февр. 18 2018

Лазурният бряг с деца (10 ден): Канал дьо Миди, Безие и Каркасон

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, а за последно ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Днес ще тръгнем из каналите Миди, ще се разходим и Безие и Каркасон.

Приятно четене:

Ден 10

Канал дьо Миди, Безие и Каркасон

07.07.2015 г.

част десета на

Лазурният бряг с деца

Заобиколени от толкова много очарователни плавателни канали нямаше начин да пропуснем да се повозим по тях и отново да минем през уникални по рода си съоръжения. Петя отново с много мъка беше извадила от къде и в колко часа

тръгва корабче от Безие

Имахме адреса на пристанището и часа на тръгване, бяхме сравнително близко, но искахме да стигнем поне 30 мин. преди потеглянето на корабчето, тъй като не беше много ясно как точно ще стане товаренето. Информацията беше най-оскъдната за цялото ни пътуване. Имаше няколко варианта за маршрути, като цените бяха строго неясни. Повечето варианти бяха пакетни с обяд и за цял ден. Ние не искахме цял ден и обяд, а и цената беше доста солена на човек. Имаше един вариант, който трябваше да ни закара до пристанище на 8 км от началната точка и после да има осигурен автобус за връщане.

Хапнахме набързо и тръгнахме. Пристигнахме на пристанището и се оказа отново, че има проблем с паркирането. Гледах някакви се бяха напаркирали в тревните площи и реших да се мушна там. Не ми беше много приятно, само си мислех как ще ми цопнат дебела глоба, но и местните там спираха. Слязохме до пристанището и междувременно се освободи едно нормално парко място, сложих Петя и децата да го пазят и изтичах да преместя колата. Така вече ми беше по-спокойно.

На снимките от интернет имаше извадени няколко корабчета, които обслужваха туристи. Едното беше паркирано точно в началото на пристанището. Когато пристигнахме нямаше никой и започнахме да се чудим дали сме на правилното място. В един момент започнаха да се раздвижват, показа се екипажа и започнаха да си подготвят корабчето. Насъбраха се хора и решихме, че няма грешка. Малко е затънтено това място и туристите бяха 100 % Французи, като изключим нас :). Повечето държаха някакви ваучери от туристически агенции и започнахме да се замисляме ще може ли да се качим свободно като си платим.

Корабче – Безие, Лазурен бряг, Франция Корабче – Безие, Лазурен бряг, Франция

По едно време изкараха една маса на кея и сложиха една много интересна кутия, тип детски сейф 🙂 Застанаха две жени, едната се оказа капитана на кораба, другата и помагаше. Почнаха първо да привикват тези с ваучерите. Няколко човека си платиха пари и останахме ние и тук проблем. Не говорим френски и почнах да плещя на английски. Нищо не можахме да се разберем. Запоказвах им това, което Петя беше разпечатала от нета и се опитвах да им обясня, че искаме краткия курс. В крайна сметка капитанката 🙂 извика някаква жена която говореше развален английски и някак си се разбрахме. До тук добре, но ни обясниха, че това го няма вече в програмата и може само пълния курс с обяда, цената обаче хич не беше добра, а и не разполагахме с толкова време. Вече си мислихме, че няма да може да се возим, което щеше да е провал, защото тези канали са изключително интересни и изживяването да плаваш по тях е неповторимо. Казахме, че искаме все пак до първото пристанище ако е възможно. След преговори между англоговорящата и капитанката все пак се съгласи да ни вземе на нейния кораб. Ако капитана казва не, няма как да се качим. Обявиха ни някаква сума пари, която ни устройваше и се натоварихме.

Огрян от слънце през почти цялата година, проправяйки си път сред безкрайни лозя и романтични крайбрежни вили,

Канал дьо Миди

е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Изграден от Пиер-Пол Рике през 17 в., този стратегически канал съкращава търговския път, свързвайки Атлантическия океан със Средиземно море. Дьо Миди е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Malpas) и първият в Европа, построен на този шлюзов принцип.

Канал дьо Миди представлява 360-километрова мрежа

от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океан чрез 328 структури. Това е едно от най-забележителните постижения на гражданското инженерство в модерните времена.
Построен между 1667 и 1694 год., той проправя пътя за индустриалната революция. Техническо постижение всъщност е и едно истинско произведение на изкуството.
Комисията на ЮНЕСКО решава да впише обекта като част от световното културно наследство заради голямата му значимост. Мястото е с изключително световно значение поради това, че е едно от най-големите инженерни постижения на модерната епоха.

