апр. 29 2019

Италианските езера (2): Изео, Комо, Маджоре и Орта

С Влади продължаваме обиколката из италианските езера, която започнахме с Лаго ди Гарда . Днес сме на Комо, Маджоре и Орта. Приятно четене:

Изео, Комо, Маджоре и Орта

част втора на

Италианските езера

Ден трети 21.09.2018г.

Отиваме първо на

езерото Изео,

разположено между провинциите Бергамо и Бреша. То е най-малкото алпийско езеро. Тръгваме от

Сулцано (SULZANO)

Селището е известно с

плаващите кейове на Кристо Явашев

 Разказват ни, че по-рано през тази година тук е имало

плаваща пътека с дължина три километра в езерото Изео

 Нейната ширина била 16 метра и е свързвала брега от Сулцано до островите Монте Изола и Сан Паоло. Хиляди хора се били събрали тук, за да се насладят на тази атракция. Първо отиваме на

Монте Изола,

най-големият остров в Европа, разположен в езеро. Правим мини-круиз до там, за да разгледаме рибарските селища и да видим аристократичните вили. Остава време за по един сладолед. Уникален и страхотен вкус. На малка масичка с изглед към езерото. Продължаваме за

езерото Комо –

най-дълбокото и едно от най-добре познатите италиански езера, особено в наши дни с вилата на Джордж Клуни. Започваме със самия

град Комо

Дотук може да се дойда с влак от Милано. Влакът от Милано тръгвал от Северната гара, само дето не знам как да стигна до тази Северна гара. Гарата при Комо е почти до самото езеро.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Имаме време само да разгледаме площада Пиаца дел Дуомо, катедралата „Санта Мария Маджоре“ и да пием по едно кафе, защото имаме запазен час за бързото корабче-комета.

Вдясно от нас и нагоре по хълма минава фуникуляр, който достига до хълма Бурате.Там

горе на върха има една вила,

в която се твърди, че е завършил своя жизнен път

нашият поет Пенчо Славейков

 Историята му е много интересна, за любопитните ще подскажа линк от интернет. От къщата му се разкрива гледка към цялото езеро. Там има много вили на богаташите. До там фуникуляра вози около половин час по най-стръмната в света фуникулярна линия – 55 градуса. За това нямах време, но следващия път ако дойда тук, ще отида първо там, защото ако не бях ходил до Беладжио, щях да имам поне шест часа свободно време тук.

С корабчето минаваме покрай Cernobbio, Moltrasio, Lagio, Brienno от едната страна, а от другата- Blevio, Torno, Pognana, Zelbio, Lezzeno. Някъде тук остават Sorto, Riva, Careno, Meriggio, Borgo, Rozzo (селища отдясно на посоката от Комо към Беладжо), Cavagnola, спираме на Argegno. Следва Carvagnana, Grotto, Pescau, Chiesa. Тук някъде спираме на Lezzeno (дясно на борд), Sossana, Lenno (ляво на борд). Следва Tremezzo. И в 15:15 ч следобед слизаме на

Bellagio

Пътят дотук от Комо е около 50 минути с бързото корабче-комета.

Беладжо е съкровището на езерото

и едно от най-романтичните и красиви италиански градчета е на брега. Прекрасни къщи,вили, скъпи хотелчета, много зеленина и прекрасен сладолед. Селището е с население около 200 жители. Тук ще гледаме

вила Мелци (Giardini di Villa Melzi)

Тук има две пристанища, едното е за туристи, другото е за пътуващи с коли на малки фериботи, които кръстосват езерото от бряг на бряг.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Тръгваме към вилата надясно покрай брега. Прекрасна вила, затворена за посетители, но с достъп само до панорамната тераса с изглед към езерото. Зелени градини, цветя, фонтани със статуи, алеи за разходка, палми. Отнема около половин час със спирането за снимки.

San Giovanni Di Bellagio, Lombardia, 22021, IT

На връщане се разхождаме из тесните калдаръмени улички, гледаме вилите на знатните особи.

