Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

„Пазете родината, почивайте в чужбина!“ * — е единственият ми коментар към днешния разказ за няколко курортни села на Халкидики, Гърция. Приятно четене:

През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

Солун

е шумен лабиринт от еднакво изглеждащи блокчета с безкрайни тераси, задръстени улици и тротоари, по които бръмчат скутери.

Площад Аристотел разбива еднообразието с абсолютната си форма. От лявата страна на по-отдалечения от брега негов край е солунския пазар с врещящи повече за радост на туристите продавачи на риба, от другия е идентично изглеждащо кварталче с „традиционни“ таверни.

Източната част на солунския център е по-интересна с руините от времето на римския тетрарх Галерий — двореца, богато орнаментираната арка (Камара) и ротондата, подобна на римския Пантеон. Тетрархията на Диоклециан е интересна историческа тема, на която обаче няма да се спирам сега.

Галерий е провел едни от най-яростните гонения на християни, а ротондата е замислена като негова гробница. Той обаче прекарва последните си дни в Сердика, откъдето е и родом, и е погребан близо до сръбския Зайчар. Ротондата става християнска църква скоро след това, после е джамия, на което дължи и минарето си, а сега е пак църква, че и музей.

Солунската Света София от 8. век.

Неа Мудания

е надписът, който трябва да следвате, ако искате да стигнете до Касандра или Ситония от Солун. Градчето с това име е ниско и еднакво, а крайбрежната алея е единственото по-оживено място в летните следобеди. В сряда около градския стадион се провежда пазар, който в един момент прелива в чист битак. Гърците, впрочем, не се притесняват да си пазаруват откровени ментета от мургави имигранти.

Паркингите на супермаркетите са оборудвани с характерни навеси за автомобилите. Страхотна идея в убийствената гръцка жега.

Афитос

е селце с красиви каменни къщи на 15-ина километра на юг от Неа Потидеа, над източния бряг на Касандра. Над, защото автомобилът е неизбежен, ако искаш да стигнеш до плажа, където ще намериш тънка ивица пясък, плътно покрита от чадъри и шезлонзи, а дъното на морето представлява равен, гладък камък.

Византийска крепостна кула край Неа Фокеа.

Неа Потидеа

Тихо, спокойно море, дълъг пясъчен плаж, 3 успоредни улички с двуетажни къщи, всички заделени за квартири. По крайбрежната алея се редуват бийч барове, таверни, пицерии (не мога да проумея зора всяка лятна дестинация да предлага кофти паста и пица), гироси и игрални зали (от типа с джаги, люшкащи се колички и боксови круши).
От другата страна на шосето е същинското село, не по-голямо от черноморския Лозенец, където типично за Гърция всичко (както и трафика, буквално) се върти около малко централно площадче с половин дузина палми и един фонтан — няколко таверни, узерии и магазинчета, аптека, зарзаватчийница, лекарски кабинет, месарница с приказваща птичка в клетка отпред, рибен магазин, перипетро, фризьорски салон, детска площадка и… това е.
Неа Потидеа прилича на българските курортни градчета от преди строителния бум или в един малко по-добро и неслучило се настояще и изглежда като идеалното място, в което да се отдадеш на нищоправене в умерената екзотика на гръцка салата, панирани калмари и наливна рецина в медни мерки.



Дъ чууз ис йорс!

Всъщност, Неа Потидеа е едно от малкото места на Халкидики, което освен, че е летен курорт, може да се похвали и с нещо като забележителност — плавателният канал, прокопан в най-северната и най-тясна част на Касандра през 30-те години на миналия век, е широк 20-ина метра, а комбинацията от смарагдовосиня (не ме карай да обяснявам, що за цвят е това) вода, червеникава почва и надвиснала зеленина изглежда сюрреалистично. Покрай него са руините от укрепленията на древна Потидеа, простиращи се навътре в морето („скалата“ на снимката горе в част от тях), а в двата му края — източния с плажа и западния на селото, където брегът се спуска стръмно към морето, има малки пристанища за лодки. Над второто има хотелче, сред чиито гости очевидно има много българи. Почиващите в Неа Потидеа са предимно местни, има осезаемо присъствие на сърби и македонци, както и всякакви централноевропейски нации, най-вече семейства с деца и възрастни хора. Българските следи са навсякъде — сервитьорът от Казанлък в една от селските таверни, една-две бройки български вестници в магазинчето на плажа, сочната чалга, лееща се от кола с гръцки номер, която премина покрай нас една вечер…

Селската църква е толкова нова, че все още я строят.

Внимавай с хвърлянето на парчетата накълцана ръка!

Арис (жълто), ПАОК (черно-бяло) и Ираклис (синьо) са трите спортни гранда на Солун. От тях Ираклис е най-старият, но като че ли по-слабо популярен от другите два. В Потидеа обаче явно имат достатъчно ултраси, които са нашарили основите на моста над канала в синьо.

Автор: Пламен Йорданов

Снимки: авторът

* Надпис на фанелка

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. Михаил каза:

    Всъщност Афитос е страхотно градче със забележителна архитектура и си заслужава напълно да се отбиете поне за едно хапване. Поне една класа е над всички останали на Халкидики в туристическо отношение.
    Но плаж търсете другаде.

  2. Росица каза:

    Струва си да продължите и на юг – Неа Скиони и Лутра (в Лутра минералната вода извира от морето, има чуден СПА център); в Палиури има страхотно заведение, където гърците излизат за напитка вечер след 22 часа; Агиа Параскеви е много чаровно селце във вътрешността на ръкава (също юг); а от Певкохори до Калитеа ще откриете значително по-богати “обекти” с хубави плажове и гледки.

  3. Стойчо каза:

    Страхотен плаж има на Посиди (от западаната страна, май е около средата на ръкава) – дълъг и пясъчен. Спираш колата на плажа и няма кой да те напсува даже

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.