На следващия ден след Великден успяхме някакси 20 човека в продължение на 2 часа да се организираме с общо 5 автомобила да се разходим до нос Емине. Никой не беше ходил до там и се очакваше да бъде яко. Аз и Роси нямахме много информация за тази разходка какво ще представлява — дали просто „гъз път да види“ или пикник, и не се бяхме подготвили много. Излезе много приятен пикник с манджа, но без ганджа! 🙂

Бях със стария фотоапарат Canon Powershot A40 и за съжаление не успях да направя добри снимки, дори батериите ми не издържаха. Трябваше да искам от другите фотоапарат, за да снимам, че ме сърбяха ръцете при тази гледка. А гледката си заслужава пътя, по който трябваше да минем.

Северната страна на нос Емине

Става въпрос за отбивката за Иракли от главния път Варна-Бургас. Точно там където Swiss Properties строят незаконно жилищна кооперация има отбивка за село Емона и нос Емине. От там чак до края, или около 6—7 километра, пътя представляваше натрошен на камънаци асфалт — без дупки и дълбоки коловози, но същински черен път — блед спомен от някогашния комунистически асфалт. Бяхме пет коли, всичките леки автомобили, но въпреки това нямахме някакъв проблем с офроуд отсечката, просто се движихме по-бавно, а собствениците на автомобилите стиската зъби от болка! 🙂

Улучихме много добро време, слънчево, сравнително топло на завет, иначе си духа — силно и студено! Навярно там винаги духа силен вятър, както на Калиакра.

В близост има военни поделения, уж секретни, но на Google Maps много ясно се вижда всичко.

Лесно се стига по пътя за нос Емине, няма как да се загубиш, пътят е един. Препоръчвам на всеки да се разходи до там, екскурзията си я заслужава! А отпочиването също!