февр. 11 2018

Прага – Будапеща – Сегед (19 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия, от Тиседал – до Гьотеборг в Швеция, минахме през Малмьо и Копенхаген и се озовахме в Хамбург, после напуснахме Хамбург и минахме през Дрезден и Прага. Днес от Прага поемаме пътя към Будапеща и Сегед

Приятно четене:

Прага – Будапеща – Сегед

част деветнайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 18

Прага – Будапеща – Сегед

Прага – Будапеща – Сегед – карта на маршрут

Спахме добре – тихо и спокойно. Станахме около 08:00. Джипа още бе в ресторанта 😉

Прага, Чехия

Навън валеше (абсурд – отново не може да бъде 😉

Прага, Чехия

Но пък бе свежо и добра видимост. Излязох да се разтъпча и направих няколко снимки пред хотелчето. Красота и спокойствие.

Прага, Чехия Прага, Чехия Прага, Чехия Прага, Чехия Прага, Чехия Прага, Чехия Прага, Чехия

Джипа го бяха оградили да не ходят хората около него

Прага, Чехия

Във фоайето имаше снимка от 1901 г.

Прага, ЧехияПрага, Чехия

Не се е променило много

Закуската ни бе сервирана в ресторанта както се бяхме уговорили.

Прага, Чехия

Хапнахме, натоварихме багажа и потеглихме. Този път надолу по алеите се разбягваха кучкарите – само те се разхождат из парковете в такова време 😉

Отскочихме до супермаркет да напазаруваме някоя друга чешка бира за подаръци.

Супермаркет като супермаркет. Да, имаше доста подаръчни бири. Имаше и други интересни неща – за знаещите руски език това може би е смешно (‘окурки’ на руски значи ‘фасове’ – т.е. консерва от фасове 😉

Прага, Чехия

След шопинга се измъкнахме от Прага.

Прага, Чехия Прага, Чехия

Качихме на магистралата и отцепихме

към Словакия

Магистрала, Чехия – Словакия

На доста места имаше ремонти, но поне дъждът поспря.

Магистрала, Чехия – СловакияМагистрала, Чехия

По едно време видях как към магистралата от някакъв страничен подход се засили някакъв микробус с пуснати лампи. Но бе далеч от пътя и си продължих спокойно. След няколко километра го видях в огледалата – аз си карах почти в ограниченията и просто се прибрах плътно вдясно.
Микробуса ме изпревари, и отзад светна знак СТОП. Хм. Какво ли ще искат тези митничари (на автобуса отстрани пише МИТНИЦА)? Зави към близката бензиностанция, и спря на удобно място.

Гледам вътре двама униформени оправят фуражките, формата и пристигат:

– Покажете документа за платена пътна такса
– Тя не е ли за автомобили над 3,5 тона (бях останал с такова впечатление)?
– Над 3,5 тона е тол такса, а под 3,5 тона е винетка .
– Хм. нямам такова нещо.
– Заповядайте в до нашия автомобил ще ви покажем.
Отидох – изкараха Закона – и верно – там си пише.
Казвам им:

– Сори, грешката е моя – не споря.
– Максималната глоба е около 250 евро.
– Не ми разправяйте каква е максималната глоба, кажете каква е минималната 🙂
– Не се притеснявайте, за Вас ще бъде минимална глобата – сочи ми отново закона – еди колко си крони.
– Нямам претенции – както ви казах – признавам грешката си – недогледал съм.
– ОК – как ще платите: брой, карта, банка
– С карта (едно че въпроса ще се реши в момента, а и ми бе интересно дали ще се справят с техниката)
– ОК – извади безжичен ПОС-терминал, въведе сумата в чешки крони и ми подаде ПОС-терминала, като изкара още веднъж и Закона – вижте, същата стойност съм въвел в ПОС терминала.
След секунда ми изписка телефона, че парите са отлетели 🙂
– Спрели сме на бензиностанция, която продава винетки. Моля купете си за да нямате повече проблеми, а през това време ще дооформим документите.

Отидох и купих винетката. Като се върнах вече бяха изписали фиша, подписах го. Единия митничар направи снимка на автомобила без винетка, взе винетката и я залепи на правилното място. Направи отново снимка.
Пожелаха ми лек път, и аз на тях. И всеки – по пътя си.
Общо цялата операция отне под 5 минути – бързо, умно, без идиотщини. Направо да ти е кеф да те глобят
Да не ви учудва, че се занимавах с митничари – с указ на Президента на Чехия

на Митницата им са вменени и такива права – да следят за винетки

Същия закон е и в България. Ама изпълнението – абе вие си го знаете как е.

