май 15 2008

Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)

Росица Якимова за пореден път ни изненадва с интересния маршрут, който е избрала. Днес ще прочетем първата част от

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия

(април-май 2008 г.)

Турция - Грузия

Април е хубав месец за скитане из крайморски места. Особено когато става дума за Черно море, което си е кажи-речи Средиземно, и когато в маршрута е включено субтропическото островче на Европа — Батуми. От Истанбул до Тбилиси има директен автобус, но всички познавачи на пътя ни заклеха да не предприемаме подобно мъчение — пътят покрай морето бил зашеметяващо завойчест, лош и дълъг… Решаваме да накъсаме трасето на няколко отсечки. Така ще е възможно да се почувства отблизо историческото движение на хора и цели народи по турското Черноморие:

от запад на изток се е случила гръцката колонизация на брега /7—6 век ПХ/, заслуга основно на град Милет и частично на Фокея. Пак с такава ориентация е бил пътят на Аргонавтите;

— от изток на запад е вървял пътят на коприната.

Истанбул, Турция

Щяхме да минем през места, известни с богатите реколти шафран /Сафранболу/, ябълки /Амасия/, череши /родината на черешите е Гирезун/, лешници /Орду, Фъндъклъ/, чай /Ризе, Хопа/… По тези брегове са живели амазонките, Диоген Циникът от Синоп, Страбон. Щяхме да видим и усетим древната Колхида и вековните превъплъщения на етноса лаз — на изток от Самсун до Поти. Да не говорим за Трапезундското царство — една от последните люспи от Византия. Що се отнася до Грузия, асоциациите са в посока — кино, вицове, тостове, злато, православие, Кавказ.

Първа спирка: Истанбул

Пристигаме рано сутринта, мятаме багажа в офиса на агенцията, с чийто автобус ще пътуваме на другия ден сутринта и тръгваме волно по истанбулските улици и чайни.

Истанбул, Турция

В този пролетен ден гигантският град е приятен за разглеждане — зелено е и разноцветните храсти, теменуги и лалета са превърнали целия град в градина.

Истанбул, Турция

Правим волна програма от Университета до черквата Св. София и Синята джамия. После обядваме в по-бедната част на квартала Фенер, където старите къщи ме изпълват с радост. Бавно и славно прекосяваме един от мостовете на Златния рог и се насочваме към площад Таксим. Сядаме за нова доза чай пред едно магазинче. На съседно столче седи жизнерадостен травестит, който ни упътва как да открием „Бургер Кинг“ — мястото за срещи на площад Таксим.

Истанбул, Турция

Разходка по улица Истиклал. Липсата на кошчета за боклук ме изнервя. По-късно разбираме, че кошчетата са премахнати умишлено — превенция на бомбени атентати. Улиците са чистят с машини, турците си цапат спокойно, после си почистват още по-спокойно. Момчета със смешни коси, обилно намазани с гел, чакат приятели, хапват бургери, дюнери, сладолед. Вечерта прекарваме в компанията на приятел от България, после потъваме в метрото, а после се приготвяме за сън.

Към Сафранболу

В 09:30 потегляме от Истанбул към Сафранболу.

Защо този град? Преди всичко заради възможността да видим събрани на едно място стотици традиционни турски къщи /запазени са около 1008/. Строителството им започнало към 17—18 век и скоро се превърнали в модел за подражание в цялата османска империя. Дърво и камък са основните материали.


Safranbolu, Safranbolu, Турция

Градът е бил важен пункт по пътя на коприната към Истанбул. Името му е пряко свързано с растението шафран, което освен като кулинарна подправка и оцветител, се използва за лечебни нужди и като уникално багрило в килимарството.

Сафранболу

Пътят трае около 6 часа, пътуваме в зеленина, успоредно на Понтийската планинска верига. В ранния следобяд пристигаме на новата автогара. Интересуваме се за билети до следващата ни спирка — Амасия.

