашите храмове…. същата стока са, никак не ги одобрявам, абсолютно същата е критиката ми и към тях. Специално за Плаошник … и на мен все пак ми хареса, но си остава нова-новеничка. Не съм обаче съгласен, че трябва да ‘попреглъщаме’ тъпотиите за „окупаторите“. Прадядо ми по майчина линия беше от Беровския край (бяга от Македония след войната през 1913 г.) и ми е разказвал някои неща от онова време. А дядо ми по бащина линия е бил първо от ‘окупаторите’, началото на септември 44 г. напускат Македония, после през октомври 44 г. влизат като ‘освободителна войска’. Първо са ги посрещали с цветя и изпращали със сълзи, втория път народът на Македония ги е посрещнал с псувни, макар че пак са им помагали в някои моменти …. Но както и да е, имам доста приятели оттам (включително и албанци), хората като цяло са свестни и много от тях са на мнение, че „това историята и политиката само скарват хората“. Колкото за ‘траженето’, и аз съм чувал да я ползват по Трънско, но съм я чувал и в Сърбия. Може би наистина е старославянска дума. Всичко хубаво ти желая 🙂

  13. Ели каза:

    Хубав пътепис и много полезен.
    Следващата седмица мисля да направя подобно пътуване. Интересувам се долу-горе колко км. измина?

  14. Стойчо каза:

    Зависи от къде тръгваш 🙂 Иначе ако е от София са около 400 км през Скопие и към 425 през Прилеп

  15. Стойчо каза:

    но вторият вариант ми харесва повече, особено ако не държиш да гледаш задния двор на Скопие 😉

  16. Иван каза:

    Здравейте 🙂 Много благодарности на Стойчо за прекрасинят пътепис.Ще се радвам и за напред да има още много бодобни.Планувам да се разходим семейството /с пет годишна дъщеричка/ предсоящите почивни дни до Охрид. Интересно ми е дали някой има впечатления от пътя между Прилеп и Велес ,но не през Кавадарци а през Извор. Изглежда ми доста интересно,но дали е проходимо .Желая на всички весели празници.

  17. Стойчо каза:

    Искаш да минеш през Благоевград ли? Имахме пътепис за минаване през Извор, но не мисля, че с детето ще се чувствате добре оттам. Ако тръгваш от Благоевград – да, от там е най-разумно, но ако тръгваш от София – по-добре мини през Кавадарци

  18. Иван каза:

    Благодаря за бързият отговор.Тръгвам от София и смятам към Охрид да мина през Скопие ,Тетово и Гостивар а връщането за разнообразие да бъде през Битола и Прилеп.Смятам и да ги поразгледам малко.

  19. Стойчо каза:

    Идеята е добра – ние точно така направихме 🙂

Leave a Reply