май 16 2008

Пътуване до Триград на мотор

Днешният пътепис е за един мотоциклетен уикенд по пътищата на Западна България и Родопите с крайна цел Триград и Ягодина.

Приятно четене:

Пътуване до Триград на мотор

Пиша с известно закъснение, но понеже обещах, и воден от принципа „по добре късно, от колкото никога“, реших да нахвърлям няколко щрихи от моето пътуване, без да изпадам в многословни подробности, но май се поувлякох, макар че пропусках много неща.
Всичко започна съвсем нормално. Вечерта жена ми, след малко мърморене, се примири с това, че ще се размотавам някъде 3 дена, сразявайки ме накрая с въпроса „С оня смешния мотор ли ще ходиш?“. „А?“ -зяпнах аз. „Що пък да е смешен???“. „Ми така…“ фръцна се тя. Женска логика, всичките ми мотори са на нейно име, поради ред причини, но за нея разликата между тях е само по цвят и някаква първа асоциация след като ги е видяла. Въпросният смешен мотор беше Хонда ХL600V Transalp. Сутринта натоварих багажа в ранцата, туристическа,60 л, и я вързах надлъжно на мотора, така че да мога да карам, облягайки се на нея.

На Шел сипах за 30 лв обидните 14 литра и нещо и потеглих. На влизане в Берковица ме спряха за превишена скорост, и отнесох един бърз фиш, макар че карах с 70 км/ч, просто хората трябваше да изпълнят графика с глоби за днес. От това имаше малка полза, въпреки че ми скапаха настроението, установих че ми няма талона (този с точките), и се сетих че преди седмица ми писаха акт, сигурно тогава са го отнесли, аз и не бях забелязал. Тогава също забелязах че ми се е отворил деснят джоб на раницата и бях загубил малко инструмент, очила, ножка, фенерче, добавка за бензин и т. н…
Първо по-интересно нещо по пътя —

Петрохански проход

Триград

Определено по лоша настилка от северната страна, този път дори беше в ремонт, и много по сурово изглеждаща природа — това важи, по мои впечатления, за почти всички старопланински проходи — сумрак, мъгла…. Заканил съм се, някой ден да ги премина всичките, на зиг-заг, от Ком до Емине, дано да се намери някой за компания. До София нищо запомнящо се, влизайки обаче на околовръстния път, веднага усетих предимството на мотора. Докато се провирах през безкрайната върволица от коли,се сетих как с Уното карах 7—8 км на 2 ра зад един комбайн на същото шосе, в средатат на огромна опашка от коли, а сега се провирах безпроблемно и се придвижих доста бързо до Овча купел, където останах да преспя, защото трябваше да изчакам Paolo,който трябваше да дойде на другия ден, защото имаше някакви проблеми и не можа да тръгне с мен.


Сутринта взех мотора от платения паркинг на който го бях оставил (2 лв) и потеглих, оказа се че ще пътувам сам. Времето беше слънчево. Заредих отново 20 лв на ОМВ то на околовръстното, от тук си взех някакво комбинирано ножче с клещи и другу полезни джаджи. Перник, Дупница, Благоевград, Симитли — видях ги само като табели. След като се отклоних от централния път -София — Кулата, всъщност започна същинската част от моето пътуване. Пътя, виещ се между Рила и Пирин е в сравнително добро съсъстояние, като на места личаха последствията от проливните дъждове, заливали цялата страна.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630675208437500.jpg
Спрях на центъра в Банско,изядох една шкембе чорба на центъра, помотах се малко да се раздвижа и отново потеглих.

