юли 28 2009

Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

„Пазете родината, почивайте в чужбина!“ * — е единственият ми коментар към днешния разказ за няколко курортни села на Халкидики, Гърция. Приятно четене:

През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

Солун

е шумен лабиринт от еднакво изглеждащи блокчета с безкрайни тераси, задръстени улици и тротоари, по които бръмчат скутери.

Площад Аристотел разбива еднообразието с абсолютната си форма. От лявата страна на по-отдалечения от брега негов край е солунския пазар с врещящи повече за радост на туристите продавачи на риба, от другия е идентично изглеждащо кварталче с „традиционни“ таверни.

Източната част на солунския център е по-интересна с руините от времето на римския тетрарх Галерий — двореца, богато орнаментираната арка (Камара) и ротондата, подобна на римския Пантеон. Тетрархията на Диоклециан е интересна историческа тема, на която обаче няма да се спирам сега.

Галерий е провел едни от най-яростните гонения на християни, а ротондата е замислена като негова гробница. Той обаче прекарва последните си дни в Сердика, откъдето е и родом, и е погребан близо до сръбския Зайчар. Ротондата става християнска църква скоро след това, после е джамия, на което дължи и минарето си, а сега е пак църква, че и музей.

Солунската Света София от 8. век.

Неа Мудания

е надписът, който трябва да следвате, ако искате да стигнете до Касандра или Ситония от Солун. Градчето с това име е ниско и еднакво, а крайбрежната алея е единственото по-оживено място в летните следобеди. В сряда около градския стадион се провежда пазар, който в един момент прелива в чист битак. Гърците, впрочем, не се притесняват да си пазаруват откровени ментета от мургави имигранти.

Паркингите на супермаркетите са оборудвани с характерни навеси за автомобилите. Страхотна идея в убийствената гръцка жега.

Афитос

е селце с красиви каменни къщи на 15-ина километра на юг от Неа Потидеа, над източния бряг на Касандра. Над, защото автомобилът е неизбежен, ако искаш да стигнеш до плажа, където ще намериш тънка ивица пясък, плътно покрита от чадъри и шезлонзи, а дъното на морето представлява равен, гладък камък.

Византийска крепостна кула край Неа Фокеа.

Неа Потидеа

Тихо, спокойно море, дълъг пясъчен плаж, 3 успоредни улички с двуетажни къщи, всички заделени за квартири. По крайбрежната алея се редуват бийч барове, таверни, пицерии (не мога да проумея зора всяка лятна дестинация да предлага кофти паста и пица), гироси и игрални зали (от типа с джаги, люшкащи се колички и боксови круши).
От другата страна на шосето е същинското село, не по-голямо от черноморския Лозенец, където типично за Гърция всичко (както и трафика, буквално) се върти около малко централно площадче с половин дузина палми и един фонтан — няколко таверни, узерии и магазинчета, аптека, зарзаватчийница, лекарски кабинет, месарница с приказваща птичка в клетка отпред, рибен магазин, перипетро, фризьорски салон, детска площадка и… това е.
Неа Потидеа прилича на българските курортни градчета от преди строителния бум или в един малко по-добро и неслучило се настояще и изглежда като идеалното място, в което да се отдадеш на нищоправене в умерената екзотика на гръцка салата, панирани калмари и наливна рецина в медни мерки.



Дъ чууз ис йорс!

Всъщност, Неа Потидеа е едно от малкото места на Халкидики, което освен, че е летен курорт, може да се похвали и с нещо като забележителност — плавателният канал, прокопан в най-северната и най-тясна част на Касандра през 30-те години на миналия век, е широк 20-ина метра, а комбинацията от смарагдовосиня (не ме карай да обяснявам, що за цвят е това) вода, червеникава почва и надвиснала зеленина изглежда сюрреалистично. Покрай него са руините от укрепленията на древна Потидеа, простиращи се навътре в морето („скалата“ на снимката горе в част от тях), а в двата му края — източния с плажа и западния на селото, където брегът се спуска стръмно към морето, има малки пристанища за лодки. Над второто има хотелче, сред чиито гости очевидно има много българи. Почиващите в Неа Потидеа са предимно местни, има осезаемо присъствие на сърби и македонци, както и всякакви централноевропейски нации, най-вече семейства с деца и възрастни хора. Българските следи са навсякъде — сервитьорът от Казанлък в една от селските таверни, една-две бройки български вестници в магазинчето на плажа, сочната чалга, лееща се от кола с гръцки номер, която премина покрай нас една вечер…

Селската църква е толкова нова, че все още я строят.

Внимавай с хвърлянето на парчетата накълцана ръка!

Арис (жълто), ПАОК (черно-бяло) и Ираклис (синьо) са трите спортни гранда на Солун. От тях Ираклис е най-старият, но като че ли по-слабо популярен от другите два. В Потидеа обаче явно имат достатъчно ултраси, които са нашарили основите на моста над канала в синьо.

Автор: Пламен Йорданов

Снимки: авторът

* Надпис на фанелка


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа”

  1. Михаил каза:

    Всъщност Афитос е страхотно градче със забележителна архитектура и си заслужава напълно да се отбиете поне за едно хапване. Поне една класа е над всички останали на Халкидики в туристическо отношение.
    Но плаж търсете другаде.

  2. Росица каза:

    Струва си да продължите и на юг – Неа Скиони и Лутра (в Лутра минералната вода извира от морето, има чуден СПА център); в Палиури има страхотно заведение, където гърците излизат за напитка вечер след 22 часа; Агиа Параскеви е много чаровно селце във вътрешността на ръкава (също юг); а от Певкохори до Калитеа ще откриете значително по-богати „обекти“ с хубави плажове и гледки.

  3. Стойчо каза:

    Страхотен плаж има на Посиди (от западаната страна, май е около средата на ръкава) – дълъг и пясъчен. Спираш колата на плажа и няма кой да те напсува даже

Leave a Reply


Switch to mobile version