февр. 25 2018

До Дубай като на шега (1): Първи опит за летене

С Влади тръгваме към Дубай. И нещо ми подсказва, че това няма да остане първи и последен полет в живота му 🙂

Приятно четене:

Първи опит за летене

част първа на

До Дубай като на шега

Първи опит за летене – до Дубай като на шега.

Отдавна исках да полетя със самолет. И полетях. И долетях. И пак полетях. И пак долетях. И сега започвам да разказвам.

Беше един от последните слънчеви дни в края на октомври, когато седнах да пия кафе и се чудех къде да се заровя в таблета. И изведнъж ми дойде идеята да потърся фейсбука на момчето, което работи в туристическата агенция, където се записвам за екскурзии вече почти 20 години. И то да вземе да ми излезе. Я да видя си викам, това момче къде е ходило по света, като работи в туристическа агенция. И започнах да разглеждам снимките му. И от снимка на снимка стигнах до снимки от познатия ми от картички и фотоси Дубай. И започнах да му пиша. Горе-долу се получи следния диалог:

– Виждам, че си ходил в Дубай. Искаш ли и мен да подготвиш за там?

– Ок, няма проблеми, за след Нова година нали? Мини другата седмица.

– Ама 4000 лева ще стигнат ли? (защото аз толкова имам)

– О, много са.

И отивам след една седмица и той ми дава оферти за Дубай за 6 и за 8 дена. С цени, организация и т. н. Седнах в къщи и ги заразглеждах. Споделих ги с някои познати, които са пътували много по света. И те ми казаха, че 6 дена са ми достатъчни. Значи 6 дена. И продължавам да му пиша:

– Избирам си датата 17.01.2018 г – сигурна ли е?

– Ами да.

– Ще изчакам малко, за да видя кой хотел да си избера, за да не се окажа сам в избрания хотел.

– Ами групата ще стане и всички са избрали този хотел за настаняване.

– А 3000 лв за джобни ще стигнат ли?

– О, много са.

И решението е взето. Ще летим за Дубай.

Гледах, четох, слушах и реших че това е мястото, до което исках да долетя. Като за първи полет поне да кацна на място, където мога да загубя представа за време , пространство и пари. Място, където луксът и блясъкът са навсякъде.

Следва плащане, изчакване, отпуска и вълнение. Ми колко да съм платил, ако ви е любопитно – 1565 лева, за 5 нощувки със закуска, самолетен билет в двете посоки с кетъринг на борда, застраховка, трансфери и дневни обиколки.

И зачаках.

Вълнението ми е голямо –

не толкова за крайната дестинация, колкото за самото летене със самолет.

И дойде 17.01 Но тръгнах предния ден, за да спя в София и да ми е по-спокойно сутринта.

Идва утрото на 17.01 Подготвен за пътуване само с ръчен багаж (защото много се притеснявах да не се загубя някъде по летището в Дубай в търсене и чакане на багаж). Купувам си още малко долари от банка в София. Закусвам в подлеза на Софийски университет, вземам си едно кафе от машина и влизам в метрото. В посока за терминал 2. И след малко –

ето ме на летището

Багаж – полет София-Дубай - летище София

Багажът, с който пътувах. На връщане беше още толкова

Пуша една цигара, снимам наоколо и влизам вътре. Разглеждам информационното табло. От цялото табло, само в Дубай е най-топло – цели 22 градуса. Даже в Доха е 21 градуса. Зачаках групата. Събрахме се към 11:30 ч. Чекирахме се, вземахме си бордните карти и отидохме за проверка.

Интересно ми е – събуват се обувки, махат се колани, вадят се таблети, телефони, лаптопи, монети. Всичко се събира в едни вани, минава през скенер. Следват някакви натривки по ръцете, изчакване за резултата от пробата и всичко е наред. Чувал съм че и снимат там, че веднага излизат лични данни – дали е издирван пътника, дали е осъждан, но не знам дали това е така наистина.

Следва безмитната зона и около час и половина мотаене там. Изход С1. Чакаме самолета да долети от Дубай, да дойде на изхода, да разтовари пътници и багаж, да бъде почистен, да зареди с гориво (цистерната го чака там), да качи нас и багажа и да отлети обратно.

