май 20 2018

Назад към Париж (5): Църквите на Париж

Published by at 12:17 under Павлина Д.,Париж

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена. Днес ще обърнем внимание на църквите в Париж.
Приятно четене:

Назад към Париж

част пета

Църквите на Париж

По църквите на Париж може да се изучават стиловете в световната архитектурата – тук можете да видите романската църква на Абатството „Сен Жермен де Пре“ (1014 – 1163 г.), ранната готика на базилика „Сен Дени“ (1144 г.), катедралата „Нотр Дам“ (1163 – 1345), прочутата готика на „Сен Шапел“ (1239 – 1248), бароковите църкви в Сен Пол Сен Луи (1627) и в Дома на Инвалидите (1670 – 1708), неокласическата църква „Сен Мари-Мадлен“ (1808 – 1842), неовизантийската базилика „Сакре-Кьор“. Християнските храмове в Париж са предимно римокатолически, но съществуват и православни, протестантски, англикански.

Човек не може да обиколи всичките, но поне може да опита.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle,

което означава Светия параклис, се намира на остров Сите (Île de la Cité) в двора на Съдебната палата. Въпреки че се нарича параклис, е доста внушителен. Строен е през 1242 – 1248 г. като мощехранителница, за да приюти Христовия трънен венец, който Луи ХІІІ купува от император Балдуин ІІ в Константинопол.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

На входа на параклиса е Светата Дева, покровителката на храма.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

Долният параклис е използван от царедворците и прислугата на двореца. Витражите са от ХІХ век и се опитват да пресъздадат първоначалната средновековна украса. Прозорците са малки, тъй като крепят горния параклис.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

Горният параклис е предназначен за кралското семейство и за гостуващите висши сановници и държавни глави. Петнайсетте 15-метрови прозорци са най-старите в Париж, като две трети от тях са още от ХІІІ век, но и до днес пропускат светлината. А върху тях 1113 сцени разказват историята на човечеството от Сътворението до Възкресението на Христос. Може да се каже, че те са разтворени книги, от които неуките хора са „четяли“ библейските разкази…

Прочутата розета, изработена в края на ХV век, илюстрира пророчествата на Йоан Богослов с изрисувани сцени от Апокалипсиса.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

Прозорците зад олтара са изрисувани със сцени от житието на Св. Йоан Евангелист, Страстите Христови и Св. Йоан Кръстител. Двете ниши отстрани на параклиса са запазени за изображенията на крал Луи ХІІІ и майка му Мария Медичи.

„Сен Шапел“ – Sainte Chapelle, Париж, Франция

В параклиса има 12 скулптури, изобразяващи дванайсетте апостола, духовни стълбове на Църквата. Поставени са върху колоните, които крепят постройката.

––––––

През няколко преки на изток, пак на Ил дьо ла Сите, е

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris

– най-известната катедрала, ако не в света, то в Париж със сигурност. Може би за славата й допринася прочутият роман на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“, но това е мястото с най-много туристи. Ето ни пред нея и то с пътеводител в ръка.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

Строежът й започва през 1163 година и завършва през 1345-а. Входните портали са три: десният е посветен на Св. Ана и е най-старият – от края на ХІІ век, а левият е посветен на Св. Богородица и е от началото на ХІІІ в. Централният входен портал на „Нотр Дам“ е най-величественият. От двете му страни са разположени големи скулптурни фигури на 12-те апостоли, а в центъра е Христос. Над тях има сцени от Страшния съд, изработени през 1210 г.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

Това са древните резби от ХІІІ век по преградата, която отделя посетителите от мястото на църковния хор, за да осигури максимално спокойствие за извършване на църковните ритуали. На тази страна се виждат Мария Магдалена и Исус.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

„Нотр Дам“ е осветен от 110 прозорци, украсени с цветни стъкла, през които навлиза дневната светлина – особено красиво е в слънчев ден. За съжаление вече не всички са оригинални. От средновековните витражи са останали само тези на трите розети – Западната (частично закрита от органа), Северната и Южната.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

В църквата има 37 странични параклиса. Всеки един от тях е оформен по различно време и си заслужава да бъде видян.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция „Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

За да може да се разгледа тази невероятна църква, е нужно не само едно посещение, а и шанс да не се сблъскаш с някоя от многобройните японски и корейски групи, които почти подтичкват вътре и говорят доста високо. При второто си идване имахме повече късмет – попаднахме на служба и това направи преживяването по-пълно.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция „Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

От „Нотр Дам“, преминавайки по Pont au Double към левия бряг на Сена, се стига до градинката „Рене Вивиани“, Rene Viviani, където в центъра й е най-старото дърво в Париж – черна акация, посадена в началото на ХVІІ век от ботаника Робин и в негова чест кръстена робиния, Robinia. Наричат го „щастливото дърво“ и се смята, че носи късмет на тези, които леко го докоснат.

