февр. 10 2018

Пътуване до Тибет, Китай (2)

Продължаваме из Тибет заедно с Красен – в първата част стигнахм до езерото Илхун Ла Цо. Днес ще продължим в посока Сининг.

Приятно четене:

Пътуване до Тибет, Китай

част втора

Илхун Ла Цо – Сършу – Юшу – Мадой – Амни Мачен – Вънчуен – езеро Чинхай – Сининг – Сиан– Гуанджоу

Ден 9

Yilhun Lha Tso – Serxu (玉隆拉措 – 石渠) Илхун Ла Цо – Сършу

През нощта не спахме много добре. В тъмното нямахме време да изберем по-добро място, и бяхме опънали палатките на лек наклон, и цяла нощ се свличахме надолу докато спим. Все пак поспахме някак си. Аз се събудих рано сутринта и се любувах на изгрева на слънцето, който първо огря зъберите на Чола, а после и езерото.

Сутринта беше доста студено, може би около 1 – 2 градуса. Но като огря слънцето, бързо се затопли, жена ми и Чин Чин Цао се събудиха и сгънахме палатките. Комарите се събудиха също, и ние побързахме да се върнем обратно до Маниганго и да вземем Джу Джу и Донг Донг.

Планината Chola (雀儿山) – Тибет, Китай

От Маниганго тръгнахме на северозапад към Шику,

малко тибетско градче, в крайния северозапад на провинция Съчуан, на около 4 200 м. Доскоро пътя дотам е бил ужасен, но сега го бяха асфалтирали, и беше също така идеален, както пътищата в предишните дни. Все пак на около 25 км от Маниганго трябваше да прехвърлим един проход на около 4 600 м, новия път минаваше през тунел под прохода, който обаче още не беше довършен, така че трябваше да преминем една отсечка по стария камионен път, който си минаваше през самия проход. Тази отсечка беше истинско мъчение, с много дупки, и изключително прашна. Добре, че не беше много дълга, скоро излязохме от другата страна на прохода, и отново до хубавия асфалтиран път.

Планината Chola (雀儿山) – Тибет, Китай

Скоро слязохме до

манастира Дзогчен –

един от най-известните тибетски манастири в северните части на Тибет. Той беше на няколко километра встрани от хубавия път, в подножието на източните дялове на планината Чола, под един огромен бляскав ледник, на около 3 950 м височина.

Манастир Дзогчен – Планината Chola (雀儿山) – Тибет, Китай

Като стигнахме там, заварихме голямо оживление, днес имало някакъв

празник,

и тибетци от всички райони на Тибет бяха дошли тук по случая. Поради това беше пълно с коли, сергии със всякакви неща, прашно и пълно с народ, който 80% беше облечен в

традиционни тибетски облекла

– монасите в червени роби, а другите тибетци – в техни етно одежди. Качихме се до един от централните храмове на манастира. Пред него бяха постелили изкуствена трева, на която народа беше насядал.

Мантри огласяха целия район с тонколони

Влязохме и вътре – там се извършваше някаква будистка церемония, монасите бяха насядали край дълги маси, миришеше на каденията на разни аромати, и същите мантри се пееха от специално подбрани говорители. От време на време двама монаси удряха един голям висящ тъпан в ритъма на мантрите. Човешкото будистко поклонение (защото те именно на хора се кланяха – хора, наречени „буди“, следващи първия Буда – принц Сидхарта от Индия) протичаше в пълна програма.

Манастир Dzogchen (竹庆寺,རྫོགས་ཆེན་དགོན།) – Тибет, Китай

Манастир Dzogchen (竹庆寺,རྫོགས་ཆེན་དགོན།)

Излязохме от там, и слязохме до едноименното село малко под манастира. То беше потънало в прах, понеже пътя, минаващ през него за манастира не е асфалтиран, а прашен камионен, и коли и джипове днес минаваха особено често по случай празника. Обядвахме, и гледахме колкото може по-бързо да се отдалечим от прахоляка.

Излязохме отново на асфалтирания път, и

продължихме към Сършу

Отново идеален път, още по-празен, почти без коли по него. Просто път-мечта, и то през прекрасни пейзажи през цялото време!

На северозапад точно в този район нямаше високи снежни планини, а само по-ниски била и долини, покрити с безкрайна планинска степ. Често виждахме тибетци номади, техните шатри и стада якове. Минахме покрай няколко села, но извън тях всичко беше само безкрайно зелено, и ярко синьо небе с бели облаци над нас. От време на време се спирахме да се любуваме на тишината. Изпреварихме един колоездач чужденец, явно от вело-пътешествениците, които пътуват със седмици на колело с дисаги през Тибетското плато, и които напоследък стават все повече (в началото около Кангдинг срещахме много такива колоездачи).

