юли 14 2009

Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария)

Днес продължаваме с автомобилното couchsurfing пътешествие на Ицо из Европата. Минахме през Румъния, Унгария и спряхме във Виена, а днес тръгваме към Грац, Милано, Gardaland, Верона към Швейцария. Приятно четене:

Пътешествие из Европа

част втора

Австрия

Грац

След Виена се отправихме към Грац. За тук си бяхме отделили само един, но след като тръгнахме от Виена в 8 сутринта, дори и със спирания на обяд бяхме тук. По пътя за Грац най-сетне видяхме малко планини и хубави алпийски пейзажи. Грац е едно доста по-зелено място от Виена. Във всяко отношение. Много паркове и зеленина, и платено паркиране навсякъде. Това второто хич не е хубаво за туристи. Има две зони — синя (много скъпа и максимум 3 часа) и зелена (не толкова скъпа). Общо взето няма как да избегнете да си платите за паркиране. Ние си харесахме едно място в зелената зона, където беше 5 евро за 24 часа, което горе-долу поносимо. Всъщност единствения начин да не плащате всеки път е да живеете в Грац (да го пише в паспорта ви) и да си купите карта за 2 години за 200 евро.
Грац не е много голям град и спокойно може да се обиколят повечето му забележителности за един ден. Ние използвахме хитра стратегия — качихме се на хълма (много приятен парк) и от горе като разгледахме града си набелязахме къде да отидем. Впоследствие, като погледнахме в един travel guide, се оказа, че се разгледали почти всичко. Има едно много интересно двойно-спирално стълбище, което дори едната couchsurfer-ка Evelyn, едвам намери да ни го покаже, хем и тя да разбере къде. Казвам едната, защото тя не можа да ни приюти, а сега съм при една французойка Sophie, в един огромен апартамент. Да се върна към забележителностите на Грац — музея на модерното изкуство има невероятна сграда, освен това има една много футуристична постройка вътре в реката, използвана за заведение. Едновременно с това има и стара част на града, където има и много интересни стари сгради.
Грац също е бил културна столица на Европа, както Sibiu и Пловдив. И трите града много ми харесват и ще взема да разуча кои са били другите столици през годините и да ги посетя някой ден.

Италия

Най-сетне в Италия!

От Грац до Милано

е една дълга-дълга и безинтересна магистрала. А отгоре на всичко за италианската част ти взимат почти 27 евро. Ужас!

Милано

Първо впечатление — на италианците все още им е студено. Тук е над 20 градуса, а всички ходят с пуловери, якета, жилетки. Като ни видят с къси ръкави и направо ни се чудят.

Първият ми ден в Милано — най-сетне се наспах колкото си искам. Станахме към обяд. Направо си развалихме режима със Софито със сутрешните ставания в 7—8, както беше през последната седмица. А следобеда на първия ми ден в Милано отидохме на шопинг (ах, тази дума) в IKEA:-) То какво друго да правиш в Милано;-) Накупихме подаръци.
Вечерта се разходихме по централните части и бяхме на пицария.

Gardaland

Още от България Софито искаше един ден да отидем на голям увеселителен парк в Италия, онзи ден всички тук се съгласихме и днес го направихме:-) Отидохме в Gardaland — един от наистина големите паркове. Намира се на около 130 километра от Милано в посока към Венеция. За първи път съм в такъв голям парк и е нещо невероятно. Дори не можахме да го разгледаме целия, толкова е голям, но поне пробвахме почти всички неща от категорията Energy (т. е. по-екстремните неща). Някои дори по няколко пъти. Бяхме и на 4D приключение, което също си беше с усещане на спускане с влакче. Всъщност е обикновено 3D кино, но ти клатят и седалките. Усещането е почти същото като на големите влакчета навън, които те премятат през глава. Взехме си доволна доза адреналин. Не съжалявам нито за парите (35 евро за цял ден), нито многото хора (тук е Великден и всички са в отпуска) и голямото чакане навсякъде (на моменти 30—40 минути ти се струва нормално чакане за една минута скоростно спускане) успяха да ми развалят кефа.

Верона

Вечерта след Gardaland отидохме да разгледаме Верона. Един град, който наистина си струва отделен пост, макар и малко закъснял. Наистина го разгледахме само за няколко часа през нощта, но това е може би втория град, от това пътешествие (след Sibiu в Румъния), който ми харесва от пръв поглед. Един град, който е събрал в себе си толкова епохи. Видях сгради то римско време, средновековни замъци и ренесансови къщи. Направо се чудя как така нищо не е разрушено, а е така хубаво запазено.

