юли 27 2009

През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част)

Днес ще продължим с мотоциклетното пътшествие на Георги из Западните Балкани. Оставихме го в подстъпите на Шкодер, Албания, а сега ще продължим към Черна гора и Хърватска. Приятно четене:

Из Западните Балкани на мотор

част втора

Черна гора и Хърватска

Писъкът на алармата ме изтръгна от непробудния сън в 6 часа, и първото ми желание беше да смачкам GSM а, но само го бутнах от шкафчето, и продължи да писука досадно. Поосъзнах се малко и бавно се надигнах. Ръцете ме боляха ужасно около предмишниците, умората не беше изчезнала още, а следващият етап започваше. Отидох на терасата, беше светло, времето се очертаваше да е слънчево. Влязох да си взема един душ, и доразсъня, Фори се беше надигнал също, изядохме по един кроасан и започнахме да стягаме багажа. Бяхме се разбрали със собственика да дойде в 7 ч. и да ни отключи, за да можем да изкараме моторите, човека беше точен до секунда.

Тръгнахме към Шкодер,

вече бяхме близо, терена равнинен, всичко изглеждаше доста по цивилизовано — кокетни къщи тук там, обработена земя, добра настилка на пътя. Въобще, ако се мине само около морето, няма да се изгради реална представа за страната, контраста е голям, както и няма да се видят дивите планини, на които стадата кози пасяха на ръчна, както се изрази един мой приятел. Фори имаше някакви излишни албански леки (то той само монголски тугрици май не носеше, ама щото не ни беше на път…), и затова спряхме да заредим.

В самия град Шкодер не влизахме, отбивката е в началото, в подножието на изглеждаща доста запазена крепост.

Мостът преди Шкодер, Албания

Мостът — с дървени греди, спирахме да снимаме от него, изглеждаше като в някоя страна от Третия свят, клатеше се даже доста осезаемо. Реката — прозрачна, което май не беше добре, защото се виждаше заринатото с боклуци речно корито. Имаше рибари, и сериозно движение.

Продължихме, пътят беше отново добър(на общият фон), с доста завои, минаваше през няколко села, не лошо изглеждащи. На един завои една баба с едно магаре тръгна да пресича, без дори да се огледа, Фори успя да го избегне, минавайки му отпред, аз пък отзад (това звучи и малко перверзно), оная дори не спря. Все пак благополучно стигнахме

границата — отново тип будка,

малко по-солидна. Никакви проблеми, искаха 1 евро някаква такса, аз нямах, оня ми кимна че ако нямам, да не се тревожа (странно за митничар…) но Фори плати. Отново черен път до митницата на

Черна гора

Там малко се забавихме, имаше голяма група с мотори, идваща от Унгария, с много разнообразен мото-парк — от БМВ та до Априлии, обаче всичките лъскави и нови и с нови екипи. Ние — коренна противоположност, не толкова заради по старата техника, а заради измъченият си вид — с по един пръст прах по нас, и кал по моторите. Завързахме нещо като разговор, опитах се да му обясня, че там от където идваме, няма пътища. „Аhaaa, offroad“ — грейна разбиращо човека. „Тц, there is no ROAD!“ — натъртих аз. Не ме разбра, а и техният маршут беше надолу край морето за Гърция, така че нямаше значение, ама ме набра яд че няма как да си обяснят просешкият ни вид.

Влизане в Черна гора — видимо е по цивилизовано — пътища, вили…

Потеглихме отново, пътят беше тесен, без маркировка, но добър, в далечината се забелязваха внушителни върхове, ухаеше прекрасно от разцъфналите дървета. Оградите (това и в хърватско беше така) бяха от камъни, поради явният излишък по крайбрежието, къщите — добре изглеждащи.

Бар го подминахме по околовръстното, а на хълма преди Улцинь спряхме да поснимаме.

Великолепни пейзажи са по цялото крайбрежие. Характерното за района са грандиозните строежи и ремонти, поставя се канализация, което води до големи задръствания.

На разклона за Подгорица спрях , Фори не се виждаше, помотах се 10 тина мин. — не идва. Звъннах му — каза че мотора се е повредил. Тръгнах обратно, беше на отбивка, точно след едно място, на което висяхме 15 мин. в задръстване. Спрях разопаковах се и загледах умно в поразхвърляната Африка. Каза че е спряла, все едно свършва бензина. Почнаха се един сваляня на капаци, проверка на токове, бензини, ала бала. В крайна сметка се оказа че е бензиновата му помпа — специална разработка на НАСА (майтап) — вакумна, която беше сложена точно с идеята че е по сигурна от оригиналната — не качваше бензин. (Техническо отклонение — резервоара на този мотор слиза по дълбоко от нивото на карбураторите, заради което е необходимо бенз.помпа. Решението беше да се напълни резервоара и да се направи байпас).

