юли 24 2009

Индия не е за новаци

„Индия не е за новаци“ казва авторът на днешните впечатления от Индия. Но пък и ние не сме новаци:-) Бележките на Пламен са своебрзно продължение на един негов по-стар разказ за Хайдерабад. Приятно четене, а като стигенете до края ще разберете, че и в Индия има бира🙂

Индия не е за новаци.

При първото ти посещение, независисмо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).

Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка… Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.

Бележки от Индия

„Do not spit“ Няма, бе. Спокойно.


_
Всички питат от къде сме. Мисля, някои дори се сещат, че България е в Европа.
_
Индийският вариант на „Стани богат“ е „Crorepati“ — да не се изпитваме — крори e 10 милиона.
_
Излишно е да казвам, че индийският чай е добър. Английското влияние обаче си личи от това, че се пие с мляко. Чашка тип напръстник чай от лавката пред офиса е 5 рупии.
_

Индийците имат интересен начин да кажат „да“ с глава — полюшкват я по такъв начин, че когато брадичката е на ляво, горната част е надясно (и обратно съответно)
_
Сетих се за любопитния начин на индийците да пият вода от бутилка — изливат доста точно струята в устата си без да докосват с устни бутилката. Предполагам, че причината е в това, че Индия е доста гореща, храната — люта, а чешмяната вода — не особено качествена, следователно бутилираната вода е популярна, както и споделянето й. Аз бих се удавил.
_

Свастика

Минахме покрай траурна процесия.

Отпред бие тъпан, тялото на покойния e по-назад. Носят го откритo, с цветя върху него.

Върху надгробните плочи на индийците има свастики.

В деня когато посетихме Голконда, се сблъсках с въпроса на Марина защо върху храма там имало „фашистки кръст“. Фашистки кръст!?

Друг път пък реши да се прави на оригинална и попита Рамеш какви са тези жени, които се обличат като нинджи.

Боже, какво наказание.

Пепси в Индия

Всеки път, когато в заведение, където се предлагат продуктите на Пепси, си поръчам кола, се случва следното: сервитьора се сепва, обявява как нямали Кока-Кола, а Пепси с такава интонация, че ако не бях убеден в обратното, щях да си помисля, че се опитва да ме откаже от поръчката. Добре де — очевидно ми се пие кола, няма да си взема водка с портокалов сок, я!

Дали става дума за политика на Пепси или просто всеки сервитьор се е сблъсквал с идиот, който му е правил скандал за марката на колата.

Апропо, не ми се е случвало изрично да си поискам Пепси — трябва да го пробвам.

Хапване в Индия

Идли е типична местна закуска.

Представлява сплескана оризова кнедла, която се яде с кокосово чътни. Всъщност е много по-зле отколкото звучи.

Доса е индийска солена палачинка. Определено е по-добър вариант за закуска, макар че обикновено я сервират с нещо люто.

Чику може лесно да бъде сбъркан с картоф. Но не е. Отвътре има влакнеста структура, на вкус напомня за смокиня. Сладкото от чику с канела е страхотно.

Сладкият лайм е цитрус с големината на портокал — отвън е зелен, отвътре жълтеникав. В интерес на истината не съм го ял, само съм пил сок. Прилича на сок от сладък грейпфрут.

Пих кокос

Пресният кокосов орех е по-голям, зелен, черпуката му не е толкова суха и твърда. Продават ги на улицата; изрязват ти единия край с нещо между мачете и сърп и пъхат сламка вътре. После го разцепват и ти изгребват меката вътрешност. Не е сладко, но си е кокосово.

Зоопаркът е в южната част на Хайдерабад

Пространстовото отделено на животните е доста по-голямо от софийския и е по-близо до естествената им среда, а от хората са отделени най-често с ров с вода. Самият парк е ок и става за пикник. В зоопарка има и нещо като открита джамия.

Коте

3-ти горе кариес

Мъжете и жените

Това са знаците на външната тоалетна в зоопарка на Хайдерабад:

Шопинг

В неделя сутринта бяхме на шопинг е един от местните молове — дрешки, музика, подправки.

Следобедът имаше тийм-билдинг на афилиат съпорт отдела. В клуб за картинг на около 20 км от хотела, извън града. Имаше малко проблеми с осигъряването на такси нататък (но не и в сравнение с връщането). Мястото се казва Рънуей 9 и се води център за семейно забавление — има полигон за лазерни боеве, кръчма, място, където да караш ролкови кънки (не ролери), стрелба с лък.

