Внимание: т.к.в разказа се споменават вещества, забранени за непълнолетни, поставям знак 18

Скъпи читатели под 18 години – попитайте първо баща си и/или майка си, дали ви позволяват да четете след този знак:

С Влади тръгваме за Прага – за БИРА! В първата част само ще загреем, после – ще видим 😉

Приятно четене:

Една разходка до Бирена Прага

част първа

По музеите и улиците на Прага

Идеята за тази екскурзия до Прага дойде съвсем внезапно: eдин приятел много искаше да отиде на бирения фестивал в Прага. Намерил оферта и се записал. Но бил сам и трябвало да доплаща за единична стая. И се сетил да сподели офертата с мен. И понеже ставало дума за три нощи в Прага със закуска, автобусна с нощен преход натам и насам и аз се навих да се запиша. Речено – сторено. Успях да си получа и отпуска за три дена около 24-ти май, с почивните, стават осем.

И ето ме с платена оферта в ръка. За 299 лева, без пътните такси (20 евро, които платихме на място) и още доплатихме на място за корабче по Вълтава с включен обяд (двучасова за още 19 евро).

Ден първи

Дойде датата на тръгване – 22.05.2018 г., и ето ме на път. Събрах си багажа в една малка чанта – същата, с която ходих до Дубай през зимата и пътуването започна в един топъл майски следобед.

Пътувам до София

Пристигаме в големия град около 15:00 ч и с метрото се ориентираме към Сердика. От там започна едно влачене на чантата ми и куфара на моя приятел в посока на Руски паметник. Едвам вървим и въпреки, че сме малко изморени, зяпаме по витрините. Похапнахме по една пица на Съдебна палата и продължихме.

По пътя натам се оглеждахме да видим кои номера трамваи минават оттук и за къде отиват, за да можем на връщане, когато багажа ще ни е двоен и прехода почти денонощие да се повозим малко до гарата.

Стигнахме до Руски паметник и се заоглеждахме къде точно трябва да застанем. А точно там е офиса на туроператора, който сме си избрали, та попитахме направо там.

Казаха ни къде да чакаме и зачакахме. Моето другарче остана при багажа, а аз отидох да похапна малко в близкото заведение. Имахме около час време до тръгване. Дойде автобуса и тръгнахме. Прекрасна млада екскурзоводка, която ни накара да се почувстваме като в приказка.

Следва един бърз преход до

Калотина и едно бързо минаване на границата

После първата почивка на километър в сръбско на едно заведение. Многократно сме спирали там при други пътувания, така че тук всичко ми е познато. Даже може да се плаща с левове. И там като се започна с

първата бира – Заjечарско (0,330 л.),

че чак незнам до коя поред ще стигнем до края. Но на всяка ще си имам снимка и после ще ги броя – 🙂

И тъкмо тръгваме след тази първа бира и в автобуса ни раздават по още една за Добре дошли, този път чешка. Която си сложихме обратно в хладилника на автобуса, за да си я вземем вечерта в хотела.

Следват още няколко почивки по пътя към Прага – едната преди Белград, после през Белград си бях буден, даже събудих и спътника си да гледа, защото на него му беше за първи път. Sлед това през Нови сад и Суботица през равното и скучно поле, после още една почивка в началото на Унгария, още една в началото на Словакия и едната по средата на

Чехия

И там някъде беше

втората бира – SARIS 10%

Аз процентите за нищо ги нямам.

Ден втори – ние сме още на път, но полунощ вече е минало.

И сме на една почивка

преди Прага,

където имахме повече време за обяд. И гледам едни вкусни и апетитни храни като на шведска маса наредени и всеки минава и си взема. Но цени не виждам, мога само да гадая – сигурно е на килограм. Ама не посмях да си взема много. Нареждам се аз и си вземам малко картофки и една наденичка. Отивам на касата, казват ми, че струва 85 крони (горе – долу – не помня точно). И аз давам 100. Но касиерката започна нещо да ми обяснява и не взема парите. – АЛТ, АЛТ казва строго и ме гледа умно. И аз не разбирам, но в един момент започвам да се досещам, че или парите са фалшиви или са излезли от обръщение…

Давам евро и минавам. Похапвам и размишлявам. После ги показвам на екскурзовода и жената ми казва, че не е виждала такива пари… Ха сега де. Ами ако и другите 1000 крони, които имах и те се окажеха не както трябва?… А съм ги вземал от чейдж бюро. Дояждам си храната и тръгваме. Пристигаме в

Прага

към 15:00 ч. Минаваме покрай гарата, опитвам се да запомня къде е, но после забравям (а ми се искаше да я видя по отблизо в някои от дните) и се насочваме към хотела. По пътя спираме на едно място, за да ни купят билети за градския транспорт, понеже след малко гишето ще затвори. А ние искаме да излезем към 18 ч и да се разходим всички – да ни покажат набързо кое къде е, какво е и какво може да се види и прави в този следобед. Тук някъде виждаме в един парк един малък фонтан и около него малки деца тичат голи – голенички.