Отидохме до къщата на Жулиета:

Всъщност това беше единствената ни предварително набелязана цел, но освен това се разходихме и из един замък, и на центъра. Много готино. Този град също си го оставам за повторно посещение.

Генуа

Стоим си ние в окопите… а-а-а така де, в Милано и решихме да ходим на море:-) Първоначално си мислехме да отидем във Венеция, направо от Верона, но не намерихме къде да спим, и решихме на другия ден да отидем в Генуа. Поне визуално на картата, е най-близкото място с море около Милано. Така днес (т. е. вчера вече) се качихме на Астралката и отново потеглихме на път. Магистралата до Генуа се оказа с много завои (видимо труден терен), но все така скъпа;-)

Морето на Генуа се оказа доста зле — единствения плаж, до който стигнахме, беше меко казано ужасен. За сметка на това града много ни хареса. Направихме много снимки, в направо горещото време над 25 градуса (местните отново бяха с зимни якета), и този път се държахме като истински (японски) туристи — петимата извадили по един фотоапарат и щракаме. Генуа е много интересен град — построен на едни хълмове и е някак на нива. Вървиш си по един булевард и гледаш покривите на къщите под теб. А тук сградите хич не са ниски — просто няма много хоризонтално пространство и строят на горе. Върха беше един жилищен блок, на който паркинга с колите беше на покрива. Иначе Генуа си е чисто средиземноморски град, с типичната средиземноморска растителност — палми и мандарини навсякъде по улиците. Мисля си, че тук не знаят какво е зима.

За финал на деня си оставихме един парк на хълм, където има музей на ориенталските изкуства (поне до колкото мога да си го преведа). Парка е направен просто чудесно — истинска джунгла от растителност, която те откъсва напълно от града. Само внимавайте, защото вечерта го заключват и ние останахме вътре заключени. Като чуете сирена, означава, че го заключват. Всъщност не знам какво имат в предвид под ориенталско (и какво има в музея), но парка беше в източен стил. Има водопад, с пътечка, която минава зад него. Много ми хареса. Както и цялото пътешествие до Генуа ме зареди с много положителни емоции. Беше хубав слънчев ден… макар и без да се топнем в морето, както си мислех предварително.

Бергамо

Вчера трябваше да изпратим Софито на летището в Бергамо и решихме да го съчетаем с разглеждане на града. Разходихме се из старата част (Горен Бергамо), където има много хубави места за почивка с чудесен изглед. Имахме само малко повече от час на разположение и той премина толкова бързо. След това отидохме на летището и изпратихме Софито към студена и дъждовна София. Така за нея пътешествието завърши, а аз ще трябва по някое време да се връщам сам до България. Някой да има желание да дойде до Милано и да се връщаме заедно?
Между другото от Милано до Бергамо решихме да избегнем (платената) магистралата и да минем по малките пътчета. Всичко може би щеше да е наред, но явно около Милано всичко е застроено, и на практика всичките 50 километра са си градско каране. Стига се доста по-бавно.

Торино

Последните няколко дена съм се застоял в Милано, никъде не ходих и затова не съм писал. Чак си загубих тренинга да пътувам, но като си имам три чудесни съквартирантки, които се грижат толкова добре за мен, си ми е много добре. Все пак днес реших да си направя еднодневно пътуване до Торино. Докато другите са на даскало, аз си хванах Астралката и по малките пътчета потеглих на запад. Първо имах една случка, като забравих да затворя капачката на охладителната течност и по едно време започна да пуши под капака, но като по чудо, капачката си беше където я бях оставил. Как не е паднала при движението не знам.
Установих че от Милано до Novara всичко е застроено и пак си е почти градско каране. Като се замисля и на изток до Бергамо беше така, и общо се получават над 100 километра мегаполис. Започвам да схващам значението на думат мегаполис.
Торино е хубав град. Както пишеше в travel guidе-a на Магито — няма кой знае какво да се види, но и точно заради това няма много туристи и ми се стори хубаво място за живеене — по-спокойно е. Аз напоследък свикнах да е пълно с групи туристи навсякъде. Сградите на Торино са ми някак си по-френски:-) А и на няколко места видях, че са от времето на Наполеон. Иначе в днешно време май е доста голям индустриален център. Освен това някак си нямат проблем с паркирането — имаше доста свободни места. Аз спях до един парк покрай реката. Беше много приятно. След това отидох към центъра с главните улици с много магазини. Хубавото на Торино, е че може да се разглежда и в дъждовно време, като днешното, което ту валеше, ту спираше. Сградите образуват покрив на тротоарите на главните улици. Не знам как да го обясня, но става:-)

