мар. 25 2019

Предколедна Прага

С Влади – на път! Този път той ще ни разходи до Прага в навечерието на Коледа. Приятно четене:

Предколедна Прага

11 декември, ден първи

Ето ,че дойде времето за последното за тази година пътуване – предколедна Прага с три нощувки и два нощни прехода. Тръгвам от моя град в 12:00 ч на обед с автобус за София. Времето беше студено, но сухо. Пътят до София мина в неусетна дрямка.

Пристигам към 15:00 ч следобед. Имам около четири часа време, преди да тръгнем от там – в 19:00 ч вечерта – от същото място, където пристигам аз. Цялото това време прекарвам на топло на автогарата с малки разходки около нея и гарата. Похапнах си гъби с ориз, дрямах, четох, пак се разхождах, пих кафе и чак накрая се сетих, че нямам часовник на ръката и трябва да измисля нещо. Разходих се пак до гарата, докато не са затворили там магазинчетата, които се броят на пръсти след ремонта от преди 2 – 3 години. Намерих си часовник. Идеално. Да не се загубя във времето през следващите шест дена.

Отивам на мястото за среща – изходната бариера на автогарата. След половин час вече всички сме се събрали там, настанени сме по седалките и тръгваме около 18:50 ч.

Моето място беше точно зад задната врата. Само пред мен и седалката до мен имаше една прилична масичка. Никъде другаде нямаше дори подвижни. До мен се настани една възрастна лелка от малък провинциален град, тръгнала да пътува с дъщерята и внучето. Още не седнала и казва как се казва. Добре де, запознахме се. И започна да ме пита кога ще стигнем, къде ще спираме, през колко време, за колко време… И аз да взема да се изпусна, че съм пътувал до Прага пролетта за бирения фестивал… И като започна едно разпитване, едно мърморене, та чак до Прага. Ама кога съм ходил, ама със същата ли фирма, ама колко време се пътува…. И като казвам, че ще стигнем към 14 ч на другия ден. Мили боже, какво неудобство. Хм, викам си, дано заспи след като минем границата през Сърбия.

Пътуваме към Калотина, минаваме много бързо

 и спираме за половин час на първото заведение след границата (много си го обичам това заведение). Ще вечеряме. Разглеждам менюто и питам на бара кое за колко време ще стане. Избирам си плескавица с гарнитура, вземам си и една малка бира. Плащам пет евро и един лев (около 5,50 евро). Наполовината на бирата ми носят една голяма порция – плескавица, с пържени картофки, лук и домати. Гореща плескавица. Само си я нарязах и докато изстине, се захванах с гарнитурата. Останаха 10 минути. Поисках една кутия от бара, за да сисложа останалото за из път. И обратно в автобуса. И малко след като тръгнахме я отворих, за да ям докато е топло.

През това време бяха пуснали филм на монитора, който е точно пред нас. И часът станал около 22:00 ч. Ама да взема да не се съобразя, че в гарнитурата има колелца лук. Че като домириса на бабата до мен (а и ям с пръсти). И като почна да се върти и да се чуди от къде мирише на лук. Ми от плескавицата, естественно. И ми вика да я затворя, да я хвърля, че мирише на лук, не понасяла тази миризма, имала чувствителен нос. И монитора над главата си не може да търпи, силен бил звука, провиква се дали може да се намали. Кое време е станало, не може да спи на тази седалка.

Мили боже, какви рискове може да крие пътуването с група на дълъг път.

И аз затворих кутията и ще я дояждам на следващата почивка след три часа. Ама пръстите ми продължават да миришат на лук. Ама съм се отпуснал и се правя на заспал, да не ме закача. Следващата ни почивка е преди Белград в полунощ. След това спираме в началото на Унгария към 03:20 ч след полунощ. Пак за половин час. Всичките ни почивки бяха по половин час. И пак не ми стигаха. След това спираме чак на сутринта в края Унгария към 08:10 ч.

Изгев по пътя към Прага
По пътя

Утрото беше прекрасно.

 В една равнина, наоколо ветрогенератори. И бабата до мен поглежда навън към тях и ме пита това как се казва? Ветрогенератори.

Ааа, вет – ро – ге – не – ра – то – ри. Значи генерират ток от вятъра. О,Боже и това ли трябва да обяснявам. И след още малко път, на следващата почивка вече спираме сред зимен пейзаж. Мокър сняг. Истинска зима. Всичко наоколо побеляло. Само си показах носа навън, колкото за една снимка. Следваме магистралата през Бърно и Братислава. От Бърно до Прага имаме около 190 км.

 – Колко още има? – пита бабата.

 – Два часа, примерно.

И те били много. Е, добре де викам аз, като искате да стигнете за два часа, защо не сте се записали за самолетна програма?

 – Ами защото искам да пътувам…

 – Ами ето, пътувате. Пътувайте и си мълчете. Имате си екскурзовод. Аз също съм тръгнал да си почивам.

По пътя в Унгария
Обмяна

Минаваме през дългия тунел до Братислава, замъка в далечината вдясно от нас и отново задрямвам. В

Прага

пред хотела сме някъде в ранен следобед.

