На следващия ден след Великден успяхме някакси 20 човека в продължение на 2 часа да се организираме с общо 5 автомобила да се разходим до нос Емине. Никой не беше ходил до там и се очакваше да бъде яко. Аз и Роси нямахме много информация за тази разходка какво ще представлява — дали просто „гъз път да види“ или пикник, и не се бяхме подготвили много. Излезе много приятен пикник с манджа, но без ганджа! 🙂
Бях със стария фотоапарат Canon Powershot A40 и за съжаление не успях да направя добри снимки, дори батериите ми не издържаха. Трябваше да искам от другите фотоапарат, за да снимам, че ме сърбяха ръцете при тази гледка. А гледката си заслужава пътя, по който трябваше да минем.
Прословутият черен път до нос Емине, камънаци, ама цели 6 километра!
Става въпрос за отбивката за Иракли от главния път Варна-Бургас. Точно там където Swiss Properties строят незаконно жилищна кооперация има отбивка за село Емона и нос Емине. От там чак до края, или около 6—7 километра, пътя представляваше натрошен на камънаци асфалт — без дупки и дълбоки коловози, но същински черен път — блед спомен от някогашния комунистически асфалт. Бяхме пет коли, всичките леки автомобили, но въпреки това нямахме някакъв проблем с офроуд отсечката, просто се движихме по-бавно, а собствениците на автомобилите стиската зъби от болка! 🙂
Улучихме много добро време, слънчево, сравнително топло на завет, иначе си духа — силно и студено! Навярно там винаги духа силен вятър, както на Калиакра.
В близост има военни поделения, уж секретни, но на Google Maps много ясно се вижда всичко.
Лесно се стига по пътя за нос Емине, няма как да се загубиш, пътят е един. Препоръчвам на всеки да се разходи до там, екскурзията си я заслужава! А отпочиването също!
Какво друго може да се види на Емине:
Ако не знаете защо се казва „торен бръмбър“ на нос Емине успях да разбера, нека да споделя — тъй като на тези обширни поляни има много крави на паша, те в резултат осират всичко, и ние едвам си намерихме местенце да се настаним — фъшкии много. На една пътечка гледам една голяма размазана фъшкия, а вътре два торни бръмбъра, които се забавляваха и ваяха една торна топка. По-надуло по пътеката гледам вече други двойки торни бръмбари ускоряваха с топчето си и забавлението беше на максимално!
нос Емине — флора — за съжаление не разбирам от цветя и не знам как се казва
Много е хубаво на Емине… Но не е най-източната точка на България (която е Шабла), а на Стара планина.
На първата снимка от цветята е перуника, втората ме замисля много дълбоко и ще взема да отгърна дебелите книги…