юли 21 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(9): Лас Вегас и Големия каньон (Grand Canyon)

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, а за последно се подвизавахме в Лос Анжелис и Сан Диего.

Днес на ред са Лас Вегас и Големия каньон

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част девета:

Лас Вегас и Големия каньон (Grand Canyon)

Лас Вегас

Денят е 21 юли, т.е. започва втората половина на обиколката ни в САЩ.

От офиса на хотела вземаме карта на града и решаваме първо да отидем до Neonopolis at the Freedom Experience, който е наблизо до хотела. Тръгваме пеш, а температурата е рекордна – 102° F, което е към 39°С. Минаваме край малка църква, където е сключил брак и Бон Джоуви. Много красива чернокожа млада дама с булченска рокля и един доста възрастен бял чичко влязоха в църквата, придружени от свещеник – вероятно това беше поредната височайша сватба. Не посмяхме да ги снимаме. Нямаха вид на случайни и обикновени хора.

Самият Neonopolis at the Freedom Experience преставлява покрит търговски и развлекателен център с широка алея по средата, около която са разположени игрални зали, казина и хотели. По алеята са подредени търговски павильончета, а отвън на входа е издигната на пилон известната фигура на каубой със сомбреро, възседнал изправен на задните си крака кон.

Neonopolis at the Freedom Experience

Пред една от игралните зали три облечени екзотично дами раздаваха гердани с шарени мъниста и подканяха преминаващите да влязат да опитат късмета си. Вземаме и ние три гердана и след кратка уговорка заради възрастта на госпожицата и след уверението, че искаме само да разгледаме, влизаме но през страничен вход. Разгледахме многото игрални автомати и въпреки уговорката си пробвахме късмета на два от тях, с разрешение разбира се на служителите вътре. По едно време достигнах до страхотната печалба от $4,30 🙂  Експериментът приключи със загуба от $5-6 .

Връщаме се до хотела и вече с колата се отправяме към и

стинския център на Las Vegas – The Strip,

където има копия на Айфеловата кула, Статуята на свободата, Венеция, пирамида и свинкс и, разбира се, много казина, игрални зали и разкошни хотели. Всичко това се намира около Las Vegas Blvd, на който е и хотела ни.

Las Vegas Blvd преди The Strip

След като преминаваме по булеварда и хвърляме един поглед на всичко от колата, започваме да търсим място за паркиране. Такова обаче по улицата не се виждаше и затова влязох към паркинга на огромния хотел New York New York. Пътят слизаше надолу във вътрешната част на хотела. На входа на паркинга имаше бариера и един служител ни каза да влизаме и не обърна внимание на въпроса ни дали е разрешено след като не сме гости на хотела. Посочи да караме към горните етажи, където имало свободни места. Вероятно това си беше официална политика на това място – всякакъв вид трудности и ограничения за гостите на града са сведени до минимум, за да могат спокойно да се забавляват в казината. А казина дал Господ – както във всеки хотел, така и не малко самостоятелни.

Пред хотела беше издигнат монумент на Статуята на свободата, разбира се значително по-малък от действителния. По надолу се виждаше и Айфеловата кула, точно копие и доста голяма. В нея, както в истинската, има асансьор, който се издига до върха. Наоколо се виждаха и много нови строежи. „Градът на греха” продължаваше да се разширява и то с доста внушителни размери и темпове.

Из Лас Вегас през деня

Огромните светлинни реклами преливаха от сграда на сграда и когато се постъмни всичко представляваше една непрекъсната цветна светлинна феерия. Едно от впечатляващите неща в Лас Вегас е

светлинното музикално шоу на фонтаните пред хотела Belagio

В езеро с големина на футболно игрище са монтирани фонтани, разположени в дълга права линия и в нея разположени няколко в кръг.На всеки половин час фонтаните почваха да „танцуват” в такт с музиката, като струите вода се издигаха на различна височина, като се извиваха и въртяха.

