Отдавна не бяхме ходили до Испания и западното Средиземноморие. Днес започваме пътеписа на Росица за Барселона, Реус, Каталония, Лангедок и Южна Франция. Приятно четене:

Каталауния и Лангедок — юли 2009

част първа

Барселона

Нямаше да тръгнем към Испания, ако не беше неумолимото желание на шестнайсетгодишния ми племенник Асен да посети стадиона Камп Ноу в Барселона. Понеже сме пътуваща група от доста години, решихме, че е дошло времето да тръгнем заедно извън пределите на 100-те национални обекта. За него стадион, а за нас — какво? Разтърсихме се, планът набъбна, кола под наем със сигурност, древният Емпурион и новата Венеция — Емпуриабрава, Кадакес и Саладор Дали, „прескачане“ до Франция, земята на катарите, Канал дю Миди… всички сме съгласни!

Безпроблемен полет

от София до Барселона с Wizzair.

Влакче до спирката Sants в града, после друго — до селото Калафей (Calafell) — пета барселонска зона, където сме си наели стая на първа линия с прекрасен изглед към неустоимия плаж. На няма и 200 метра под гарата на Калафей откриваме нашето жилище. Хазаите — възрастни хора, ни очакват на балкона. Шумно е, защото сме на крайбрежната, почиващите вече са излезли за вечерната си разходка, за сладолед, казино и хапване. Апартаментът е сладурски, най-очаровани сме от собствения балкон с масичка и плетени столове, както и от гледката към морето, „нарязана“ от клоните на гъсто подредените палми.

Вечеря, сервеса, сладолед — правим всичко като останалите.

Следващото утро е безоблачно. Към 08:30 откриваме единственото кафене, отворено по това време. Пред заведението стои огромна, написана с гордост табела, според която тук отварят в 08:00. Правим кратък плаж, разузнаваме, почиваме и в ранния следобед поемаме с влакче към

родния град на архитекта Гауди, живял там до седемнадесетата си година — Реус.

Дълго задминаваме индустриалната зона на Тарагона. Най-сетне — Реус! Колко много паметници в този град! Преминаваме тържествено по Рамблата (= еспланада, промнад и пр. улици, по които се движат предимно пешеходци), красиво обградена от платани. Изумителни сгради, площад, още един… Взимаме материали от информационния офис, разположен в модерния център „Гауди“. За съжаление родната къща на архитекта е затворена по някакви причини в този момент. В чест на 150 години от раждането му пред дома е построен паметник „Детето Гауди“ — от признателния град Реус! В новия център има музей, предлагат се различни интерактивни занимания, чиято цел е да усетиш тайните на архитекта, има видеофилми и други атракции. Предпочитаме да извървим „Пътя на Модернизма“ и се задоволяваме с посещение на катедралата, където е бил кръстен геният.

Луис Доменек-и-Монтанер е модернистът, оставил своя отпечатък върху цялостния облик на града, но той е и другият гений на Барселона! Прочитем в брошурката едно изречение, което силно ме впечатлява. Някога, когато се заговорело за мода и шик, казвали: „Реус, Париж и Лондон!“ Я, виж ти! Това компактно, красиво градче, с теракотени улички, хубава растителност и кокетни площадчета, сега пак е моден и търговски център — накъдето се обърнеш, виждаш само маркови бутици и магазини. Пийваме кафе и освежаващи напитки, топло е, но продължаваме да се разхождаме.

Тръгваме обратно. Влакчето ни води до последната спирка на шеста барселонска зона — Сант Винсенс де Калдерс. Оттам имаме само спирка до Калафей. Вечеря в крайбрежен ресторант. Мързелуване под пълна луна на балкончето. Сън.

Денят на Барселона настъпва.

Асен е изтупан с фанелка на Барса.

Пристигаме в каталунската столица към 09:00 часа. Метро до спирката Collblanc. Скоро сме пред

стадиона Камп Ноу

Не сме първи. Пространството пред вратите се изпълва с нетърпеливи фенове.

Хайде, отваряйте вече!!!

Отварят точно в 10:00. Билетите са купени предварително, трябва само да се заверят на някоя от касите. Мъжете влизат да пътешестват в тази Мека на футболното пилигримство, аз сядам да чакам в отсрещното кафене — този стадион съм го гледала преди 5 години.

Щастие!

Малко повече от час минава преди екскурзията да приключи. После фенът продължава да снима, купува фенски сувенири и атрибути, опасва се със знамето, на което е написан химнът… Питам се какви ли чувства изпитва един младеж, посетил обекта на мечтите си. Дали цялото това упражнение ще окаже някакво по-широко въздействие върху бъдещото му развитие? Ще го мотивира ли да знае повече, да иска повече? Убедена съм за себе си, че пътуващите хора имат по-голям шанс да развият толерантност към другостта като цяло, както и да придобият онези неоценими знания — извън пропагандата и модата, които не могат да се научат от никоя книга или филм… Обяд е вече, тръгваме към

парка Гюел

Къщичките, гущерът, пейката…

Паркът Гюел

Тъкмо сядаме да похапнем сандвичи на красивата пейка, когато едновременно се случват две неща:

• а/ започва бой между конкуриращи се търговци на сувенири и
  
• б/ започва да вали. Второто събитие ми позволява да заснема /най-сетне!/ голяма част от пейката, без да ми се пречкат стотици други като мен.

Най-известната пейка в света

Крием се под колоните, после тръгваме към Пласа Каталуня. Фотографираме две от най-известните къщи на Гауди — ла Педрара и Батийо, стигаме Рамблата.

Ла Педрара

Каса Батийо

Ужасявам се от стълпотворението на уличните мимове — статуи. Кой от кой по-зловещ и противен! Осуетяваме намерението на двама тъмни субекти — млада жена и мъж, да посегнат към чантата с покупките на Асен. Той недоумява какво се случва и за какво ще им послужат тези вещи, аз се опитвам да му обясня, че още на следващия ъгъл ще се опитат да ги продадат за по 1—2 евро — така, както продаваха вероятно откраднатите ветрила, изложени върху кашон. Настроението леко се помрачава, не заради крадците — знаем как да се пазим, а по-скоро заради потискащите изпълнения на мимовете. Напускаме Рамблата преждевременно и се шмугваме

в Готическия квартал

На Пласа Реал са фенерите, проектирани от Гауди, за които се твърди, че са сред първите му поръчки в Барселона.

Бари Готик

Пласа Реал

Усещам, че Асен не харесва особено атмосферата на средновековния квартал. Установявам, че и аз — пламенният почитател на старите европейски квартали, вече вдигам ръце и казвам „предавам се“. Място за не дотам чисти сделки и лоша хигиена. По тази точка вижте пътеписа на Пипилота, моля!

Напускаме квартала съвсем близо до паметника на Колумб. След припомняне на факта, че архитектът на паметника е сгрешил посоката на Америка, т. е. „накарал“ е Колумб да сочи нещо друго, сядаме да почиваме на стълбите на самия паметник. Умора. Последното, което посещаваме е пристанището. Асен си купува билет за Аквариума, ние спешно се нуждаем от кафе.

Пристанището

Аквариумът

Аквариумът

След два часа сме овесили морни крака на нашето си балконче в Калафей.

Продължението:

Каталуния и Лангедок (2): Жирона, Л’Ескала(L’Escala), Емпуриабрава и Кадакес>>>

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът