май 19 2008

Импровизирано до Охрид (Македония)(1)

Published by at 11:19 under Охрид,Стойчо

Тази седмица, ако не сте забравили излиза първата книга на Алекс Букарски на български, и по този повод реших да обявя седмица на македонския пътепис – по–точно седмица на пътеписа за Македония т.к. за голямо съжаление македонските блогери и интернет-автори не пишат много-много пътеписи, но за сметка на това пък българите пишем такива. С първия искам да ви разкажа за моето

Импровизирано пътуване до Охрид (Македония)

първа част

Нали си спомняте таз′годишните първи до шести май? Получиха се 6 последователни почивни дни, за които поради някои причини не бях предвидил никаква забавна програма на фамилията и рискувахме да си останем в София. А това има една единствена положителна страна – да видим София празна. Ама да я гледам шест дена празна… малко скучно.

Охридското езеро

Охридското езеро, гледано от крепостта

Но както казах, поради някои причини, нямах нищо планирано и нищо предвидено. Дните между Великден и първи май обаче беше вече ясно, че няма да издържим в града и след кратък семеен съвет решихме да идем до Охрид. Почнах да търся някакви хотели по познати туристически агенции, обаче ударих на камък – бяха продали всичко, вкл. и хотелите. На всичкото отгоре на 2 и 3-и май имаше предвидена среща на държавните глави от Централна и Източна Европа, така че беше и разбираемо, че места по хотелите – йок. И тогава решихме да идем без резервация и да се оправяме на място. Ако толкова няма места, ей я де е Струга…

За деня на труда и работническата солидарност отидохме до Бачковския манастир, а на 2-и май се запътихме за Охрид. Опелчето беше заредено догоре, взехме си една туба с вода и сандвичи за из път и тръгнахме към Македония.

От София се измъкнахме лесно. Границата на Гюешево – Деве баир стигнахме без проблеми. Като изключим изхода на София и минаването през Перник (където се строи в момента), пътят до границата е близък до перфектното (абе, направо си е супер шосе). На всичко отгоре направлението явно не е натоварено и … газ до дупка. (Споко, не вдигам над 100 без нужда). Имайте само пред вид, че последната нормална бензиностанция по пътя е Лукойлът на Радомир. („нормална“ означава, че е част от световна верига). В Кюстендил има и ШЕЛ, но е в града и трябва да се отклонявате от бързото околовръстно. Не че до границата (110 км от София) ще ви свърши горивото, но ако сте тръгнали от София непълен резервоар, ще ви се наложи да мислите по въпроса с горивото.

Граничният пункт е на най-високата точка на Деве баир. Минахме нормално, за около 40 мин, като в тях включвам ходенето до фри шопа и обмяната на пари от македонска страна.

Трябва да отбележа приятното впечатление от нашите гранични полицаи. След 01.01.2007 поне те изглеждат по-добре и се държат по-добре от преди.

В обменния пункт след границата приемат японски йени, но не и левове. (коментар за валутата и ориентирите на Македония ще има по-надолу) – е, обмених малко евро заради магистралните такси.

И… влязохме в

Македония

Това ми се пада четвърто или пето ходене до там, но за пръв път аз съм шофьорът и организаторът (преди съм бил по екскурзии, а веднъж бях и на сватба там – но тогава пътувах с обществения автобус).

Първото впечатление от Македония са … надписите.

Усещането е за една паралелна вселена:

„Секой сака да биде бизнисмен“ (реклама на банка или мобилен оператор)

„Ефтиния импекс“(реклама)

„Петрол бунар“(бензиностанция),

„мотел Кратер“(мотел край пътя),

„хотел Бетон“(хотел в Охрид) –

и станалата вече класическа: „Жива свирка“

Последното не разбрах точно какво е;-) , но „бетон“ се среща на много места.

Все още съм с лентов фотоапарат, та си икономисвам снимките, но надписите в Македония заслужават цялостна специална фотоизложба.