Планински степи по пътя към Сершу – Тибет, Китай

Планински степи по пътя към Сършу

Накрая, привечер стигнахме до

Сършу

Бях чел в интернет, че това градче било известно с лошите си хотели, но ние попаднахме на един много хубав хотел. Настанихме се, преваля дъжд, който поизми колата от прахоляка от Дзогчен, и вечеряхме. Жена ми имаше рожден ден, и като се стъмни, отидохме да купим торта от една сладкарница в центъра, и го отпразнувахме в хотелската стая.

Бяхме на около 4 200 м височина. Нормално в Европа на тази височина няма друго, освен остри алпийски върхове и ледници. А тук, на същата височина имаше улици с магазини за дрехи и обувки, сладкарница, център с фонтани, и то светещи, сгради с неонови светлини, болница, училище, и автомобилен трафик.

Сершу – Тибет, Китай

Ден 10

Serxu – Yushu (石渠 玉树) Сършу – Юшу

Отново бяхме на път. Днес трябваше да напуснем Съчуан и

да навлезем в провинция Чинхай

Всъщност днес беше средата на пътуването.

Тръгнахме от Сършу и след около 30 км през планинската степ стигнахме до едноименния

манастир Сършу

Той е известен с това, че представлява и най-големия тибетски образователен център в региона.

Влязохме в двора на комплекса. Вътре имаше много момчета, облечени в червени роби, които играеха наоколо. Бяха доста срамежливи, но все пак някои от тях се съгласиха да се снимат с нас. После разгледахме отделните сгради. Централния храм беше затворен, но в приземния му етаж бяха класните стаи на момчетата, които си работеха. Беше си нормален учебен ден.

Манастир Сършу – Тибет, Китай

Манастир Сършу

Местните монаси, голяма част от които бяха преподаватели, ни каниха да разглеждаме и да снимаме свободно. Влязохме в една от класните стаи по време на урок. Едно от децата стоеше отпред и рецитираше, а всички други повтаряха. Монахът учител стоеше отстрани и наблюдаваше. Очаквахме да учат техни религиозни теми и предмети, но вместо това те поклащайки се напред – назад, рецитираха на китайски (явно това беше урок по китайски): „Малкото зайченце, с дълги дълги уши, с бяла къса опашка…”.

Класна стая в манастира Serxu (石渠寺,སེར་ཤུལ་དགོན།) – Манастир Сършу – Тибет, Китай

Класна стая в манастира Serxu (石渠寺,སེར་ཤུལ་དགོན།)

Сбогувахме се с тях, и си продължихме по пътя. Той беше все така идеален. Бавно се изкачваше нагоре, и скоро стигнахме до

прохода Анбала (Anbala, 安巴拉山垭口),

на около 4 700 м височина. Тук беше краят на Съчуан, и

началото на Чинхай

Оттук нататък навлязохме във втората половина на нашето пътуване.

Проход Анбала (Anbala, 安巴拉山垭口) – Тибет, Китай

Пътя продължи надолу, пак беше много добър, но не перфектен като в Съчуан. С много серпентини се спуснахме до

село Сиеву (Xiewu, 歇武镇),

на около 3 700 м височина. Там обядвахме. Всички бяха вече здрави и аклиматизирани, но Донг Донг имаше друг проблем, слаб капиляр на носа, и вероятно поради надморската височина и ниското налягане, когато ядеше нещо течно и горещо, започваше да му тече кръв. Притеснихме се и за това, и решихме като пристигнем в Юшу- дестинацията ни за днешния ден, да го заведем на лекар.

И така, изминахме последните 30 км до Юшу, намерихме приличен хотел и се настанихме. След това Джу Джу и Донг Донг отидоха на лекар, изчакахме ги да се върнат, и тръгнахме да обикаляме из града.

Юшу (Yushu, 玉树),

се намира на 3 650 м надморска височина, в долината на р.Батанг. Той беше най-големият град по пътя ни между Чънду и Сининг,

дълбоко във вътрешността на Тибетското плато

Наблизо тече най-голямата река в Китай и трета по дължина в света – река Яндзъ (тази река има различни имена в различните си части, край Юшу тя се казва

Тонгтиен (Tongtian, 通天河)

всъщност идвайки към Юшу, ние я пресякохме, но нямахме време да спрем за снимки, защото бързахме заради Донг Донг). Града е и третия по големина град в провинция Чинхай, след Сининг и Голмуд.

Тук през април 2010 става

мощно земетресение с магнитут 7,1

по скалата на Рихтер. Града бива почти сринат със земята, а жертвите са хиляди. Скоро след това обаче властите, с активното съдействие на местните жители, започват активно да възстановяват Юшу. Не просто да го възстановяват, а направо използват повода да го построят наново, по-хубав и по-модерен от преди. Той е завършен в края на 2013 г.

Юшу (Yushu, 玉树) – Тибет, Китай

Сега ние заварихме един наистина много красив град, с много нови модерни сгради в тибетски стил. Видяхме един огромен музей (той беше затворен) с форма на кръгла кула. В центъра е големия площад с монумента на легендарния тибетски владетел Гесар, а встрани от него- огромна дебела стена, символизираща решимостта на местните жители да се противопоставят на подобни природни бедствия.

Юшу (Yushu, 玉树) – Тибет, Китай

Ние се разходихме с жена ми и с Чин Чин Цао, след площада отидохме от другата страна на реката, където беше построен един нов малък, но изключително атрактивен жилищен комплекс. Там влязохме в един

тибетски ресторант, на чиято врата пишеше „Grandmas kitchen“

Вътре всичко беше като в тибетски музей, при това с аромати и тибетска музика. Поръчахме си традиционни тибетски ястия и се наслаждавахме. Запознахме се и с шефа на ресторанта и си разменихме контактите по WeChat (най-масово разпространеното приложение за мобилни телефони в Китай). През това време Джу Джу и Донг Донг също са се разхождали, и са отишли да почиват. А като се стъмни, и ние се прибрахме, готови за следващия ден.

Юшу (Yushu, 玉树) – Тибет, Китай

В центъра на Юшу (Yushu, 玉树,ཡུལ་ཤུལ་གྲོང་ཁྱེར།)

Ден 11

Yushu – Madoi (玉树 玛多) Юшу – Мадой

Днес ни предстоеше да се изкачим до най-високата точка в това пътуване. Тръгнахме рано, като излязохме от Юшу и стигнаме до

р. Яндзъ (Тонгтиен),

на около 3 580 м, спряхме набързо за снимки, и продължихме на север-североизток. Постепенно

напуснахме долината на Яндзъ,

навлязохме в странична долина, и бавно започна изкачването. Сега има нова магистрала между Юшу и Сининг, дълга над 700 км. Но тя все още не е официално отворена. Тя върви почти през цялото време плътно успоредно със старото шосе. А самото старо шосе е с отлично качество. Така всъщност се бяха оформили три платна, перфектно гладки, едното двупосочно, второто – ляво, а третото – дясно. Ако искахме, можехме почти навсякъде да се прехвърлим в лявото или в дясното платно на новата магистрала. При това и трите платна бяха почти празни, много рядко срещахме някой автомобил. Всъщност по-често се натъквахме на стада якове, пресичащи платната, отколкото автомобили. Свободно можех да карам по което платно си поискам, без никакви ограничения.

Магистрала – Тибет, Китай

Така след 2-3 часа пристигнахме и до

прохода Баян Хар (Bayan Har, 巴颜喀拉山口),

на 4 824 м надморска височина.

проход Баян Хар (Bayan Har, 巴颜喀拉山口) – Тибет, Китай

Прохода Bayan Har (巴颜喀拉山口)

Така

отново „покорихме Монблан”, този път направо с колата

Спряхме на самия проход, и с Донг Донг решихме да се изкачим по страничното му било до близкия връх, така че да достигнем 5000 м височина. Така и направихме, склонът беше вече доста каменист, на тази височина тревата ставаше все по-рядка, а камъните все повече, и между тях- тук-там мъхове.

Bayan Har Mountain, Shiqu, Garze, Китай

Достигнахме до 5003 м, или може би до 5020 м

(GPS-a на моя телефон, и на неговия, показваха различно)

проход Баян Хар (Bayan Har, 巴颜喀拉山口) – Тибет, Китай

5003 м, или може би 5020 м

Духаше остър студен вятър и Донг Донг започна да се оплаква, че го заболява главата от вятъра. Затова решихме да не продължаваме повече, и след снимки и клипове тръгнахме надолу. Върнахме се при колата, където жените ни чакаха, и отново продължихме по пътя.

Тук

Тибетското плато започна да става още по-равно и просторно

– минавахме през обширни равни полета, покрити с планинска степ и красиви жълти планински цветя. През тези полета криволичеха малки рекички с много меандри, имаше и много блата и езерца край тях. И трите платна заприличваха на самолетни писти – идеално прави, успоредни, гладки и равни, пресичаха полетата от край до край, зад тях минаваха през хълмист район, отвъд който следваше ново поле, и т.н.

