юли 30 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(10): От Аризона до Флорида

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, Лос Анжелис и Сан Диего. а за последно се подвизавахме в Лас Вегас и Големия каньон.

Днес ще изпълним желанието на много българи:

искам да съм негър

в щата Алабама

или пенсионер (във Флорида) :-)

Естествено ще минем и през Аризона и Тексас:-)

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част десета:

От Аризона до Флорида

От Гранд каньон тръгваме към 17 часа, като

крайната цел за деня е град Tucson в Аризона,

а разстоянието до там е 550 км. Сменям магистралите и завивам на юг към Phoenix. Край пътя се виждат много кактуси, някои от които доста големи. От калифорнийска преминахме в невадска, а сега сме в аризонската пустиня. След един завой пред нас близо до пътя изникна огромен кактус — към 10—15 метра висок и типично разклонен.

Кактус край магистрала I- 17 в Аризона

Свивам веднага към уширението край пътя, където има следи от спирали коли. След малко зад Понтиака наби спирачки една камионетка и от нея слизат мъж, три деца от 5—6 до 12—13 годишни и една много добре изглеждаща, направо красива жена. Дойдоха при нас да видят по-отблизо кактуса. Ние ги помолихме да ни снимат, а след това им предложихме и ние да ги снимаме цялото семейство, на което те се зарадваха много. Както и в други подобни случаи останахме с убеждението, че този номер с размененото снимане, който е много разпространен в Европа, като че ли не беше много популярен сред американците. Казаха, че са от Тексас, но не са виждали такъв голям кактус. Като разбраха от къде сме доста се изненадаха, но като обяснихме, че ще спим в Tucson и продължаваме за Флорида, май не ни повярваха.

На здрачаване наближаваме Phoenix,

където трябваше да се прехвърлим на магистрала I—10 и само по нея да караме следващите дни. Преминаваме през покрайнините на града — предимно индустриален район и квартали с едноетажни жилища.

Пристигаме в Tucson

към 22 часа и лесно намираме хотела, който е близо до магистралата. Разстоянието от 550 км сме изминали за около 5 часа. Това е едно от хубавите неща при пътуване по магистралите в САЩ — независимо какво разстояние има да се изминава, може да си направиш предварително точната сметка колко време ще ти трябва и после само да поддържаш скоростта, която си приел. Вероятността да бъдеш забавен от нещо непредвидено при пътуване извън гъсто населените източно и западно крайбрежия, е много малка. Вече имах опит и като тръгвахме от Големия каньон бях пресметнал, че ще изминем разстоянието до хотела в Tucson за около 5 часа, както и стана.

Хотелът е Econo Lodge и е необичайно занемарен — стаята не беше проветрена, а банята изглеждаше непочистена. Вярно, че и цената му е такава — $56, но това беше най-лошият хотел, който ползвахме в САЩ. Стаите около нас са свободни, а заетите такива надали бяха повече от десетина.

Маршрутът за следващия ден е 700 км.

След Tucson пустинята продължава

— ниски голи баири с дребни редки храсталаци. Докато между Phoenix и Tucson беше нормално заселено, тук вече няма селища. Няма и плантации и обработени земи. Горещо е и температурата е все над 35ºС. Успоредно на магистралата има ж. п.линия и по едно време задминаваме влак със 120 вагона /броихме ги:-) / и три локомотива отпред, на които имаше надписи Union Pacific. Интерсно беше, че локомотивите на тези дълги товарни влакове не приличаха на тези, които сме виждали у нас и в Европа — представляваха нещо като товарните вагони- контейнери, на които трудно се откриваше местоположението на кабината на машинистите.

180 км след Tucson

преминаваме от Arizona в New Mexico

Малко след това виждаме обърнал се truck в разделителната част между двете платна. Участъкът от пътя беше прав, но очевидно и тук стават такива трудно обясними катастрофи. Преди град Las Cruces магистралата завива на 90 градуса на юг, към границата с Мексико, а 40—50 км преди по-големия град El Paso преминаваме от New Mexico в Texas. Непосредствено преди El Paso се доближаваме до границата с Мексико, която върви по реката Рио Гранде и обикаля града.

