авг. 07 2009

На Златните пясъци и Чифлика

Август не е за работа, пък и петък е — нали знаете, че който работи в петък следобед…;-) По този повод ще отморим малко в България. Приятно четене:

На Златните пясъци и Чифлика

Обожавам да пътувам… къде ли не — като виден представител на близнаците, промяната, новостите и самата мисъл, че има нещо „различно“ ме зареждат с такава емоция, че ми идва да полетя. Но винаги една мисъл ме сваля на земята“… щастието го намирам в пътя си към него.„Е и затова не съм полетяла до сега! Както и да е идеята отново почивка в чужбина се роди, когато се прибрахме от така нареченото летуване миналата година.

Започна така: идеята ни беше тази година да направим летуване, така както като малки деца с родителите си ходехме на дълга почивка- първо минавахме през морския бряг, а след това на планина.

Златни пясъци

Резервирахме през New bolkan tour /препоръчвам я тази агенция страхотна е и е главно за Български почивки/ за 8 дни на Златни пясъци и за няколко дни за Чифлика в Троянския балкан. Мислех, 15 дни пълен релакс — е не съвсем, но почти, а това почти ме накара да летувам тази година отново в чужбина. Вече се върнахме от Гърция, а септември ни зове отново./но през Алфатур/.

Сега да започвам! Ние и в частност АЗ, предпочитаме Северното Черноморие -през лудите студентски години обожавах препълнените с хора южни градчета, но това отмина… сега, когато летуваме в България сме или на Албена или на Златните пясъци./отклоних се малко, е беше съвсем малко, простете, о, и за напред пак ще се отклонявам! Обещавам ви!/

Пътуването ни беше чудесно, обожавам да пътувам с кола! А пътя София — Варна го взехме за 5 часа, но колко км в час и средна скорост, е това не го разбирам, а и май не ми е работа. При влизането ни в Златните се наложи доста да обикаляме, уличките не позволяват да обърнеш, който е ходил знае, че повечето са еднопосочни и си направихме една панорамна обиколка. Самият хотел е почти на брега на морето! Елегантен, красив това е беше „Гранд Мелия Ермитаж“/бившия Кемпински/. Морският Изглед е невероятен,… събуждаш се и морето се влива в очите ти, прекрасно спокойно и тихо. Обожавам ранните сутрешни разходки и самотното първо кафе, като тази наситена тишина си е само моя.

Хотелът е направо импозантен /ще се опитам да приложа снимка/, а самите стаи са 42 кв. м., като junior apartment, а баните огромни. Най-голямото разочарование беше от хигиената, не може да има една камериерка на цял етаж и когато слагаш табелата за почистване, тя да пристига в 15 ч след обяд, когато хлапето и моята половинка си почиваха. А това следобедно време беше само за мен, без компютър — е добре само с мобилен телефон и книга./всъщност много книги/… шезлонг, басейн и коктейл в ръка.

Чисто и просто в хотела май бяхме само две български семейства. Те бяха с една принцеса на име Кари, с която моето хлапенце танцуваше на мини disco всяка вечер — е, тя не му омръзна, въобще дори. Той между другото се забавляваше чудесно, не излизаше от басейн въобще, добре че към хотела имаше и топъл минерален басейн /както беше в хотел Балкан в Чифлика/ та когато ставаше хладно се прехвърляхме на закрития и там плуваше докато се умори. За него вярвам, че прекарването беше невероятно… вечер яздеше конче по алеята за разходки, а от дясно съвсем близо имаше нещо като лунапарк с голямо виенско колело, от което имам страхотни панорамни снимки. Забавлявах ме се, като гледахме руснаците/ в Златните българите са дефицит има твърде много руснаци, немци и араби — те по бански, а жените им обвити в целофан… добре, де – увити като пашкули /който влизаха в едни големи и прозрачни водни топки и се търкаляха във водата, а всички ние умирахме от смях /пак ще се отклоня — нямаше от онези сребърни или златни „хора -статуи“, с които да се снимаш както на Албена, които да ти подаряват роза /е, не на всяка жена, но на мен – да/ и да те забавляват с физиономиите си/. Анимационната програма към хотела не беше нищо особено, но все пак потанцувахме даже и на българско хоро /все пак съм танцувала 10 години в ансамбъл/. Още относно анимацията мога да кажа, че детският клуб 4—12 години беше на ниво. Хлапето ми сутрин от 10 ч. до 11,30 ч. беше там, те рисуваха, пееха и играеха, а след това един изключително любезен батко аниматор го довеждаше на басейна и……..от водата не излизаше. Не зная дали обърнахте внимание, но казвам само на басейна, ане на плажа… да…! Причините да прекараме основно времето на басейна на хотела са доста, но основната изключително мръсен /мухичките, когато излезеш от водата са готови да те схрускат /-необезпаразитен и мръсен плаж и пренаселен. Но въпреки това ходихме няколко пъти./ все пак солената вода е полезна за тялото, и прави косата още по–къдрава/

Ето ви и малко плажни цени- от миналата година са, но пък като слушам по новините тази не се различава особено:

  • Чадър — 7 лв.
  • Шезлонг — 7 лв.
  • Шалте — 4 лв.
  • Общо 29 лв.