Якове на Тибетското плато – Тибет, Китай

Якове на Тибетското плато

И над всичко това – отново тъмно синьото небе с ярките бели облаци, като от някои по-плътни от тях се спускаха завеси от дъжд в далечината.

Тибетското плато – Тибет, Китай

Тибетското плато

Накрая минахме покрай едно езеро, където също се спряхме за снимки и клипове, скоро след това пресякохме и втората по големина река в Китай –

Жълтата река (Хуанхъ),

която тук, на около 4 200 м приличаше по-скоро на голям селски поток сред планинските пасища. И зад нея пристигнахме в градчето Мадой.

Мадой (Madoi, 玛多)

е малко тибетско селище насред планинската степ, на около 4 200 м надморска височина. Намерихме една къща за гости, изцяло едноетажна, която представляваше по-скоро нещо като лабиринт от коридори, стаи, гаражи, някакви други дворни постройки, оградени със завеси, и тоалетна с баня- в началото доста се губехме докато си намерим стаята. Настанихме се, излязохме в центъра да вечеряме, и докато чакахме да я сервират в ресторанта (из цял Тибет хората не бързаха за никъде, и почти навсякъде от поръчката до сервирането минаваха най-малко 15, 20, 30, 50 и повече минути), се разходихме из центъра- там младежи, момчета и момичета тибетци танцуваха на местен поп-фолк и се закачаха, деца играеха, майките им си говореха нещо по женски, а бащите- по мъжки. И както навсякъде из Тибет, пак повечето носеха традиционни тибетски облекла.

Мадой (Madoi, 玛多) – Тибет, Китай

Мадой (Madoi, 玛多)

Вечеряхме и се прибрахме да спим.

Ден 12

Madoi – Amnye Machen (玛多阿尼玛卿山) Мадой – Амни Мачен

Днес ни предстоеше да отидем и до

последната висока снежна планина – Амни Мачен

Но за целта трябваше да се отклоним на изток от идеалните три пътни платна, и да тръгнем по път, за който не знаех в какво състояние е, и дали ниския обикновен фолксваген ще може да го измине. Знаех от интернет, че в момента точно там, по северната страна на планината, се извършваше голям проект, включващ строеж на нова магистрала, но не знаехме нито дали проекта е завършен, нито на какъв етап е в момента. А ако не беше завършен, трябваше да караме по стария път, който, гледан от Google Earth, изобщо не изглеждаше добре – беше си черен камионен път.

И така на сутринта изминахме 80-те км до селището

Цоген Рава (Tsogen Rawa, 花石峡),

на около 4 150 м, и малко след него стигнахме и до разклона за Амни Мачен. Силно се надявах новата магистрала, до която стигнахме, да е отворена, но не беше. Трябваше да си караме по стария път. Той беше прашен, но поне сравнително равен, успявахме с колата да стигнем до 40 – 50 км/ч. Вървеше през една равна степ право на изток-югоизток, и скоро в далечината се показа бляскавата снежна грамада на планината Амни Мачен.

Планината Амни Мачен – Amnye Machen ( - 阿尼玛卿山) – Тибет, Китай

Амни Мачен (Amnye Machen, 阿尼玛卿山)

е мощна планинска верига, намираща се в североизточната част на Тибетското плато. Най-високия й връх е 6 282 м. Тя е една от тибетските „свещени планини”. Около нея има път, по който тибетски поклонници-пилигрими редовно обикалят тази планина, за една седмица.

Ние си продължавахме бавно по прашния камионен път, успоредно с новата магистрала. И за наше голямо облекчение, след около 30 км имаше възможност да се качим на магистралата. По нея изминахме последните няколко километра до

село Таво Джолма (Tawo Zholma, 下大武),

на 3 950 м. Там спряхме насред селския площад за обяд в едно от ресторантчетата, и за да си купим това – онова за ядене за вечерта и за другия ден. Селото беше тихо, само от едно от магазинчетата някой нареждаше някакви безкрайни мантри от една тонколона.

село Таво Джолма (Tawo Zholma, 下大武) – Тибет, Китай

село Таво Джолма (Tawo Zholma, 下大武)

След като хапнахме,

продължихме към Амни Мачен

Самото село е в началото на планината. От него стария път продължаваше нататък гладко асфалтиран. Обаче само 3 км, до един току-що построен „древен“ манастир (даже още не беше довършен).