Предоставя възможност за разцвет на технология, която води директно до индустриалната революция и модерният технологичен растеж. Освен това се съчетава с технологични иновации за висок естетически, архитектурен и ландшафтен дизайн, който има няколко паралели. Комитетът на ЮНЕСКО одобрява наименованието Канал дьо Миди като изключителен пример за проектиран пейзаж.

Канал дьо Миди има пет компонента

Общата дължина на водния път е 360 километра. Проектът е много мащабен, затова е признат и за най-великото дело на гражданското строителство за времето си. Това е един от символите на властта на 17-и век във Франция, а освен това осигурява функционална водна комуникация.

Качеството и архитектурата на канала са на много високо ниво. Свързващите структури са били проектирани с монументално достойнство и простота. Постигната е и хармония с пейзажа по време на преминаването.
По изпълнението на проекта са ангажирани две хиляди работници през януари 1667 год. В процеса на работата броят достига дванадесет хиляди, включително шестстотин жени, наети, за да компенсират недостига на работници от мъжки пол. Работниците са разделени в дванадесет дивизии, всяка от които се контролирана стриктно.

Проектът претърпява много перипети и финансови кризи в следващите години на изпълнението му, но през 1681 год. до голяма степен вече е завършен. Крайните елементи на цялата система са завършени през 1694 год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първоначалните прогнози с около 70% поради множество неочаквани проблеми.

Ето го и първия шлюз, през който трябва да се качим едно ниво нагоре. По-късно във видеото ще видите как се плава по канал.

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Вече сме вътре, няма помпи, има само врати и малки шлюзове, които се отварят и пълнят големия на гравитационен принцип. Съоръжението е направо уникално и на времето си е работило точно така без нужда от ток, просто всичко се е отваряло ръчно, а сега е с хидравлични бутала.

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Ето ги и пътниците

Канал дьо Миди, Франция

Има малка къщичка с оператор, който следи издигането или спускането и отваря шлюзовете

Както и преди споменах, във Франция жените изпълняват мъжките задължения. В случая

екипажа на кораба беше смесен,

няколко мъже и няколко жени. Мъжете ги видяхме в началото и това беше, те си седят в кабината и управляват кораба от вътре, жените тичат скачат, връзват въжета и направляват кораба. Капитанката, хърбава но жилава на всеки шлюз изскача, връзва кораба с едно въже и по начина показан на следващата снимка държи целия кораб да не ходи назад докато се пълни с вода шлюза. Разбира се от вътре помагат и малко с двигателя. Мъжът, който си говори с нея е оператора на този шлюз и не ѝ помага, просто разговаря докато се напълни достатъчно за да преминем, а пък женицата си се напъва като глист на сламка да удържа кораба 🙂

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Изравнихме се и потегляме

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Има много спрени яхти тип кемпър отстрани и чакат да преминат през шлюза

Плавайки по канала се откриват и първите гледки към града – тук Катедралата на Безие

Катедралата на Безие, Франция Катедралата на Безие, Франция

След първия шлюз ни предстоеше да преминем по уникално по рода си съоръжение, което ще видите по-късно във видеото и на снимки на връщане. Съоръжението представлява каменен мост, но не си представяйте обикновен каменен мост над река, а такъв по който върви вода и корабите преминават по него. Да точно така, мост над реката от редени камъни и тече вода по него, и не само тече, но и е достатъчно дълбок за да преминават големи плавателни съдове. Такова нещо не бяхме виждали до момента и не бяхме чували даже, че съществува, докато не започнахме да подготвяме пътуването ни из прованса. Някой ден трябва да си наемем лодка и да плаваме по тези огромни канали, французите го правят много и с целите си семейства.

Първоначално, преди да дойдем не бяхме наясно, но Петя беше попаднала на сайтове които предлагат лодки под наем и се чудехме можем ли да си наемем, сега разбрахме за какво точно става дума :). Предполагам, че трябва да имаш някакво свидетелство за правоуправление, защото хич не бяха малки и не е като да караш в язовир и да има достатъчно място, а в същото време гъмжеше от такива водни кемпъри.

След като преминахме по моста ни раздадоха по един френски кроасан и едно сокче. И продължихме по канала.