Оказва се, че трябва да пътуваме с прехвърляне в Мерзифон, а пък и графикът нещо не ни устройва. С мъка на сърцето решаваме да съкратим посещението в Амасия и да продължим директно към Трабзон на другия ден в 17:30. Персоналът на автогарата е любезен. Питаме за хотел и в отговор веднага се звъни по телефона. Договаряме цена 40 лири без закуска за стая в стария град. Собствениците на хотела обещават да ни вземат от автогарата след 15 минути. Речено-сторено.

Сафранболу, Турция

В комбито пътуват млад усмихнат мъж и съпругата му с дете на ръце. Жената е със забрадка и „традиционно“ мюсюлманско облекло, но ни впечатлява тутакси с безупречен английски и с делово, но мило поведение. По пътя към старата чаршия /така наричат стария град/ спираме, за да вземем още една клиентка за хотела — самотна японка -…. сан.

И тук младата собственичка ни удря в земята още веднъж — проговаря плавно на японски, без да й мигне окото. Японката пък, научавайки, че сме от Буругария, започва веднага да се интересува от българското меню — тя правела гастрономически туризъм и скоро щяла да идва в нашата родина.

Сафранболу, Турция

Хотелът ни представлява добре поддържана стара турска къща. Събуваме се на приземния етаж, където е миниатюрната рецепция. От лявата страна се намира многофункционално помещение, в което има компютър, телевизор и висяща старовремска люлка. Детенцето на собствениците кротко спи там. Над миндерчетата в дъното на помещението висят две японски пана.

Стаята е прекрасна — миндерлъци покрай стените, големи и удобни легла, перденца с дантелки, изглед към града. Освежаваме се, без да бързаме и към 16:30 започваме първата експедиция. Първото ни усещане е, че сме в Мелник, Пловдив и Гирокастро едновременно. Дори наличието на няколкото джамии, построени в периода от 14 до 18 век, на хамама и хана на Джинджи /ханът сега е първокласен хотел/, не променят особено това усещане. Пием чай на една от многото търговски улички. Пред магазините за сладкиши стоят напети младежи с подноси, пълни с локум. Елате и опитайте, елате и опитайте… Местният локум е една от гордостите на града. Малките кубчета са посипани с различни видове „талаш“ — стърготини. Опитваме и продължаваме към ароматите.

Сафранболу, Турция

Шафранът се продава в малки стъклени бурканчета. Един грам струва 10 лири. Килограмът се продава от 1000 до 10 000 евро. Грамчето се смесва с килограм мед и всекидневната употреба на сместта водела до пълно прочистване на организма, до намаляване на кръвното налягане… Някои го купуват, за да лекуват диабет, други за потентност, трети — за лечение на депресия и меланхолия. Цялата уличка ухае на лавандула. Чаят от прословутите ябълки от Амасия също е ценна стока. Лешниците са навсякъде и във всякакви разфасовки. Турция осигурява около 70% от лешниците на света. 50% идват от черноморския регион. Вече се сдрачава, а ние си продължаваме разходката. Пред вратите на Джинджи хан сме. От любопитство питаме за свободни стаи. Рецепционистът повдига рамене извинително — всичко е пълно с дни напред. Разминаваме се предимно с японци. Толкова японци на едно място не съм виждала в живота си. С още по-голямо изумление констатираме, че всички бабички от Сафранболу говорят джапонджа /така турците наричат японския език/. Довършваме разходката и сядаме да вечеряме. По-вкусна шкембе чорба не се е случвало да ям. Чаят, локумът, гевреците със сусам и шкембе чорбата се запазват като постоянно меню и през следващия ден.