В Беладжо имах малко време

и седнах да похапна нещо и да пия кафе, защото имахме много време до обратното корабче. Избрах си кафе Корето (Caffe corretto. С ликьор някакъв мисля че беше (не успях да се разбера с езиците да попитам какво има в него). Но беше приказно вкусно. После ядох сладолед с вкус на кафе и шоколад по тесните улички, докато се разхождах нагоре-надолу по стъпалата. Зеленина и романтика. Дори тук времето да е спряло, то пак не стига за туриста. Минах и покрай витрината на една агенция за недвижими имоти в Беладжио.

Я, да видим как вървят цените на имотите?

Безкрайно скъпо, но който може да си го позволи ще бъде щастлив. За апартамент от 80 кв.метра може да излезе за 400 000 евро. Е, може да се намери и нещо малко по-евтино. По-голям апартамент за по-малко пари – 100 кв.метра за 380 000 евро.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Остана и малко време за вечеря – зеленчукова супа, с едно кораво хлебче, как ги ядат тези корави хлебчета италианците им се чудя. И малка бира. И взех да се замислям, как ще се справи стомаха ми с всичките тези вкусове, храни, сладолед, кафе и бира, с които се натъпках.

На връщане към корабчето снимах още една вила на богатите – Residence La Limonera. Другите вили в тази част на езерото са: Villa Balbianello, Villa Carlotta, Villa Serbelloni.

Дойде време за кометата. Докато я чакахме снимах наоколо. Имаше голяма карта на езерото със селищата наоколо. Разгледах я. Наредихме се на опашка на пристанището, имахме билети, дойде кометата и се качихме. Този път реших да сляза на долното ниво, за да гледам как пръска водата по стъклата. Извадих си и таблета да видя в приложението колко бързо се движим, успя да развие 60 км/ч. На връщане спира само на едно място и направо на Комо, много по-бързо.

Вече беше станало тъмно, имахме около половин час да се разходим и да похапнем. Набързо седнах на едно заведение, само бира да пия, ама докато ме обслужат мина много време. И се оказа, че към бирата получавам и един сандвич от три малки филийки от франзела, всяка намазана с нещо различно. И тоалетна трябваше да ползвам, защото на корабчето забравих. Времето ме притиска, бързам с бирата, слагам филийките в една салфетка и бързам към автобуса – само мене чакали. И към 19:50 ч тръгваме за мястото, където ще спим.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Много са селищата по езерото Комо:

Tavernola

е първото отляво в посока Беладжио. Пътуваме около 50 минути към хотела. Тази вечер ще спим в хотел Quality San Martino,

Booking.com

това е голям хотел на магистралата за Лаго.

На паркинга пред хотела видях едни много интересни ретро возила. Но беше тъмно. Надявах се рано сутринта да мога да ги снимам по светло. Влизаме във фоайе с голям телевизор, канапета, големи маси със списания и книги по тях.

Настаняват ни и аз бързам да разгледам какво друго има към хотела и около него. Има бар, ресторант, СПА (за СПА нямах време, беше затворено), кафе, сладолед. Даже изтърках няколко билета от Италианската Национална лотария.

Ходих да ям в ресторанта картофи на фурна и по още една бира – този път избрах една, дето не съм я чувал „TENNENT’S“. Италианците нямат оригинална бира, защото нямат пивоварни. Тук бирата е вносна и съответно скъпа. Нощувката ни тук е на края на

селището GARBAGNATE MONASTERO

 От едната страна на хотела е магистрала, а от другата минава ЖП линия. След толкова натоварен и дълъг ден не ми остава нищо друго освен да спя.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

На сутринта ставам рано. Бързах да снимам ретро-возилата, които още бяха там – излъскани и много интересни. После дойде времето за закуска – любимите ми кроасани, шоколад, саламчета, яйца и мляко.

Ден четвърти 22.09.2018г.

След закуската приключението продължава. Утрото е прекрасно. Днес ще пътуваме към

Лаго Маджоре,

най-дългото от италианските езера и Боромеовия залив, между Стреза и Вербания. Минаваме през Copreno и излизаме на магистралата. Езерото Лаго Маджоре е дълго от север на юг 64 км, а от запад на изток – 17 км. Аз не разбирам защо им казват езера, като са дълги като нашите язовири, а са и доста дълбоки. Минаваме през Baveno (Бавено) и се движим към Стреза (Stresa). Виждаме Villa Aminta отвън (между Бавено и Стреза отдясно). Лукс и романтична гледка към езерото. Около

Стреза

са разположени много големи и скъпи хотели.