След това ни настаняват в хотела (OLYMPIK HOTELS) Sokolovska 138 (www.olympik.cz). Някъде накрая на града, близо до метро станция Инвалидовна (INVALIDOVNA).

Booking.com

Дават ни около час почивка. Но нещо не можахме да си намерим стаята. На картона ни пише 139, а там не става картата. Някъде по коридора на нашия етаж се появява камериерката. Оказа се българка. И нея попитахме защо не можем да си отворим. Тя погледна картата и се оказа, че стаята ни е 133… Показа ни къде е, как се отваря. Каза ни да не оставяме в стаята пари и документи, защото не отговаряала и т.н. Оправихме се и после я

попитах за парите – защо не ми ги вземат никъде

И тя ми каза, че това са пари излезли от обръщение. И че са заменени с монети от 50 крони. (А моите бяха две банкноти от по 50 крони). Но 1000-та крони си били наред.

Оставям багажа и тръгваме да търсим супермаркета и станцията на метрото. От хотела през паркинга, покрай другия хотел и все направо. Намираме и двете. Влизаме

в супермаркета. Огромно разнообразие от бири.

Но аз си вземах само чипс. Бира имам. В единия край гледам машина за рязане на хляб. На другия ъгъл – машина за приемане на празни бирени бутилки. Я да разгледаме по-подробно. Започвам с машинката за рязане на хляб. Монтирана на стената и леко под наклон. Едно зелено копче задейства целият механизъм. И аз го натискам да видя какво ще стане. Тръгнаха ножовете на празен ход. Огледах се наоколо и гледам хлябовете – имаше и цели, имаше и нарязани. Имаше даже и дълги франзели нарязани и опаковани. Аз

хванах един цял – типово малко хлебче

Гледах го, разглеждах го и пак го върнах на рафта. И тъкмо си тръгвам и иззад рафта се показа една жена и започна да ми се кара, че не трябвало да вземам хляба, да го пипам с ръце и пак да го връщам на рафта. Имало ръкавици. Трябва да го взема и купя. Добре де, така да бъде. Ама за какво ми е цял. Я, пак да го сложа на механизма, който току що пробвах на празен ход да видим какво ще стане… Слагам хляба, натискам зеленото копче, механизма се задейства и след секунди хляба се събира нарязан долу в едно улейче. Но как да си го събера… Жената ми показва от къде да взема найлонче, къде да го сложа на улейчето и как да си го събера… Да бе, вярно, то като в нашата фабрика в която работя… Вземам си найлонче, пъхам си го и отивам на касата.

Но преди това се загледах в механизма за приемане на бирени бутилки… Един голям метален диск, колкото старите грамофонни плочи, с едни ленти накрая. Едно зелено копче го задейства. Като се натисне – диска се завърта. На него един човек тъкмо слагаше бутилки. Загледах се. Слага бутилки, диска ги вкарва зад лентите, те остават там, диска излиза празен, слага следващата бутилка и така докато свършат. И тогава човека пак натисна зеленото копче, диска спря да се върти, а от един процеп излезе касова бележка. За останалото ще гадаем. Поне до другия ден.

Та вземам си хляба, малко салам, чипса и си тръгвам към хотела. Обличаме се и тръгваме на обиколка. И тъкмо тогава завалява дъжд. Чакаме да престане. Връщам се до стаята, за да си обуя обувките за дъжд. И след още половин час тръгваме към метрото.

Губим 10 минути да ни раздадат билетите, да ни покажат как и къде да си ги активираме на машинките и да ни обяснят къде слизаме. Слизаме в метрото вече с билети, но мен първи ме проверяват… (Ползваме билет от 24 крони за 30 мин). И нито един от останалите от групата… Оказа се, че това метро е много дълбоко. Един дълъг тунел, ескалатори надолу, един вятър (духа много в тунела по ескалаторите). Чак ми отнася шапката. Движим се по жълтата линия.

Слизаме на

Мустек (Mustek)

(четири спирки по-натам). Пак започва едно влачене на групата – докато излезят всички от метрото, докато ни обяснят от къде можем да си купим сами билети (имаше една каса за билети на изхода на метрото), какви точно, колко… Докато чакаме половината група да си купи… И минава още половин час.