Танцуващите фонтани пред хотел „Belagio”

http://www.youtube.com/watch?v=jS5hHWN7AmI

Изчакахме две изпълнения, като едното беше на Елвис Пресли “Viva Las Vegas “. При повишаване тона на мелодията фонтаните изригваха почти на нивото на височината на хотела зад тях. Беше много впечатляващо. Минахме и по мостове, под които плаваха няколко венециански гондоли. Гондолиерите даже се опитваха да пеят на италиански. Това трябва да беше Венеция;-)

Венеция в Лас Вегас

Следващата безплатна атракция, на която присъствахме беше

шоуто на Treasure Island („Островът на съкровищата”)

Правеше се през час и половина. За шоуто в 22 часа постепенно се събраха много хора. Ние застанахме на алеята, която разделяше езерцата, в които бяха инсталирани два кораба – на сирените и на пиратите. По уредбата започнаха да предупреждават, че шоуто може да се отложи поради вятъра, който духаше. Огнените фойерверки, които се правеха в шоуто изискваха очевидно да няма вятър, за да не стане някой сакатлък с публиката или с артистите. Имахме късмет и точно в 22 часа шоуто започна – първо бе осветен кораба на сирените, които танцуваха и играеха с пленен от тях пират под ритмите на хубава музика. След това се „появи” от другата страна и кораба с пиратите. Последваха изстрели с оръдия, придружени с огнени фойерверки, спускане на лодки с пирати във водата, които преминаха под алеята, на която бяхме, абордаж на пиратите на кораба на русалките. След многото топовни изстрели кораба на пиратите се наклони и потъна изцяло във водата, заедно с капитана, който стоеше прав с вдигнати ръце. Шоуто беше пълно, даже замириса силно на барут. Сирените бяха максимално разголени, всичките много красиви, и изобщо типична американска „голяма работа”, а и нали в Las Vegas всичко е “big.

На кораба на сирените

Корабът на пиратите

…заедно с кораба потъва и капитана…

След това продължихме разходката по булеварда, който беше претъпкан от народ по тротоарите и сколи по платното. Всичко беше разкошно осветено. Повечето хора бяха като нас – туристи, дошли да видят столицата на хазарта, предимно от вън. В казината и в скъпите хотели също имаше не малко хора, но те бяха „друга порода”.

Лас Вегас през нощта

На Belagio за последно за деня пускаха през 15 минути светлинното музикално шоу с фонтаните – и точно в 12 часа спряха музиката и всичко затихна. Имаше си ред и на това шикозно място!

Влизам в едно от големите казина с намерение да снимам играещите на многото рулетки, но щом вдигнах камерата човек от охраната веднага се приближи и каза, че е забранено. Все пак успях да снимам с фотоапарата.

Колко ли хора е разплакала тази маса?!

Преди да вземем колата минахме и покрай пирамидата и свинкса, които бяха в най-отдалечената част на булеварда и не бяха така силно осветени. На връщане продължихме до центъра, където бяхме сутринта. И там всичко беше богато осветено и отрупано с реклами, но хората бяха намалели, очевидно всичко се беше изнесло по казината, а такива като нас бяха отишли да спят. Беше 2 часа след полунощ.

Neonopolis at the Freedom Experience в 2ч. след полунощ

В хотела заварихме инсталирани на двора пред стаите 15-20 малки палатки. Бяха на група деца – скаути от Франция .

Прекарахме един незабравим ден и вечер в световната столица на хазарта Лас Вегас. Без да сме „опитали” това, за което много хора идват тук – залаганията на пари и съответно в повечето случаи губенето им, видяхме и това емблематично за САЩ място. Тук, направените сред пустинята от хората чудесии нямат брой и равни на себе си. Макар много от тях да са доста претенциозни и в някои случаи даже кичозни не може да се отрече – всичко е страхотно и впечатляващо!

Казино сред пустинята, далеч от Лас Вегас

Сутринта по щатски път US 93 се отправяме

към „природно чудо № 1” в света – Grand Canyon

Теренът е пустинен, планински, продължаваме в пустинята на Невада. След около 50 км. стигаме до едно от великите инженерни съоръжения, което може да се види и по Дискавъри –

язовирът и водноелектрическата централа Hoover Dam,

издигнати и построени на река Колорадо, на края на Grand Canyon. Тук по реката преминава и границата между Невада и Аризона. Най – впечатляваща е язовирната стена, която е дълга около 400м, а височината й от над 200м е направо стряскаща. Строена е в периода 1931-1935 г.и е завършена за по-къс срок от предвидения.