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Канал дьо Миди, Франция

Това трябва да е някаква система на принципа на язовирните стени за изпускане на излишната вода

Опа, задръстване. Наближихме едно кръстовище на което пътя се разклонява на две и подобно на шосе и тук имаше задръстване – Канал дьо Миди, Франция

Опа, задръстване. Наближихме едно кръстовище на което пътя се разклонява на две и подобно на шосе и тук имаше задръстване

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Трафик страхотен

Тук обаче явно важи правилото, по-големият е с предимство. Като се поотпуши малко и веднага тръгнаха водните кемпъри да се завират в кръстовището. Да, но капитанката нададе вой със сирената на кораба и нещо ги скастри на френски, при което всички дадоха заден ход и се вързаха пак на изчакване отстрани за да мине нашия кораб.

кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Това дето прилича на кръгло езеро е

кръстовището Ecluses de Foncerannes 🙂

кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Францияя Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

В ляво ни очакваха

поредица от 9 шлюза,

с помощта на които в продължение на 300 м. плавателните съдове преодоляват денивелацията от 21,5 м. Вече имаше един кораб преди нас и трябваше да го изчакаме.

Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Ето на дясно на къде води 🙂

Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Канал дьо Миди, Франция

Отстрани на перилата на кораба бяха закачени малки чадърчета които служеха за предпазване от слънцето ако желаете, Боби се възползва 🙂

Дойде и нашият ред

Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Навлизаме в първия шлюз

Вратите зад нас хлопват и започва пълненото

Шлюз – Канал дьо Миди, Франция Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

Влизаме в шлюз номер 2. Бавно, но славно напредваме нагоре по канала

Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

Хората от мостчето ни се радват

Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

Водата навлиза със страшна сила

Подминаваме мостчето и сме на следващото стъпало. Към края ще видите във видеото как става изкачването и плаването по канала.

Шлюз – Канал дьо Миди, Франция Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

Ето ги и пътниците

Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

Последен напън, вижда се вече нивото на канала

Продължаваме по спокойния и тих канал. От дясно има алея за велосипедисти, черен път но добре отъпкан и безпроблемно може да се кара колело там.

Канал дьо Миди, Франция

Канал дьо Миди

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Чат-пат в канала се срещат изоставени кораби, паркирани до брега

Канал дьо Миди, Франция

Идилия

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

Минахме и под едно мостче

Ето и един по-скромен кемпър – Канал дьо Миди, Франция

Ето и един по-скромен кемпър

Наближавахме

пристанището на Коломие,

където щяхме да слезем от корабчето

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Оставаше да минем под моста и акостирахме

Канал дьо Миди, Франция Канал дьо Миди, Франция

След като слязохме от корабчето ясно разбрахме, че няма организиран транспорт за връщане, всъщност това го знаехме още като се качвахме и през целия път се оглеждах за пешеходен маршрут обратно, примерно по велоалеята.

Погледнах на GPS-а и бяха около 8 км. Не, че не може да ги минем пеша, но не са и малко. Тук вече

трябваше да импровизираме

По план не беше така та трябваше да измислим начин да се върнем обратно. Тръгнахме по моста, под който минахме последно, оказа се тесен колкото колите да могат да минат и за да пресечеш от другата страна на канала трябва да издебнеш когато няма коли и да притичаш, иначе няма как кола и човек да се разминат. Тази операция с Боби беше малко рискована, но се справихме някак си. Не знам тези французи как строят, но всичко им е тясно, тротоари, пътища, мостове, тунели и т.н. 🙂

Вече бяхме от към градчето. Започнахме да се оглеждаме за туристически информационен център. Всъщност GPS се оглеждаше вместо нас 🙂 Намерихме го и питахме за автобус, с който можем

да се върнем до Безие

Дадоха ни разписание и номер на автобуса, както и спирката, от която да го хванем. Казаха да отидем на едно кръстовище и там спирал автобуса. Разходихме се до там и видяхме две спирки от двете страни без надпис с номер на автобуса. Започнахме да се чудим в коя посока трябва да го хванем.

След като се помотахме малко там решихме да мръднем малко по-нагоре да видим какво има и изненада, на перпендикулярната улица имаше още две спирки в двете посоки, погледнахме и на тях беше написан номера на нашия автобус. Добре, че не чакахме на погрешната спирка. Сега започна питанката в коя посока трябва да го хванем, но на разписанието имаше и карта със спирките и посоките и се ориентирахме бързо. Спирката я знаехме, оставаше да мине един час докато дойде автобуса.