Излизаме от метрото и пак завалява. Спираме се под един навес по улица Народна (Narodni)

Показват ни тук една глава

Арт инсталация в един вътрешен двор от лявата страна по тази улица – наричат я ГЛАВАТА, която има множество елементи, които се въртят на 360 градуса като кубчето на Рубик. Всеки един елемент се върти на 360 градуса, после няколко едновременно и накрая цялата глава се върти. И всичко това ако се наблюдава на фона на залязващото слънце с всичките отблясъци на светлината – било много красиво. Дъжда пак престава.

Слизаме по малките тесни улички (Na mustku), която по Melantrichova ни извежда до многоцветния пейзаж на стария град. Покрай музея на секса (Sex MACHINES MUSEUM), излизаме на големия площад с часовника. Оттам надясно покрай музея на шоколада, на изтезанията и на восъчните фигури и стигаме до Барутната кула. Все известни и красиви места. Показват ни къде ще се чакаме на другият ден по обед, за да ни заведат на корабчето (на часовника пред готическата порта там).

После тръгваме през еврейския квартал, по улица Парижка, тук някъде спираме да сменим пари на по-добър курс. И тук започва едно влачене, пресмятане – кой колко крони да си вземе… Такива работи.

Продължаваме, показват ни една синагога, скъпите магазини тук и излизаме на Чехов мост. Тук ще бъде автобуса в последния ден следобед за тръгване. Трябва да пресечем моста и наляво по стъпалата. Там всеки ден и по всяко време има върволица от автобуси, чакащи туристите си.

Ако пресечем и пътя и тръгнем нагоре по стъпалата, после надясно, ще излезем горе на Метронома, а оттам надясно по алеите и ще излезем на шатрите, където е разположен

бирения фестивал

И ни оставят. Аз тръгвам с едни хора от групата, тръгнали към шатрите, ама само донякъде – да видя къде са и в другите дни да ходя сам по обед. Стигнах до края на стъпалата. Горе до Метронома. Той се вижда отвсякъде – една голяма червена стрелка, която се движи наляво – надясно.

Тук имаше още една много интересна Арт инсталация – на един кабел опънат от Метронома до близките дървета в парка висяха стотици чифтове маратонки навързани за връзките на този кабел, една до друга, една под друга, няколко една за друга, различни видове, марки, цветове. Изумително красиво. Достатъчно нависоко, за да не може да се стигнат и да се вземат 🙂 От терасата там се вижда Прага като на длан.

Тук имаше една сцена, на която се подготвяха да пеят. Имаше и една малка бирария на открито. Бирата се лее навсякъде. Погледах малко и си тръгнах. Правя по още една обиколка наоколо и се прибирам към хотела. На другия ден групата има обиколка с местен екскурзовод на забележителностите на Прага около три часа, след което е обиколката на Вълтава с корабче от 14:00 до 16:00 ч с включен обяд. Ето къде ще обядвам на другия ден. Аз съм се записал чак за нея.

Нито смятам да ставам толкова рано и да закусвам, нито смятам да се влача след групата три часа до обед. Защото аз съм си набелязъл конкретни неща за посещение през трите дни там

– Бирените шатри;

– Хълма Петржин с наблюдателната кула;

– Тв кулата с ресторанта и наблюдателната площадка;

– Музея на изтезанията и на шоколада (които ни показаха в първия следобед) – ако мога;

– Да опитам поне осем вида бира (Е, толкова опитах на шатрите, ама и още толкова си вземах от супермаркета в последния ден, за вкъщи, за да опитам и още бира). Даже си направих и списък с марките, които исках да пия, както и да похапна козуначено коминче (Трнделник (TRDLO) – което ни показаха какво е и къде го има), сладолед.

А защо не и козуначено коминче, пълно със сладолед… но за това в следващата част:) А исках и някой мол, ако остане време. Малко снимки, малко видео и много бира. Толкова. Какъв Дрезден, каква немска бира?…. Който иска от групата да ходи. Аз съм дошъл в Прага. Нито до Дрезден ще ходя, нито история ще слушам. Сам ще си правя програмата. И ще видя повече, сигурен съм.

Третата бира,

която пия в хотела, е тази, която ни раздадоха в автобуса по пътя насам. Ха, биричка пред хотела с лакомствата, които си взех от супермаркета. А бутилката смятам да върна на другия ден в супермаркета, да видим как работи машинката там.