Паметник на строителите на Хувър Дам

Водните кули и изкуственото езеро /язовира/ Мийд

Водноелектрическата централа

Изглед на стената от юг

Термометърът показва 106°F, т.е. над 40º C. Излизаме от колата и се отправяме пеш към

стената, по която правим една обиколка

Слизаме по ескалатор до входа за към централата. И тук има строга проверка на багажа и минаване през скенер. След това се влиза в едно предверие, откъдето с асансьор се слиза към централата. Тук обаче трябваше да се чака на доста голяма опашка. Наложи се да се откажем от разглеждане на централата, защото щяхме да закъснеем. По план трябваше да стигнем преди мръкване до Grand Canyon, за да го видим при залез слънце.

Край пътя, близо до стената, има паметна плоча на гроба на куче, което работниците са приемали за талисман по време на строежа.

На границата на Невада и Аризона се сменя часовият пояс,

обаче това, което видяхме показваше нещо различно. Нямам обяснение защо е така, след като навсякъде се казва, че ако в Невада е 13 часа, то в Аризона е вече 14. Да, ама не!

Часовникът на кулата в Невада показва 1 без малко

Точно 1 часа показва, след стотина метра, часовника на кулата в Аризона!?

Десетина километра след Hoover Dam, US93 става магистрала,

но теренът продължава да е планински и пустинен. Това вече е пустинята на Аризона.

След 120 км се прехвърляме на магистрала I40. Наблизо е градчето Stockton, което се намира в нещо като оазис, но след това продължава пустинята.

В друго градче, Williams, се отделяме от магистралата, за да продължим около 40 км.по SR64 до каньона. Пътят е много хубав, както всички пътища към туристически обекти е прясно ремонтиран, с нов асфалт. Намираме лесно хотела, за него има табела на пътя и към 17 часа се настаняваме.

Хотелът е Best Western и е направо луксозен. Състои се от няколко блока, начупени един спрямо друг и на различни нива. Във фоайето пред рецепцията има и изкуствен водопад. Това е единственият хотел, за който бяха изтеглили от кредитната карта парите за една нощувка още при резервацията. Дадоха ни електронните карти за стаята, качихме част от багажа и

веднага се отправихме към каньона

Пътят минава през рядка борова гора и след по-малко от 10 км. сме на мястото определено за вход. На кабинка с рейнджъри и бариера се плаща вход, за кола – $25. Оставихме колата на паркинг непосредствено до първата площадка с изглед към каньона и почти на бегом преминахме последните 20-30м, които ни отделяха от него. Гледката, която се откри беше впечатляваща. Поразяваща е височината, по-скоро дълбочината на каньона, която на места достига до 1600м. Голямо е и пространство, на което каньона се простира. Освен самата река Колорадо, своя отпечатък са оставили и безбройните притоци към нея. Всичко това се е запазило милиони години, така че се вижда напречен разрез на земята през различните ери на нейното съществуване.

На местата, на които се излиза на брега на каньона имаше монтирани парапети и надписи, че е опасно да се преминава зад тях и че злополуките, които са се случвали са с хора, които не са спазили тези забрани. Въпреки това и сега имаше група младежи, които бяха излезли на един нос по-навътре, зад тези огради. Безумци има навсякъде, защото от там където бяха отишли, не се виждаше нещо повече от това, което се виждаше зад оградената с парапети пътека, а рискът от инцидент си беше голям. В този район около централната част на мястото, избрано за разглеждане, прекарахме до мръкване. Каньонът е дълъг около 400 км и очевидно тук беше най доброто място за разглеждането му. При залязване на слънцето склоновете се осветиха в по-тъмни краски. Беше красиво, величествено и вълнуващо. Отделни характерни възвишения вътре в каньона си имаха имена, имаше и Хеопсова пирамида.

Големият каньон при залез слънце

По това време по телевизията постоянно течеше информация за урагана Фльора, който предния ден отнесе град Brownswille, намиращ се на брега на Мексиканския залив и на границата с Мексико. Нашият маршрут минаваше на север от него и това не можеше да не ме притеснява. Вероятността да ни замете някое „клонче” на урагана не беше за подценяване. Вечерта доста се чудих дали да не променя маршрута като откажа резервираните хотели в най–южните щати и да направя нови резервации за хотели по маршрут по на север, през Oklahoma City и Memphis. В крайна сметка се отказах и реших да рискувам и да карам по избрания маршрут. Това се оказа по-разумният вариант, защото силата на урагана беше преминала и дъждът, който ни преваля няколко пъти по-късно беше единственото, което усетихме от него.

