юли 24 2009

Към нос Емине

Днес няма да хойкаме надалеч, за да разгледаме едно от малкото не съвсем застроени места по българското Черноморие. „Цифровият пират“ Андрей ще ни покаже нос Емине — приятно четене:

Към нос Емине

нос Емине — най-източната точка на България

На следващия ден след Великден успяхме някакси 20 човека в продължение на 2 часа да се организираме с общо 5 автомобила да се разходим до нос Емине. Никой не беше ходил до там и се очакваше да бъде яко. Аз и Роси нямахме много информация за тази разходка какво ще представлява — дали просто „гъз път да види“ или пикник, и не се бяхме подготвили много. Излезе много приятен пикник с манджа, но без ганджа! 🙂
Бях със стария фотоапарат Canon Powershot A40 и за съжаление не успях да направя добри снимки, дори батериите ми не издържаха. Трябваше да искам от другите фотоапарат, за да снимам, че ме сърбяха ръцете при тази гледка. А гледката си заслужава пътя, по който трябваше да минем.
Северната страна на нос Емине
Прословутият черен път до нос Емине, камънаци, ама цели 6 километра!

Става въпрос за отбивката за Иракли от главния път Варна-Бургас. Точно там където Swiss Properties строят незаконно жилищна кооперация има отбивка за село Емона и нос Емине. От там чак до края, или около 6—7 километра, пътя представляваше натрошен на камънаци асфалт — без дупки и дълбоки коловози, но същински черен път — блед спомен от някогашния комунистически асфалт. Бяхме пет коли, всичките леки автомобили, но въпреки това нямахме някакъв проблем с офроуд отсечката, просто се движихме по-бавно, а собствениците на автомобилите стиската зъби от болка! 🙂

Улучихме много добро време, слънчево, сравнително топло на завет, иначе си духа — силно и студено! Навярно там винаги духа силен вятър, както на Калиакра.

В близост има военни поделения, уж секретни, но на Google Maps много ясно се вижда всичко.

Лесно се стига по пътя за нос Емине, няма как да се загубиш, пътят е един. Препоръчвам на всеки да се разходи до там, екскурзията си я заслужава! А отпочиването също!

Какво друго може да се види на Емине:
Торен бръмбър
(сн. Андрей Русев)

Ако не знаете защо се казва „торен бръмбър“ на нос Емине успях да разбера, нека да споделя — тъй като на тези обширни поляни има много крави на паша, те в резултат осират всичко, и ние едвам си намерихме местенце да се настаним — фъшкии много. На една пътечка гледам една голяма размазана фъшкия, а вътре два торни бръмбъра, които се забавляваха и ваяха една торна топка. По-надуло по пътеката гледам вече други двойки торни бръмбари ускоряваха с топчето си и забавлението беше на максимално!
нос Емине — флора — за съжаление не разбирам от цветя и не знам как се казва
нос Емине — флора — за съжаление не разбирам от цветя и не знам как се казва
Автор: Андрей Русев
Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Към нос Емине”

  1. nousha каза:

    Много е хубаво на Емине… Но не е най-източната точка на България (която е Шабла), а на Стара планина.
    На първата снимка от цветята е перуника, втората ме замисля много дълбоко и ще взема да отгърна дебелите книги…

Leave a Reply