май 10 2018

За Дубай – или добро, или нищо с любов

Оня ден, на недоумения ми въпрос „Какво толкова има в Дубай, че е станало притча во язицех??“ получих няколко интерени отговора – като най-реалистичния е „Защото чалгарите ходят там“. Заедно с това, получих и импровизирания пътепис на Ворце, който доста земно разказва за какво става дума.

Приятно четене“

За Дубай – или добро, или нищо с любов

Кацам на международното летище в Дубай

в 22.45 ч.

Изнервен съм, защото полетът ми е закъснял доста от графика. Трябваше да кацнем в 21.40 ч., а последната мотриса на метрото за центъра на града е в 23.05 ч. Иначе хубаво метро имат, японци са го строили, но защо прекратява толкова рано работа, предвид че влакчетата са автоматични и не се управляват от машинисти, а пък летището приема полети и след полунощ? На кого ли му пука, така или иначе метрото се ползва от черноработниците и служителите.

Зверски ми е зле, настинал съм от климатиците – навън 43 градуса, а в сградите – 16… Местните не могат да се наситят на студа, но разкатават фамилията на здравето ми и собствената ми температура вече е 40 градуса. Започнах да се влошавам още на летището в Манила, а в Куала Лумпур бях вече зле, но в Дубай положението ми се струваше на умирачка.

Въпреки това търча като спринтьор към гишетата за

паспортен контрол,

за да изпреваря тълпата азиатци, която е слязла с мен от самолета. Опашките на КПП-то се оформят пак от азиатци, които казват кой къде да застане, а те половината там са рода и ще прекарат белите европейци.

Решавам се на рискована стъпка – забивам поглед в офицера на гишето и извиквам на арабски: „Приятелю, в името на Бога, зле ми е, помогни ми, не мога да чакам на тая опашка“. Тази фамилиарност или ще го разгневи, или ще го омилостиви. Оказва се вторият вариант и благоприятен изход за мен – махва ми с ръка и азиатчето ме пуска.

Пет минути по-късно съм в салона и

търся обменно бюро,

защото имам само 15 дирхама в себе си. Естествено, курсовете са скапани, както винаги на летища, автогари и в хотели… 1 щатски долар е 3.5 дирхама, а в центъра ще получа 3.7. Примирявам се, защото трябва да сложа пари в картата си за градски транспорт и се отправям към

най-близкия чейндж, където ме посреща пак една усмихната азиатка

Два пъти питам дали има комисиона, а тя два пъти казва не с мазна усмивка. Обменям 35 долара, но докато си броя парите, установявам, че нещо не е както трябва, поглеждам касовата бележка и виждам комисиона от 10 дирхама.

Вдигам скандал, но тя вече не е толкова учтива и ми казва, че след приключена сделка нищо не може да направи. Тегля му една майна и

спринтирам към метростанцията

Точно 23.05 съм на гишето на входа и се моля да не изпусна мотрисата, подавам картата си и 20 дирхама на друга усмихната азиатка, а тя ме пита: „Накъде ще пътувате, сър?“.

– Дубай Интернет Сити – отговарям аз, а нейното лице се помрачава и казва с тъга:

– Съжалявам, но последният влак в тази посока тръгна в 23.03 ч.

Изпсувах толкова мръсно, че всички около мен спряха да говорят и ме погледнаха с убийствен укор.

Бурж Халифа – Дубай

Алтернативи? Няколко автобуса до полунощ, които обаче отиват към крайните квартали. Или такси. Но началната такса от летището е 25 дирхама…

Пак ми иде да изпсувам, ма ми е толкова зле, че съм готов на всичко,

за да стигна колкото се може по-бързо до леглото… Излизам навън и се качвам в първото такси на стоянката. Казвам дестинацията на шофЕра – млад индиец или пакистанец. Отпускам се за миг, но после нещо почва да ме тревожи. Таксито завива при една табела „Ал Сатуа“. „Защо не мине през Ум Сукейм? Или през Бизнес бея? К’о пра’и тоя бе?!“. Да минеш през Сатуа от летището на път за Дубай Интернет Сити е все едно да вземеш такси от хотел Плиска в София за Зона Б5 или Западен парк и то да мине през Студентски град. Поне така ми се струва, като налагам картата на града в главата си.

Ситуацията е абсурдна

Такситата в Дубай са част от компанията за градски транспорт, собственост на емира и доколкото знам и не греша, водачите получават заплати. Няма логика да попаднеш на копърка. Тресе ме, две не виждам и почвам да соля шофьора на арабски, като го питам защо минава по този маршрут. Осъзнавам, че не разбира. Няма проблем – мога да псувам на 14 езика и урду е един от тях.

След това се връщам към местния лингва франка – английския, и пак го питам що минава по този маршрут, а той ми отвръща, че било по-бързо. Обяснявам му, че има достатъчно тарикати в моята родина, които се опитват да ме прекарат, за да позволя да го направи някакъв 20-годишен пикльо от Карачи. Казвам, че ще му сваля поне 30 дирхама от сметката, щото според мен ме товари умишлено. Заявявам, че ще се оплача от него в компанията.

Бурж ал Араб – Дубай

Момчето стоически понася моята тирада, а когато ме хванат бесовете, ставам зверски неприятен и съм готов да прерязвам гърла. Отвръща ми, че е мое право да се оплача и постоянно ме моли да се успокоя, като обещава да пристигнем в най-скоро време.

Само от 40 минути съм в Дубай и всичко живо се опитва да ме прекара

Завършвам монолога си с „Oh, God! I hate this fucking city…“ Изведнъж шофьорът се уплашва:

– No, sir! Don’t say this. You’re gonna be in а big trouble.

Don’t say „fuckin city“!

There’s camera and mic here. Everything is recorded!!!

Забелязвам, че на таблото има видеорегистратор, който освен че записва пътя, има и обратна камера. Но хич не ми пука. Брoячът върти като откачен и виждам, че вече надскача сумата, която имам в себе си. Дори да искам, а аз нямам такова желание, не мога да му платя. Качил съм се на такси без пос терминал, макар че това е рядкост в Емиратите.

Дубай Интернет Сити - Дубай - Обединени арабски емирства

Най-накрая стигаме, хвърлям му всичките дирхами, които имам, обръщам се към камерата и кресвам:

I really hate this fuckin’ city!

Слизам и се отправям към близкия банкомат. Няма работещи банки. Тегля 200 дирхама и ме таксуват 4 евро. Нямам избор – трябва да оставя депозит от 30 дирхама за ключа на апартамента, който съм наел.

За 1 час в Дубай вече съм изхарчил повече пари от предходните два дни в Югоизточна Азия…

Автор: Ворце Михайлов

Снимки: авторът

Ако се престрашите – ето изгодни нощувки в района на Дубай Интернет сити:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Още нощувки из Емирствата:



Booking.com

PDF Converter    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “За Дубай – или добро, или нищо с любов”

  1. ivanova каза:

    leleeeeeeeeeee maleeeeeee
    ostanah bez dumi
    tova e ….tziganite si ostavat tzigani

  2. Стойчо каза:

    Прекаляваш

Leave a Reply