Пътят минава през няколко села (едното е Страцин), Крива Паланка и край Куманово се качва на магистралата Белград–Атина (бивша „Братство и единство“, сега – нищо подобно). След като се мине край рафинерията („Дел от нас“ гласи рекламното ѝ лого) се отклоняваме надясно към

Скопие

В Скопие имаше движение (или както казват жителите на Белград – „гужва“) без да бъде задръстване. Магистралата преминава в булевард, а по едно време булевардът се превръща в улица, минаваща през някакъв пазар, пълен с цигани. (абе, все едно да пътуваш от Калотина към Пловдив и да минеш през Филиповци на Околовръстното).

Там вече трябва много да се внимава за табелите за Охрид. Там е работата, че при влизането в Скопие се виждат табели Охрид/Тетово/Гостивар, но заедно с тях има и табела за Прищина (всичките табели са в една посока).

И на един светофар, трябва да свиете наляво… Дали имаше табела за Охрид наляво? Не знам, оставам на вас да проверите, но аз продължих направо...

Карам си аз и по едно време усещам, че слънцето вместо да ми е отляво и отпред, минава отляво отзад, колите с „босненска“ регистрация (на мен ми приличаха на босненски) се увеличиха драстично, по пътя се разминах с влекач, на който пишеше KFOR, над нас прелетя конвой от 8-9 хеликоптера… Всичките ми съмнения отлетяха, когато видях надпис „Гранична зона“. Така де – стигнах до границата с Косово…

Майтап отсекъде! Объркал съм пътя още в Скопие…

Косово

се намира на 15 минути път с кола от Скопие, така че човек като нищо по погрешка може да се озове и там (между другото – имаше и няколко български коли по пътя)

Косовските номера като дизайн много наподобяват босненските: 3 цифри-2 букви-3цифри – разликата е, че са по-новички, а и двете букви в средата са KS, ама кой да го знае това. Чак когато получихме хеликоптерния ескорт се сетих за какво става дума

Кръъъгом, и пак тръгнахме към Скопие. На едно място край пътя беше спрял джип със скопска регистрация и спрях и аз да ги питам за пътя. Шофьорът вика „Карай след мен“, на влизане в Скопие спря, обясни ми откъде да мина по нататък и се разделихме.

(тук трябва да вметна нещо: четейки македонските вестници, а особено от интернета им, човек може да остане с впечатлението, че македонците са комплексирани, недотаковани, ограничени и груби селянчета – това НЕ Е ВЯРНО. Македонците са много разбрани, учтиви, добри и изобщо свестни хора)

Както и да е – намерихме правилния път.

Малък джокер: ако видите вече цитираната реклама „Ефтиния импекс“, обръщайте веднага – току що сте подминали светофара, на който е трябвало да свиете наляво към Охрид. Ако не го направите – Косово е на само 10-15 минути път.

ВВС на Македония

Македонските ВВС в Охрид (по цял ден вдигаха шум покрай срещата на президентите;-)

След Скопие се качихме на магистралата. Отляво, мисля, че се вижда началото на каньона Матка, за който чувам само чудесии и който е в личния ми списък за обектите, които искам да посетя някой ден.

Навлязохме в Западна Македония,

тази, дето практически е албанска. Нивите и полето станаха подредени, жените (някои) – почнаха да носят шамии, а автомобилите станаха по-нови (Между Деве баир и Скопие автопаркът е като музей на съветското автомобилостроене, само Жигулита и Москвичи – не видях много Застави, но е логично: руските коли са по-издържливи. След Скопие обаче автопаркът драстично се поднови).

Подминава се Тетово, а след Гостивар пътят става нормално дву- до три-лентово шосе, много стръмно и с много завои и нелош асфалт. Ако човек обича (като мен) да кара планинско каране по нелош асфалт – Македония е подходящото място, пък и Опелът на баир на никого не се дава. На върха на баира между Гостивар и Охрид се вижда първата нормална бензиностанция по целия път (за съжаление отново Лукойл, но в Македония не видях нито ОМВ, нито ШЕЛ, нито Еко). Не ми е била нужна (още не бях изгорил половината резервоар), но на вас може и да ви потрябва.

След слизането в далечината се вижда Охридското езеро и след още няколко километра влизаме в

Охрид

Ей, много красив град е Охрид, да знаете!