После отново си продължаваше стария камионен път, но този път доста по-лош от преди, с много дупки, при една от които неизбежно отъркахме дъното на колата, което доста ме притесни, слава Богу все пак нямаше поражения. С голяма мъка изминахме следващите 10 км, и там отново излязохме на магистралата. По нея продължихме още няколко километра,

до тунела под прохода Дракде Ла (Drakde La),

който обаче още не беше пуснат, и трябваше отново да излезем от магистралата. Там, където излязохме, беше грозна гледка- циментови силози, пътно-строителна техника, прах, огромни камиони и мръсотия. Но нямаше как, минахме и покрай тях, и отново се изкачихме до стария път. Планината отстреща се издигаше все по-близо и по-величествено. Скоро се изкачихме до

прохода Дракде Ла, на 4 610 м.

Там спряхме. И там течеше усилена работа –- работници строяха панорамна тераса и други изкуствени туристически атракции, покрай старите ступи и молитвени знамена. Но истинската атракция беше

ледника Дамсунг (Damxung, 当雄冰川)

Това е огромен ледник, най-големия в планината. Той се спуска до самия проход Дракде Ла, и малко под него.

Планината Amnye Machen ((阿尼玛卿山, ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།) и ледника Дамсунг – Amnye Machen ( - 阿尼玛卿山) – Тибет, Китай

Планината Amnye Machen ((阿尼玛卿山, ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།) и ледника Дамсунг

Съответно ние отидохме на около 200 м встрани от прохода, до ледника. Там имаше няколко китайски туристи и няколко монаси, които се снимаха, правеха си селфита и се разхождаха по него. Ние се присъединихме към тях. Нямахме подходящи за случая обувки, затова ходенето по него беше доста трудно, но все пак намирахме начини да пообиколим наоколо. После се върнахме на прохода при колата. Един от работниците ни каза: „Наслаждавайте се на ледника сега, скоро ние като построим тази панорамна тераса, посетителите ще могат да гледат ледника само от там, няма да имат достъп до него

Ако не друго, поне се надявам когато целия този проект приключи, наистина да изчистят всичко наоколо от строителни отпадъци (те ще го направят така или иначе, ако искат района да бъде посещаван от туристи, още повече, че се канят да събират и входна такса).

Планината Amnye Machen ((阿尼玛卿山, ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།) и ледника Дамсунг – Amnye Machen ( - 阿尼玛卿山) – Тибет, Китай

И така, продължихме

надолу от другата страна на прохода Дракде Ла

Пътя беше все така ужасен, и аз реших да не продължаваме много, а да спрем на първото по-прилично за бивак място. Намерихме такова място на около 4 400 м височина. Там тъкмо бяха спрели и една група тибетци, които разпънаха постелка на тревата, и седнаха да ядат. Поканиха ни и ние да седнем с тях. В групата им имаше и една французойка, облечена в тибетски дрехи, която просто се беше присъединила към тях и ги следваше ей така, без да разбира езика им, и без да знае накъде отиват. Хапнахме

дзамба – нещо като тесто, напомнящо на грис-халва,

леко сладникаво, потопено в млечен чай. Хапнахме и сушено яково месо – доста твърдо и трудно за дъвчене.

Тибетци – Тибет, Китай

Скоро те си тръгнаха, и ние опънахме палатките встрани под прашния път, над буйната река, която изтичаше от ледника Дамсунг.

Започна да се стъмва, и поне огромните камиони престанаха да минават. Сега бяхме цялата група, в три палатки. Но палатката на Джу Джу и Донг Донг изобщо не беше подходяща за това място. Донг Донг, без изобщо да разбира и без да пита никого, беше купил една евтина еднослойна палатка, която не ставаше за нищо друго, освен за нощувка в парк през лятото, и то само в сухо време. Добре поне, че времето почти през цялото ни пътуване беше сухо и слънчево, а през нощта – ясно. Казах на Джу Джу и Донг Донг, ако през нощта им стане прекалено студено, да идват в нашите палатки.

Нощта беше много красива –

луната беше изключително ярка, можехме да се разхождаме спокойно без фенери навън. Тя огряваше снежната грамада на Амни Мачен над нас, и създаваше една почти нереална, фантастична гледка. Ние спахме добре, обаче както и очаквахме, Джу Джу и Донг Донг зъзнеха в тяхната палатка, но на инат не дойдоха при нас.