След няколко километра излязохме от Чехия (ееех, ако бях дал газ – нямаше да ме хванат ) 😉

Магистрала, Чехия – Словакия

Гледайки табелата Словенска република на входа на Словакия ми стана ясно защо бъркам Словения със

Словакия

Този път спрях веднага след границата, защото видях табела, че и за Словакия трябвало винетка.
По-точно пишеше, че трябва да се плаща, ама тъй като и при тях има много умни, трябва да гадаем какво са искали да кажат – дали, че в края на магистралата ще има тол-пункт, или трябва да вземеш доказателство от папата.

Магистрала, Словакия

Първият пункт за продажба бе на мястото на стария запустял граничен пункт.

Граница Чехия-Словакия Граница Чехия-Словакия

Опашка (да, вървеше бързо), 10 Евро отлетяха.

Заредих в Братислава

и продължихме към

Унгария

На границата на Унгария имаше някаква суматоха, но ние преминахме транзит .

Ремонтите продължаваха. Стигнахме в

Будапеща

Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария

и намерих паркинг в центъра. Още по-малък от онзи в Дрезден. А търсенето на място из малките улички бе мисия невъзможна.

Будапеща, Унгария

С голям зор успях да намеря място някъде на 4 етаж. Ниско, а движението между колоните ставаше с 2 – 3 маневри. Спрях как да е, и едвам се измъкнах от колата.

Подземен паркинг – Будапеща, Унгария

Тръгнахме из тесни сокаци, като на доста места се виждаха следи от просяци (местата, на които нощуват).

Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария

Но след съвсем малко излязохме на брега на Дунава и ни връхлетя туристическата тълпа.

Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария

Будапеща, Унгария

Имаше и по-авангардни скулптори, като този Гъливер:

Будапеща, Унгария

На Дунава всичко бе спокойно

Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария

Зачудих се с какъв ключ ли се завива гайката на системата, която държи моста.

Будапеща, Унгария

А през това време туристите се наливаха с бира (разливайки я и по земята – отдалеч миришеше на бира)

Будапеща, Унгария

От разходката из Будапеща огладняхме. Още като отивахме към Дунава бяхме мярнали едно заведение, което изглеждаше читаво. Навсякъде търсихме ‘местно’ заведение, а на това пишеше Унгарска кухня или нещо такова.
Седнахме, питахме дали може да се плаща с карта (форинти не сме обменяли) – казаха че няма проблем.
Поръчах си гулаш, лютичък. И някакво телешко за основно.

Будапеща, Унгария

Съпругата си поръча дунавски сом. Бяха супер вкусни. Според съпругата сома бил в пъти по-хубаво приготвен отколкото в Русе. Навярно особености в кухнята.
Както навсякъде и

тук имаше доста руснаци

Забелязал съм, че има известен дисбаланс в поведението им в Русия и извън родината. В Русия се държат обикновено като нормални хора. Докато извън Русия доста от руснаците се държат така, все едно си им длъжен и гледат отвисоко.
Докато хапвахме първо мина една двойка млади руснаци. Мадамата бе доста наточена. Коментираха дали да седнат да хапнат, но се отказаха, защото ресторанта все пак е традиционен/национален, и поради това е много ‘селски’ 😉
След това дойде една групичка (с яки мамашки), която доста време вдигаше врява до нас. Не можеха да решат дали ще ядат, защото искаха фактура. Сервитьора им обясняваше, че ще получат. Е да, ама искаме да платим с карта – няма проблем. Ама май искаха на фактурата бъде на друга стойност. На което сервитьора обясни, че няма как да стане – на квитанцията от ПОС-терминала ще излезе стойността, която реално плащат.
В края на краищата рускините се врътнаха, колко лоши били унгарците и си заминаха без да ядат. Настана спокойствие и си довършихме обяда

С пълни стомаси едвам намерихме паркинга (маскиран като обикновена сграда ).

И потеглихме към Сегед

Не ни се оставаше в Будапеща – вече бяхме близо до България и ни влечеше да се приберем по-бързо.

Будапеща, Унгария Будапеща, Унгария

Безпроблемно и по магистрала стигнахме

Сегед

Повъртяхме се из центъра докато открием хотела. Накрая спрях под един знак забранено паркирането (между други паркирани автомобили), оставих жената в колата и отидох да потърся хотела пеш – бе някъде съвсем наблизо.
Намерих го – оказа се в съседната паралелна малка глуха уличка. Излязох напряко през някакъв проход/вход на сграда та дори уплаших жената, като отворих вратата идвайки в гръб 🙂

Хотелчето бе нормално, но ме учуди липса на всякаква езикова култура у младите. На рецепцията имаше една готина мадама, навярно 18 – 20 годишна. И гледа като куче – аха аха да проговори. Момчето на рецепцията бе дало ключовете и оформило документите, но бе излязло по работа.
Питам я къде се намира стаята – успя да отиде единствено в асансьора и да ми покаже първото копче. .
Дива работа.
Питах къде мога да спра автомобила (наоколо бе пешеходна зона) – показаха ми място пред хотела в пешеходната зона. Ами вече претръпнахме след Прага, така, че си спрях ‘като мутра’ в центъра на Сегед
Излязохме да се разходим.

Сегед, Унгария

Учуди ме, че в Сегед има трамваи и тролеи – все пак е градче само около 100х жители.

Имаше интересни монументи:

Сегед, Унгария

След това проверих – този монумент е в памет на загиналите при голямо наводнение в Сегед през 1879 . След което Франц-Йосиф дошъл в Сегед и казал, че Сегед ще бъде възстановен още по-хубав отколкото е бил. И явно продължава да бъде галеник на властта този град.

Сегед, Унгария

Имаше и катедрала, пред която бе изградена голяма сцена. Явно снимаха някакъв мюзъкъл, защото отстрани имаше много зяпачи, а вътре бяха само десеттина човека.

Сегед, Унгария Сегед, Унгария

Поразходихме се покрай реката Тиса (всичко подредено, що-годе чисто).

Сегед, Унгария

Наблизо имаше и малко летище затова над реката обикаляше това самолетче.

Самолет – Сегед, Унгария

Безопасността преди всичко 🙂

Сегед, Унгария

По улиците се виждаха и остатъци от социализма – като този Вартбург.

Вартбург – Сегед, Унгария

Този стар трамвай е превърнат в бар, но на нас ни бе топло и търсихме нещо на открито 🙂

Бар в трамвай – Сегед, Унгария

Разходихме се и през центъра.
Някои имаха чувство за хумор – забелязвате ли фигурата на прозореца ?

Сегед, Унгария

Ето я в близък план:

Сегед, Унгария

След което влязохме в едно барче-ресторантче в центъра съвсем близо до хотела.Поръчах си пак нещо местно, звучащо като ‘паленка’. Сливовица. Ама я продават само 40 мл, като сигурно 10 от тях са заети от една сушена слива, потопена в ракията. На цена тройно по-висока от цената на Смирнов. Балкантуристки номера.
Изпих двечки сливовици (моята и на съпругата) и преминах на водка. Бучнахме някое друго мезе (жената пак си хапна риба).

Вечеря с риба – Сегед, Унгария

Изглеждаше доволна (не рибата – жената )

Усмихнахме се и скокнахме в хотела. Дори бръмчащия хладилник не може да ми попречи да заспя моментално.

  • Изминати за деня: 725 км
  • Средна скорост: 100 км/ч
  • Максимална скорост: 154 км/ч
  • Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 11 ч 11 мин
  • Общо изкачени (по височина) 4,3 км
  • Общо спускане (по височина) 4,5 км
  • Максимална надморска височина: 658 м

Продължението:

Сегед – Белград – Берковица – Варна (20 част на През Източна Европа с джип)

Снимки: авторът

В Сегед има голям избор от изгодни оферти за пренощуване:



Booking.com

Други разкази свързани с Чехия и Унгария – на картата:

Унгария и Чехия

Ако не в Сегед, можете да обиколите и Унгария:



Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Прага – Будапеща – Сегед (19 част на През Източна Европа с джип)”

  1. […] Хамбург и минахме през Дрезден и Прага, после от Прага стигнахме Будапеща и Сегед. Днес ще проследим последнипт етап от пътуването ще се […]

Leave a Reply