Следващите стотина километра караме на югоизток и магистралата минава близо до реката, от другата страна на която е Мексико. Появява се и най-високото ограничение на скоростта, каквото до сега не сме виждали — „speed limit 80“, т. е. към 130 км/ч.

Теренът продължава да е пустинен и рядко населен. Движението по магистралата също не е интензивно. Малко преди

градчето Van Horn,

където ще пренощуваме, колите се подреждат в една колона и се минава през пропусквателен пункт. Има кабинка, бариера и двама шерифи с куче. Не ни спират и минаваме безпроблемно. Пристигаме във Van Horn по светло и разбираме, че сме преминали в следващ часови пояс — вече сме само 2 часа след Ню Йорк. Хотелът пак е Econo Lodge, но много по-добър от този в Tucson. Градчето е единственото по-голямо селище в този

пустинен район на западен Тексас.

На стотина и повече километра наоколо няма друго селище. Има и ж. п.гара. Хотелът се намира на успоредна на магистралата главна улица с претенциозното име W Broadway St и E Broadway St, на която са разположени малко магазини, сервизи и един доста голям супермаркет. Улицата е чиста, със светофари на всяка пресечка, въпреки много слабото движение, добре осветена и с много светлинни реклами и фирми на заведенията по нея.

На Rest Area в Тексас

Следващият ден продължаваме по магистрала I—10, която е идеално права десетки километри, без никакви завои. Този ден ще караме само в

Тексас, най-големият щат в САЩ

и ще преминем 940 км. Продължаваме през пустинята. Движението е слабо, предимно с truck-ове, рядко срещаме или задминаваме леки коли. По едно време радиото изписука и замлъкна — в района нямаше даже и активни радиостанции. Цялата сутрин вали дъжд, който на моменти се усилва, вероятно това са последните отломки от урагана „Фльора“, който беше преминал най-близо до този участък от маршрута ни. Дъждът не създава проблем при карането, асфалта е мокър, но грапав и спокойно се поддържа скоростта от 80 мили в час. Преминаваме край спрели до пътя джип и полицейска кола. Двама шерифи ровеха в багажника на джипа, а на 10—15 м. отстрани стоеше закопчан с белезници млад мексиканец, до него беше пазачът му, вероятно цивилен полицай.

В ранния след обяд дъждът спря и асфалтът бързо изсъхна. По пътя виждаме на много места кактуси, разпръснати из прерията, но много по-малки от този в Аризона. По-късно излизаме от пустинната прерия и все по-често се виждат обработени земи.

При влизане в Сан Антонио

се отбиваме на ляво по околовръстен път, по който караме към 40 км. и заобикаляме града. Минаваме през „селската“ му част с едноетажните къщи, а в далечината се виждат небостъргачите на Down Town-a. До градчето Sealy, където е следващият резервиран хотел, остават към 200 км. На 50—60 км. преди Sealy спираме на много хубава Rest Area, където е устроен импровизиран етнографски кът с „инсталирана“ запазена цяла входна порта на ранчо от по-миналия век. На поляната има детски кът, чийто под е направен от някаква специална плъстена материя.

!?

Детски кът на Rest Area в Тексас

Хотелът е Best Western, хубав и с голям открит басейн. Край него преминава ж. п. линия и цяла нощ се чуват свирките на преминаващи влакове. Вечерта по телевизията предават състезание по продължително задържане на гърба на бик — родео с бикове. Накрая всички състезатели приключваха участието си хвърлени на земята от разяреното животно. Доста странно и много смешно състезание:-)

Победителя в родеото с бикове

Сутринта решавам да пробвам най-после хотелски басейн. Водата е топла, чисто е и много приятно!