Охрид, гледан от към Охридското езеро

Старият град на Охрид

Първата ми задача беше да намеря подслон. Нямах никаква идея къде да търся, затова просто продължих по булеварда, по който се влиза в града. По-късно разбрах, че булевардът се казва „Туристически“, така че не е било толкова лошо решение. Та движейки се по него гледах рекламните указатели на хотелите. Хареса ми една табелка и реших да я последвам. Но явно тоя ден беше малко опак от гледна точка на следене на табелки, та изпуснах пряката, по която трябваше да завия и завих на следващата вдясно. Стигнахме до един парк, който е на брега на езерото. Точно преди да си намеря място за паркиране видях надпис за апартаменти под наем и един хотел (Garden – пиша го на латиница, защото така беше написан на самия хотел). Разбира се, това не беше хотела, чиято табелка гонех, но в този момент ми беше все едно.

Намерих си местенце за паркиране и понеже хотелът беше по-близко, реших да почна опитите си с него. Влизам вътре „Добър-ден – Добър ден – имате ли стая са трима?“ „Имаме“! „Колко струва?“ „Колко е голямо детето?“ „На 6“ „Ами тогава е 81 евро на вечер със закуската. Искате ли да видите стаята?“ „Разбира се, а карти приемате ли?“ „Да“ – показа ми стаята момичето (супер беше – и стаята също;-)) и се настанихме (т.е.„сместихме“)

Няколко думи за хотел Garden в Охрид:

Намира се на края на крайбрежната алея, като непосредствено пред него има миниатюрен парк, зад който вече е езерото. Стига се много лесно – ако идвате от към Гостивар или Битоля, продължавате през града по главния булевард и точно преди да излезете от него (към Св.Наум), свивате вдясно на светофара в посока езерото. Там спирате, защото не можете да продължите на никъде без да нарушите еднопосочните улици. Мястото на хотела е великолепно за човек с кола – има паркинг под сянка, не се налага да се влиза баш в центъра, който както много други неща в Македония е с платен вход. А същевременно с това се намираш на пешеходната алея на кея Маршал Тито (крайбрежната пешеходна зона).

Стаята беше с 3 пълноразмерни легла, климатик, хладилник, телевизор. Банята беше хубава. Всичко е чистичко и новичко.

Закуската беше разнообразна – с плодове и и с всичко, което се полага на добра хотелска закуска. Имайте пред вид, че съм човек с дете и за някои неща съм забележително претенциозен (въпреки скромния ми произход от крайните квартали на София;-)

Иначе хотелът е 3 или 4 етажен с по 7 – 8 стаи на етаж.

Не разбрах колко са му звездите, но 4 биха били заслужени, а ако е с 3, значи, че са 3++ 🙂

(Обновление: от хотел Garden ми написаха много мил мейл и уточниха, че звездите им са 3.

Аз им добавям и два плюса, заслужават ги и дано да продължават да ги поддържат)

Персоналът беше изключително учтив и готов да помогне. Освен всичко друго момичетата на рецепцията издържаха за 6 личният ми тест по учтивост на персонала (засега ще запазя в тайна в какво се състои тестът – да не вземат другите хотели да „преписват“)

Между другото – твърде е вероятно българските туристически фирми да не са контактували с този хотел или пък да не са стигнали до споразумения, но искрено го препоръчвам както на свободните туристи като мен, така и на тур.операторите. Цената както казах за тримата беше 81 евро, като това е цена на рецепция (без резервация), която, както всички знаят, е най-високата възможна цена.

Цената си заслужаваше и изобщо съм много доволен от хотела.

Ohrid, , 6322, MK

Координати на хотел Garden, Охрид

Намира се на края на пешеходната крайбрежна алея, супер обслужване, закуска като хората, охраняем паркинг на сянка. Намира се извън платената зона за коли в града.

сайт: www.hotelgarden.com.mk (само на английски)
За резервации през booking.com>>>

e-mail: hotelgarden@mt.net.mk

тел.: ++389(0)46-260-261

Настанихме се, напудрихме си носовете и т.к. имаше много време (беше към 3 или 4 следобед) тръгнахме на разходка из града.