Ден 13

Amnye Machen – Wenquan (阿尼玛卿山 温泉) Амни Мачен – Вънчуен

На сутринта палатките бяха мокри от роса. Аз се събудих рано по навик, и наблюдавах как слънцето огрява първо високите снежни части на Амни Мачен, а после все по-надолу, докато огря и до нас. Наблюдавах и стадото якове, които се разхождаха и пасяха тихо между палатките. После като огря слънцето, Джу Джу и Донг Донг също станаха малко да се сгреят на слънце, палатката им беше мокра, и както е еднослойна, вътре всичко, което се беше допряло до нея, също беше мокро. Днес трябваше да се върнем на главния път към Сининг, и да нощуваме по-нататък в едно малко

селище Вънчуен (Wenquan, 温泉),

което на китайски означава „топъл минерален извор”. И Джу Джу искаше да побързаме, да тръгнем по-рано, да отидем на това място и там да се къпем в топли минерални извори, както тя си представяше. Аз обаче не бързах, държах да направим един последен поход нагоре в планината, по планинската степ, която я покриваше, да стигнем колкото можем по-далеч. За целта трябваше да прекосим буйната река, изтичаща от ледника.

Към планината Amnye Machen (阿尼玛卿山, ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།) – Тибет, Китай

Мост

И тръгнахме – аз, жена ми и Донг Донг. Имаше едно нещо като мост, направен от строителни железа, по което изпълзяхме на другия бряг, и тръгнахме нагоре. Вървяхме около два часа, качихме се до над 4 600 м, отново снимки и клипове.

Първо Донг Донг слезе, ние с жена ми останахме още малко. Накрая и ние слязохме, сгънахме палатките, и към обяд тръгнахме обратно по пътя.

По склоновете на планината Amnye Machen (阿尼玛卿山, ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།) – Тибет, Китай

По склоновете на планината Amnye Machen (阿尼玛卿山, ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)

Отново с мъка излязохме на магистралата, но този път се оказа, че можем да вървим по нея доста по-дълго, и ние се възползвахме.

Само се отбихме отново в село Таво Джолма,

за да обядваме, там отново беше тихо, с изключение на същите безкрайни мантри, които мърмореха и предишния ден от същата тонколона. След като приключихме с обяда, тръгнахме обратно към трите платна към Сининг. Вече бях свикнал с лошия път и карах по-умело по него. Скоро излязохме на хубавия асфалт, и продължихме към Вънчуен.

Когато пристигнахме, както и предполагах, нямаше никакви „топли минерални извори”.

Вънчуен (на 3 850 м) се оказа едно прашно село,

с едноетажни сгради, някои от които се водеха хотели. Намерихме един такъв, и се настанихме там. В стаите имаше едно огромно легло, от стена до стена, което служеше и за шкаф с чекмеджета и долапи, разположени отдолу. А в целия хотел имаше само една единствена тоалетна, която представляваше една най-проста дупка в едно оградено място на двора, без покрив (поне като беше на открито, не миришеше). Така и не стана ясно защо селото се казва “Топли минерални извори”, но все пак поне имаше прилична баня, в която се изкъпахме.

Вечерта дойдоха и други гости на хотела. Настаниха се в една от съседните до нас стаи. Бяха някакви тибетци от село, които ни оглеждаха като извънземни. По едно време привечер, малко след полунощ, един от тях се опитал да влезе в стаята на жена ми, Чин Чин Цао и Джу Джу. После довел и още един, и двамата се опитали да влязат, но този път Джу Джу им изсъскала да се махат, и те не ги безпокоили повече. Може и да са искали да откраднат нещо, но ако са искали, поне да бяха изчакали до 2 – 3 часа, а така са действали твърде аматьорски, ако изобщо са били крадци. Както и да е, на следващия ден те се изнесоха от хотела много рано, за да не ги видим.

Ден 14

Wenquan – Qinghai lake (温泉 青海湖) Вънчуан – езеро Чинхай

Дойде време да слизаме на по-малка надморска височина, да напускаме необятното Тибетско плато. На сутринта гледахме по-бързо да се изнесем от прашното село, и отново поехме по трите гладки платна на североизток.

За последен път прехвърлихме един проход на около 4 500 м височина. Отвъд него

планинската степ вече се простираше по-ниско долу

Пресякохме пак две-три по-равни полета, всяко от които по-ниско от другото. Скоро и пейзажа се промени, вече не беше така зелено и свежо, тревите вече бяха по-сухи и по-високи. Накрая излязохме на едно доста по-обширно поле, минахме през един

град Гонгхъ (Gonghe, 共和),

на 2900 м, след това прехвърлиме едни хълмове, спряхме в едно друго градче да обядваме, и там се отклонихме на запад по пътя към езерото Чинхай.

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖)

е най-голямото езеро в Китай. Намира се на една по-ниска част в североизточния край на Тибетското плато, на 3 205 м височина. То е безотточно, от него не изтича река, която да го свързва с океана. Все още се намира на тибетска територия, но към северните му брегове вече започва една друга културно-етническа област – монголската.

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖) – Тибет, Китай

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖)

Все пак ние се насочихме само към южния бряг на езерото. Тук вече не беше както преди,

навлязохме в масово-туристически район

Беше пълно с коли и пътуващи на екскурзия китайци. Скоро пътя се приближи до езерото и продължи успоредно на южния му бряг. Участъка между пътя и брега беше плътно окупиран от туристическата индустрия, разпределен на парцели, край всеки от които имаше входни такси, няколко коне или бели якове със седла, и по няколко хищни местни жители, готови да събират пари от всеки, който иска да слезе до брега, да се снима с кон или с як, или да ги язди. На много места бяха насадили едни типични за района жълти цветя, с които езерото е известно, разбира се пак с комерсиална цел. От другата страна на пътя пък беше плътно запълнено с шатри за спане, ресторанти и хотели. За нас,

след свободната необятност на Тибетското плато, това беше до голяма степен разочарование

Но така или иначе, поне самото езеро си е естествено, и то си остава красиво независимо от човешките суетни добавки по бреговете му.

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖) – Тибет, Китай

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ།)

Искахме да спим на палатки край езерото, но като видяхме цялата тази лудница по брега, се отказахме. Първо пообиколихме с колата по брега, установихме, че по-нататък езерото беше по-свободно от туризма, имаше празни незапълнени полета край него, но все пак- оградени, затворени за посетители. След това се върнахме в хотела, който бяхме резервирали, оставихме си багажа и привечер срещу по-малка такса (по препоръка на хотелиерката, една доста любезна тибетка) слязохме на брега на езерото, а колата паркирахме на тревата до брега. Следваха 2 часа снимки. Имаше вълни, и много приличаше на разходка край морето. А и отсрещния бряг почти не се виждаше.

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖) – Тибет, Китай

Е, нямаше пясъчни плажове, а само тясна камениста ивица, но пак беше красиво. Започна да се стъмнява. Появиха се големи облаци, и небето стана много разноцветно в съчетание с облаци, небе и залез. Но облаците се сгъстиха и започна да пригърмява. Затова, вече почти по тъмно, побързахме да се върнем в колата. Другите екскурзианти около нас също се разбързаха да излязат на шосето (до което имаше около 500 м разстояние). Веднага щом се качихме в колата, заваля силен дъжд, и черния път, по който слязохме до брега стана целия мокър и кален. Една майка с дете ни помоли да ги пуснем в колата, за да се скрият от дъжда. Колата обаче забуксува в калта безпомощно, и не можехме да се измъкнем, трябваше да изчакаме да спре дъжда. Когато спря, след 20 мин. безуспешни опити, само на 15 м от шосето, накрая дойде един местен тибетец, който ми каза да го следвам с колата, и ме преведе през една висока трева, за която само той знаеше, че е равна и нямаше дупки, и така се измъкнахме. След което просто се прибрахме в хотела.

Ден 15

Qinghai lake – Xining (青海湖 西宁) Езеро Чинхай – Сининг

Днес беше последния ден от същинската част на пътуването, последния ден и с тази кола под наем. Сутринта побързахме да тръгнем по обратния път докато излезем на магистралата за Сининг. Всъщност тя не беше точно магистрала, а по-скоро голямо шосе с две еднопосочни платна. Беше дъждовно. След около 2 часа стигнахме до

Сининг (Xining, 西宁),

който е столицата на провинция Чинхай, на около 2 200 м. Той вече е почти извън тибетската културно-етническа област- там само около 5% от населението са тибетци, другите са китайци и хуйдзу – мюсюлмани. Съответно в града е пълно с големи джамии.

Първото място, където трябваше да отидем, беше един голям пазар на едро, за храни и подправки. След доста обикаляне в тежкия трафик и задръстванията из града, най-накрая го намерихме. Всички отидоха да гледат и да пазаруват, особено Джу Джу, която купи стока за цял магазин. А аз останах отвън да ги чакам в колата. Чаках ги цели 4 часа, до следобяд, а те изпратиха покупките с куриер.

Времето напредваше, трябваше да отидем до хотела, да си оставим багажа, а след това- до фирмата за коли под наем Шънджоу, за да върнем колата, и срока беше до 7 часа вечерта. Аз, жена ми и Джу Джу отидохме да търсим хотела, който бяхме резервирали, който пък се оказа, че вече не работел, и намерихме един друг хотел наблизо. После – в голямото задръстване, стигнахме до фирмата Шънджоу, и върнахме колата успешно. Слава Богу, след около 2 200 км за 13 дни шофиране, всичко беше наред.