Фори взе моя мотор и отиде да търси бензин, аз се заех да тегля маркучите и да се боря със скобите. Обърнах мотора надолу по нанадолнището, преместих маркучите и чудото стана — запали. Звъннах му да се връща, щяхме да се придвижим на ход до най-близката бензиностанция. За инфо на Африкан-гилдията — мотора издъража гарантирано 200 км, с директен байпас, без бензинова помпа — проверено в реални условия. Напълнихме резервоара, и от тук насетне процедирахме така — на всеки 150 км (горе-долу) Фори зареждаше, а аз през едно — на около 300 км., за по-сигурно. Проблемът беше решен, но отново загубихме време.

По пътя спряхме да снимаме

острова Св. Стефан, и от хълм край Будва.

Това което видях дори и за малко ми хареса — курортен град, с добре подържани паркове, страхотни плажове и невероятни панорамни гледки.

Продължихме към Котор,

пътят е с изкачване и серпентини(след албанската епопея не ми направиха впечатление…), има и тунел иначе, горе на билото се открива невероятна гледка към града.

Котор

Спуснах ме се, зяпайки и търсейки къде да спрем, видях няколко мотора, паркирани в нещо като парк до площад и реших и аз да се изтипосам там.

Stari grad Kotor, Kotor, Черна гора

Спрях доволен, въпреки изненаданите погледи на пешеходците, и погледнах към другите мотори. Срам- бях се натресъл на някакво изложение на Харли пред входа на старият град, мръднах малко по нататък с Фори, но един човек ни направи недвусмислен знак с ръка, че не става и там.

Крепостната стена виеща се по скалите, като китайската

Прекосихме моста и спряхме на паркинг до една банка. Оставихме багажа на моторите и седнахме да пием по бира в едно заведение до крайпътният булевард. Тъкмо започваше да вали. Пийвахме , наслаждавахме се,

обсъждахме

Приятен град 🙂

(за тази мама един приятел каза че я взима с двете и деца…)

и планирахме . Градът — малък, подреден, туристически.

На тръгване ядохме по един много вкусен сандвич, в малко заведение. Единодушно бяхме решили да обиколиме залива, а да не ползваме фери то — решението беше оправдано от видяното — крайбрежната ивица е тясна, и застроена в по голямата си част — виждаха се от стари сгради и катедрали, до нови вили, пътя се виеше между залива и планината.

Минахме през Херцег Нови и след малко бяхме на граничният пункт — минаване за минута, другия беше доста далече след това, там също ни провериха бързо.

В Хърватска

пътя беше добър (ама навсякъде), крайбрежието става обаче с по-малка растителност, появяват се характерните бели скали. На отбивка преди

Дубровник

спряхме да се насладим на гледката, имаше и телескопи за по 1 евро, но се задоволихме със зума на апаратите, и без това щяхме да влезем в града.

Дубровник, Хърватска

Въпреки че туристическият сезон не беше стартирал официално, тълпите хора бях окупирали всичко, готиното е, че има паркинги специално за мотори (кога ли и тук ще се сетят, че от карането на мотори и скутери в града може само да спечели трафика), та успяхме да спрем, макар и на различни места.

Фори като по-консервативен си взе каската, аз оставих всичко на мотора, и тръгнах само с фотоапарата.

Градът е описван многократно, известна туристическа дестинация е, доколкото знам е бил посъсипан през войната, но сега това не личеше. Нещо като умалено копие на Венеция, да речем, без каналите, но по-култивирано и не толкова помпозно. Крепостната стена е напълно запазена, и много внушителна. Разноцветни тълпи хора се движат във всички посоки, кафенетата на всяка отбивка (както беше писал някой — не ти сервират кафе, ако не си поръчаш обяд, не проверихме обаче).

Дубровник

Дубровник

Задните улички на Дубровник

Мястото е от категорията must see, а и е близо до България.

Напуснахме града, имаше натоварен трафик и поехме по пътя към Сплит. Минахме моста, после през залива до Затон и неусетно стигнахме

границата с Босна и Херцеговина

Тясната (около 30 км) ивица изход на море си има интересна история, който иска, да я прочете, няма да я разказвам, че и без това май много се разписах. Преминаването на границата е символично, на пункта една мацка с униформа ми кимна, спрях пред нея и почнах да ровя за документи, но тя ми каза да продължавам.

В град Неум

цари строителен бум, от това което се вижда, не можах да си изградя представа за града, но по някои орнаменти на къщите (арките), си личеше леко ориенталския отенък на региона. Излизането беше по същият начин,

и пак бяхме в Хърватска

За пътищата казах че са добри, но в съчетание с плавните завои и страхотните гледки, които се откриваха, карането на мотор беше истинско удоволствие. Изобщо Хърватска като дестинация за мотор е нещо супер.

Спуснахме се към плодородна долина — сигурно някога е имало разливи на реката, с невероятно подредени градини. Малко

над Плоче

има отбивка, от която се виждат хубави езера в далечината, спряхме да си доядем останките от някакви сладки, и отново потеглихме.

Мислех да спрем в Макарска, но само заредихме гориво, времето напредваше По пътя ме впечатли Омиш , там пресякохме река, градчето е на много живописно място, не след дълго навлязохме в ривиерата преди Сплит — множество малки населени места, почти без ясна граница между тях, хубави къщи, красота.