Там е и един от най-старите и миниатюрни храмове на Париж –

„Сен Жулиен льо Повър“ – Saint-Julien-le-Pauvre

– на гръкокатолическия мелкитски орден. 8117 За любителите на канадско-френския сериал „Шотландски боец“ това е „църквата на Дарий“. Но преди да стане обект на киното, тя е била многократно разрушавана, построявана и преустроявана. На нейно място през VІ век се е намирал приют за пилигрими, в по-късни години парцелът е бил притежание на Училището по теология и изкуства към Парижкия университет, а през ХІХ век храмът е отстъпен на мелкитските католици, придържащи се към византийския обряд.

Ако човек се обърка, винаги може да попита някого – за нас гид се оказа този белобрад художник, който рисуваше улицата и „Нотр Дам“.

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция

„Сан Северин“ – Église Saint-Séverin – Париж, Франция

В Латинския квартал се намира църквата

„Сан Северин“ – Église Saint-Séverin

Строена е през ХІІІ в., на мястото на параклис, издигнат над гроба на Св. Северин. Монахът отшелник е живял на брега на Сена през V век по времето, когато кралят на франките Хлодвиг (Кловис) се заселил на остров Parisii и го направил своя столица. На камбанарията на днешния храм виси най-старата камбана в Париж, отлята през 1412 г. Интересното е, че порталът на главната фасада е пренесен от разрушената църква от ХІІІ век „Сен Пиер о Бьоф“, Église Saint-Pierre-aux-Bœufs.

А на северната страна има друг портал с барелеф на Св. Мартин, считан за покровител на пътешествениците. Затова преди дълъг път поклонниците на светите места са идвали тук и са допирали подкова до барелефа. Нямахме ни кон, ни подкова, но се надяваме Св. Мартин винаги да бди над нас.

В църквата са се запазили витражи от различни епохи – от Средновековието, описващи живота на апостолите и светите мъченици, а също и такива от ХІХ и ХХ век, изобразяващи житието на Христос. Интересен е и необичайният стълб под формата на палмово дърво, който се намира в абсидата.

„Сан Северин“ – Église Saint-Séverin – Париж, Франция

––––––

„Св. Евстатий

Една от най-забележителните, но не и популярни църкви в Париж, е

„Св. Евстатий“ – Saint-Eustache

Разположена е в І-ви арондисман (arrondissement е френската дума за район, окръг – в Париж те са 20) по пътя към Парижките Хали и е от последните готически катедрали, построени в Париж през ХVІ век. По нейните мраморни подове са стъпвали Луи ХІV, кардинал дьо Ришельо, мадам Помпадур, Молиер, Моцарт…

Органът на катедралата е един от най-големите във Франция, като превъзхожда даже тези в „Нотр Дам“ и „Сен Сюлпис“. Концертиращ органист в нея е българката Янка Хекимова.

На снимката е витражът „Обучението на Луи ІХ“ в параклиса „Св. Луи“

Витраж – „Св. Евстатий

Параклисът на Девата в St Eustache е осветен от папа Пий VІІ по време на гостуването му за коронацията на Наполеон през 1804 г.

Витраж – „Св. Евстатий

Църквата „Сен Мари-Мадлен“ – L'église de la Madeleine – Париж, Франция

Църквата „Сен Мари-Мадлен“ – L’église de la Madeleine

или

„Света Мария Магдалена“, наричана още „Църквата на Мадлен“, или само „Ла Мадлен“ или „Мадлената“,

се намира на Плас дьо ла Мадлен в 8-ми арондисман. Сградата е издигната в неокласически архитектурен стил и е част от Бенедиктинското абатство, Benedictine abbey. На юг от църквата се намира площад „Конкорд“, а на изток – площад „Вандом“. В непосредствена близост е едноименната спирка на метрото „Мадлен“.

Църквата е строена бавно и трудно, почти 90 години. Първоначалният проект, поръчан през 1757 г., преминал през няколко етапа – строежът започнал като църква, след това Наполеон решил да бъде Зала на славата на имперската армия, след падането му Луи ХVІІІ пожелал да е храм в памет на гилотинираните Луи ХVІ и Мария Антоанета, а градската управа искала зданието за гара.

Толуз-Лотрек момичета за радост

Парите все не достигали, а и как да стигнат като изграденото периодично било разрушавано и започвано от начало. В даренията активно се включили и местните filles de joie (в свободен превод „момичета за радост“), които приемали Мария Магдалена за своя покровителка, бъркайки я може би с „блудницата Мария“. Всеки ден след приключване на работа те давали част от заработеното за строежа, като по този начин се надявали поне частично да изкупят греховете си пред Бог. Така ги е видял и обезсмъртил Анри дьо Толуз-Лотрек. Дали тази история е истина официалните сайтове не споменават, но парижани не се крият зад фалшивата благочестивост и с удоволствие я разказват.