Триград

Пътят преди Гоце Делчев е в ремонт, около 10 км, аз го преминах обаче безпроблемно, дори без да намалявам скороста (:))предимството от мотор с оффроад наклонности). Там се оглеждах за някоя бензиностанция, но видях все странни, нищо не означаващи за мен 3 буквени названия (поне да беше ОМВ), след като не открих нищо познато като фирма, се предадох пред 3 буквения заговор и спрях на една, която напомняше на Шел, като постройка. Сипах за 30 лв, но когато се опитах да запаля, нищо не се получи. На контакт лампите светеха, но когато натиснех и StartEngine бутона(не стартера), всичко гаснеше. Гледах невярващо, панически въртейки ключа и натискайки старт бутона — никакъв резултат. Прилоша ми. Намирах се на майната си, 2 дена ми беше пътя с влак до Видин, а мотора не ми беше ясно въбще какво ще го правя. Забутах мотора настрани, и се съблякох — беше доста горещо. Капаците ми бяха завити със шестогранни болтове, а аз моите инструменти ги бях изгубил. Потърсих из района — никой нямаше. Тъкмо бях решил да счупя капака, когато се сетих за ножчето с клещи, което си бях взел. С негова помощ успях да отвъртя болта и свалих капака и седалката. Съответно не видях нищо нередно — проверих връзките и буксите — никакъв ефект. Така премина половин час, отчаянието ми нарастваше. Отново взех да ровя по кабелите, бушони,и от нямане какво да правя, свалих тапите на акумулатора — направо зяпнах като погледнах в него — той беше останал без електролит — направо СУХ. Тук трябва да кажа че акумулатора ми е почти нов, няма и 2 месеца, за това и въобще не се бях усъмнил в него. Взех една бутилка дейонизирана вода и го напълних, отиде почти половин литър. И, о, чудо, всичко се оправи. С треперещи ръце събрах всичко, а причината за този проблем ми се изясни веднага. Беше ми изчезнал изправителя (оригиналния) и аз бях сложил от Ямаха Рд, бях мерил и тока, но не и на по високи обороти — макс. 4000—5000 рпм, беше си в границите — около 14 волта.. Изглежда тока след това е бил доста по силен, въпреки че карах на фар.
Вече поуспокоен, си събрах нещата и отново потеглих. Навлязох в Родопите. Пътя беше с добра настилка и изклучително живописен, в съчетание с красивата природа, предлагаше незабравимо преживяване. Редуваха се различни типове гора със невероятни зелени поляни, отрупани с различни цветя.

Триград

Триград

Виждах от време на време работещи хора, не знам какво вадеха от земята, най-вероятно картофи, но може и да бъркам. По принцип се определям като по екстремен тип карач, но в случая средната ми скорост беше около 70—80 км/ч, а и нямах никакво намерение да карам по-бързо, наслаждавайки се на всеки метър изминато разстояние, и на ленивото, едва доловимо мъркане на мотора под мен. Минах през Сатовча и пред Доспат спрях на едни много хубави серпентини.

Триград

С такова удоволствие се спуснах там, асфалта беше перфектен, степенките ми почти стигаха асфалта в завоите, че когато налетях веднага след това на близо километър от участък с някаква трошено–каменна настилка, щях да изхвърча от мотора – много странно и неочаквано пътя просто изчезваше…

Никога преди не бях ходил из този район, но това което ми направи голямо впечатление, е наличието на джамии във всяко село, църкви нямаше.

В Доспат

видях 3, едната беше с голяма пристройка, като училище.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631659410625000.jpg

Пътя до Борино

е с участъци с много дупки, после до разклона за Триград е по добър — до там стигнах неусетно, понеже не гледах картата, и направо се стреснах като видях надписите.

Триград

Триград

Триград

trigrad10.jpg

На табелата на разклона пишеше Тешел, но аз не видях там нищо освен язовир и едно хотелче — лошото е че улучих някаква сватба, отвън оркестър в народни носии вдигаше шум, а свободни легла нямаше. Тръгнах обратно за Ягодина.

Буйновско ждрело

докато карах, ми се струваше че сънувам, не бях подготвен за това.

Триград

Триград

Триград

ВЕЦ Тешел —

първите ми асоциации бяха с епизод от играта HalfLife, едно към едно — зеленикава вода, голям тунел от който тече вода, скали… Тук за първи път се сблъсках с феномена „Еднолентов път с двупосочно движение“ — името говори достатъчно, само да поясня, че от едната страна има отвесни скали, от другата — река, разминаването е трудно, така да се каже. До като пълзях по пътя за Ягодина, притеснен от дивата природа, вече си представях как ще спя, прегърнал гумата на мотора, до някоя ограда в селото.

Слизащо по тесния криволичещ път от горе Ауди А8 ме убеди че положението не е толкова лошо — и наистина беше така — в самото село има изобилие от квартири и прилични хотелчета. Нощувка в хотела — 12 лв легло, стая 24 лв. Платих си една стая, оставих багажа и тръгнах пак — трябваше да ида до Пазарджик.

Пътя до Кричим

си е едно безкрайно редуване на завои, което си е направо хипнотизиращо — вие се в по голямата си част около язовир Въча — страшно дълъг язовир…

ТриградТриград

ТриградТриград

Тия боклуци ми скапаха идиличното настроение.

ТриградТриград

На връщане беше започнало да се стъмва, а не виждах следи от фара ми, въпреки че е доста силен. Превключих на дълги, последва едно ярко присветване и край — вече нямах фар. Малко по късно, след като се стъмни по сериозно, започна едно от най кошмарните ми возения до момента. Единственото светещо нещо по мотора се оказа таблото, по незнайни причини то се оказа най издръжливо- въпреки че ме заслепяваше допълнително, го оставих като някакъв вид светлинна сигнализация. Почти нищо не виждах (който е бил вечер в планински район знае за какво говоря), а мен пък не ме виждаха насрещно движещите се коли, намалявах и се движех плътно в дясно при всяко разминаване. След около час (на мен ми се сториха часове…) стигнах някакво непознато населено място, оказа се че това е

Широка лъка,

а аз съм пропуснал отбивката за Триград. Тъмнината беше вече непрогледна, а аз нямах сили да продължа повече- карах от сутринта почти без прекъсване. Отбих се в хотел и си взех стая (24 лв), сещайки се за багажа ми, който сега се ширеше в друга стая в Ягодина….
Не знам в колко часа станах и тръгнах от там, не ме и интересуваше,но около 11 ч. бях в

Ягодина

http://bgphoto.net/photos/2045/o632631661595781250.jpg

Долях си пак вода в акумулатора (… отново сух), изядох 2 палачинки със сладко от горски ягоди, пих едно кафе и една бира и се метнах на мотора — изках да видя Ягодинската пещера. След описаните до тук премеждия, беще логично да очаквам изненади — улучих обедната почивка — какво толкова уморително работеха не знам, това си остава невероятна простотия за мен — пещера в обедна почивка — изсипах куп псувни по адрес на който се сетя и тръгнах за

Дяволско гърло —

просто нямах възможност да остана, чакаха ме близо 500 км път, а нямах фар, не можех да си позволя да замръкна.

Trigradsko Zhdrelo, Smolyan, BG

Триградско ждрело —

бях вече се попреситил на красотите в района, но гледката наистина е впечатляваща.
ТриградТриград

Триград

Въобще ми се разбиха представите за Родопите като планина с по малко скалисти терени. Входа Дяволското гърло се пада от дясната страна на пътя, след един тунел, изсечен в скалата- има нещо като площадка с паркинг. Имаше няколко спрени коли и мотора (ендура), а някой свиреше на гайда… атмосферата на това място беше невероятна. Тук нямаха регламентирана почивка — входа на пещерата е 2 лв, и се влиза по изкуствено прокопан тунел 150 м, директно в Бучащата зала. От там по едни доста стръмни стълби се излиза някъде от горната страна и по пътя се връщаш обратно, има паметна плоча на двама загинали водолази. Пещерата няма да я описвам, трябва да се види.

Триград

http://bgphoto.net/photos/2045/o632630679362031250.jpg
Друго интересно — отсреща се намира

Харамийската пещера —

там се влиза само със спускане на рапел 40 м, в зала с размерите на СТАДИОН, и водач. Лично аз взех телефона на момчето което се занимава с това, и пролета съм там, ако има желаещи да се обадят. Пича караше Ямаха ХТ.
До Пазарджик пътя ми беше вече познат, очите ми още бяха кървясали от снощното взиране.

Триград

Това пък ми напомня за играта NFS…
На Лукойла там заредих, и си купих най мощната лампа за отпред + 24 волтова за стопа, с мигачите не ми се занимаваше, ако се питате защо чак там направих това — нямаше от каде да купя преди това, а и беше неделя. До София карах по стария път, по магистрала не обичам да карам, особено с по бавен мотор си е направо мъчение. На Петрохан ме валя малко, а към Монтана ме хвана тъмнината, но този път нямах проблеми с фара, а и карах по леко, към 21 ч си бях във Видин.
1170 км, за около 2 дена. 130 лв. за бензин. Реално 200 лв са достатъчни за подобен уикенд, ако няма непредвидени проблеми.
Няколко думи за мотора, който изтърпя всичко това.
Honda XL600V TransAlp 1991 г.

Мотор за Триград:-)

600 куб. V образен 2 — цилиндров двигател, 5 скорости, 50 к. с., водно охлаждане. 2 свещи на цилиндър, 2 електронни запалвания (CDI), 4 бобини, гуми отзад 17, отпред 21, дискови спирачки. Прилича на ендуро, но е по скоро в класа спорт-турист, благодарение на здравото си окачване преминавах през повечето препятствия без дори да върна газта. Стойката на водача е удобна, на мен ми е доста изправена, но май трябва да е такава, макар че аз съм свикнал да карам по наведен. Ръцете стоят отпуснати на кърмата, а цялата тежест пада на задника, имах чувството че моя беше посинял, въпреки че се облягах на раницата отзад. Средния разход беше около 5/100, но при доста спокойно каране, рядко над 100 км/ч. За пътища като нашите, които предлагат много изненади, това е много удачен мотор — май точната дума е БАЛАНСИРАН — не предлага от нищо по-много, а от всичко по-малко. Цена на модела, от подобна година на производство — около 3000 лв.
Автор: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пътуване до Триград на мотор”

  1. blacksnoopy каза:

    Браво за подробния разказ 🙂

Leave a Reply