май 14 2008

Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу

Продължаваме с пътуването на Мартин из църквите и манастирите на Гърция и Италия. Началото на пътуването e: Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(1): Солун — Панагия Сумела и Метеора>>>

А днес продължаваме с

Бари в Италия и остров Корфу (Керкира) в Гърция

Бари, Италия

Бари, Италия

На 26 май, при развиделяване вече виждахме италианския бряг вляво от нас. Пристигнахме към 8 часа в Бари и веднага се насочихме към базиликата Св. Никола, в криптата на която са и мощите на Мирликийския чудотворец. Поклонихме се пред тях, разгледахме катедралата, музея към нея. На площада пред Св. Никола има и магазин, от който си купихме много подаръци. Има и статуя на светеца, подарък от руския президент Путин.

Присъствахме на подготовката и началото на една католическа венчавка — доста внушително тържество. Такава видяхме и в една друга голяма катедрала — нормално, месец май си е време са сватби. Разходихме се из стария град (снимки има в Албум Италия) — страхотно място! Стар град в Южна Италия е нещо, което човек задължително трябва да види поне веднъж! С Игната естествено имахме собствена програма — не рискувахме да се движим с групата и да се загубим.

Бари, Италия

Видяхме няколко храма в града, все католически (православен всъщност май е само един олтар в подземието на Сан Никола, до мощите на Св. Николай Мирликийски чудотворец). Впечатление правеха и многобройните икони по къщите. Видяхме и Норманско-швабската крепост (Castello Svevo), строена от Фридрих II Хохенщауфен (император на Свещената римска империя) през 12. век — другата голяма атракция на Бари. Разхождахме се захласнати из тесните улички на град (старата част!), наслаждавайки се на неописуемата глъчка и колорит. Врява, която към обяд утихна — време за сиеста.
След като не намерихме пицария (някой ни беше излъгал, че в Бари са най-хубавите пици, а ние изобщо не видяхме такива), седнахме в един малък уютен ресторант и обядвахме. Въпреки, че нито ние знаехме чужд, език, нито сервитьорът — оправихме се и хапнахме чудни морски специалитети. Спагети Фрути ди маре, но с няколко вида миди в тях, октоподчета, риба и какво ли още не. Нахранихме се добре, само за 12 евро.

Доволни продължихме разходката — градът следобед сякаш се беше изпразнил. Жега, а отстрани се опнало едно синьо южно море… Как да не се топнеш! И се топнах. Приятно е да се плува в Адриатическо море, на 50-ина метра от Св. Никола! Водата беше топла и много по-солена от черноморската.
Късният следобед отново се качихме на ферибота и отпътувахме от Бари — град в който искам пак да се върна. За пръв път в живота си видях залез над морето.

Корфу (Керкира)

Корфу

Обратно в Игуменица пристигнахме рано-рано сутринта на 27 май, още по-тъмно. Шматкахме се из заспалото градче до към 7 сутринта, когато хванахме друг ферибот за остров Керкира (Корфу). Май за 10 евро на човек отиване и връщане.

Керкира много прилича на италиански град — същата архитектура. Има и две големи венециански крепости — особено внушителни, когато се гледат откъм морето. В 9 вече бяхме на острова — веднага се насочихме към храм Св. Спиридон, в който видяхме и раклата с мощите на светеца. Градът беше празен, но не заради сиеста, а защото почти цялото му население беше в църквите — беше неделя, Петдесетница. През няколко къщи там има храм. Св. Спиридон беше препълнена, но не само заради това не останахме там дълго — литургията на гръцки беше неразбираема за мен, а и кой знае кога пак ще имам възможност да разгледам Керкира.

Направихме един бърз тур из градчето — много красиво, не само с къщите и тесните си улички, но и с много цветя по дворчета, балкони, обрасли стени. В 11 часа вече бяхме на ферибота, отново на път за Игуменица. Както и на идване изобщо не слязох от горната палуба, наслаждавайки се на морето, изгледа към проточилият се от едната страна остров и извисяващите се от другата страна планини на Албания.

Корфу

Потеглихме към България към 13 часа, у нас бяхме след 2 през нощта. Изключително уморителен хиляда километров преход само с две почивки — едната в Мецово и една малко след Солун. Как издържа шофьорът — не знам. И ни си мислете, че пак не се загубихме — о, не, пак около Солун се мотахме близо час, въпреки, че имаше табелки за България.

Споменах

Мецово

— страхотно градче сред планината, в стил нещо като родопски село. То и от името му си личи, че някога е било българско, в църквата му Св. Параскева имаше иконостас силно напомняш дебърската школа. Може и да е тяхно дело, не знам. А вероятно са създали и собствена школа — в България има храмове правени от майстори от Мецово.
Има снимки — в Албум Гърция.

Това е накратко за едно от най-богатите и същевременно едно от най-тежките ми пътувания. До места, които искам отново да видя. Някога.

Автор: М. Митов

Снимки: Авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу”

  1. […] Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и К… […]

Leave a Reply


Switch to mobile version