Коломие – Канал дьо Миди, Франция Коломие – Канал дьо Миди, Франция

Даваха електрически лодки под наем, с които можеш да плаваш сам по канала наоколо и много се чудихме дали да не вземем една, но това означаваше да изпуснем автобуса, пък времето напредваше и се отказахме. Не можахме да стигнем до тунела на канала, който беше на около километър-два от нас и можеше с лодката да минем през него, но друг път ще е явно.

Южный кан., Франция

Наближи време да идва автобуса и се запътихме към спирката. Петя и Боби седнаха на една пейка до спирката. Докато чакахме, една пожарна със сирени зави на кръговото рязко и и се отвори люка, при което изплиска сериозно количество вода на пътя. Въпреки, че бяха със сирени спряха малко по-нагоре да си затворят люка.

Коломие – Канал дьо Миди, Франция

Дойде автобусът и приготвих някаква сума пари за билети от шофьора. Отваря предната врата и какво да видим една леля кара :). Качвам се аз напред и нещо скалъпвам на английски, че сме двама възрастни с две деца на съответните години. Шофьорката изломоти нещо на френски, от което нищо не разбрах, но махна да се качваме на вътре без пари. С останалите постъпи по същия начин. Дали имаше рожден ден не знам, но се возихме без пари. Като подкара този автобус тази леля, истински Фитипалди.

Коломие, Франция

Кара здраво към Безие. Тук-там спира да товари разни хора и пак без пари 🙂 Не знаехме точно къде трябва да слезем, но на GPS-а успях да локализирам някаква автобусна спирка, която беше преди аквадукта, а искахме да минем да го снимаме отблизо. Нещо се опитах да и обясня за спирката и май ме разбра, защото спря там където исках и слязохме. Автобуса разбира се беше климатизиран и вътре беше добре, отвън обаче си беше страшна жега. Хванахме посока аквадукта, покрай реката.

Безие, Франция Безие, Франция

Някакви странични отклонения на канала с изоставени шлюзове

Ето го и местния пощальон, така се разнасят писмата тук – Безие, Франция

Ето го и местния пощальон, така се разнасят писмата тук

Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор – Безие, Франция

Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор

Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор – Безие, Франция Безие, Франция

Ето го и

Акведукта на Орб,

по който минахме с лодката сутринта, уникално съоръжение. Аквадуктът е [воден]мост, по който каналът дьо Миди преминава над река Орб. Широк е 28 м., дълъг е 240 м., а височината му е 12 м. Аквадукта е пуснат в експлоатация през 1858 г.

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct)

Искахме да минем по него, за целта обаче трябваше да пресечем един голям булевард, за щастие нямаше много сериозен трафик

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Ето ни вече и до самия аквадукт

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

От другата страна моста за автомобили

Покатерихме се отгоре и се откри страхотна гледка към Катедралата на Безие

Катедралата на Безие, Франция

Хванахме този път пешеходно и в другата посока по аквадукта. Как беше изолирано това нещо, че да не изпуска вода нямам представа, особено онези години с онези материали когато е строено.

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Ето го и един кемпър в нашата посока

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

И аквадуктът от другата страна

Приближаваме се вече към колата

Канал дьо Миди – Безие, Франция Канал дьо Миди – Безие, Франция

Ето го и първия шлюз, през който се качихме сутринта

Канал дьо Миди – Безие, Франция Канал дьо Миди – Безие, Франция

Поглед от горната му страна

Всички снимки от канала тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Canal_du_Midi_Beziers/

Видео по канала Midi можете да гледате директно във FullHD

Колата си беше там, където я бяхме оставили и нямаше бележки за неправилно паркиране 🙂

Сутринта преди да излезем слязох в пекарната, която беше под нашата квартира да купя закуски, при такава миризма рано сутрин из цялата сграда нямаше как да не си купим поне веднъж. Продавачката беше много любезна и говореше английски. Заговорихме се нещо, попита от къде сме и какво правим и аз нали съм си обяснителен започнах на дълго и на широко да обяснявам от къде на къде и т.н. Та продавачката каза, че

задължително трябва да посетим Каркасон

– имало голям замък там. Сложихме го в програмата след разходката по каналите и се запътихме в тази посока. Настроихме на GPS-а на дачията замъка, който го има като POI, но е толкова голям, че няма как да го сбъркаш като стигнеш до градчето. Не сме се връщали до Нарбон, за да хващаме магистралата, а минахме по пряк път от Безие до

Каркасон

Има обособени няколко паркинга в района, всичките платени както можете да се досетите. Колкото повече се отдалечавахме от бреговата ивица, температурата се повишаваше. Около брега се въртеше около 30 – 31 градуса, но при замъка достигна 35 градуса.