12 декември, ден втори

Пристигане пред хотела, настаняване и свободно време. Хотелът ни е накрая на Прага.

Хотел Енержи (Hotel Energie), адрес Plzeňská 276, Praha 5.

Booking.com

Още от околовръстното започнах да следя в таблета откъде ще минем. И когато вече бяхме на улицата, където се намира хотела, започнах да се оглеждам какъв градски транспорт минава от там. Ама и бабата до мен иска да разбере преди мен. Аз и казвам – ето го трамвая. Вижте кой номер е (защото аз от мястото си не виждам).

 – Ама с тоя трамвай ли ще слезем до центъра? – пита бабата.

 – Откъде да знам, но минава по тази улица, ама все пак може да се предположи,че някъде завива или обръща и не стига до хотела.

 – Ами с кой трамвай тогава?

През това време трамвая мина и никой не видя кой номер е. Не издържах и се развиках: „Ама госпожо, вас ли да слушам, да ви отговарям ли, трамвая ли да гледам кой номер е, в таблета си ли да следя, откъде минаваме, навън ли да гледам за нещо, което мога да запомня като ориентир, екскурзовода ли да слушам какво казва!!! (аз мога да правя до три неща едновременно – да гледам в таблета, да гледам навън и да слушам екскурзовода.).

На улица Plzenska сме в началото, а хотела ни е чак след номер 200. Почакайте малко да стигнем и ще видим, ще попитаме и така. Млъкна бабата и в следващите три дена не ми проговори.  До нощта на връщане. Но за това по-късно.

Вече сме настананили, аз веднага тръгвам с раницата и бирените бутилки вътре към рецепцията за информация и обмяна на валута. Две жени от групата вече са там и тъкмо са приключили с информацията и ориентацията. Помолих ги да ми помогнат с езика. Валута не продават, банкомата е до тях, могат да ми продадат билет за градски транспорт като им платя в евро и те ми върнат рестото пак в евро. Цените на билетите са си обичайните: до 30 мин. – 24 крони; до 90 мин. 36 крони; билет за един ден – 110 крони и билет за три дни – 320 крони. Грубо сметнато 25 крони са едно евро.

Купувам си карта за три дни. Карта на града, на която ми отбелязват къде се намира хотела. Дават ми и карта на градски транспорт – метро и трамвай. Маркират ми двете линии на трамвая с различни цветове, показват ми къде трябва да сляза, ако ползвам едната и къде, ако ползвам другата трамвайна линия.

Нашата спирка е МОТОЛ ( MOTOL), която от централната част на града в посока крайните квартали, е една спирка след Hotel Golf. Хотелът е осветен и се вижда отдалече. Трамвай номер 16 обръща доста преди хотела, минава през центъра, но не ни върши работа. Покрай хотела минават трамваи с номера 9 и 10, като 9 е най-удобен. Маршрутът му минава покрай метростанция АНДЕЛ (Andel) и мога да слизам на Мюстек, което си е в центъра (Vaclavske namesti). До тук са някъде около 18 спирки от хотела. Ако ползвам трамвай номер 10, мога да сляза или на Andel или на I.P.Pavlova. И на двете места има метро.

Вече сме тръгнали. Спирката ни е малко по-надолу, до една бензиностанция. Идва трамвая, качваме се, аз си маркирам билета еднократно и си записвам на един лист точно време, за да мога да си засека 72 часа, което си е до последния ни следобед тук, преди нощния преход на връщане. Беше малко след 15 ч. Пътуваме и се оглеждаме.

Аз си харесах мястото около Андел. Има Коледен базар, приказно осветен по вечерно време, един голям МОЛ, няколко по-малки търговски центрове, места за хранене – доста неща. Но слизаме заедно на Vaclavske namesti. Оглеждам се наоколо, поглеждам и в таблета. Минавам няколко крачки и пак се оглеждам къде е спирката за връщане в обратната посока, какво има около нея за ориентир, защото после ще е тъмно. И след още няколко крачки се оказвам на главния булевард между Мюстек и Музеум. Доста добре познато място. И тук има Коледен базар, вурсчета, картофи, печени кестени, трънделник (козуначено коминче, което през лятото го пълнят със сладолед), но сега е само като коминче, шоколадови неща: гайки, клещи, инструменти – всичко от шоколад, като във Виена. Не можах да си похапна от тях, защото все оставям за последния ден и все не се сещам за сладко след греяното вино и вурсчетата.

Сега отивам до супермаркета на метро Инвалидовна (Invalidovna), за да си върна бутилките от пролетната екскурзия тук, когато бях награбил от същия този супермаркет 8 различни бирени бутилки за вкъщи, за което получавам 24 крони. В тази част на Прага има няколко големи хотела, един супермаркет „Алберт“ и няколко новостроящи се сгради, строителни площадки. И пак се връщам на Коледния базар, където слязохме. Мимове, улични музиканти, навалица, Коледна елха,пред която се снимам.Апетитни и ароматни миризми се носят наоколо.Разхождам се около час, после по другите улици и магазини,докато се уморих.Стигнах до площада с часовника и там имаше Коледен базар.Обикалях,пих греяно вино, похапнах и вурсчета. После с трамвая се върнах обратно в хотела. Докато не е станало прекалено късно, за да не се загубя.

13 декември, ден трети

Днешната обиколка с групата смятам да пропусна.

Закусвам си бавно и тръгвам по моя си програма. За днес съм си намислил да започна с

Техническия музей (NARODNI TECHNICKE MUZEUM)

www.ntm.cz

 И трябва сам да си го намеря. Улицата му е Костелни 42. Някъде покрай реката. Слязох с трамвая на спирката до реката и тръгнах по течението. Ранно утро. Слънцето вече се е показало. По река Вълтава е пълно с патки и лебеди – бели и красиви. Някои прелитат, други са си във водата и покрай брега. Минах няколко моста. Първият мост, покрай който минах е Карлов мост (Karluv Most), следващият е Manesuv Most, след него минах покрай Чехов мост (Cechuv Most) и пак се спрях да погледна навигацията. И моста, който търсех е

Стефаникув (Stefanikuv Most). Точно тук е Летенския тунел (Letensky Tunel)

 От двете му страни тръгват по хълма нагоре стъпала и алеи през парка. Но по коя трябва да тръгна – не знам. Хващам по дясната, която се оказа и по-дългата. Минавам през парка и от другата му страна пак поглеждам таблета. Някъде тук трябва да е улицата, която търся. Виждам я. Тръгвам по нея и след няколко пресечки съм пред музея. Е,намерих го. Утрото е в началото си, едва 09:50 ч. е. Такса вход за музея е 220 крони. Три етажа нагоре, има и под земята. Има и гардероб. Изпотих се, оставих си нещата там.

И тръгвам нагоре по етажите. Залите с експонатите са тематично подредени – Печатарски машини и техника, които много ме впечатлиха. Имаше печатарски машини от MASCHINENFABRIK AUGSBURG, едни сложни машини със зъбчати колела, валове и ръчки. Имаше и модели на старите настолни печатарски машини, като едни куфарчета, старите касови апарати – едни големи с едни смешни ръчки отстрани. На една стена имаше една таблица, на която са написани в хронологичен ред важните години и откритията през тях. Например годината на първата грамофонна плоча – 1894-та. И годината през която е измислен баскетбола – 1892-ра.

Holešovice, , 170 00, CZ

След това гледах залата за Телекомуникации през годините назад и до наши дни – старите телефони, тези от войната, полевите, после по-модерните стари телефони с шайби, след това първите мобилни, следващите и така нататък. Бяха застъпени и мотори от войната, часовниците през вековете – със сложните механизми, махалата, циферблатите, стенните, уличните, от камбанариите – всякакви.

Имаше зала за телевизията. Там имаше копие на едно телевизионно студио от Чешката национална телевизия – с прожекторите, масата и столовете на водещите новините, пултовете с копчетата и бутоните, помощните монитори. В другите зали бяха застъпени битовите условия на живот от едни отминали времена – старите прахосмукачки, хладилници, радиоапарати, по-новите уреди от бита: миксери, маши за къдрене, месомелачки, телевизори. Имаше и кътчета, пресъздаващи цели стаи от миналото: кухня, бюфета с чашите и чиниите, радиото върху бюфета, масите, старите столове, легена, закачалката за тиганите, дъската за месо и точилката, старите печки на дърва,голям хладилник и т.н.

Интересно ми беше.

На една стена имаше наредени грамофонни плочи, на една пишеше и годината – 1972-ра. Някъде по горните етажи стигнах до една кафе машина и малко фонтанче между залите. Взех си едно кафе и поседнах малко да си почина. Какво още може да се види тук в музея: Sextant от 1600 година , Armillary Sphere от 1560 – 1580 г., Sewing Machine Wheeler Wilson от 1862 г., Express Steam Locomotive 375.007 “ Hunchback“ от 1911 г., Mercedes Benz W 154 от 1938 г.. Pocked Watch Cuny от 1650 г., Lumiere Brothers Cinematograph от 1898 година. Това запомних. После надолу минах покрай един експонат на полицейски мотор, модерен за времето си. И накрая към гардероба, вземам си нещата и тръгвам.

Един етаж по-надолу е кафенето. Имаше и торти. Но е време е за обяд. Излизам. Този път тръгвам по по-краткия път, да видим къде ще изляза. По склона на зиг – заг и слизам надолу. Оказах се пак при тунела, само че по другата пътека, от другата му страна. Оглеждам се и разбирам, че най-късата пътека е като застанете с лице към тунела и хванете лявата пътека по хълма на зиг – заг и пресичате само парка. Тук покрай този мост при тунела минава трамвай 17.

Минавам през моста насреща и от другата страна на реката се качвам на първия трамвай който минава, за да сляза по-нататък, където ми хареса. Слизам на

Namesti Republiky

Тук минават трамваи 6, 15 и 8. И тук също има Коледен базар. В този район някъде бил и музея на Комунизма, но за него ще намеря време в последния ден. Сега разглеждам и този Коледен базар. От една скара си вземам филийка черен хляб, един горещ вурст и една чинийка със салата – варени картофи и лук. Греяното вино ще е по-късно. В 13:49 вече съм в друг музей –

Природния (National museum)

на ул.Vinohradska 1, Prague 1.

www.nm.cz

Той е разположен съвсем близо до гарата (HLAVNI NADRAZI ) и до другия голям музей при метро Музеум.

Тук експонатите са разделени по етажи, всеки етаж е с различен билет и вход. Избирам си етажа с животните, купувам си билет само за тях за 100 крони, оставям си нещата на гардероб и следвам пътеката към асансьора. Там един човек ми гледа билета, отваря ми асансьора и с негова карта с баркод ми натиска етажа, на който трябва да сляза. Озовавам се в една зала с животни. И то не истински, а някакво копие от близки до истината материали. Също и скелети. От динозаври, през птици, горски животни, риби, пустинни животни, бозайници, ловни трофеи и имитация на средата и времето в което са живяли и т.н. Разгледах и този музей, а после минах

 да разгледам и самата гара

 Бях видял къде точно се намира през пролетта, когато си тръгвахме оттук. Огромна гара – пероните отвън, магазините в самата гара, места за хранене, за пиене, като един голям мол. После отидох до Музеум. Все още не съм влизал в него и този път няма да успея. Една голяма опашка чака за влизане, а навън е студено и духа много неприятен вятър.

Снимам отвисоко булеварда насреща. И продължавам. Тук някъде в лява пресечка има едно място за бурна следобедна и нощна любов. Я да видим дали ще го намерим? Да, наистина.

Една сауна с много скъп вход – SAUNA CLUB

(Ve Smeckach 31, Prague 1)

www.saunaclub.cz

Намира се по булеварда от Museum към Mustek, втората пресечка вляво. Но твърде скъпа, за да мога да вляза и там или поне така си помислих, докато се опитвах да разбера колко е входа и това, което ми написаха като цена на един лист. Работи всеки ден от 12:00 до 05:00 ч. и разполага с XXXL WHIRLPOOL, SAUNA, BAR, MASSAGE, BUFFET и с възможност за BIRTHDAY PARTIES, CORPORATE EVENTS, STAG PARTIES. Но аз знам други сауни, прекрасни места за отмора след дългото дневно препускане по студените предколедни улици. Например тази на ул. Pernerova (до метро станция Krizikova). Другата е на ул. Мартинска (Martinska 6 – www.saunababylonia.cz) или още на ул. Mustek, на метро Флоранс (Florenc) – David Club Sauna (Sokolovska 44, Prague 8) – малка също. Е, няма да ви кажа какво още може да си намерите в Прага, защото иначе няма да ви е интересно. Ама в тази голямата с голямото рекламно знаме отпред не можах.

14 декември, ден четвърти

След закуска в този ден имаме пътуване до

Карлови вари и до пивоварната в Пилзен

 Тръгваме към 08:30 ч. Пътуваме в посока към Германия. Минаваме покрай летището на Прага, което сега има ново име. Минаваме още и покрай Lubenec. Към 10:30 ч вече сме слезли от автобуса на един паркинг в

Карлови вари

 Точно зад нас остава BECHERPLATZ. Минаваме през един пешеходен тунел и се спираме за снимка пред една BECHEROVKA – като паметник на бутилката на Бехеровката. Тя има много интересна история. В миналото, когато Карлови вари е бил световно известен балнеолечебен курорт и в минералните басейни е гъмжало от народ, хората неволно са поглъщали вода от басейните. Тази вода не е била годна за пиене, защото е минерална и минералния състав на водата е бил висок. Хората, които пиели от водата, после имали стомашно – чревни проблеми. И Бехер прилагал една течност за лекарство – капки за стомах за облекчаване на стомашно – чревните проблеми. Капките му се продавали с голям успех. По-късно той добавил разни билки и отвари, и започнал да го продава на чашки в по-големи дози. Така се появил прочутия ликьор Бехеровка. Чехите пият Бехеровка с Тоник.

Минаваме по пешеходната алея. Много красиви сгради в различни цветове. Малко по-нататък от лявата страна е GRAND HOTEL AMBASSADOR. И към 11:05 вече сме на края на пешеходната алея. Точно тук има една голяма елха, до нея един висок мраморен постамент за ориентация и множество къщурки с

Коледен базар

 – наденички, медовина, вурсчета, картофки и други лакомства. Всички са със слушалки и слушат разказа на местния екскурзовод, а аз рабрал – недоразбрал, че се предлагали слушалки, съм пропуснал този момент и нямах слушалки. И все до екскурзовода вървя, за да не изпусна нещо важно. Продължаваме по една друга алея, където са разположени минералните извори и хотелите със СПА центрове. Минаваме покрай един много голям хотел, в който се събират световни величия и звезди по време на фестивалите, които се провеждат там. Наистина огромен хотел, който погледнат отвисоко, приличал на кинокамера. Разглеждаме минералните центрове. На много места има подобие на беседки, където блика по някой чучур с различна по температура и състав вода. По средата тук тече една река. На няколко места има и гейзери с гореща вода, от които се носи пара. Някъде измежду къщите и хотелите виждам една двуетажна жълта къща с изписана година на покрива 1705 г. – CERNY OREL. И други сгради в стил Арт нуово или Сецесион. Тук някъде се отделям от групата, за да имам време да се върна обратно, да направя още снимки и да имам време да си похапна нещо на коледния базар. Греяно вино, вурсчета и варени картофи с лук. Събираме се в 13 ч. пак тук пред елхата. Но аз вече съм поел по пешеходната нагоре и ще чакам там, където ни остави автобуса. Събираме се и скоро тръгваме. Продължаваме към

 пивоварната в Пилзен

Имаме резервация за там. На влизане в Пилзен откъм магистралата, на една зелена поляна ни посреща един постамент на един голям розов заек. Вече сме на паркинга пред пивоварната. Минаваме през двора. Отдясно остава един ресторант, но ние нямахме време. Първо влизам в магазина за сувенири. Там имаше нещо интересно – на една маса един майстор на един струг слага стъклена халба с логото на пивоварната и от другата страна изписва на този струг посочено от клиента име или кратък надпис. Клиентът поръчва надписа, а майстора го пише на един компютър и задава програмата на струга. И чашата се купува като сувенир. Но имаше няколко чакащи там. Какво ли да си купя от тук? Ами една бутилка бира, един шоколад с логото на пивоварната и един химикал с логото на PILSNER URQUELL.

Пивоварната се казва PIVOVAR PLZENSKY PRAZDROJ.

Тук се произвеждат три вида бири: PILSNER URQUELL, KOZEL и GAMBRINUS. Събираме се в едно голямо фоайе. Някъде в дъното снимам един голям мотор от много стари времена с логото на пивоварната. До него има няколко машини и съоръжения за производство на бира и под един стъклен под се виждат бурета и бъчви. На един монитор пускат един клип как се е произвеждала бирата в зората на пивоварната, с какво се е доставял хмела, как са се правили буретата. Тръгваме по едни стъпала нагоре. Там по стените в рамки гледаме чертежите на сградата и на самата пивоварна. Над нас един огромен дървен покрив.

Разходката продължава по определени пътеки. После ни возят малко на автобус, слизаме малко по-нататък. Вече е тъмно. Пак разглеждаме, разказват ни. Показват ни на картинки схемата на пивоварния процес – къде се вари, къде отива, през къде минават бутилките, къде се измиват, къде се лепят етикетите, къде се слагат капачките, къде отиват дефектните бутилки. Ама аз си мисля за края на пивоварната, където ще пием бира в едни подземия…Та не съм запомнил точната последователност на посещението.

Минавахме по една пътека, имаше хмел по земята, можехме да го разгледаме отблизо. Качвахме се и на един огромен асансьор, който събира 72 души, точно колкото пътниците в два автобуса. Качваме се едно ниво по-нагоре и вече сме

в самия пивоварен цех

 По една пътека през едни дебели стъкла гледаме производствената линия отвисоко. Тук някъде има уловка, но не разбирам къде. Обясняват ни, че тук има три линии на производство: за кенчета – по 100 000 кена на час, за пластмасовите бутилки – по 120 000 на час и за стъклени бутилки. Производството стига до 1 500 000 литра бира на ден. Било шумно – тракане, дрънкане – работело се със слушалки за звукоизолация. Но имало и време, когато производството се спирало за санитарен полуден. И ние да уцелим точно този санитарен полуден – никаква работеща поточна линия, само един – два работника с бели дрехи минаваха из цеха, където гледахме. Самият цех е един огромен хамбар, пълен с тръби, вентили и казани под налягане.

Стигаме до подземията с буретата, където отлежавала бирата. Влажно и студено. Много лабиринти.

Вече сме при бурето, от което ще пием бира

 Минаваме, вземаме си по една чаша, после минаваме покрай един пивовар, който ни налива студена бира. И след него има дървени маси, където се спираме да пием и да снимаме. Покрай нас минава една друга група с доста дегустирали бира туристи. Тук подземните лабиринти били девет километра. На едно място видяхме една голяма зала с голям отвор на тавана. Обясняват ни, че през този отвор в тавана, тук се е изсипвал лед, за да охлажда бирата. Имало било ледник на времето и такива други неща. Всички подземия били копани ръчно в продължение на много години (около 60 – 70 години).

www.prazdrojvisit.cz

www.eshop.prazdroj.cz

Излизаме от пивоварната и имаме около половин час свободно време. Събираме се при автобуса и си тръгваме за Прага. Аз си дремя през целият път до там. Водят ни до хотела и ни оставят.

Късно е, но не прекалено. Мога да си позволя да направя още една обиколка към центъра. Вече знам всичките места на Коледните базари. Първо – слизам на Андел. Точно до зад спирката на трамвая има един голям Мол. Влизам. Наистина е голям, но решавам да го разгледам в последния ден. Отпред през пътя има един малък площад, където също има

Коледен базар. И там похапнах вурсчета и греяно вино.

Много е красива коледната украса там. После с трамвая и слизам пак на Мустек. Излизам през един от многото изходи. Срещу мен виждам вход за заведение в модерен стил. Качвам се нагоре по стълбите и попадам в един много модерен и ретро обзаведен бар с бутилки на няколко етажерки, тежки и дебели канапета и ароматни свещи на всяка маса. Вземам си един коняк и безалкохолно и сядам на тежките канапета с изглед към една от тесните улички. После се отправих към площада с часовника. Всяка вечер минавам от там и всяка вечер е различно. Там се намира най-големия базар и там е много красиво. Голямата коледна елха свети с хиляди лампички. Тук някъде бил магазина на Картие, където ще се събираме в последния ден за тръгването към България. Е, трябваше да го намеря, за да не се загубя в последния ден. Той си е на ъгъла с улица Парижка, точно на площада. Там мислех да прекарам последния си час в Прага – на греяно вино и вурсчета. Разхождах се почти до полунощ. Връщам се при спирката на трамвая. Поглеждам на разсписанието му кога е последния и още поне един преди него. Виждам, че имам още поне половин час да разглеждам наоколо. Точно срещу спирката на трамвая, виждам младежи и компании, които влизат на едно и също място в един малък тунел с магазини от двете страни. Я и аз да влезя да видя, какво има там. В този тунел по средата и от ляво имало едно заведение надолу по стълбите – малък бар, пълен с младежи и няколко рафта с алкохолни напитки зад бара. Но време да остана там няма. Другият път, когато отида там, ще започна със него.

Загледах се по фасадата на сградата отпред, за да видя как се казва бара – Club LUCERNA, срещу кино „SVETOZOR“, на улица Vodickova. Общо взето доста интересни места открих за похапване и забавления. Време е да си чакам трамвая. Той идва и се прибирам към хотела.

Общо взето в дните, които прекарах тук видях и къде има вега ресторант – vega restaurant – Melantrichova 15, Prague 1. Също видях и къде са другите интересни барове и клубове.

15 декември, ден пети

След сутрешната торта на площада с часовника и разходката наоколо, започна да прехвърча сняг. Имам цял ден чак до 19:00 ч вечерта. А сега е едва 10 ч сутринта. Отивам в един голям мол, в който влизах предната вечер и пазглеждането на когото си оставих точно за днес. Той се намира точно на метростанция Andel при трамвайната линия. И точно пред мола е спирката на трамвай 9, с който се прибирах към хотела в предишните дни. Обикалям го бавно, разглеждам магазините и стигнах до кафето на приземния етаж. Я да поседнем, да видим какво ще пием. Избирам си кафе Американо голяма доза (най голямата от картинките по стената). Получавам една голяма чаша, пълна догоре. Сигурно беше повече от 200 грама и само за 75 крони. Седнах си на масичката, извадих си пътеводителя, записките и таблета и започнах да се ровя из тях, за да видя къде още мога да отида. И така мина почти час и половина. През това време снежец прехвърча, колкото да намокри навън. Тръгвам си оттам и отивам в един интересен музей, който видях предната вечер:

GALLERY OF STEEL FIGURES

www.galleryofsteelfigures.com 

28 Rijna 377/13 

Намира се точно на метро MUSTEK.

Разходката продължава според пътеводителя, който си нося. Минавам покрай информационното бюро, вземам си още няколко брошурки, питам човека, който работи там да ми каже къде е музея на Комунизма, той ми изважда карта, надрасква ми една черта за посоката и ми посочва с ръка накъде точно да тръгна. Продължавам. От площада с часовника тръгвам в посока към завоя на улица Карлова, но така и не можах да видя къде са статуите на Херкулес при двореца Клам – Галас (Clam – Gallasuv palac), някъде от дясната страна на улица Хусова (Husova). Продължавам наляво по улица Хусова, минавам покрай една бирария, която още е затворена.Отваря в 15:00 до 23:00 ч.

Оглеждам фасадата и се опитвам да я запомня: Бирария при Златния тигър (U Zlateho tygra), на Husova 18. Това си е в Стария град.Тази кръчма е известна с пилзенската си бира и с това, че тук е мястото, където президента Хавел е пиел бира с Бил Клинтън по време на визитата му в Прага като президент на САЩ.

Продължавам по тази улица и след това на третата пресечка завивам надясно, за да достигна до

Витлеемския параклис (Betlemska kaple)

 Във вътрешният двор тук има вход, през който по едни стъпала под земята се озовавам в една работилница, където се изработват коледните подаръци. Има такса вход, който плащам. Обикалям. Разглеждам навсякъде. Едни дървени миниатюри, които се изработват на място дори и от деца. Например детска количка с бебе в нея, изработена от един наполовина счупен по дължина и издълбан голям орех (да същият орех, който ядете с някой сладкиш). Едната му половина е количката, половината от другата половина е сложена под ъгъл отгоре, вътре една супер миниатюрна фигурка на бебе и отдолу под черупката супер миниатюрни колелца. Имаше си даже дръжка и майка, която подбутва количката.