Пихме Thumbs Up — нещо като кооп кола, но от самата Кока-Кола и ядохме (Анируд държеше на това фирмените пари да не се харчат за алкохол и бира), после играхме билярд и едва тогава стана време за картовете — на здрачаване. Врътнах общо 8 обиколки, можех още толкова. Там ти дават якенце за да не мацаш дрехите се, докато караш (щото си е мръсничко де).

Оказа се че няма свободни таксита за обратно. Анируд закара мен, Иван и Садик до града, където си хванахме рикша. Не е чак такава тръпка, а и излезе евтино.

Автомобили

Тата Сафари излиза към 7 лака, т. е. 24 хил. лева. Джип за 20 хилки — трябва да има начин да си докарам един в България;-)

Всички моторикши са с марката Баджадж. Имахме малък спор тук и се оказах прав — макар всички да изглежат трошки, рикши се правят и продават, просто модела си е един и същ като при лондонските таксита.

Баджадж не само правят рикши и мотопеди, но и връткат някаква далавера с Алианц. Яко.

Раджастан

Не знам къде и какво е Раджастан, но тук си имат цял тематичен увеселителен парк посветен на него. На входа ти мацват червена точка и лепват ориз върху нея. Вътре предлагат яздене на камили, танци, куклен театър, дансинг (да бе — такава празна зала с диджей), водни колела и манджа.

Въобще историята с вечерята там е меко казано странна. Вкарват те в битова стая с още 50-ина човека, събуваш се и сядаш на земята пред табла. Няколко човека обикалят и разнасят манджи насам-натам и ги плякат на таблата пред теб — хляб, сосове, пържени десерти, ориз с масло, абе особена храна — не ми хареса.

За бирата

Кобра е английска бира, която се произвежда от 1990 г. Толкова за мита, а сега по същество.

Каран Билимориа, родом от Хайдерабад, Индия, пристига във Великобритания едва 19-годишен за да продължи образованието си и завършва право в Кеймбридж. През 1990 г. без кой знае какви познания и опит в пивоварната индустрия и, както сам той обича да споменава, със заем от 20 000 паунда основава Кобра, воден от идеята за по-слабо газирана и мека бира, която да прави компания на пикантните манджи предлагани в индийските ресторанти, така популярни на острова.

Бирата наистина си е водниста, което най-вероятно се дължи и на използването на ориз и царевица, освен традиционните ечемичен малц, мая и хмел.

През първите години бирата се произвежда в Бангалор и се изнася изцяло за Великобритания. През 1997 г. на Каран му писва от логистичните неуредици и мести производството във Бедфорд, Англия. Тамошната пивоварна Чарлс Уелс освен Кобра бутилира ямайската Ред Страйп и японската Кирин — странна специализация, мен ако питаш. Въпреки това индийския бекграунд си остава основен актив на марката, което е и причина опаковката да е изпъстрена с надписи като „родена в Индия“, „по автентична индийска рецепта“ и „създадена от индийски майстор пивовар“. Цялостното усещане на бутилката е доста индийско — уърдмарка е дублиран с надпис на хинди, границите на Индия за изобразени на фона на етикета, а стъклото е обсипано с релефни слончета и палми.

След успеха във Великобритания, Кобра се насочва към САЩ, Южна Африка и други пазари с компактно индийско население. Бирата, която се продава с тази марка в България, пък се прави по лиценз в Полша. През 2004 г. Кобра се завръща в Индия, този път с намерението не само да произвежда, но и да продава. Това е труден пазар — бира не се продава в супермаркетите, а в специализирани магазини за алкохол, пък и напитката като цяло не е особено популярна сред индийците. Кобра обаче вече се е сдобила с достатъчно слава за да се конкурира с местните производители, пък и, каквото и да си говорим, става дума за страна с 1 милиард население.

В момента съществуват 3 разновидности освен класическия лагер — безалкохолна, нискокалорична и Кинг Кобра, която си се прави в Белгия и е типична белгийска бира. Освен това фирмата предлага вина и плодови бири, с които не ми се ще да те занимавам — извращения някакви. Кобра се занимава със благотворителност чрез Фондация Кобра и спонсорира млади кинотворци чрез Кобра Вижън, а също така издава и списание, което, доколкото видях, се занимава предимно с Каран Билимориа.

Апропо, Билимориа е пример за класическа съксес стори — не само адски богат и известен човек, а от миналата година и член на Камарата на лордовете. И ако още се чудиш защо те занимавам с тази тема — Кобра може и да не влезе в учебниците по пивоварство, но със сигурност има място в тези по мениджмънт и маркетинг. А книгата Бутилиран за бизнес — по-слабо газирания наръчник на предприемача е вече в Амазон.

Автор: Пламен Йорданов

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Индия не е за новаци”

  1. Бу каза:

    Благодаря за инетресния пътепис 😀

Leave a Reply