Стените на Карксон са изключителен образец на военна архитектура

Това са най-дългите стени в Европа (близо 3 км), приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, чийто строеж започва през 7 век. Изминават 13 века на изменения, допълнения и разкрасявания от римляни, гали, визиготи, араби, франки и френски благородници, преди този двоен крепостен вал, най-големият в Европа, да бъде завършен.

La Cite

е старата част на града. Разположена е върху хълм висок 450 м, който векове наред е бил границата между днешна Франция и Испания.

Катедралата „Сен Назер“

е от 12 век и има най-интересната архитектура в стария град.

Замъкът наистина е нещо много величествено, изключително запазен и огромен. Реално вътре зад стените си е един малък средновековен град и се чувстваш все едно си в някоя цитадела от едно време.

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

В рова трябва да има вода, но е празен 🙂

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Входът към цитаделата

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Паркчето пред крепостните стени

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Запътихме се към входа. Оказа се, че няма такса за влизане в цитаделата

Крепост Каркасон, Франция

Разбира се можеше с карета да те разходят вътре 🙂

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Страшна лудница, народ от всякъде. По едно време се чуха сирени на линейка, която се беше запътила на вътре между хората, явно на някой му е прилошало, някак си се шмугна вътре между талпата през тесня вход и по тесните улички.

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Стените и кулите са внушителни и зад тях се крие малък град. Можете да си закупите всякакви рицарски принадлежности

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Малко площадче в центъра.

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Има светофар за улицата, защото няма разминаване ако се срещнат две коли там, пък си е дълга. Точно по тази улица профуча линейката 🙂 между хората.

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Всякакви сувенири свързани със замъци и приключения имаше по витрините

Продължаваме към вътрешната отделена крепост, от цитаделата

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Там вече се заплаща вход, като освен, че можеш да я разгледаш може и да обиколиш по част от най-външната стена замъка

Замък Комтал

Крепост Каркасон, Франция Крепост Каркасон, Франция

Предстоеше ни разхода по тези дървени коридорчета на върха на стената

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал Le Chateau Comtal

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

В рова вместо вода има градинка

Още от вътрешността на замъка Комтал

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Макет на средновековен град

Макет на средновековен град – Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Тръгнахме по стената

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Изглед от горе

Покривите, които виждате са от вътрешността на цитаделата

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

И катедралата, която също е зад стените

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Това са касите, където се плаща входа за стените

Вътре в кулите – общо взето бяха еднакви всичките кули, тук продължаваме по дървените коридорчета по върха на стената

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Малко каменни фигури

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Боби в малък боен отвор на стената

Изглед към нормалния град

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Продължаваме по стената в посока главния вход на цитаделата

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Изглед навън

Имаше някакъв музей на инквизицията, но не го посетихме. За сметка на това, както си ходиш по стената и гледаш долу в дворчетата някакви обесени

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Отсреща се вижда покрива на входа

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Семейно селфи

По стълбите в дъното, които се виждат се слиза от стената. Като влизахме в цитаделата забелязахме при тях надпис, че е забранено качването, това е защото в другия край като си платиш вход може да се разходиш по стената и да слезеш.

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Отправихме се към катедралата

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Боби с Пинокио

Катедралата Сен Назар

Катедралата Сен Назар – Безие, Франция Катедралата Сен Назар – Безие, Франция Катедралата Сен Назар – Безие, Франция Катедралата Сен Назар – Безие, Франция

И отвътре

Катедралата Сен Назар – Безие, Франция Катедралата Сен Назар – Безие, Франция Катедралата Сен Назар – Безие, Франция Катедралата Сен Назар – Безие, Франция Катедралата Сен Назар – Безие, Франция

Площадчето пред катедралата

Катедралата Сен Назар – Безие, Франция

След катедралата се насочихме към изхода. Попътно минахме по уличка с много занаятчийски дюкянчета

Безие, Франция

Ето тук магазин за обувки с часовник от обувки

магазин за обувки с часовник от обувки – Безие, Франция магазин за обувки с часовник от обувки – Безие, Франция

Пред входа на цитаделата имаше и влакче за разходка, който желае около нея, но ние вече се бяхме возили на такова на друго място и решихме да пропуснем.