Гара Сининг – Тибет, Китай

Гара Сининг – краят на същинската част от пътуването

В това време Донг Донг и Чин Чин Цао бяха отишли на кино в града, а ние само отидохме да вечеряме. Накрая всички се прибрахме в хотела.

Ден 16

Xining – Xian (西宁西安) Сининг – Сиан

Оттук нататък вече предстоеше завръщането в нашия град в Южен Китай. През този ден пътувахме около 11 часа с влак от Сининг до Сиан, минавайки от Чинхай, през провинция Гансу, до провинция Шаанси. Вечерта пристигнахме, настанихме се в един приятен хостел, пълен с чужденци, и излязохме навън да хапнем. Вече бяхме напуснали големите планини, бяхме само на 500 м височина, и навън беше тежка лятна жега.

Сиан е древната столица на Китай

(както е нашето Търново за България). Бил е център на много династии, а сега е един голям, милионен град. Той е известен с музея на Теракотената армия на първия китайски император Чин Шъхуан. Ние го бяхме посещавали преди, а и сега това беше извън темата на нашето пътуване, така че в Сиан само пообиколихме из центъра вечерта, край

двете емблематични старинни сгради Чонглоу и Гулоу (Zhonglou, Gulou, 钟楼,鼓楼)

в превод „Часовниковата кула“ и „Барабанената кула“, а после- в оживената улица с местни деликатеси, предимно на местните мюсюлмани, пълна с вкусотии, където вечеряхме. Накрая се прибрахме в нашия хостел.

Сиан, Китай

Ден 17

Xian – Guangzhou (西安 广州火车) Сиан – Гуанджоу

Днес се разделихме с Джу Джу и Донг Донг- те решиха да останат още няколко дни да обикалят из Сиан и района, а ние с жена ми и Чин Чин Цао хванахме влака за Гуанджоу, пътувайки през провинциите Шаанси и Хънан, а през нощта – през Хубей.

Ден 18

Пристигане в Гуанджоу (Guangzhou, 广州)

Това беше и последният ни ден на път.

Влака премина през провинция Хунан, и навлезе в Гуандонг, на юг, в субтропическата част на Китай, отново сред бамбуците, бананите и оризищата. След очакваното закъснение преди гара Гуанджоу следобяд най-после пристигнахме. Навън си беше жега и влага. На гарата се разделихме и с Чин Чин Цао – тя остана да се види с нейни приятели, а аз и жена ми хванахме автобуса за нашия град, на около час път от Гуанджоу. Прибрахме се у дома, и с това отново се завърнахме към обичайния живот в града. Благодарихме на Бог за прекрасното пътуване, за това, че Той ни опази във всичко, благодарихме и на всички хора, които бяха с нас и ни подкрепиха.

Но както казах в началото,

всъщност пътуването и до сега продължава

– но вече в неговата “трета част”, която се състои в споделяне на впечатления, разкази, снимки, а също и в правенето на филма, който ще сглобя от всички клипчета, които снимахме с телефоните си. За мен това пътуване ще завърши едва тогава. А след това, само Бог знае накъде ще се насочим, но със сигурност ще очаквам момента, в който ще започнем да планираме и подготвяме ново пътуване. Накъде – има много възможности.

Тибет е огромен, и има още много за обикаляне

Има и високи планини, по които следващия път се надявам да се изкача още по-високо, до 6000 м, а може и повече. Има обширни абсолютно безлюдни райони като Чангтанг и Къкъшили (в западната част на Тибетското плато), които също съм набелязал. А освен Тибет, има и Монголия, има Сибир, има Тиеншан и Алтай. В другата посока – към морето и екватора пък има Югоизточна Азия, Индонезия, а отвъд тях – Тихия океан и Полинезия. Но разбира се, винаги си остава и нашата България. Колкото и прекрасни места да има по Земята, нашите планини, равнини и море с нищо не им отстъпват по уникалност. Да, всичко това изисква пари (а може и да не изисква чак толкова пари, когато човек е отворен за алтернативни и приключенски начини за пътуване), но ако Бог позволи, и ако човек намери целта, смисъла и начина за пътуването, може да отиде на всяко едно от тези места, и да остане с нещо повече от спомени.

Поздрави!

Красен Желязков

China, Guangdong province, Qingyuan city

Край

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

В района на Тибет може да се спи и по специални оферти:



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

PDF Printer    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Пътуване до Тибет, Китай (2)”

  1. […] Пътуване до Тибет, Китай (2) […]

  2. […] път, за разлика от миналата година, там нямаше работници, тежки камиони и разхвърляни […]

Leave a Reply