юли 29 2009

Пътешествие из Европа (4): От Локрум през Сараево към София

Днес продължаваме с автомобилното couchsurfing пътешествие на Ицо из Европата. Минахме през Румъния, Унгария и спряхме във Виена, във втора част тръгнахме от Грац към Милано, Gardaland, Верона и Швейцария, върнахме се отново в Италия на път за Дубровник, Хърватска. Днес ще напуснем Дубровник към Сараево (Босна и Хецеговина) към София.

Приятно четене:

Пътешествие из Европа

част четвърта:

От Локрум през Сараево към София

Остров Локрум

Както написах и в предишния ми пост въобще не ми се тръгваше от Дубровник.

Сутринта като се събудих в хостела реших да послушам съвета на Marker (шантавия собственик на хостела) и да отида до

остров Локрум

Корабче до острова има на всеки час от 10 до 17 часаи се отива за 15 минути. Билет, валиден за отиване и връщане, струва 40 куни.

Остров Локрум в основната си част е ботаническа градина,

но освен нея на острова има крепост (на върха и от нея се вижда навсякъде наоколо), манастир, плажове, пристанище… и дори коктейл-бар. На острова има пътеки, които се ходи. Всичко по-интересно си има номер и табели към него. Има и карта на острова на няколко места, от типа „вие сте тук“. Извън пътеките е доста гъста гора и трудно се ходи, но то и не трябва — все пак целия остров е и резерват. Много добро място за разходка и почивка, а и трудно се обикаля целия за 2 часа, колкото аз останах. Има дори нудистки плаж 🙂

Между другото разбрах какво е определението за плаж на адриатика. Плаж: място покрай морето с по-равни скали, на които може да си постелиш кърпата и да легнеш, без да убива много.

Ето това е въпросния нудистки плаж, но и остраналите не се различават много.

Общи впечатления от крайбрежието на Хърватска

Като пътувате от Триест (Италия) през Словения към морето на Хърватска, първия по-голям град е Риека (Rijeka). Риека е неголям град, предимно индустриален и жилищен.

Центърът е сравнително хубав, но определено не е много туристически град.

Крайбрежието няма да Ви впечатли със нищо. Доста е индустриално и не е много приятно просто да стоиш и да гледаш морето.

Има доста големи молове, ако се интересувате от шопинг, но за морски туризъм не го препоръчвам. По-добре тръгнете на юг.

Сараево, Босна и Херцеговина

Честно казано нямах никакъв план как да се прибера до България след Дубрвник. Гледах картите и видях, че положението с пътищата на Балканите не е много цветущо. Като попитах GPS-а за най-бърз път от Дубровник до София ми избра един през Албания, Косово и Македония. Аз обаче имах друго виждане по въпроса и реших да мина през Босна и Херцеговина и Сърбия. Така реших днес да отида в Сараево.

Сараево, Bosznia-Hercegovina

След Дубровник се наложи да вляза в Босна, след това отново в Хърватска и пак в Босна и Херцеговина, за да хвана пътя за Сараево.

На границата – нищо особено. Само ми видяха паспорта и ми поискаха зелената карта на колата. Абе вече никъде ли не бият печати?

Първо впечатление от Босна и Херцеговина —

на всички табели бяла задраскали със спрей имената на кирилица, и бяха останали само на латиница. Не знам дали е официално или вандалски акт (по-скоро второто), но лошо впечатление. Второто ми впечатление поне беше хубаво — едни планини, едни реки, едни езера… голяма красота!

Сараево. Странно място.

Първо ми се стори като някой малък български град. След това спрях колата и отидох до центъра. Всъщност центъра на Сараево е много интересен. Първоначално започва като повечето главни улици — пешеходна зона, със плочки като старите в Пловдив, с магазини с лъскави витрини,…

… клюкарски модерни кафененца, и площад с голяма църква…

… и изведнъж, ама наистина изведнъж като разрязана с нож…

… плочките свършват и започва калдаръм. Магазините се превръщат в малки дървени навеси, в които се продават джезвета и шарени кърпи. Замирисва на наргилета. Извисяват се няколко джамии. Ресторантите стават Бюрегджийница и дюнер-кебаб. Жените стават със забрадки.

Ей така стоят нещата в Сараево. Културният шок ми дойде в повече! А на излизане от града да знаете как се озорих. Едни малки, тесни и мноооого стръмни улици. Чувството е почти все едно си в Истанбул.

Разходих се за два часа из центъра и не се сдържах и си взех сладолед и местната бира Sarajevo (не е нещо особено, но става). А да знаете в портфейла ми каква мешеница от различни валути е:-)

София

Защо пък да не включа и София към евро-пътешествието ми. И така отново съм в България:-) Не точно в къщи, а в София. Така имам още един ден докато се прибера в Пловдив.

Разстоянието от Сараево до България се оказа доста, а и се взима доста бавно с всичките завои в Босна и Херцеговина и всички селца в Сърбия. Събудих се още в 7 часа сутринта в колата след една доста хладна нощ в планините на Босна и Херцеговина. Върнах се за малко до Сараево, за да напълня резервоара (между другото там бензина е доста евтин), и в 7:30 потеглих с мисълта за България. Успях да стъпя народна земя чак в 18 часа (19 българско време). Имах време дори да стигна до Пловдив, но усетих умора вече, а и реших да си удължа пътешествието с един ден:-) В 19:30 бях в София.

На изток от Сараево, планините останаха все така хубави, а надписи започнаха да стават почти изцяло на кирилица. Явно в западните части наистина хърватите са задраскали кирилицата.

На Сръбско-Българската граница българите са въвели някаква странна процедура, като ти дават една USB флашка (служителките й казваха „чип“), която я разнасяш по всички гишета (5—6 на брой) и навсякъде я ръгат в компютъра и нещо четат и записват. На последното гише си я прибират. Това някаква нова топология мрежа ли е?;-) Ако бях по-нахален щях да й източа съдържанието на EEE PC-то.

У дома

Е, официално вече се прибрах:-) В Пловдив съм си на големия компютър. Ле-ле каква голяма клавиатура и 21″ монитор:-) След цял месец на 9″, сега ми се виждат огромни!

След това лирическо-техническо отклонение да се върна на пътешествието. Общо 6112 километра! Маршрута с по-важните спирки беше: Пловдив (България) — Букурещ (Румъния) — Сибиу (Румъния) — Клуж-Напока (Румъния) — Будапеща (Унгария) — Виена (Австрия) Грац (Австрия) — Милано (Италия) — Gardaland:-) — Верона (Италия) — Милано (Италия) — Генуа (Италия) — Милано (Италия) — Бергамо (Италия) — Милано (Италия) — Торино (Италия) — Милано (Италия) — Бриг (Швейцария)Милано (Италия) — Триест (Италия) — Риека (Хърватска) — Задар (Хърватска) — Шибеник (Хърватска) — Дубровник (Хърватска) — Сараево (Босна и Херцеговина) — София (България) — Пловдив (България).

Най-източна точка — Букурещ, най-северна — Виена, най-западна — Торино, а най-южна — хмм Пловдив:-) Дори Дубровник се оказа леко по на север.

Горните градове мисля да ги направя линкове към съответните постове, освен това може би самите постове ще ги обновя с повече снимки. Само ми дайте малко време, защото се прибрах преди половин час и още не съм си разопаковал багажите. Всъщност Тан каза, въобще да не го разопаковам, защото след 2—3 дена пак заминаваме:D

А ето какво извадих от портфейла си:

Край

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сараево – на картата:

Сараево


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version