На ден и въпреки това беше пренаселено/ все пак беше Август/. Сега относно пакета към хотела — ние държим да ходим само на ALL inclusive — слагат ти гривничка и приключваш с мислите /относно- взех ли портфейл или не, например/. Храната беше прекрасна, ако имаше нещо, което да го няма на шведската маса, не съм и усетила, че липсва. От всичко по-много, разнообразно и вкусно, спокойно можеш да качиш до 5 кг., но лятото освен салати с меса и плодове -всичко друго ти идва в повече. Половинката ми отслабна там, защото имаше неблагоразумието да изпие чаша вода от чешмата в банята/ в мини бара имаше всичко, но бутилката с вода липсваше/ и прекара основна част от морската почивка пазейки стаята и леглото. Тази част не искам много… много да си я спомням, че…!

Дните отминаха като миг, все пак бяха броени, но ние продължавахме… очакваше ни

Троянския Балкан

След шума, препълнените плажове и липсата на българска реч ни очакваше наистина една почивка…….. такава каквато уж планирахме и за морето, но морето почивка няма! Отпътувах раздвоена /все пак съм близнак/ хотела -невероятен, плажа — ужасен, а емоциите ескалиращи! Пълен релакс вярвах че ще има в Чифлика! Пътуването до Троян измина много бързо /е, аз обожавам бързи скорости/, а самият Троян сякаш е спрял във времето. Той се е разпрострял между хребетите на на Балкана, малките къщи с китните дворове от двете страни на пътя ме връщаха във времето на Талев и баба Султана.

Пътят от Троян до

Чифлика

е наситен със завои, кара се бавно, не повече от 30—40 км в час — това е безумна скорост, но е необходима. Е, хотел Балкан се намира в края на пътя /е, добре де, има още малко след него/ Той е разположен под ъгъл към улицата и граничи със старата „Веника“ /хотел/, а срещу нея по на долу е новата „Веника палас“, която е поне 4 *, но когато резервирах почивката, нямаше свободни места за този период- още съжалявам! След хотела в Златни пясъци, хотел Балкан ни се стори много вехт и невзрачен! С малки стаи и освен легла /покрити с стари шалтета/ и една тоалетка… то друго нямаше! Нямаше и ежедневно почистване на стаите, което не е лукс, а просто необходимост.

Все пак аз се усмихнах… бях сред невероятна природа и този недостатък не ми развали особено настроението! Хотела беше 3* и си беше точно за толкова! Сега малко за хотела- точно срещу рецепцията е Лоби бара /ей, твърде гръмко име за него/ а като минеш през него излизаш на частта с

басейните

Те бяха два! Един детски басейн с 28 градуса температура, в който имаше една гъба, от която течаха струи вода, на който хлапето и разказа играта след като разбра къде е бутона за пускане на гъбата/ точно под плочката от дясно на басейна! А другият е за възрастни с едно джакузи, в което водата беше доста по-топла, но не както в другите „топила“ с наистина много високи температури/40—50 градуса/ и в тях не може много да стоиш. Вероятно, ако навън имаше сняг и пухкави преспи около басейна, които да са прорязани от топли ручеи, а парата която ще се издига — да замъглява образите през чашата червено вино… о, това би било прекрасно, но лятото можеш само да мечтаеш за това и да го плануваш за друг период. За зимния би било разкошно!

Сега относно храната: през лятото там няма ALL inclusive, а е нощувка със закуска — закуската беше приемлива /това е мека дума/, но пък след морските дарове, това ни се стори приятно разнообразие, имаше дори и банички и мекици, също като на баба ми, без форма, но обилно намазани с масло и мед, просто чудесни! За обяд и вечеря се хранехме в старата Веника — препоръчана и много вкусна кухня. А вечер, когато захладнееше на басейна, хората, децата и гълчавата отшумяваха и тишината те обгърнеше и се настаняваше вътре в теб, потъваш в коприненият звън на хармонията . Липсва ми това днес в София!

Разходихме се и в Троян, където хората не бързат — за всичко има време — ще стигне. Те живеят, а времето е спряло. Тръгнахме си ден по рано, бяхме уморени от почивката — странно, но беше така. Липсваше ни София, динамиката и наситеността на деня, където времето лети и едвам успяваш да усетиш седмиците, а не дните! Но искам пак да се върна в Чифлика, през зимата…… да нагазя в дълбокия сняг, за да потъна в топлия минерален басейн, и парата да кондензира върху чашата вино и да отразява блесналото небе!

Спомените са по — хубави, май винаги е така! За тази година си пожелах — чисти плажове и спокойствие… в тази комбинация! Дали го намерих в Гърция — Да /но това е друга история/, а дали септември ще донесе разнообразие и интересни емоции, със сигурност. Вярвам в това!

Автор: Славейка Велева

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “На Златните пясъци и Чифлика”

  1. Севи каза:

    Като дойдеш в Благоевград, обади си и аз ще те заведе на тихо и спокойно място, което ще ти остави трайни спомени!!! А иначе и аз съм на същото мнение за Златните, а за Троянския балкан нямам мнение, тъй като не съм била там.
    А друг път ще ти разказвам за Родопите и за приключенията ми …, няма такава красота.!!

  2. Слави каза:

    Добре мила! Обещавам да се опитам да го направя!Целувам Ви!

Leave a Reply