Сутринта ставаме нормално и сме подготвени за хубава закуска, щом хотелът е толкова луксозен. Очакванията ни се оправдаха напълно – закуската беше в приличен на ресторант голям салон, разнообразна, доста богата но… безмесна. Има и много плодове, включително ягоди и диня. На излизане вземаме фактурата, дето сме я платили още преди 4 месеца, и се отправяме отново към каньона. Край пътя видяхме сърни.

Не спираме на първата площадка, на която стояхме предния ден, а продължаваме на запад. На втората площадка правим голяма обиколка пеш. Огрят вертикално от слънцето, каньонът изглежда по-различно, но все така внушително и впечатляващо.

Големия каньон огрян през деня. По-светлото триъгълниче, долу и в дясно от пътеката е реката Колорадо

Камък на 270 000 000 години

Влизаме и във Visitor Centre-a, който е надвесен над скалите и през прозорците му се открива хубав изглед. Връщаме се до колата и решаваме с нея да отидем и до третата площадка още на запад. Там няма свободно място за паркиране, правим една две обиколки и накрая влизаме зад едни къщи, където може би беше някакъв частен имот. Имаше спрени няколко коли, до които спрях и аз. Нямаше да се бавим и реших да рискувам и да спра на такова неясно място. И тук изгледът към каньона беше добър, но не предлагаше нещо по-различно от това което вече бяхме видяли. Наблизо на едно площадче, на възвишение, нещо като естествена естрада, млад индианец започваше да прави шоу с метални обръчи, които въртеше в двете си ръце, преплиташе ги, влизаше между тях и пак се измъкваше, като същевременно увеличаваше и броя на обръчите. Отстрани стоеше малка група от няколко жени, облечени в индиански носии, свиреше и някаква индианска мелодия. Накрая момчето събра страшно много обръчи, които навърза около себе си и после се измъкна. Насъбралия се народ ръкопляскаше с възхищение на майсторството му. След това цялата група се строи в редица и поканиха който иска да се снима с тях. Поставиха и някакъв съд за събиране на долари. Видяхме, че се пускаха предимно еднодоларови банкноти, пуснахме и ние.

Индианец танцуващ с обръчи

Към 15 часа тръгваме обратно и минаваме покрай жп-гарата на последната спирка на влакчето, което тръгва от градчето Williams. Влизаме и в панорамното кино IMAX и изгледахме филм за първия изследовател, преминал през целия каньон през 1869г. Той е инвалид, с една ръка, герой от гражданската война /1861-1865год./ Тръгват 11 човека с три лодки, а приключват 7. Един се удавя при преминаване през бързеите, а други трима се уплашват и отказват някъде по средата на пътя. За тях няма информация какво се е случило, може да са загинали някъде при среща с индианци. Филмът е на National Geografic и е направен като игрален – сниман е в каньона, пресъздадено е пътуването на изследователите по реката с трите лодки, изпълнен е с каскадьорски сцени по бързеите на Колорадо. Участват и индианци, пресъздаващи живота им в каньона по това време.

Към 17 часа напускаме това чудно място и се отправяме на най-дългия преход от пътуването. През следващите 4 дена трябва да изминем близо 3800 км до източното крайбрежие във Флорида.

🙂

Продължението:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(10): От Аризона до Флорида>>>

Автор: Христо

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(9): Лас Вегас и Големия каньон (Grand Canyon)”

  1. Tedy каза:

    Мисля че в Аризона нямат daylight saving и за това през лятото са в един поят с Калифорния, а през зимата са с един час разлика.

  2. Христо каза:

    Благодаря ти Tedy, това решава въпроса! Напразно се връщах да видя още веднъж часовника на Невада, мислех че може да съм слънчасал:-)

  3. Стойчо каза:

    Това наистина е въпрос за Стани богат 🙂 Но и отделните щати си ги бива – едните имат, другите нямат лятно часово време 🙂

  4. Marieta каза:

    Много увлекателно написано живея в Лас Вегас ,посещавала съм и Гранд Каньон и пак ми беше забавно да чета.И само да добавя в проектирането на хотел
    New York New York, a и на още няколко хотела във Вегас има участие българския инженер Илия Бежански.

  5. […] Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, Лос Анжелис и Сан Диего. а за последно се подвизавахме в Лас Вегас и Големия каньон. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version