мар. 24 2018

Назад към Париж (1): Пале Роял и Айфеловата кула

Published by at 11:29 under Павлина Д.,Париж

Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция 🙂
Приятно четене:

Назад към Париж

част първа

Пале Роял и Айфеловата кула

Париж, панорама

Назад към Париж

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели –

Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него.

Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е:

„писна ми да бързам“

Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

гара Париж - Ест, Париж

И така пристигнахме –

гара Париж-Ест, gare de Paris-Est,

строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (FrançoisAlexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

гара Париж - Ест, Париж

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на

Пале Роял

и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра

Четириетажни сгради, строени през ХVІІХVІІІ век, обграждат градината. Изградените в долната им част пасажи и аркади са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, се намира

един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

Един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Ресторант Grand Vefour

Може да се каже, че

паркът

е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури

Паркът на Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Паркът

Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

8 Rue de Montpensier, 75001 Paris, Франция

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им. И защо пък не – някога това е било Кардиналският дворец, построен по заповед на кардинал Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец. (все едно Неофит да е на мястото на Бойко Борисв и да подари сградата на Св.Синод на Р.Радев – бел.Ст.)

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

Palais-Royal, Столовете на поетите в парка на Пале Роял – Париж, Франция

„Столовете на поетите“

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

Главният вход на двореца – Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Главният вход на двореца

Днес в Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата). В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света. Ако нямаш билет, няма как да влезеш, но пък можеш да кажеш, че искаш да видиш програмата и да се консултираш за билети. Така разгледахме фоайето на театъра, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в

Лувъра!

Лувър, Париж – Франция

Лувър

От двете страни на този проход са

двата вътрешни двора „Марли“ и „Пюже“,

приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея)

Лувър, двор Марли – Париж, Франция

Лувър, двор Марли

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен седнаха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Лувър, Париж – Франция

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Като начало един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите.

Сена е отличен ориентир*

Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката.

Но нека първо погледнем Париж отвисоко

Париж от Айфеловата кула, Франция

Точно така,

от Айфеловата кула

Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало

бъдете подготвени, че където и да влизате, ще попадате на щателна проверка

– музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

Айфеловата кула – Париж, Франция

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата.

Париж не е за тесногръди хора

Айфеловата кула – Париж, Франция

Пред касите вече има хора… Но чакахме само няколко минути.

Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете –

гледката е зашеметяваща

Париж от Айфеловата кула, Франция

Домът на инвалидите

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

Площад Трокадеро – Париж от Айфеловата кула, Франция

Площад Трокадеро

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

Мостът Йена – Париж от Айфеловата кула, Франция

Мостът Йена

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро, Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“. Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Продължението

Назад към Париж (2): Улиците на Париж и Латинският квартал

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Ето и изгодни нощувки в района на Пале Роял:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!



Booking.com

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Назад към Париж (1): Пале Роял и Айфеловата кула”

  1. […] до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, и улиците на Латинския квартал. Днес сме в Марé и ще […]

  2. […] до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, […]

  3. […] до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и […]

  4. […] до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и […]

Leave a Reply