Сафранболу, Турция

В 7:30 сме на крак. Пъргави младежи лъскат витрините на дюкяните. Локумджиите вече стоят пред магазините с табли, пълни с пресен локум. Пием чай, после друг. Тръгваме към туристическия информационен офис. Минаваме през Араста базар — нещо като град в града. Малко, кокетно, с много лози, мини дюкянчета, кафененца. Снабдяваме се с подробен план на града и с насоки за разглеждане. Не издържам и питам момичето каква е тази жълта огромна сграда на един от хълмовете над града. Музеят — отговаря момичето. Тръгваме към къщите-музеи и след час-два разглеждане и спирки за снимки, лавандула и пр. се оказваме на една приятна височина, откъдето да се снима е удоволствие. Градът е под нас, Джинджи хан /1645/ и джамията на Иззет Паша /1796/ се открояват като архитектурни колоси в центъралната част. Тръгваме по стръмните улички, после слизаме, правим завои, пъхаме си носа по хорските дворове… Няма напрежение, хората са ведри и усмихнати. Цените на стоките са повече от прилични /очаквахме да е зверски скъпо, познавайки стандарта на нашите архитектурни резервати/.

В ранния следобед се връщаме в хотела. Багажът ни се пази на рецепцията без мрънкане и пуфтене. Отивам в интернет помещението, за да се свържа с приятели от Трабзон. Собственичката и една девойка люлеят детенцето, хванали четирите края на пелената. Майката пее приспивна песен. После бъдещият юнак заспива и бива положен във висящата люлка. Кротко и спокойно младата жена сяда да отмори пред телевизора, развличайки се със „Сделка или не“. Минути по-късно съпругът й ни прави знак да го последваме към колата. Подаряваме на тази мила и будна двойка сувенири от България — българска роза и хаванче с изографисана тревненска къща.

Скоро се оказваме в центъра на новия град. Багажът остава на съхранение в агенцията, а ние тръгваме да се разхождаме в компанията на млада американка, която също ще пътува за Трабзон. Забелязваме някакви импровизирани платнени навеси в центъра на града и се насочваме към тях. Оказва се, че този ден е последният от седмицата в чест на раждането на пророка Мохамед. Множество жени бяха приготвили храна и сладкиши и ги продаваха за символични пари. Купихме баклава, намерихме си чудна компания от местни младежи. В приказки и разговорки прекарахме времето до заминаването на автобуса. Две традиционни мини-къщета украсяваха центъра на новия град — едната турска, другата японска. Младежите уловиха въпроса в погледите ни и обясниха, че Сафранболу е брат на Япония. На някой японски град ли? — попитах аз. Целият японски народ е наш брат — отговориха местните.

… следва продължението:

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (2): Трабзон и Батуми>>>

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)”

  1. […] Продължаваме с пътеписа на Росица за черноморска Турция и Грузия. Началото Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1) […]

  2. […] Редакцията на сайта тия дни са я подпукали да работи и не ѝ остава много време, но … как да изоставим хубавите пътеписи? Няма да стане! Днес продължаваме с пътешествиет на Роси иа Черноморска Турция и Грузия. Предишната част беше за Трабзон и Батуми, а в началото беше това Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1) […]

  3. домосед каза:

    Тъкмо разучавах нещо за Сафранболу и попадам на твоя пътепис. Благодаря!

  4. Rositsa каза:

    Прекрасно място е, пожелавам ти приятни моменти!

  5. домосед каза:

    Всъщност Сафранболу чака на опашка.
    На дневен ред е Бейрут.
    Ти нямаше ли нещо писано за там или бъркам?

  6. Rositsa каза:

    Не отидохме до Бейрут за съжаление. Билетът от Хомс в Сирия до Баалбек е 3 долара. Ежедневни и мнооого маршрутки и автобуси от Дамаск до Бейрут. Ти директно ли ще пътуваш или през друга държава /като Сирия, напр./?

  7. домосед каза:

    По-сложно е: с EgyptAir на път за Еритрея 🙂
    За Бейрут съм си заделил 3 дни – 9-11 април.

  8. Rositsa каза:

    Много идейно и в твой стил! После ще разказваш.

  9. […] с пътуването на Росица из Турция. Започнхме с нея в Турция, за последно я оставихме в Гори, Грузия. Днес […]

  10. […] да ви кажа, че имаме и разказ за Шириндже в Patepis.com, а и Сафранболу е […]

  11. […] със запазени османски къщи. Други подобни места са Сафранболу и Шириндже, за които имаме и пътеписи на нашия […]

Leave a Reply


Switch to mobile version