Продължавам да обикалям наоколо. Имаше и сцена, на която оркестър свиреше коледни мелодии или други мелодии от чешкия фолклор. Тук Ян Хус изнасял пламенните си речи срещу прекалената набожност и показност. Излизам и продължавам нататък. В съседсво се намира и къщата на Ян Хус.

От западната страна на Belemske namesti пък е разположен Етнологическият музей (Naprstkovo muzeum www.aconet.cz/npm ). Продължавам по улица Naprstkova, която ме отвежда до реката. Пресичам крайбрежния път и се оглеждам наоколо. Вдясно виждам една тераса с кафене, откъдето прекрасно може да се снима Карловия мост и Храдчани от другата страна на реката.

Минавам през един тунел от двете страни, на който има магазини за сувенири. Стигам до едно чейнж бюро. Да сменим малко пари. 1 Евро тук е 25,410 крони. За 20 евро получавам 508,20 крони. А за 50 евро, получавам 920 крони. Прекрасно. Ще стигнат до края на деня. Продължавам през този тунел с магазини и заведения и излизам съвсем близо до

 Карлов мост

Тръгнах и по него, но само в началото. Навалицата беше много голяма. Тръгнах по обратния път, ама походих още малко по ул.Карлова. От едно по-високо стъпало снимах цялата тази тълпа, която едвам върви – туристическата и доходоноста артерия тук. Толкова много хора и поток туристи не бях виждал през май.

Връщам се пак по същия път, минавам покрай една друга бирария. Влизам вътре. Опитвам се да поискам менюто, но лошо говорещ руски сервитьор не ме разбра. Заоглеждах се сам. И виждам, как от съседната маса той взема менюто от ръцете на вече поръчалите и го прибира. Аз се опитах сам да си го взема, ама той се дръпна и не ми го даде. И тъкмо да си тръгна, виждам, че не е само той от обслужващия персонал там и си взех друго меню от бара. Ама като не разбирам нищо от написаното. Е, бира искам и каквато ми донесе. Една голяма и тъмна. Прекрасна.

Но ми се прияде и нещо. Пак вземам менюто. С руския съм добре, но се оказа, че не толкова. Не искам домати, нито краставици като салата, а нещо по различно. Гледах, гледах и си избрах нещо за по малко пари, без да знам какво. И бях учуден, когато получих зелева салата – ама сочна, прекрасна. И след като изядох и салатата, си тръгнах.

Но забравих откъде съм дошъл и накъде да вървя.

Оглеждам се пак. Връщам се до бирарията „При Златния тигър“. Часът е 15:15 ч. Вече е отворена. Я да влезем вътре. И няма къде да се седне. Всички маси заети. Заставам пред дървения тезгях на кръчмаря и се оглеждам да видя колко струва бирата. Не разбирам. Гледам хората какво правят. Влиза един човек, вади 100 крони, иска бира и аз гледам колко бира ще му дадат и колко ще му върнат. Взема две големи черни бири и не му връщат нищо. Значи едната бира е 50 крони. Прекрасно.

В Прага бирата е по-евтина от водата, да знаете.

 Вземам си една и стоя и гледам. Един кръчмар мие чашите и налива бира и един сервитьор я разнася по масите. Този, който налива не успява да налее, а този, който разнася не успява да ги разнесе. Смаях се. Пия бавно и гледам. На масата до мен – едни големи плата с тънко нарязани луканки и салами за няколко човека, заемащи почти цялата маса. Огледах се наоколо по другите маси – имаше поне 70 души, но не съм сигурен дали зад по-далечните ъгли няма и още места за посетители. Този, който разнася бирите по масите и връща празните халби ги оставя на бармана и в която халба е останала повече бира я изпива. Кръчмарят взема чашите по две, излива останалата бира в една мивка, след това ги потапя два пъти в една вана с вода, за да ги изплакне и ги захлупва да се оцедят на бара и започва пак да налива. И така докато затворят кръчмата доста след полунощ, предполагам.

В края на деня си купувам и една Бехеровка от магазин за сувенири, малка, джобна бутилка за 100 крони.

Остава ми време да разгледам и

музея на Комунизма,

 но ми отне доста време докато го намеря. Тръгвам от площада с часовника. Вървя по булевард с интересна коледна украса. Стигам до площада, където се предполага, че се намира музея на Комунизма. Но не го намирам. Там има една сцена, на нея музиканти свирят. Отдавна се е стъмнило. Оглеждам се на всички страни, гледам в картата и си мисля, че няма да го намеря. И накрая поглеждам пак и се оказва, че той е точно пред мен.

Влизам, плащам с дебитна карта и нагоре по стъпалата. Там са застъпени като експонати предмети от бита по времето на комунизма и неща за забавления – хилки и ракети от федербал, старите транзистори Веф 206, стаите и обзавеждането, което са имали тогава младежите, старите гардероби, петолъчките, учебните стаи с пионерите в тях. Но имах около час време. Разгледах много на бързо, няколко снимки на по интересните места и обратно надолу и навън.