И аз дори обиколих няколко магазина. Доста време отделих в един за техника и музика, ама много музика. На центъра се провеждаше и торинския маратон… или щеше да се провежда, не разбрах точно. Между другото да му се чудиш на Торино как е бил домакин на зимна олимпиада — та той на 200 метра надморско равнище, а планините със сняг, който се виждаха на хоризонта, въобще не изглеждаха толкова близко. За финал на пътешествието ми се разходих покрай реката. След това поех братно по хубавите пътчето до Novara, а от там по скучната магистрала до Милано.

Швейцария — един снежен Великден

От няколко дена го отлагаме, и днес решихме, че ако не го направим днес няма кога. Въпреки дъжда потеглихме към Швейцария. Бях си харесал едно

градче Бриг (Brig),

близо до Италианската граница, без да се минава по тамошните аутобани, за които се иска винетка (а за Швейцария има само годишни винетки — не си струва за еднодневно пътешествие). Взехме си по-топли дрехи, но това което ни посрещна не го очаквахме. Като се качихме в Алпите покрай пътя имаше повече от триметрови преспи, а снега се сипеше на едри парцали!

Бриг е суперско малко градче на страхотно място — в подножието на два Алпийски склона. Имах някои съмнение, да не би Швейцария да е прехвалена по рекламите и снимките, но наистина много ми хареса. А и ми бяха залипсвали планини, а там Алпите са страхотни.

Някой ден ще се върна отново — през лятото за скитане, или през зимата за сноуборд. Ако днес не валеше, така хубаво щяхме да се излежим на някоя полянка.

Швейцария е странно място.

Нито е европейски съюз, а на отиване ме пуснаха само с личната карта (паспорта ми беше в багажника). Нито са с евро, но същност навсякъде приемат евро — в ресторанта, на бензиностанцията и дори автоматите за паркиране приемат евро банкноти (само където връщат ресто във франкове:-)). Говорят най-различни езици (немски, италиански, френски, и романш, според уикипедия) — в Бриг всичко беше на немски, в бензиностанцията жената ме изпрати с „Грация“, а на границата ни посрещната с „Паспортс бите“. Направо се чудя как се разбират помежду си (или всички швейцарци знаят по 3—4 езика?!?). Освен това положението беше обратно на това в Милано — ние бяхме с якета, а местните се разхождаха с къси панталони и тениски.

п. с. хайде този път с малко снимков материал, да няма мрънкащи:-)

Продължението:

Пътешествие из Европа (3): От Триест към Дубровник>>>

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

Лиценз на разказа: http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.5/bg/


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


15 коментара

15 коментара to “Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария)”

  1. UZUMAKI каза:

    Wow, евалата, пич. Завидях ти и станах още по-нетърпелив за моя предстоящ трип. 🙂

  2. В Грац е невероятно, и аз имах път натам наскоро. Нощната гледка от повечето места е възхитителна 🙂 Виена също е страшно чаровна, но Грац е като градче от приказките, каквито моделират режисьорите за филми, прожектирани по детски приказки.

  3. Стойчо каза:

    @Марио Пешев – даваш ли разказа си за публикуване и тук?

  4. Малко се губи идеята за уникално съдържание, но става – може да използваш материала от блога с линк към някои пътувания. 🙂

  5. Стойчо каза:

    Благодаря!

  6. Grigor каза:

    „И трите града много ми харесват и ще взема да разуча кои са били другите столици през годините и да ги посетя някой ден.“

    Задачата е амбициозна, но осъществяването й със сигурност ще е приятно.

    Заповядай :

    Европейски столици на културата

    1985 Атина • 1986 Флоренция • 1987 Амстердам • 1988 Западен Берлин • 1989 Париж • 1990 Глазгоу • 1991 Дъблин 1992 Мадрид • 1993 Антверпен • 1994 Лисабон • 1995 Люксембург • 1996 Копенхаген • 1997 Солун • 1998 Стокхолм • 1999 Ваймар • 2000 Рейкявик • Берген • Хелзинки • Брюксел • Прага • Краков • Сантяго де Компостела • Авиньон • Болоня • 2001 Ротердам • Порто • 2002 Брюж • Саламанка • 2003 Грац • 2004 Генуа • Лил • 2005 Корк • 2006 Патра • 2007 Люксембург • Сибиу 2008 Ливърпул • Ставангер • 2009 Линц • Вилнюс •

    Предстоящи: 2010 Есен • Печ • Истанбул • 2011 Турку • Талин • 2012 Марибор • Гимараеш

    (информацията е от Гугъл)

  7. Grigor каза:

    P.S. Пловдив не го виждам в списъка на Европейските столици на културата.