Ден трети – 24. 05. Празник за нас, незнам дали и за чехите.

Събуждам се към седем сутринта. Ама не бързам да ставам. За днес групата има след закуска да тръгва в осем за дневната обиколка. Което предполага, че след осем ще има повече места в ресторанта за закуска, но и по-малко храна:).

Слизам към 07:30 ч. Навсякъде в ресторанта е пълно с туристи, почти нямаше места. Седнах при две възрастни китайски дами. Общо взето в хотела имаше преобладаващо младежки групи и много по-малко възрастни туристи, както обикновенно се получава при евтини хотели и промоционални цени.

Хотелите, в по-ниския бяхме ние

Закусих си прилично – саламчета, франзелки, мляко с какао, два – три плодови сока, едно варено яйце, малко домати и каквото още свежо си харесах по шведските маси.

Някъде след 8 ч масите се поосвободиха. Значи в следващите дни ще слизам по това време. И тъкмо привършвам със закуската и при мен се спря един възрастен човек, не от нашата група и с чужд акцент ме заговори:

– Ти от каде си?

Аз го гледам умно и мигам с очи.

– Ми от България…

– Ти в Габ-ро-во ли жи-ве-еш?

Аз продължавам да го гледам умно и да мигам изумяващо.

–Да, казвам аз.

– Аз теб виж- дал на ав-то-бус-на спирка в Габ-ро-во….

– И си ме запомнил?

– Ми как… – Отговаря непознатия. И продължава: – Аз бях с бял автобус, преди вас на границата със Сър-бия….

– Не съм видял, аз съм спал.

– Ти па-ту-вал с ав-то-бус от Габ-рово в 12 ч на обед?…. – продължава човека.

– Да….

Та какива работи. Мен ме познава целият свят едва ли не. В следващите сутрини пак се засякохме на закуска и пак си говорихме.

Време е за моята си обиколка. Времето е облачно, вземам си и чадър. И празната бирена бутилка. Отивам към метро Invalidovna (жълтата линия в посока към ZLICIN и ще слизам на Mustek.

Но преди това да върна бутилката. Влизам в супермаркета, отивам на машинката, натискам зеленото копче, диска тръгва, слагам бутилката. Изчаквам да се скрие, натискам пак зеленото копче, диска спира и от процепа излиза касовата бележка. На нея пише – бутилка 0,500,…. 3 крони. Отивам на касата, давам бележката, дават ми три крони и си излизам. А три крони са нищо (5 крони е едно ползване на общественна тоалетна, някъде е и 10 крони). Но все пак това са ми първите три крони, заработени в Прага. И се замислям, че световно известните бизнесмени и милионери са започнали с дребни и жълти монети. Та такива работи.

Продължавам си обиколката. Купувам си билет за 30 мин отивам да, от машинката на метрото и слизам на Мустек. Там си купувам вече карта за три дена (мисля че беше 310 – крони, не помня), но така ми е по спокойно. В края на третия ден вече ще сме си тръгнали.

Слагам си я в един джоб на чантата и забравям за нея. Първо отивам да снимам

ГЛАВАТА

в онова малко вътрешно дворче, което се опитах да запомня къде е. По бул. Narodni. Съвсем наблизо по левият тротоар, минавам под един навес (по-скоро тунелче под една сграда) и попадам във вътрешното дворче, където е главата. Тя вече се въртеше много интересно.

Няколко снимки и продължаваме към Часовника. Запомнил съм малките улички дотам.

Отивам да гледам

музея на изтезанията (MUSEUM TORTURE – входа е 160 крони)

Но още беше рано, така че едно кафе на площада ще е едно добро начало. Седнах си на една масичка, вземах си едно голямо кафе, пия си полека и си гледам прииждащите тълпи туристи.

След това ходих на този музей. Малък е, почти изцяло под земята – по едни стъпала надолу, през едни тъмни тунели гледам макетите по ъглите и стените. Много зловещо изглежда.

Křižovnické nám. 1, 111 00 Staré Město, Чехия

Имаше на едно място един стол с едни много дълги и дебели пирони, забити един до друг и по седалката и по облегалката. Сядащият там сигурно е изпитвал нечовешка болка. По натам имаша макет (който ми заприлича на нещо от рода „Или казваш каквото те питаме или те потапяме във врящият казан“… ) : На една стойка е закрепен дебел и дълъг прът. В горния му край е закачена една мрежа, като торба. В торбата – човешко тяло. А под него една голяма дървена бъчва и имитация на вода в нея, вдигаща пара… И сигурно ако изтезавания не си признае, само спускат пръта надолу и човека попада във врящата бъчва… Разни други стягащи и разтягащи тялото механизми, причиняващи болки.