Паметник на Св.Климент Охридски

Св.Климент Охридски, ако някой не може да разбере какво пише на паметника;-)

Както казах, хотелът се намираше на крайбрежната алея и по нея, по нея, та на главната улица, която е пешеходна и е пълна със заведения, магазини, и какво ли още не. Имаше много народ (като лятно време в Несебър), заведенията – пълни, цените – благи, а хубавите мадами бяха българки. Много ме е яд на модата в бивша Югославия – жените се обличат като фолк-певици, което според мен е отврат. Във всеки случай се забелязва известно подобрение в сравнение от преди две години, когато бях за последен път в Охрид. Така също се забелязва и съществено подобрение по отношение на магазините и заведенията – личат си резултатите от стопанските реформи. Както казах цените – благи, хората – учтиви и много приятелски настроени.

ohrid-macedonia3.jpg

Гледката от крепостта към стария град на Охрид

Ние минахме по главната, подминахме Чинара (все още е жив!) направихме едно кръгче до края на улицата (там почват едни албански кафенета) и се върнахме през пазара. Пазарът – пазар, като пазар – пълно с домати и мръсотия (иначе градът е наистина чист, ама много чист. Щерка ми все още е убедена, че е ходила до Виена, а не до Охрид – но това се дължи на една малка заблуда, за която ще ви разказвам друг път).

Доматите бяха на цена 3 кинта (колкото е в момента и в София).

Охрид – пристанището

Охрид – пристанището

На връщане към пристанището по главната се блъснах без да искам в една жена, извиних ѝ се и като я погледнах носеше микрофон на bTV, след нея имаше един с камера, а още два метра нататъка – гледам: г-н Първанов (аха, агентът под прикритие на президент) и викам на малката „Ето, ако не си виждала Георги Първанов“. Той говореше с някого в движение, очевидно ме е чул, обърна се към мен, аз му казах „Добър ден!“, и той ми отговори с „Добър ден!“ и се разминахме.

Ето така на странни места и напълно неочаквано човек среща ченгетата в живота си. Добре е да ги знаем, че са такива.

(Малък коментар: В казармата се отдава чест на длъжността, а не на човека. Гоце в момента работи като Президент на Република България и е повече от нормално да му кажа „Добър ден“.)

Тази случка има едно малко продължение, което гледах по телевизията като се върнахме в София. Жената с микрофона беше журналистката от bTV, която отразяваше срещата на президентите от Централна и Източна Европа в Охрид по това време. И май точно като сме се разминали с г-н Първанов, операторът ме е снимал в гръб отдалеч (не е било нарочно, нямам това пред вид – снимали са улицата и на заден фон се вижда оранжевата ми фанелка в далечината;-)) за репортажа, който гледах като се прибрахме. Та в репортажа Г. Първанов влиза в единствената книжарница (предполагам, че единствената в Македония), в която има български книги и то не просто или само литература, ако се сещате, какво искам да кажа. И по-нататък следва репортаж за собственика, македонски българин, съседа и внучката му, която на въпроса „Какви сме ние?“ отговаря „Българи“ и затова как Първанов посещава книжарницата.

На другия ден книжарницата е затворена от властите (българи в Македония? Турци, бошняци, власи и египтяни – има, вероятно и марсианци има, но българи??? – в никой случай! Сигурно са изтребени до крак?). Този и други репортажи по темата Македония, можете да видите при Петър

(Обновяване: Последните три изречения предизвикаха яка дискусия в дир-а. Дискусията стана толкова убедителна, че почвам да се чудя – може наистина в Македония да има българи? Може би наистина имат книжарница, която не е съборена, затворен и забранена? Много искам да бъда опроверган и от някой местен по двете точки: в Македония има българи И те си имат поне една книжарница в Охрид.

А може и героят в репортажа Любчо Куртелов да напише един коментар в този сайт и да каже, че книжарницата си работи и че всичко е на ред с македонските българи.Ще бъда щастлив да го чуя и от него)

Първанов на посещение в Охрид

Малко по-късно успях да снимам колата, с която се возеше Г.Първанов. А чак когато качвах снимката, забелязах рекламата на заден план:-)

Както и да е, повече коментар от мен ще има по-нататък, а сега да продължим с разходките и красотите.