Маршрутът за този трети ден от „преселението“ ни на изток е от 780 км., а след стотина мили щяхме да преминем показание на километража на понтиака от 24000 мили, т. е. лимитът който ни определи чичкото в офиса на Херц във Visalia. Трябваше да се направи нещо със смяната на маслото, защото не исках да си имаме неприятности при издаването на колата. След около 35 км. ни предстоеше да преминем през град Katy, който е преди Хюстън. Влизаме в града и намираме офиса на Херц. Посрещна ни дребничка дама, която в първия момент предложи да сменим колата, само че това, с което разполагала в момента е една малка червена количка. Отказахме и отново обяснихме, че искаме само да сменим маслото на колата. Тя изглежда чак сега разбра какъв ни е проблема и предложи да се обади на сервиза, който бил наблизо и да закараме там колата за да я обслужат. Сервизът беше на Fireston и се оказа 200—300 метра по-надолу по същата улица.

Очакваше ни симпатичен служител на средна възраст. Той поиска ключовете на колата и след като направи справката каза, че ще трябва да почакаме около 3 часа. Побързахме да му обясним, че пътуваме от далеч, че сме от Европа и че имаме много път до Moss Point в Мисисипи, което беше целта ни за деня, така че ако може да стане по-бързо и той обеща да се постараят. Опитахме се да му обясним къде е България, но човекът, видимо обиден, каза троснато „знам къде е България“… Излязохме на припека, отключихме колата и се отправихме към намиращия се наблизо Burger King, на хладно. Точно след 1 час бяхме пред сервиза в момента, когато изкарваха колата. Бяха сменили маслото и филтрите. Влязохме да си вземем ключовете и да се подпиша на нещо като фактура, от която ми дадоха един екземпляр.

Излизаме от Katy и почти веднага

влизаме в Хюстън

Той не ни влиза в програмата, така че, както и в Сан Антонио, минаваме без да спираме. За разлика от Сан Антонио, тук магистралата I—10 минава край центъра на града. Преминаваме близо до небостъргачите и другите големи сгради от Down Town-a. Снимаме с камерата цялото преминаване през Хюстън. Има доста отбивки, включително и към другата магистрала, пресичаща града I—45, но се оправям без проблем, навсякъде следвам посоката „I—10 East-Beaumont“, което е града след Хюстън. 30—40 км. след Beaumont излизаме от Тексас и

влизаме в Луизиана

При едно от спиранията в крайпътен търговски комплекс, в Макдоналдс намираме на една маса забравен GSM — Motorola. Момичето на касата го взе, без да се изненада от честната ни постъпка:-) или да каже нещо.

Преди следващия голям град Baton Rouge, минаваме по мост над река Мисисипи, която тук е широка повече от километър. Веднага след това следва разклонение на магистралата — на дясно за

New Orleans,

а право на изток, по северния бряг на езерото Lake Pontchartain. На южния му бряг е разположен New Orleans. Продължихме направо и когато стигнахме отбивката за моста, който пресича езерото, се свечеряваше и заръмя слаб дъжд.

След кратко колебание решихме, че не бива да пропускаме възможността да видим и минем по това поредно велико инженерно съоръжение — мостът е дълъг над 50 км. След 7—8 километра стигаме до моста. За преминаването се плащат $5. Той е изграден от две самостоятелни платна, т.е това са два самостоятелни моста. На две места са монтирани издигащи се по-нависоко метални участъци, където има будки и се вижда, че там мостът може да се отваря за преминаващите под него кораби. Дъждът се усили и когато влязохме в града се беше стъмнило и валеше силно. Като излизаме от New Orleans дъждът се превърна в порой. Колите включиха аварийните си светлини, а някои взеха и да отбиват и спират. За кратко спряхме и ние. Почти веднага след New Orleans преминаваме по мост на река Pear, където излизаме от Луизиана и влизаме в поредния щат — Мисисипи. Виждаме отбивка за голям Welcomе Center, близо до който има и някаква база на NASA. Отбиваме се и спираме, но стоим малко. Късно е и всичко е затворено, а продължава да ръми дъжд и е неприятно. След 70—80 км., към 21,30 ч. пристигаме в Moss Point. Хотелът е Best Western и, разбира се, хубав. Тук за първи път се получи проблем с едната кредитна карта. След като момичето на рецепцията я пробва 2—3 пъти и се видя, че има някакъв проблем я попитахме какво съобщение се получава. Тя се посмути и написа на едно листче: „Внимание измама! Обадете се в полицията!“. Поискахме да й покажем паспортите, за да види, че няма никаква измама, но тя ни повярва и без тях. За съжаление се потвърдиха опасенията ми от проблеми с кредитните карти!

