Пътешествие из Европа (4): От Локрум през Сараево към София

Днес продължаваме с автомобилното couchsurfing пътешествие на Ицо из Европата. Минахме през Румъния, Унгария и спряхме във Виена, във втора част тръгнахме от Грац към Милано, Gardaland, Верона и Швейцария, върнахме се отново в Италия на път за Дубровник, Хърватска. Днес ще напуснем Дубровник към Сараево (Босна и Хецеговина) към София.

Приятно четене:

Пътешествие из Европа

част четвърта:

От Локрум през Сараево към София

Остров Локрум

Както написах и в предишния ми пост въобще не ми се тръгваше от Дубровник.

Сутринта като се събудих в хостела реших да послушам съвета на Marker (шантавия собственик на хостела) и да отида до

остров Локрум

Корабче до острова има на всеки час от 10 до 17 часаи се отива за 15 минути. Билет, валиден за отиване и връщане, струва 40 куни.

Остров Локрум в основната си част е ботаническа градина,

но освен нея на острова има крепост (на върха и от нея се вижда навсякъде наоколо), манастир, плажове, пристанище… и дори коктейл-бар. На острова има пътеки, които се ходи. Всичко по-интересно си има номер и табели към него. Има и карта на острова на няколко места, от типа „вие сте тук“. Извън пътеките е доста гъста гора и трудно се ходи, но то и не трябва — все пак целия остров е и резерват. Много добро място за разходка и почивка, а и трудно се обикаля целия за 2 часа, колкото аз останах. Има дори нудистки плаж 🙂

Между другото разбрах какво е определението за плаж на адриатика. Плаж: място покрай морето с по-равни скали, на които може да си постелиш кърпата и да легнеш, без да убива много.

Ето това е въпросния нудистки плаж, но и остраналите не се различават много.

Общи впечатления от крайбрежието на Хърватска

Като пътувате от Триест (Италия) през Словения към морето на Хърватска, първия по-голям град е Риека (Rijeka). Риека е неголям град, предимно индустриален и жилищен.

Центърът е сравнително хубав, но определено не е много туристически град.

Крайбрежието няма да Ви впечатли със нищо. Доста е индустриално и не е много приятно просто да стоиш и да гледаш морето.

Има доста големи молове, ако се интересувате от шопинг, но за морски туризъм не го препоръчвам. По-добре тръгнете на юг.

Сараево, Босна и Херцеговина

Честно казано нямах никакъв план как да се прибера до България след Дубрвник. Гледах картите и видях, че положението с пътищата на Балканите не е много цветущо. Като попитах GPS-а за най-бърз път от Дубровник до София ми избра един през Албания, Косово и Македония. Аз обаче имах друго виждане по въпроса и реших да мина през Босна и Херцеговина и Сърбия. Така реших днес да отида в Сараево.

Сараево, Bosznia-Hercegovina

След Дубровник се наложи да вляза в Босна, след това отново в Хърватска и пак в Босна и Херцеговина, за да хвана пътя за Сараево.

На границата – нищо особено. Само ми видяха паспорта и ми поискаха зелената карта на колата. Абе вече никъде ли не бият печати?

Първо впечатление от Босна и Херцеговина —

на всички табели бяла задраскали със спрей имената на кирилица, и бяха останали само на латиница. Не знам дали е официално или вандалски акт (по-скоро второто), но лошо впечатление. Второто ми впечатление поне беше хубаво — едни планини, едни реки, едни езера… голяма красота!

Сараево. Странно място.

Първо ми се стори като някой малък български град. След това спрях колата и отидох до центъра. Всъщност центъра на Сараево е много интересен. Първоначално започва като повечето главни улици — пешеходна зона, със плочки като старите в Пловдив, с магазини с лъскави витрини,…

… клюкарски модерни кафененца, и площад с голяма църква…

… и изведнъж, ама наистина изведнъж като разрязана с нож…

… плочките свършват и започва калдаръм. Магазините се превръщат в малки дървени навеси, в които се продават джезвета и шарени кърпи. Замирисва на наргилета. Извисяват се няколко джамии. Ресторантите стават Бюрегджийница и дюнер-кебаб. Жените стават със забрадки.

Ей така стоят нещата в Сараево. Културният шок ми дойде в повече! А на излизане от града да знаете как се озорих. Едни малки, тесни и мноооого стръмни улици. Чувството е почти все едно си в Истанбул.

Разходих се за два часа из центъра и не се сдържах и си взех сладолед и местната бира Sarajevo (не е нещо особено, но става). А да знаете в портфейла ми каква мешеница от различни валути е:-)

София

Защо пък да не включа и София към евро-пътешествието ми. И така отново съм в България:-) Не точно в къщи, а в София. Така имам още един ден докато се прибера в Пловдив.

Разстоянието от Сараево до България се оказа доста, а и се взима доста бавно с всичките завои в Босна и Херцеговина и всички селца в Сърбия. Събудих се още в 7 часа сутринта в колата след една доста хладна нощ в планините на Босна и Херцеговина. Върнах се за малко до Сараево, за да напълня резервоара (между другото там бензина е доста евтин), и в 7:30 потеглих с мисълта за България. Успях да стъпя народна земя чак в 18 часа (19 българско време). Имах време дори да стигна до Пловдив, но усетих умора вече, а и реших да си удължа пътешествието с един ден:-) В 19:30 бях в София.

На изток от Сараево, планините останаха все така хубави, а надписи започнаха да стават почти изцяло на кирилица. Явно в западните части наистина хърватите са задраскали кирилицата.

На Сръбско-Българската граница българите са въвели някаква странна процедура, като ти дават една USB флашка (служителките й казваха „чип“), която я разнасяш по всички гишета (5—6 на брой) и навсякъде я ръгат в компютъра и нещо четат и записват. На последното гише си я прибират. Това някаква нова топология мрежа ли е?;-) Ако бях по-нахален щях да й източа съдържанието на EEE PC-то.

У дома

Е, официално вече се прибрах:-) В Пловдив съм си на големия компютър. Ле-ле каква голяма клавиатура и 21″ монитор:-) След цял месец на 9″, сега ми се виждат огромни!

След това лирическо-техническо отклонение да се върна на пътешествието. Общо 6112 километра! Маршрута с по-важните спирки беше: Пловдив (България) — Букурещ (Румъния) — Сибиу (Румъния) — Клуж-Напока (Румъния) — Будапеща (Унгария) — Виена (Австрия) Грац (Австрия) — Милано (Италия) — Gardaland:-) — Верона (Италия) — Милано (Италия) — Генуа (Италия) — Милано (Италия) — Бергамо (Италия) — Милано (Италия) — Торино (Италия) — Милано (Италия) — Бриг (Швейцария)Милано (Италия) — Триест (Италия) — Риека (Хърватска) — Задар (Хърватска) — Шибеник (Хърватска) — Дубровник (Хърватска) — Сараево (Босна и Херцеговина) — София (България) — Пловдив (България).

Най-източна точка — Букурещ, най-северна — Виена, най-западна — Торино, а най-южна — хмм Пловдив:-) Дори Дубровник се оказа леко по на север.

Горните градове мисля да ги направя линкове към съответните постове, освен това може би самите постове ще ги обновя с повече снимки. Само ми дайте малко време, защото се прибрах преди половин час и още не съм си разопаковал багажите. Всъщност Тан каза, въобще да не го разопаковам, защото след 2—3 дена пак заминаваме:D

А ето какво извадих от портфейла си:

Край

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сараево – на картата:

Сараево

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.