До тук дойдох за 15 минути, а имах около час до времето на събиране пред магазина на Картие на ъгъла на ул.Парижка на площада при часовника. Вървя бавно по обратния път и зяпам по витрините. Стигам до един търговски център с оживление на приземния етаж. Влизам и там. Аниматори забавляват децата с едни бумеранги, с разни игри. Имаше една игра от рода на ТЕТРИС със едни фигурки, съставени от няколко елемента които трябва да се наместят в една рамка. Дадени са повечето елементи, които без да се пипат, трябва да се наместят последните 5 елемента. Заиграх се, но ми беше хем трудно, хем интересно. Погледнах другите готови и подредени игри, но се оказа, че всяка рамка с игра има различни по форма елементи.

Времето намалява. Стигам до тясната улица между Вацлавски намести и площада с часовника. И тук попадам на голямо задръстване. Хората едвам вървят, някои се спират да снимат и спират цялата тълпа. А малко по-надолу е Музея на секса, където допълнително се спират зяпачите. А аз трябва да стигна до площада и в същото време да се пазя от джебчии, които действат в тълпата, както бяха ни предупредили. Свалям якето, слагам раницата отдолу и пак го обличам.

За да пробия през тълпата, измислих подход – със свити пръсти и разтворени лакти тръгнах с енергична походка на границата между тълпата, която отива и тази която се връща. В моята посока има повече хора отиващи към площада и други по-малко, които в индинанска нишка се връщат от там. Тези които са срещу мен се свиват към сградите и така се измуших, докато стигна до площада. Остава ми време за още едно греяно вино, един голям вурст и отивам при мястото за среща. Събираме се, минаваме през Чехов мост, качваме се на автобуса и

тръгваме по дългият път към вкъщи

16 декември, ден шести

След изминалия нощен преход с няколко почивки на същите места, като на идване и дневното пътуване следваме пътя за България. На една от почивките в Сърбия, се опитах да си купя пакет с пет диска с музика с дебитната карта, но се оказа, че в нея вече няма нищо. Че там не приемат евро в монети, че мога да дам евро в банкноти, а да ми върнат в динари. Имах 50 евро и се отказах.

Малко след Ниш зимната обстановка се влоши и след като минахме реката там, попаднахме на задръстване. Хората от четири часа бедстващи, за да издърпат закъсал ТИР, но ние сме дошли тук в края на спасителната акция и чакахме само час. Това доста забави връщането ни и след чакането по границите се прибрахме в София малко след 19:00 ч, когато вече нямаше никакви автобуси за моя град и се наложи да чакам чак до 22:00 ч, за влака. През това време стоях на автогарата. Там имаше големи забавяния за заминаващите автобуси, с близо три часа закъснение тръгваха автобусите за страната и международните линии за Белград, Прага и Атина. А снега не беше повече от 10 см. Даже и влака закъсня с тръгването си с близо 40 мин. Толкова за това пътуване. Очаквайте следващата дестинация – КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Автор: Владимир Георгиев 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Чехия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Чехия, както и Владимир Георгиев

Booking.com
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Предколедна Прага”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Да ви покажа още снимки от този пътепис:

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2269138636430266&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600876.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2269138559763607&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600876.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2269138516430278&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600876.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2269138273096969&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600876.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2269138193096977&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600876.&type=3&theater
    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2269137693097027&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600876.&type=3&theater
    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2274036989273764&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater
    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2273670659310397&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2273669722643824&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272101886133941&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272101659467297&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272101219467341&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272100329467430&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272100229467440&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272100022800794&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272099016134228&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272098732800923&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272098076134322&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272097462801050&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2272095462801250&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2270514826292647&set=pb.100000024546746.-2207520000.1553600860.&type=3&theater

  2. димитров каза:

    Във всеки пътепис на Владимир,все за посещения в сауни се пише.
    Доста хомосексуално ми звучи.

  3. Стойчо каза:

    Интересен опит със сауни имате господин Димитров…

  4. Янита каза:

    Интересен, наистина. Споделете, моля, тук сме все близки хора.

  5. Vladimir1974m2 каза:

    Какво по хубаво от Един СПА релакс след целодневно препускане по забележителности.Докато в България плюете по всичко и по всеки,навсякъде по света ще сте кръгла нула.И никога няма да бъдете щастливи.Толкова много неща споделям,които никъде в България няма да видите.

  6. Vlaamsbrabander каза:

    Сакън, г-н Димитров!

    Ако мефрау разбере, че сауните са педерастски /джендърски по модерному/ ще трябва нашата да я продадем и ваканциите по немско по разни декадентски терми да ги зачеркнем и шефа няма да си получи обещания пътепис Achtung Panzer. Пък обещаното е завещано. 😉

  7. Стойчо каза:

    @Vlaamsbrabander, къде се губиш, бре??? 🙂 Не ме карай да ти казвам какво ми е минавало през главата…

    Чакам Achtung, Panzer! 🙂

Leave a Reply