Хотелът се намира близо до магистралата и е на 4—5 километра преди градчето, което е на брега на океана, но сутринта не можехме да си разрешим да губим време да го разглеждаме и бързо излизаме на магистралата. Последния ден от прехода към Флорида трябва да изминем 870 км.

Скоро влизаме в щата Алабама.

Спираме във Welcomе Center, който е разположен в парк и е много добре уреден.

Продължаваме на изток все по магистрала I—10, минаваме през град Mobile, почти по брега на океана и по много дълъг мост. Около нас вече са плантации, езера, блата, гори. Около обяд

пресичаме река Perdido и влизаме във Флорида.

Спираме на богато уреден Welcomе Center, където „слънчевият щат“ посреща гостите си с много фотоси, диплянки, скулптурни фигури на космонавти, а от един щанд можеше да се вземе чаша сок от портокали и грейпфурт, безплатно.

Welcom center-a на магистрала I—10 във Флорида

Имаше и тетрадка за регистрация, в която оставихме да напише нещо най-младият член на групата. Тя написа:

„I want to live here„:-)

След това минаваме през град Pensacola и по друг дълъг мост след него. В този район магистралата преминава покрай брега на океана и пресича делтите на много реки, които образуват дълбоки заливи. Минава се по много мостове.

Времето във Флорида

За пореден път сменяме часовия пояс и малко след това минаваме край

столицата на щата — Tallahassee

Щатът Флорида е разположен на два часови пояса — най-западната част на щата е по времето в Тексас, а централната и източната част са по времето на източното крайбрежие.

Магистралата е изключително добра и не много натоварена. От двете страни са само гори. 80—90 км. След Tallahassee напускаме магистрала I—10, по която карахме последните дни и преминаваме на I—75, по която завиваме на югоизток към Орландо. По едно време небето почерня и навлязохме в участък, където дъждът току-що беше преминал. Минаваме край две обърнали се коли от ляво на пътя и спрял до тях полицейски автомобил. Позната картина…

По I—75, караме към 150 км. и след това се прехвърляме на щатски път SR-91, Florida Tpke/Ronald Reagan Tpke, който също е магистрала. M агистралите във Флорида са отлични, както и всичко останало в този богат щат. Сред заобикалящите ни около пътя предимно гори започват да се появяват все повече къщи, виждат се и къмпинзи с много каравани и коли-фургони в тях.

Магистрала във Флорида

Стигаме по светло в

градчето Kissimmee,

намиращо се в най южната част в района на Орландо. От двете страни на пътя са разположени хотели и много заведения и магазини. И в този хотел се повтори проблемът, но вече с двете ни кредитни карти, които бяха в долари!!! С третата карта, която беше в евро нямаше проблем, но нея я пазех за „дълбок резерв“ и затова платихме кеш.

Хотелът е много хубав — Quality Inn, а стаята ни е на втори етаж. Има и басейн, който вечер е заключен, но денем e пълен с народ. Близо до рецепцията имаше телефонен автомат, от който правя опит да се свържа със „зеления“ телефон на банката в България, за който е указано, че работи непрекъснато. Отказах се, след като направих 5—6 неуспешни опита. По-късно разменихме няколко мейл-а с банката, но така и не се разбра каква е причината за получения фал, който продължи до края на престоя ни в Щатите, средно по 1 път на всеки 2—3 плащания.

Приключихме пресичането на цялата южна част на Щатите от западното до източното крайбрежие. Преместихме за последно и часовниците с един час напред.

Понтиакът — без чистачка на задното стъкло /повечето коли в САЩ нямат/, няма и заключалка на капачката за резервоара:-)

Продължението:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(11): Маями, Флорида>>>

Автор: Христо

Снимки: авторът

Download this article as an e-book


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Converter    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(10): От Аризона до Флорида”

  1. [...] Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, Лос Анжелис и Сан Диего и Лас Вегас и Големия каньон. За последно пропътувахме От Аризона до Флорида [...]

Leave a Reply


Switch to mobile version