И всичко това става много бързо –

от едната страна слизат пътниците през ръкава, от другата страна от единия край слиза багажа, от другия край влиза горивото и през това време се почиства вътре. И ние време седим и чакаме. Излетяха много самолети преди нас и почти за всеки полет търсят по уредбата заблудени пътници:

– Последно повикване за еди си кого (някакво име) – за полет еди си кой незабавно да се яви на изход еди си кой.

Защото нали все пак пътника е минал през чекинг, през проверка, през безмитна зона, а го няма на последната проверка и в самолета. И ако багажа му е вътре, а него го няма, багажа се сваля и това забавя полета. Такива работи.

Имах време да си похапна около час още един път един садндвич за 6,90 лв.

Самолет – полет София-Дубай - летище София

Самолетът

Идва самолета, минава време докато стане време да се качваме. Проверяват ни пак, после през ръкава, в самолета пак се проверява кой се е качил и всеки по местата си. Моето място беше 17Е – точно над дясното крило по средата. Ама аз седнах до прозореца.

Самолет – полет София-Дубай - летище София

Ще летя над дясното крило

И след някое време тръгна самолета от терминала.

Забърза напред като моторетка – треперят му крилата

Хем ми е смешно, хем ми е интересно, защото много съм чел преди това за самолети, летене и т. н. в интернет.

И се насочваме към пистата. Вече съм си сложил хапчето под езика за прилошаване – за всеки случай. Затягам си колана. Даже не знаех как се слага и попитах пътника до мен. Той ми показа как се слага и как се маха.

Следва заход към писта 09. Чакаме слот за излитане (строго определен период от време, през който самолета трябва да напусне летището (примерно 10 минути). Двигатели на пълна мощност … (повтарям си всичките тези работи, за да ми е по-малко страшно).

Имаме разрешение за излитане

Набираме скорост. Държа се здраво за ръкохватките с две ръце.

Всичко се тресе вътре

Засилваме се достатъчно, за да може подемната сила да поеме самолета във въздуха и излитаме. След малко се накланяме за да поемем желания курс и след няколко минути достигаме облаците. И тук някъде аз пускам щората на прозореца, облягам се на облегалката, затварям очи и дишам дълбоко. Излетяхме. Остава да полетим около четири часа и 20 мин. И да кацнем по някое време в Дубай. Смешно ми е, защото си казвам – е, излетяхме – все ще кацнем някъде – ако не в морето, то в пустинята. Самолета още трепери, все едно експреса за София след Своге. И нищо не виждам. И така докато се издигнахме.

Самолетът се кротна

В самолета – полет София-Дубай - летище София

В самолета

Чува се само едно равномерно бучене (няма като на колите първа, втора, трета, газ, спирачка. – Все едно че сте пуснали аспирацията или прахосмукачката).

И все едно седи на едно място

И все едно аз съм си вкъщи на прозореца и крилото на самолета е терасата ми. И под мен пухени облаци. И над мен кристално ясно небе. Няма друг слой облаци над нас. И на монитора пред мен има инфо за полета – височина 11 277 м, скорост, прелетяно време, оставащо време до края и процент на изминат път. Примерно 10 процента.. И като станат 99 процента, трябва да сме стигнали. И с пунктирана линия е това, което остава, а с цяла линия това, което е минато.

След половин час сме над нашето море, над него летим около 25 мин, след това над Турция и се здрачава.

След малко минава кетъринга – купа с ориз и малко вода. Които си оставям за след полета. Вече е тъмно, облаците ги няма, виждат се някакви светлинки на малки селища. Летели сме достатъчно, малко тресеше по едно време. И процентите растат. И когато станаха 80%, нещо се промени. Ама аз, като не знам, и ми

стана страшно. Двигателите заглъхнаха,

все едно единия спря. Някак си по-тихо стана. И като станаха 85 процентите и изведнъж носа му се наклони надолу.

Чувствах се под наклон.

И някъде в далечината на хоризонта се виждаха много светлини – на Дубай. Летим, летим и започваме да снижаваме. И ушите започнаха да ме болят и да ми пукат. Затиснах ги със качулката и с ръце и мърдах уста, все едно че се прозявам. И вече летим над Дубай. И

виждам Дубай от самолета по вечерно време

Нощен Дубай

Нощен Дубай

И магистралите. И задръстванията. И стоповете на колите, попаднали в задръстването. Но не виждам никъде летище. И след малко кацаме. Стигаме до където трябва и

самолета спира. Е, това ли беше?