Разгледах набързо и излязох.

До него е

музея на шоколада

Но за да ме пуснат там, трябвало да дойда към 12 ч – т. е. след час. Не ми се чакаше. Само разгледах магазина – изкушаващи шоколадови бонбони, фигурки, инструменти – чук, катинар, гаечен ключ, болтове, гайки, ножици, човечета – всичките от шоколад. Избрах си едно човече на клечка. И си тръгнах. Вървя и си похапвам. Много вкусен и твърд шоколад.

Стигнах до

барутната кула,

снимах и там. Разхождах се бавно и зяпах по витрините. Неусетно времето минава. Остава около час до времето, когато ще се събираме за корабчето. Връщам се пак на площада с часовника и сядам на едно от многото заведения да пия следващата –

Четвъртата бира

и да чакам да стане време. Но съм седнал така, че да гледам към готическата порта, където трябва да се съберем към 13:30 ч. Докато си изпих бирата и първите хора от нашата група вече бяха там. Събираме се и тръгваме към

Чехов мост

През това време питам моето другарче къде са ходили цяла сутрин и какво са видяли. Ми тръгнали от другата страна на Карловия мост, разглеждали (какво и той не запомнил… ). После минали през целия Карлов мост, зяпали там мимовете, художниците и артистите, после вървели по улица Карлова… И стигнали до там, където се събираме… Нищо ново и интересно за мен. Какво са им говорили, забравил… Върви той с ръце в джобове и върти глава наляво – надясно… Минаваме по улица Парижка (Parizska) и стигаме до Чехов мост (Cechuv most)

Намираме си корабчето

и чакаме да стане време. После се качваме. Минаваме през едно корабче, за да се качим на нашето. Минаваме покрай бара и ни раздават по една Бехеровка (малък коняк за добре дошли). Тук е разположена и храната от която ще ядем. Разходката ни е два часа с включена храна. Тук бях предвидил да обядвам… Похапнахме си много добре, салами, салати, франзелки, пилешки хапки и разни други лакомства. Все едно второто за деня минаване на шведска маса.

Минаваме през няколко моста, после по един канал, стигаме до един шлюз. Чакаме да спадне нивото – потънахме доста под нивото на брега – повече от три метра сигурно. После минахме през шлюза и продължихме. Обикаляме си. Като Карловия мост беше накрая. И сега, докато пиша това и си пия от Чешката бира, която си донесох тук с бутилките от супермаркета ми дойде музата за малко поезия, която ще си позволя да споделя и която ще си повтарям още дълго време, като си спомням за Прага: –

…. И днес лежа си аз в леглото,

но не е корабче това.

И не Вълтава е отдолу

И не Карлов мост е пак над мен….

Но ето пак съм си в леглото

и утрото ми пак ще дойде

с чаша топличко кафе.

От бирата и помен няма.

И работата пак ме чака.

А Прага вечно ще ми е в ума…

Прекрасна разходка – стигнахме доста извън града,

някакви поляни. Зелено и чисто. И накрая минаваме под Карлов мост и след 15 минути сме вече на брега. Времето е облачно, може и да завали. И аз бързам към шатрите да пия бира. Качвам толкова много стъпала, че не ми останаха сили до горе. Горе е Метронома, който се вижда отвсякъде. След края на стъпалата завивам надясно и вървя по алеите. Младежи карат ролери, скейтбордисти, спортуващи и тичащи младежи, други лежат по поляните, четат книги…

Вече виждам

шатрите

и след малко съм там. От другата страна минава булевард, по него трамваи. През пътя – сгради. Ха, като изпия бира – две, ще се кача на трамвай… И ще се загубя в Прага. Влизам. Плащам 100 крони, дават ми една картонена бирена чаша вместо билет. Оказа се, че с него мога да влизам всеки път до края на фестивала… После ми дават едно картонче. От едната страна номера от 1 до към 10 (за бирата), а от другата пак номера – от 1 до към 6 (за храната). И накрая на изхода се плаща… А ако загубим картончето? – Хм, незнам. Трябва да се пази до излизането. Шатрите са отворени от 12 до към полунощ. Аз отивам към 16:30 и стоя до към 19 ч. На едно място може да се вземе брошура безплатно – с карта на шатрата и означено кой пивовар къде се намира там.

А какво има в шатрите, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Още изгодни нощувки в Прага:

Booking.com

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия

А тук ще намерите нощувки из цяла Чехия

Booking.com