  8. Stela каза:

    @ Христо и Grigor
    Идеята е страхотна, особено ако някой има ресурса (включително времевия такъв) да я осъществи „на един дъх/трип“.
    Стандартната идея, към която се придържат повечето пътуващи също не е лоша- да се посетят градовете в годината на „столичанстването“ им.

    И аз не откривам Пловдив … мА`ни Уики и подобни, обаче тук поне http://ec.europa.eu/culture/our-programmes-and-actions/doc629_en.htm би трябвало да е най-точната и актуална информация.
    От гледна точка на пътуване, тази страница на мен поне ми се стори най-интересна http://ec.europa.eu/culture/our-programmes-and-actions/doc481_en.htm
    Дано някой има причина да я ползва.

    @ Марио
    Уникалното си остава такова ако ще и в хиляди градинки worldwide да го „посадиш“. Ти като личност губиш ли уникалността си (включително тази на „той работи с ракия“;) , докато вееш личност и дрозофили по света? Хубав блог 🙂 Частта „трейнинг“ можеш да я разшириш и за друг тип пътувания- този багаж е приложим за road trip. Имам коментари по него, но не им е мястото тук. Може би ако Стойчо създаде подсекции на „Съвети за пътуване“, твоят „трейнинг“ и моите допълнения/корекции биха намерили място там.

    Прощавай, Стойчо, ще прочета Правила за коментиране след като постна това [shame-on-her]

  9. Стойчо каза:

    Хм, просто се появиха едни директни псувни към един от авторите и лично към редакцията – някак си не е подходящо хората да пишат и да се стараят, аз пък да давам освен старание, но и някой лев да заделям … и някакви си отвоковци да ни псуват за това?
    Приключваме с тази тема 🙂

  10. @Grigor, благодаря ти за списъка, изглежда доста интересно 🙂 Тъй като сме имали дискусии за Марибор (не съм бил лично там), чувал съм, че единственото интересно нещо е един ски комплекс там. Консултирайки се с Wikipedia установявам, че градът е доста по-симпатичен. Много жалко, че ни държаха 3+ часа на словенската граница и посрещнахме Великден практически в автобуса, инак можехме да минем поне за бърз поглед оттам.

    @Stela, аз съм абсолютно начинаещ пътешественик – просто в последно време се събрах с подходящите хора и успях да редуцирам до известна степен работното си време, за да мога да си позволя пътувания по света и у нас. Затова т.н. ми опит се гради на базата на опит-грешка (ще си взимеш резервни обувки, като те вали 10 часа и накрая краката ти се сраснат с локвите по пътя 😛 ) и на опита на други пътешественици с нас. Дай Боже да мога да отделям време и финансови ресурси, за да продължаваме странстванията 🙂

    @Стойчо, би било чудесно, ако коментарите могат да прелитат по мейл, благодаря за вниманието 🙂

  11. Стойчо каза:

    @Марио, версията ми е малко по-висока, но ще потърся някакво решение. Но поне засега можеш да ползваш абонамента за коментари Coments RSS (вижда се малко под последния коментар за всяка статия), а има и абонамент за всички коментари (в левия сайд бар е)

  12. @Стойчо, аз съм с 2.8 на единия блог и 2.8.1 на другия и върви като пушка, така да се каже 🙂

  13. […] и спряхме във Виена, във втора част тръгнахме  от Грац към Милано, Gardaland, Верона и Швейцария. Днес се връщаме […]

  14. iko каза:

    Прави сте – Пловдив не е бил европейска столица на културата, а домакин на „европейски месец на културата“ през 1999. Объркал съм се. Иначе си поддържам мнението, че е хубаво да се посетят всички.

  15. […] (Румъния) — Будапеща (Унгария) — Виена (Австрия) — Грац (Австрия) — Милано (Италия) — Gardaland:-) — Верона (Ит… — Милано (Италия) — Триест (Италия) — Риека […]

Leave a Reply


Switch to mobile version