Името на Стреза е известно с разказите на пътешественици и писатели като Стендал, Чарлз Дикенс, Лорд Байрон, както и на Хемингуей, който дори разполага тук част от действието на романа си „Сбогом на оръжията“. Тук е и хотела на фамилията Боромео. Но за тях ще имам време на връщане. От тук ще плаваме около 400 метра до

остров ISOLA BELLA

Някои го наричат Белия остров, други – Острова на Изабела (Изола Белла- Изабела). Отсреща е Verbania. Гледаме двореца Палацо Боромео (от 17 век) и уникално красивите и терасирани градини на Изола Бела.

Целият остров е буквално само това: дворец и градини

 Пия кафе сред зеленината за 1 евро, по-нататък си купувам и една покривка с езерото и всичките селища около него за 3,50 евро и в 13:00 ч продължаваме за

Изола Пескатори,

острова на рибарите. Тук живеят едва 50 жители. Плаваме много малко-не повече от седем минути. Тук имаме престой от 13:15 до 14:30 ч. Нямаме никаква програма, то и да има, няма кой знае какво да се види. Само време за снимки и за обяд. Островът се обикаля за около 15 минути, без да се бърза. Но аз бързам да го обиколя и да имам време да похапна.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Всички заведения за пълни и отделно улиците също са пълни с разхождащи се туристи. Седнах в едно заведение, където току- що се бе освободила една маса. Чаках докато почистят. През това време сам си взех менюто, зачетох какво има и се заоглеждах по другите маси да видя какво ядат хората и колко големи са порциите. Взех си Лазаня и бира. Доста скъпо ми излезе и с две филийки хляб, общо 16 евро. Докато ми дойде храната, докато изстине и то времето пак не стигна. Половината изядох. Но аз нали съм подготвен турист, извадих от раницата си една по-твърда чаша от по-голяма бира от едно предишно пътуване, надробих лазанята на парчета и я напъхах в чашата. Хляба отгоре, бирата набързо изпих и тръгнах. Храната за изпът.

В 14:40 ч, продължаваме с друго корабче за

Изола Мадре,

 известен с ренесансовата си вила, която гледаме (Портрети и картини по стените) и ботаническа градина. То много Изоли (острови по тази програма, не мога да ги запомня и най-прилежно ги записвам на място). ISOLA MADRE.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Минаваме през ботаническата градина. От другата страна е Вербаня. Contessa BORROMEO, неин портрет има в двореца тук. Гледаме двореца около 45 минути, после пауните в градината, където пием кафе (American coffe за 1,50 евро). И един голям паун се разхожда между масите и столовете от ковано желязо сред зеленината и екзотичните растения. Връщаме се обратно на Стреза и тук имаме около два часа време за разходки.

Бързах да снимам хотелите на богаташите отблизо. Минах покрай хотелите GRAND HOTEL ILES BORROMEES,

Booking.com

GRAND HOTEL BRISTOL

Booking.com

REGINA PALACE

Booking.com

В двора на един от тях имаше градина до която водеха мраморни стълби. И горе се чуваше някакъв оркестър да свири нещо романтично. Изкачих се, погледах малко и се върнах. Тук в двора на хотелите сред зеленина има разположени маси и шезлонги за романтична почивка. Из вътрешността на Стреза има много заведения и магазинчета за лакомства и кафе. И за тях трябва да ми остане време. Разходих се и из вътрешността.

Накрая ми остана време за по един сладолед, който даже се разтече и така хубаво се омазах, че да го запомня завинаги.

Продължаваме към хотела, който се намира на брега на едно от езерата в

селището BELGIRATE

Прекрасно селище. Зеленина, чистота. На едно място в селището в един малък парк направили едно декоративно влакче, като използвали щайги от зарзавати, една хоризонтална и една вертикална за локомотива, с две метални кутии от консерви, една по-ниска и една по-висока за комин, други три щайги хоризонтално за вагончета и във всяка щайга по една саксия с цветета. Свързани са с локомотива с тънка корда. За колелета са заковали изрязани от шперплат окръжности. И за релси са избрали дървени палета. И е станало много красиво.