Малко се разстроих от писането на това отклонение, още повече, че в хората в Македония по нищо не приличат на образа, който може да изваят у един страничен наблюдател македонските власти и най-вече медии за народа си,.

По-късно се разходихме около пристанището и там някъде си намерихме кръчма за вечеря.

През нощта спах като заклан – бях уморен и от пътя и от впечатленията.

Малко отклонение за македонската кухня:

С риск да предизвикам бунт у македонските си читатели, ноооо истината ми е по-скъпа:

Кухнята в Македония е познатата ни сръбска скара. Това е положението.

Не че сръбската скара е лошо нещо, но бих предпочел по-голямо разнообразие от супи и салати. Бях обещал на читатели от Македония да потърся „тавче гравче“, но никъде, където съм ходил, не го предлагаха. Кръчмите си избирахме по принципа „Където има 1 до 2 свободни маси“. Вярно е, че в града видях няколко пицарии и поне една ирландска кръчма, но такива си имаме и в София – стараех се да ходя по места, където не се чуваше чуждестранна реч и където имаш малко свободни места.

Край на първа част, ето продължението

Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – втора част

А ето и малко

Охрид – съвети за пътуване и малко общи впечатления

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Импровизирано до Охрид (Македония)(1)”

  1. […] Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – първа час… […]

  2. […] Началото Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – първа час… […]

  3. Кънчо каза:

    Добър пътепис но внимавайте с Кат

  4. Callina каза:

    Моля някой да ми каже ако знае, дали са верни слуховете, че за пътуване да Македония не се изисква международен паспорт, а е възможно да се пътува с валидна българска лична карта.
    Благодаря предварително

  5. Мартето каза:

    А може ли да знам, как мога да коренспондирам с автора на пътеписа, да ми даде малко съвети, защото възнамерявам да направя малка екскурзийка до Охрид с приятелката ми 🙂 Благодаря предварително 🙂

  6. Стойчо каза:

    @Мартето, авторът в случая съм аз, така че: или пиши тук коментар или ми напиши мейлче, или просто попълни формата за контакт (написаното в нея също получавам като мейл)

  7. tikvenichko каза:

    „Жива свирка“
    е музика наживо

  8. Стойчо каза:

    Верно? Как не се сетих? А рибник какво ли е?

  9. Biser каза:

    така стига глупости, свестен македонец няма све са педали, аз сам международен 6офйор и да ти кажа май си доста зле с ориентацията, бате:та кара6 навлиза6 в Скопие и пи6е ОБИКОЛНИЦА ТРАНЗИТ….табела надясно и завива6…дава ти При6тина, Охрид , Тетово и Гостивар в една посока направо, след 22км, вдясно пи6е ПРИ6ТИНА/КС, демек Косово, а Охрид напрво и кара6 само направо 180км, каде ти е проблема не знам, радваи се 4е не си ТИР-аджия ще умреш от глад

  10. Стойчо каза:

    нали точно заради това не съм станал тираджия – има си хора за всичко 🙂

  11. Лилия Иванова каза:

    Стойчо,
    Чак сега виждам тези охридски писания. Ей, върнах се години назад!
    Така се смях на неочакваната отбивка към Прищина, майтап отсекъде – и ние точно така се изгубихме, та спирахме да питаме едни младежи КФОР-ци. Че и на връщане същото с отклонението от магистралата за София:)
    Денари могат да се намерят в бюрата в Световния Търговски Център:)
    Най-благото похапване в Охрид беше в ресторанта Света София, на площада пред църквата със същото име. Такава рибя чорба от розова охридска пъстремка…
    и компир во фоли со каймак! Снежната планина е Пелистер, да знайш, че вода пелистерка/леко газирана/ много върви с жолта!
    Имам колекция от надписи и реклами. Най-яките – „Безбольно бушиме уши“ и „Барам персонал“!
    Неосъществено за нас остана прекосяването на планината Галичица-дето се „гали“ от водите на Охридското и Преспанското езеро, основателната причина да се откажем беше табелата „Патот е широк 3 метра“! Има насрещно движение, камиони с дърва!
    Лек път и хубаво настроение!

Leave a Reply