Тъкмо влязохме на магистралата в града, когато заваля, слънцето беше залязло, а аз с тъмните слънчеви очила се опитвах да налучкам пътя, който нямаше и как да се обърка всъщност.

Сплит ми направи невероятно впечатление

— много жив и подреден град, от това което видях на бързо, осветен, търговски центрове (единият беше толкова голям, че чак си свалих очилата, да съм сигурен, че не се лъжа в това което виждам — „Mercant center“ — близо 300 м дължина на фасадата.), инфраструктура, заслужава си да му се отдели време, нещо с което ние не разполагахме, бяхме тръгнали за Задар (не че стигнахме до там де…).

Продължихме, по пътя ни валя, който е крал без каска в дъжд, знае, че при по-голяма скорост сякаш игли ти се забиват в кожата, а от капките дъжд, които оставаха на очилата ми и от насрещните фарове не виждах почти нищо. Когато се

добрахме до Трогир

вече не валеше, но беше тъмно, спряхме на островчето при старият град, оставихме си моторите на мото-паркинга на тротоара и се поразходихме.

Това място не е толкова популярно, както други утвърдени туристически дестинации за Хърватска, но по мое мнение заслужава голямо внимание, най-малкото за една романтична вечер — островче, без автомобили, с паркова зона и някогашни аристократични къщи с тесни улички и заведения, обградено от всякъде яхти. Истински оазис.

Метнахме се отново на моторите, с идеята да стигнем поне Шибеник , и поехме пак на изток.

Покарах известно време, но ми беше вече писнало, и за това като видях табела за соби, въобще не се зачудих, а отбих. Няма и секунди и отвътре дотича собственика, разбрахме се за 30 евро да преспим+ закуска, имаше и гараж. Пита ни от къде идваме — казах му от Албания, той се учуди и каза, че няма много туристи от там (разговор на енглези..), след което му обяснихме, че сме от България, а само изглеждаме албански, просто от там сме минали.

Качихме багажа, стаята не беше лоша, макар че в Албания условията бяха по-добри. Изкъпахме се и излязохме да се поразходим и хапнем — оказа се, че сме

в Марина

Собственикът ни обясни че 700 м по-надолу има заведения, обаче май е имал в предвид разстоянието по права линия, защото се наложи да обиколим един залив, с тузарски яхти, докато излезем на централната алея. Намерихме една местна пицария, хапнахме, пихме по бира и се повлякохме на обратно — силите ни бяха привършили.

Продължението:

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (3): През Босна и Херцеговинa>>>

Автор: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част)”

  1. Тодор каза:

    Еми да……какво да му коментираш на това – просто е супер! Интересно ми е колко „малко време“ и колко „джобни“ ви бяха необходими за обиколката, ако не е тайна!?

  2. Златомир каза:

    Четири дена… Бюджет? Това е доста условно и разтегливо понятие, но моят лично беше около 450-500 лв, ако се не лъжа. Надали на Гошо е бил кой знае колко по-различен. Отговарям ти на въпроса, защото най-мразя постоянно да чувам колко съм бил богат щом мога да си позволя да пътувам толкова често:))) Всичко е въпрос на желание и естествено всеки се простира според чергата си, но пак да подчертая, моят личен бюджет за това пътуване беше около 500лв-бензин, спане, пици, плескавици, бири и т.н….

  3. Стойчо каза:

    Важното е човек да му е кеф да пътува и да не мисли, че в другите страни живеят маймуни.
    За бюджетите – може да се мине и много тънко, и много нормално, пък може и разточително (ама не сме от тия последните). Най-малкото защото цените на горивата не се различават драстично много от българските, както и цените на нощувките и храната, вече.

  4. […] Георги из Западните Балкани. Бяхме с него в Албания, Черна гора и Хърватска – на ред днес е Босна и Херцеговина. Приятно […]

  5. go6o каза:

    Моят бюджет беше разчетен на база бензин и дребни харчльци от типа кафе + сандвич . Не съм споменавал , но и двамата носехме палатки , които така и не успяхме да ползваме, поради обстоятелствата, а и при цените , на които намерихме да нощуваме , не си струваше да се лишаваме от баня и легло ( че даже и закуска …) . Аз лично плащах бензина с кредитна карата, спестява обмяната и дребните шмекерувания, за другите разходи еврото е достатъчно универсално . Общият разход наистина излезе 400-500 лв – което показва че не е по скъпо от подобен туп пътуване в България, просто в чужбина се пътува с по различна нагласа. Е точно тази нагласа + малко авантюризъм + усещането да си далече от дома , по непознати места ме кара да пътувам. Пожелавам на всички да го изпитат.

  6. Жоро каза:

    Една година по късно от вас тръгвам към Харватска. Маршрута ми е през сърбия, а целта са Плитвичките езера (дано го пиша правилно). Сега стягам мотора и на 24 08 2010 тръгвам. Малка ме притеснява жегата в момента, но желанието ми голямо. Тръгвам сам, може да ми е скучно, но поне ще си почина. Като се върна ще напиша едно пътеписче със снимки.

Leave a Reply