Разходих се почти час напред-назад, стигнах до съседното селище. По пътя видях един автомат, като нашите за кока кола, само че този продаваше презервативи. Огромен избор от презервативи, лосиони, лубриканти, гелове и каквото се сетите за безопасен секс. И аз нали много обичам да бъркам навсякъде и реших да бръкна там, където пада рестото. Може пък да си намеря нещо. Бъркам смело, напипвам две монети, вадя ги и виждам, че съм заработил цели две евро. Я, да си похапна нещо с тях на връщане.

Виждам една малка лодка, закотвена на брега с платформа към нея. Тук предлагат риба и бира. Риба не обичам, защото е дребна и костелива, затова пък на бира няма да откажа – тъкмо за две евро една голяма чаша мога да купя.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Малко по нататък един джазов оркестър се подготвя да свири нещо на тротоара, буквално пред езерото. Прекрасна джазова вечер при това безплатна. Точно до този оркестър пък имаше заведение за бира и ресторант за вкусна храна. Я, да си похапнем картофи на фурна, по още една бира и да слушаме джаз. И така до към 22 ч.

Прибирам се в хотела. Забелязвам някакво раздвижване на терасата пред ресторанта. Различни двойки, странно облечени като за парти сноват насам- натам. И тук има сцена и някой ще свири. А стаята ми е точно с изглед натам, само че под терасата ми има тенти, които ми пречат да виждам какво се случва. Но пък мога да слушам. И някъде към 23 ч. се започна с купона. Латинотанци. Слизам да погледам.

Терасата пълна с танцуващи двойки. Оркестърът свири латино. Няколко маси и столове вече са заети. Но в самото заведение виждам и свободни места. Вземам един от тях и сядам на терасата, вземам си и една бира. Прекрасно парти, страхотни танци, невероятна романтика – езерото зад мен, оркестъра пред мен, звездите на небето, танцуващите двойки препускат в ритъма на танца. Ча-Ча, Фокстрот, Рокендрол, Салса. Три часа без прекъсване. До към два и половина след полунощ.

След като оркестърът си замина, останаха няколко двойки. Извадиха една блу колонка, пуснаха латиномузика и продължиха с танците до към три часа. А на сутринта терасата беше идеално почистена – никаква хартийка, никакъв боклук, никакви следи от нощен купон.

Слънцето изгрява, бързам да го снимам и да закусвам.

Ден пети 23.09.2018 г.

Отиваме към

езерото Орта

 След прилична закуска и снимки на изгряващото слънце, след нощта на бурните латино танци сме готови отново за път. За днес имаме да разглеждаме последното от езерата, езерото Орта. Пътя до там мина неусетно, унесен в сладка дрямка се събудих чак когато стигнахме там. Слизаме от автобуса. Зад нас остава една от изящните и скъпи вили, на която дори не запомних името. В следващите три часа ще сме там.

От паркинга, където слизаме, се качваме на едно атракционно влакче, което ще ни закара до

селището ОРТА

Пътуваме десетина минути. Слизаме и продължаваме пешеходна разходка до центъра на селището. Двуетажни и по-високи стари и тесни къщи. По фасадите с много зеленина от пълзящи и увивни растения, както и дървесни видове. Събираме се в центъра, близо до малкото пристанище. Който иска ще идва до островчето Сан Джулио, разположено в средата на езерото, а който не иска ще си се разхожда тук в следващите почти два часа. За любопитните – линк от интернет:

http://www.peika.bg/statia/Orta_San_Dzhulio_tolkova_mnogo_v_tolkova_malko_l.a_i.95180.html

http://www.cities-of-europe.com/orta-san-dzhulio-ezeroto-orta/

Аз съм за корабчето. Имаме резервация. Плаваме няколко минути, като обикаляме цялото островче и акостираме от другата му страна. Там има една малка църква и няколко тесни улички. Когато тръгвахме от селището, около нас имаше голяма група френскоговорещи на висок глас туристи.

Ние тръгнахме първи и много се зарадвахме на настъпилата тишина, след като отплавахме. Но радостта ни не трая дълго, защото само след 20 минути, цялата тази група дойде при нас на островчето със следващото корабче.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Островчето е малко,

 обикаля се за 20 минути. Няма нищо на острова, освен магазинчето за сувенири пред малката църква, където слизаме.

Тук времето наистина е спряло. Даже ни казаха, че ще е хубаво да се разхождаме много бавно, без да поглеждаме часовник и без да си говорим. Тишина и спокойствие. Отекват само стъпките ни по калдаръма. Високи зидове, каменни къщи с малки прозорци и зеленина. Чува се тихото шумолене на водата в езерото.

Обикаляме и се връщаме пак на корабчето. Корабчетата са няколко, всяко събира отколо 25 души, така че цялата група се събира в две корабчета. Имаме около 40 минути време за разходки, кафе, снимки, сувенири и ни казват часа, в който трябва да бъдем отново тук, за да тръгнем към влакчето. Улиците тук са много тесни и аз не успях да запомня пътя от влакчето до тук и ще трябва да се вместя във времето.

Съвсем наблизо по една стръмна пътека с малки стъпалца, стигам до една църква. По пътя нагоре и надолу снимам наоколо. Влизам и в църквата. След това разглеждам магазините за сувенири наоколо. Минах покрай едно заведение на много хубаво сенчесто място.

Влизам да видя какво има там. Избирам си лазаня и питам колко време ще отнеме. С жестове, ръкомахане, много смешно ми стана. След 20 минути лазанята ще е готова. Плащам я и пак с жестове и ръкомахане се опитвам да обясня, че ще се върна след малко, като през това време ще обиколя още малко наоколо. Връщам се след 15 минути и сядам на масата отвън. После докато се събираме групата за път се оказа, че

една от възрастните жени от групата я няма

 И никой няма спомен дали е била на островчето или е останала тук в Орта. Дали е останала на островчето или е тръгнала към влакчето. А и нямала телефон в себе си. Започна едно лутане, притеснения, чакане. Но ние тръгнахме без нея, защото пък имаме резервация за обратното влакче. Продължихме да я чакаме при автобуса, докато се намери. Това отне още ококо 40 минути.

Ще напускаме Италия. Чака ни дълъг път до Словения,

 където ще спим в района на Липица, точно там, където има конеферма за една много интересна порода коне – Липицане.

По пътя натам в края на Италия спираме за почивка при един огромен крайпътен Търговски център – МОЛ. Дават ни час и половина за пазаруване и почивка.

Огромен мол, не посмях да навлизам прекалено навътре, за да не се загубя. В самото му начало, точно там, където влизаме имаше голям хипермаркет с много каси. Даже имаше и няколко места за самообслужване – клиентът сам си маркира покупките, плаща с банкова карта, получава касова бележка с бар код и с нея минава покрай един сензор и излиза. Имаше и място за бързо хранене- китайска храна.

Разгледах само етажа, на нивото на пътя и се върнах при китайската храна. Гледам картинките на храната и цените и едвам успявам да се разбера с китайското момиче какво искам- само една купа с ориз, без месо. Ама да не мислите, че този ориз е като нашия с който съм свикнал. Нищо подобно- с много подправки, пикантни, зеленчуци, горещ и лют. И аз като му наслагах кетчуп и горчица, без да го опитвам и следващия час прекарах там. На почивки. Продължаваме.

Липица

Пристигаме в хотела на Липица и ни настаняват. Прекрасен хотел. Ресторанта работи още час, след като сме дошли и ние бързаме и там да похапнем. Не можах да се разбера с техните езици и менюта. Поръчах си нещо, без да знам какво е – на картинката изглежда като макарони. А като го получих се оказа нещо твърдо и малко. Прилича на печено твърдо тесто, оформено на спирали и охлювчета. Някакъв безвкусен сос за гарнитура. И даже не можах да го изям. И по една бира. Достатъчно.

Като ни настаниха, ни събраха личните карти и те остават на рецепцията. А точно до хотела има и едно

казино с много привлекателен вход

 – лампички, червено дебело килимче. Я, да видим какво ли се крие зад дебелите врати? Влизам. Има една кака на една рецепция с компютър. Иска ми лична карта. Нямам. Тогава не можете да влезете. Така ли? Не мисля. Връщам се до стаята, вземам си задграничния паспорт (нося си и двата документа) и се връщам в казиното. Каката ми взема паспорта, вкарва ми данните в компютъра и ми дава нещо като билет за вход и на него пише някакви бонуси. Следва ескалатор за горния етаж. Оле, колко модерно. Смаях се. Качвам се горе и оставам без дъх. Едни дебели килими, едни тежки кожени кресла, безброй машини и покер автомати, ролетки, бар в средата. Всичко трака, дрънчи, падат монети, шумолят банкноти…

Богато изглеждащи, добре облечени и престарели лелки и господа насядали пред автоматите, всеки си говори на неговия си език и аз нищо не разбирам. Обикалям, гледам, опитвам се да разбера кое как става, но не успявам. По масите покрай машинките питиета, коктейли. Избирам си една машинка и сядам. Гледам хората на съседната какво правят. Вкарват банкнота в един процеп и почват да играят. Трупат се точки, пари, увеличават се, намаляват. Някои натискат едно копче и излиза един ваучер. Оглеждам се наоколо какво се случва с него. На друга машина пък гледам друг човек вместо пари, вкарва този ваучер в процепа.

Вкарах 5 евро и докато разбера къде какво да правя и те свършиха.

Направих още една обиколка по всичките машинки, покрай бара и покрай касата. Загледах се в касата. Минават хора, дават си този ваучер, който вземат след натискането на едно копче по машинките и то касата им дават парите. Аха, ясно. Слизам долу до рецепцията. Там виждам една по-проста машинка. Сядам. Вкарвам нови пет евро и почвам да натискам едно копче. Падат в няколко редички едни символи, плодове и картинки. В единият случай сами спират след няколко секунди, а в друг случай спират, когато натискам пак едното копче. И на всяка игра ми взема по десет цента. Парите бързо намаляват. Загледах се по другите копчета. И ми стана ясна играта: има опция Х 10, Х 5, Х 2 и Х 1. В първия случай ми взема по 10 цента, в другия по пет, по два и по един цент на игра. Избирам си да ми взема по един цент на игра, това са близо 400 игри. И започнах. Парите се увеличават, намаляват, пак се увеличават, пак намаляват, докато започнах да задрямвам. И когато парите останаха три евро, натиснах копчето, излезе ми ваучера с тази сума. и горе на касата ми дадоха парите. И така час и половина в казиното ми струваше седем евро. Заспивам.

На другата сутрин продължаваме към

пещерата Постойна яма

 и след това за България.

Ден шести  24.09.2018 г.

След закуска тръгваме за пещерата. Аз там съм ходил и следващите два часа за мен са свободни. Оставят ни пред пещерата и ни казват след колко време да сме пак на автобуса. Времето беше дъждовно, студено и ветровито. И не ми остава нищо друго освен да обикалям по заведенията наоколо, да стоя на топло и да си похапвам разни неща. И кафе пих и торта ядох. И време за четене имах. Цели два часа.

Идва групата, качваме се на автобуса и следваме пътя за България. С няколко по-малки почивки и една по-голяма на Лозова чешма след Белград.

И още малко път, граници и късно вечерта сме в София.

Тук приключението завършва. Следващото пътуване ще бъде за предколедна Прага. Очаквайте и този пътепис.

Още линкове за любопитните:

За хълма Брунате при езерото Комо:

https://www.peter.and.bilyana.net/2017/11/28/como-brunate-i-bellagio/

Край
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев

Booking.com
   Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Италианските езера (2): Изео, Комо, Маджоре и Орта”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Искам само да отбележа,че снимките в така пуснатия пътепис се разминават с текста.Снимките в началото са от замъка Рока Скалиджери в Сермионе,на едно от другите езера от първата част.А снимката преди тази с бирата и макароните е от Бардолино.