Ми да, това беше.

Нощен Дубай

Нощен Дубай

Дубай

Вземам си чантата и слизам. По стъпалата и отпред ни чака шатъл – все едно танк, с непрозрачни стъкла, вътре климатик и преграда за защита на шофьора. Откарват ни на терминала, минаваме проверка, слагат ни печати в паспортите. Имам си вече арабски печат.

Часът е 21:00 ч, след това на лентата за багаж. Излизаме. Отпред ни чака автобус и ни кара в хотела. Дават ни по една бутилка минерална вода от 0,500 л.

8th St - Dubai - Обединени арабски емирства

Хотелът е на 10 минути от летището, точно срещу Дейра сити център, мола.



Booking.com


До него е



Booking.com


Защото има още няколко Ибиса в Дубай.

Настаняваме се. Дават ни карти за стаята, магнитни, и вътре се слагат в един жлеб, за да се включи осветлението. Отивам до стаята, не мога да отворя. Слизам долу, дават ми друга карта. Влизам с нея. Но тази карта се ползва и в асансьора – и там се слага в жлеб, за да тръгне асансьора. И веднага излизам.

Ресторант – Нощен Дубай

Ресторант

Точно срещу хотела има

арабски ресторант

Той работи до към 3 ч. през нощта. И сядам на една масичка отвън да разгледам менюто с което може би ще вечерям през следващите вечери. Като за начало си вземах едно капучино. Превъзходен вкус. След това пообиколих наоколо да разгледам какво има.

Първо капучино в Дубай

Първо капучино в Дубай. Вижте колко интересно е изрисувано

Правя една доста дълга обиколка – срещу хотела през пътя има мол –

Дейра сити център,

който работи до към полунощ. И покрай мола донякъде, после на обратно над магистралата по един надлез, от другата страна хванах надясно по единия тротоар и вървях около час.

Пътните възли нямат край

По четири – пет ленти в посока, детелини, надлези, подлези, трафика няма край. Минавам покрай строителни площадки, покрай някой хотел, покрай ресторанти и т. н. На едно място се спрях, ядох сладолед, много ми хареса. Платих с долари, върнаха ми дирхами. И на обратно.

Пътен възел в Дубай. По-голям и натоварен никъде не съм виждал

Пътен възел в Дубай. По-голям и натоварен никъде не съм виждал

Гледам да не се загубя още първия ден.

В края на този ден към един през нощта сядам пак на този арабски ресторант до хотела. И си вземах една порция ориз с месо. Порцията беше много голяма и пикантна – с един червен сос, допълнително дават – изгори ми езика и гърлото. А месото, докато стигнах до него, стана студено и трудно за дъвчене. Оставих го половината месо, но ориза го изядох докрая. И на втората вечер си поисках само ориз – Only Rice.

Само ориз – купа с ориз, достатъчна за едно ядене – Дубай

Само ориз – купа с ориз, достатъчна за едно ядене

На втората вечер в края на дневната обиколка сядам пак на същата маса и пак капучино. И на третата вечер като седнах и сервитьора ми се усмихва и вика – капучино? . Не , викам, този път ориз. Only Rice.

Първият ден приключи.

Прибирам се в стаята. Там на масата има една чаша, в нея има две кафета, два чая, две сухи сметани, малко захар. Имам и кана, за да си загрея вода (от минералната). Ха – и водата и кафето и чая ми е безплатен.

Но контактите са с тройка (нашите щепсели не влизат)

Трябва да се купи адаптер или да се ползва на заем от хотела, за да заредим телефони, таблети, камера и т. н. На другия ден си купувам от мола за 95 дирхама, но се оказва, че то става само за телефон, таблет.. А камерата? Хм, ще видим. Чак на последния ден обърнах внимание, че в банята на сешоара има изход за нормален контакт. И установих, че е могло да ползвам само него, без да си купувам това от мола.

Докато пия кафе от прозореца си виждам излитащите самолети. На всеки три минути излита самолет. Даже понякога за три минути излитат два. Време е за сън.

Продължението:

До Дубай като на шега (2): Музеят на Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ



Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “До Дубай като на шега (1): Първи опит за летене”

  1. […] Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, а днес вече сме на първата […]

  2. […] Влади завършваме пътуване из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, на първата обиколка отидохме до Дубай, Мадинат […]

Leave a Reply