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Всички снимки от Carcassonne тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Carcassonne/

Това ни беше и последния ден във Франция. На Боби му

бяхме обещали плаж

още от предния ден, като не мислихме да ходим до замъка, и нямаше как да му се размине. Решихме да се пуснем до

плажа на Нарбон,

който е част от онази голямата ивица с мокрия пясък. За наш лош късмет обаче, след като много бързо се придвижихме до Нарбон, малко преди да влезем в града огромно задръстване, края не му се виждаше. Пътя си изглежда наред какво става не е ясно. След като мъчително минахме 3 км за повече от час се оказа, че на магистралата има катастрофа и едно от отклоненията е затворено, а от там и тапа по нормалния път. На магистралата беше кацнал медицински хеликоптер, това кога ли ще стане в България 🙂

Доста се замотахме с този плаж и вече беше станало към 19:00 ч., когато пристигнахме.

Плаж в Нарбон, Франция

На това му се казва голям плаж. Толкова широка плажна ивица не бяхме виждали. Дължината е 5 км. Пясъкът по цялата широчина на плажа е влажен и дава много приятна хладина. А водата е кристална. Плажът се води на Нарбон, но реално е към Грюисан

Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция

Падна игра

Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция Плаж в Нарбон и Грюисан, Франция

На някой му се скача на дама

Беше вече залез слънце, и трябваше да си тръгваме за наше най-голямо съжаление. Пътят от плажа до Нарбон минава през малка планина и е доста приятен.

Лазурен бряг, Франция Лазурен бряг, Франция Лазурен бряг, Франция Лазурен бряг, Франция

Отбих се на едно място да щракна малко снимки от високо

Лазурен бряг, Франция Лазурен бряг, Франция

И една панорама:

Лазурен бряг, Франция

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Narbonne.JPG

Утре сутринта трябваше да върнем колата в офиса на фирмата, който се намираше на гарата и от там да си хванем TGV влака за Барселона. Искаше ми се да заредя от вечерта, за да може сутринта да не губя време, а и трябваше да я върнем до 9:00 ч., за да не ни таксуват с наем за още един ден. Ударихме на камък отново – една, втора, трета бензиностанция, всичко което имаше на GPS-а в района прослушахме и нито една не иска да ни приеме картите за плащане. На една от бензиностанциите забелязах, че има и нормална каса която пише, че работи от 8:00 ч. сутринта. Обикаляйки намерихме и къде точно се намира офиса на Europcar. Пред самия офис имаше бензиностанция, която също не ни приемаше картите. Опитах се на една от бензиностанциите да уговоря едни французи да ми заредят дизел с тяхната карта, пък аз да им дам кеш пари ама не говореха английски и нищо не стана. Явно нямаше нужда повече да обикаляме и реших сутринта да отида на бензиностанцията с касата и да заредя там гориво, примерно към 8:30 ч. и после да се върна да взема Петя с децата и да върнем колата с пълен резервоар.
Прибрахме се при квартирата, бяхме напазарували от сутринта, тъй като знаехме, че няма да има възможност вечерта да напазаруваме с това работно време на магазините. Трябваше от вечерта да изчистя всичко по GPS-а на колата, ресетнах всичко на дифолтните настройки, изтрих Bluetooth устройствата закачани с колата, след което почистих хисторито на навигацията, за да не си личи къде сме ходили, лог друг освен търсени места не се пази. Сега трябваше да вкарам медията в режим на търсене на пинкод. Отворих книжката, която беше на френски, и след кратко търсене намерих разписание на предпазителите на френски. Лесно се ориентирах кое е медията, бушон номер 13 🙂 съответно го извадих за няколко секунди и воаля, вече системата беше на пинкод. За да им е по-гадно, навигацията беше на френски, аз обаче я обърнах на български, след което преди да ресетна всичко я превключих на английски, те нали не се обичат много с англичаните :). Всичко изглеждаше готово, остана само да заредя гориво на следващия ден сутринта.
Вечеря отново си спретнахме на балкончето и събрахме основния багаж, вече опакован като за ръчно носене, а не като за нахвърляне в багажника 🙂

Продължението

Барселона с деца (11 ден): Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в района на Канал дьо Миди:



Booking.com

Други разкази свързани с Лазурен бряг – на картата:

Лазурен бряг

Изгодни нощувки из цяла Франция:



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version