  2. Стойчо каза:

    Влади, да ги сменям местата? Поне за мен тези езера са нови – и карам малко на усет пти качването на снимките

  3. […] Италианските езера (2): Изео, Комо, Маджоре и Орта […]

  4. димитров каза:

    Автора обича да описва как похапва по 1 час,а на снимките е толкова слаб.
    Де да можех и аз така.И това със опаковането на останалата храна за после,си личи ,че е от Габрово.И аз ги правя подобни работи.

  5. Стойчо каза:

    И немците така правят – разумното поведение си е разумно поведение

  6. Riparbella каза:

    #Италианците нямат оригинална бира, защото нямат пивоварни.

    E, че „Настро Азуро“ си е съвсем прилична лагерна индустриална /комерсиална/ бира. И са по 660 мл. 😉

  7. iaia каза:

    Влади, независимо, че по тези езера съм била неведнъж (твърде приятни места са, както вече и сам знаеш), та беше ми любопитно да проследя ти къде си бил, какво си правил и какво си видял. Но информацията ти относно фуникуляра между Комо и Брунате е грешна и заради другите, които четат тук, ще те коригирам: Пътуването с фуникуляра трае само 6-7 минути, а наклонът му е, да, 55%, но е по-скоро „слаба ракия“. Самото градченце Брунате е живописно, но е толкова мъничко, че може да се обходи за по-малко време, отколкото ти ще стоиш на терасите горе да се любуваш на езерото долу и въобще на всичко, което можеш да видиш. Единствен недостатък е, че през лятото дърветата са облистени и това донякъде пречи на гледките 🙂 Друго, освен Беладжо аз препоръчвам и градчето Варенна на езерото Ком, а и самият град Комо също е приятен. За съжаление (отново констатирам, че) туристическите фирми водят групи все на едни и същи места. Де факто, например, покрай езерото Гарда има още много прекрасни градчета, които и не преливат от туристи както Сирмионе. При Малцесине може да вземе лифт, с който да се качиш на Монте Балдо, откъдето (при хубаво време) човек направо може да се „размаже“ от кеф – цялото езеро Гарда долу, купища алпийски върхове със снежни шапки горе под небето. Горещо препоръчвам. Лимоне е много сладко градче, Рива дел Гарда също…

    И малко информация от мен за това на кой фуникуляр на човек може да му щръкнат косите от страх и удоволствие, докато е в него:
    Доскоро в Европа най-стръмен беше фуникулярът Gelmer, чиято горна станция се намира при красивото високопланинско езеро Gelmer (Gelmersee) с невероятен изумруден цвят на леденостудената си вода. Всичкото това е в областта Бернезе Оберланд, Швейцария. Наклонът на фуникулярът Gelmer е 106%, a пътуването с него, което си е доста емоционално и в двете посоки, но сякаш по-екстремно и страашно красиво при спускането надолу, но трае само 10 минути. И за да е емоцията още по-яка, при долната станция, излизайки от нея човек се натъква на един дъълъг висящ над урвата тесен въжен мост, който се люлее и при най-внимателното пристъпяне по него – Уау! А отдолу подскача по камъните и бучи река Ааре (планинското й течение). Тя тръгва от глетчера Ааре в Бернските Алпи, преминава през езерото Grimsel при прохода Grimsel, после е въпросното място при фуникуляра, по-надолу минава и през живописен планински каньон около 900м, известен като Каньонът на Ааре (билет, за да минеш през него – 9 франка), следвата езерата Brienz и Thun, посред които е Интерлакен, после Ааре преминава и през столицата Берн и т.н. се носи, докато се влее в река Рейн при Кобленц. Става дума обаче за швейцарското градче Кобленц, източно от Базел, не за немския Кобленц, където река Мозел се влива в Рейн.
    НО фуникулярът Gelmer вече не е на първо място, защото от декември 2017г. пак в Швейцария, но в района на Люцерн вече, се намира най-стръмният фуникуляр в Европа – Stoos, който е с наклон 110%. На него все още не съм се качвала и нямам лични впечатления. Но съм му вдигнала мерника 🙂

Leave a Reply