Едва през 1848 г. църквата била завършена и осветена. В нея е погребан Шопен. Днес е действащ храм.

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur

е римокатолическа църква, построена в романо-византийски стил. Изграждането й, съпътствано от спорове и разногласия, започва през 1875 г. Но тъй като е много скъпо и първоначалните дарения бързо свършват, разходите се поемат от вярващите – хиляди парижани отделят от парите си и купуват колона или камък, или по-голям блок, върху който се изписват инициалите на „притежателя“ му. Така че когато днес се разхождате сред стените на „Сакре Кьор“, спомнете си, че сте обградени от имената на стотици хиляди парижани.

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur – Париж, Франция

И тук, както в „Нотр Дам“, можете да се изкачите „до върха“. Стълбището е стръмно и тясно – 300 стъпала и на всеки 15 – пълен кръг. Но пък гледката си заслужава – даже в мрачен ден.

Базиликата „Сакре Кьор“ – Sacre-Coeur – Париж, Франция

Влязохме и в съседната

църква Saint-Pierre de Montmartre,

една от най-старите в Париж, построена още през ХІІ век.

църква Saint-Pierre de Montmartre – Париж, Франция

Първоначално тук се е намирало светилището на бога Марс и се смята, че именно то е дало името на хълма – топонимът Mons Martis, който означава „планината на Марс“, е оцелял през времената на Меровингите и е бил произнасян от галите като Монмартър. От стария храм са се съхранили само четири колони.

През 1133 г. крал Луи решил да построи на това място абатство. Именно в него през ХVІ век Игнасий Лойола е основал Орденът на йезуитите. По време на Великата Френска революция абатството било сринато, като оцелял само храмът. Самата църква многократно е рушена, възстановявана и реставрирана. По време на Втората световна война били унищожени и оригиналните готически стъклописи, които днес са възстановени. В олтарната част са разположени три витража, изобразяващи Христос, Св. Петър и Св. Дионисий.

Витражи – църква Saint-Pierre de Montmartre – Париж, Франция

Названието

Дом на инвалидите, L’hôtel national des Invalides,

звучи малко странно за българското ухо, но всъщност става дума за ветерани. През 1670 г. Луи ХІV взема решение да се построи дом, който да приюти сражавалите се за славата на Франция. Строежът е завършен през 1706 г. и Кралят Слънце лично присъства на освещаването му.

Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Особено трудно било създаването на място, където и кралят, и войниците да могат едновременно да участват в католическите ритуали, като музиката да звучи навсякъде. С тази почти непосилна задача се справил архитект Жул Ардуин-Мансар, който на практика построил „двойна църква“. Основната част (нефът) е така наречената Войнишка църква, а куполът става куполна църква.

Войнишката църква „Св. Луи“ – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Войнишката църква „Св. Луи“

Днес там се намират стотици трофеи, завоювани от врага и илюстриращи историята на френската армия.

Place des Invalides, 75007 Paris, Франция

Бароковият купол на

Кралската църква – l’église du Dôme,

вдъхновен от базиликата „Св. Петър“ във Ватикана, е изписан със стилизирани военни сцени.

Кралската църква – l'église du Dôme – Париж, Франция

Църквата е и място за погребение на заслужили френски воини от различни епохи. Тук почиват останките на маршал Турен, един от великите военачалници от времето на Луи ХІV; на генерал Анри Бертран, последвал Наполеон на о-в Св. Елена; на Роже дьо Лил, автора на „Марсилезата“. Ето мавзолея на героя от Първата световна война маршал Фош (1851-1929) (да гори в Ада! – бел.от България)

Гробницата на Наполеон – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Гробницата на Наполеон

Саркофагът е обкръжен от лавров венец с имената на големите сражения, напомнящи за велики победи (на снимката се вижда и надписът Moscow). Наоколо са 12-е богини на победата, а в кръговата галерия – 10 барелефа, които илюстрират постиженията на Наполеон по време на неговото управление: Гражданския кодекс, учредяването на Ордена на Почетния легион, Сметната палата и др.

Гробницата на Наполеон – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Гробницата на Наполеон

Интересното е, че и до ден днешен съществуват помещения, където неголям брой пенсионери и инвалиди от френските войски намират приют и за тях е поела грижа държавата.

Разбира се, това не са всичките велики парижки храмове. Всеки сам може открие още много, обикаляйки града и околностите му.

Продължението

Назад към Париж (6): Музеите на Париж

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Монмартър и Сакре Кьор:



Booking.com



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!



Booking.com

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply