юли 13 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и ще стигнахме до езерото Тахо. а за последно минахме през Сан Франциско. Днес продължаваме към Лос Анжелис и Сан Диего. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част осма:

Лос Анжелис и Сан Диего

Сутринта момчето на рецепцията се заинтересува от къде сме. Когато му казахме, той се опули, явно името България не му говореше нищо.

Този ден ще изминем 300 км до Лос Анжелис.

Първите стотина километра караме през планински терен по магистралата US 101, след което излизаме на брега на океана и след още 40—50 км минаваме през Санта Барбара. Тук се намира ранчото на Президента Роналд Рейган, където той се оттегля, след втория си президентски мандат. След още 40—50 км. при град Oxnard се прехвърляме на SR 1, който е Pacific Coast Hwy и до Лос Анжелис се преминава през Американската Ривиера От дясно на пътя е океана, а отляво са склоновете на планините Santa Monica и Santa Lucia. Преминава се през малки курортни селища, а на 20—30 км. преди Лос Анжелис е известния курорт Малибу. Тук е и първата ни изненада, защото очаквахме да видим някакво струпване на скъпарски вили и къщи на многото екранни и всякакви други величия, за които се знае че имат имоти тук. А всъщност се оказа, че това е съвсем обикновенно крайбрежно селище с разпръснати из него, тук там и то по-далеч от брега, на ненатрапващи се луксозни вили. Много повече са обикновените, нормални къщи. Даже съвсем близо до брега, на „първа линия“, видяхме фургони, преустроени на бунгала, с малки дворчета с градинки с цветя пред тях. Край пътя се виждаха съвсем обикновени малки магазинчета и заведения. И нито един многоетажен, бетонен хотел.

Времето е горещо, тихо и в океана не се виждат големи вълни. Бяхме решили, че е редно

да се изкъпем в Тихия океан

За целта отбиваме към един „щатски плаж“, за който разбираме от указателните табели край пътя. Плажът се оказа навътре, но преди него имаше бариера и будка на която една млада дама ни каза, че плажа е безплатен, но за паркинга се плаща $8. Казахме, че се отказваме и тя ни кимна разбиращо. На няколко места виждаме по-големи вълни и сърфисти, които се борят с тях.

Единствените няколко големи хотела видяхме чак в края на Санта Моника, малко преди влизането в Лос Анжелис. След Малибу всичко е заселено и до Санта Моника няма незастроени места.

Плажът в Санта Моника

Спираме на

голям плаж в Санта Моника

$7 за паркинг се плащат на автомат. На плажа почти няма хора. Той е дълъг 5—6 км., а пясъчната ивица беше широка 170 метра /измерих я с крачки/. Водата в океана е сравнително топла, но въпреки спокойствието на океана вълните, които идваха бяха доста големи, така че не посмяхме да се отделяме много от брега. Не може да става и дума за сравнение с нашето море, на което повърхността понякога е спокойна като в язовир. На плажа сме около час и половина. Като си тръгвахме две момичета, които на излизане минаха край нас с кола, помислиха, че сега влизаме и ни предложиха билета си за паркинга. Това малко ни изненада, но пък показваше колко са еднакви хората навсякъде.

Към 16,30 часа тръгваме за хотела, който бях резервирал

в северната част на Лос Анжелис, в Пасадена.

След излизане от плажа на SR 1 веднага следваше едно от сложните преминавания — първо на магистрала I 10, a след това на I 405, по която се влизаше в града. Оказа се че всичко е много просто. Минахме през тунел и се озовахме на I 10, но преди влизане в магистрала I 405 се озовахме в голямо задръстване. Беше работен ден, четвъртък и уцелихме „час-пик“.

Влизане в Лос Анжелис в час-пик

Макар и бавно се измъкнахме от задръстването и излязохме на магистралата. Прецених, че имаме достатъчно време и може

да се отбием в Getty Center, където е централата на едноименната фондация.

Знаех, че е от лявата страна на I 405 и само трябваше да внимаваме за табелите по магистралата. Щом я видяхме се отбихме вдясно, минахме под магистралата и скоро стигнахме до. портал, а след него до кабинка с бариера, където очевидно се плащаше за входа. Служителя, който беше до бариерата ни махна с ръка да се придвижим и когато му подадох банкнота, каза да задържа парите, даде ми билет и ни пусна да влезем.

Часът беше 17, към края на работното време и изглежда, че последния час входът е безплатен. След бариерата се придвижихме към многоетажен подземен паркинг, от който се излиза на спирката на влакчето-фуникольор. Спирката беше модернистично оформена с прозрачни прегради и покрив. Самото влакче приличаше по-скоро на трамвай и се движи автоматично. Настанихме се отпред на мястото на ватмана. По извиващия се нагоре път се откри хубава панорама към града. Изкачването стана бързо и след минути бяхме на горната спирка пред входа на центъра. Излязохме в градина с чудно оформени тревни фигури и фонтани.

Градината в Getty Center

Изглед към Лос Анжелис от тераса на Getty Center

Минахме и през зали с много картини. Имаше оригинали на Ван Гог, Моне, Реноар.

С асансьор се изкачихме до тераса от която се откриваше хубав изглед към града и цялата околност. При слизане излязохме на голяма площадка с тераса, където се подготвяше коктейл на открито. По средата на площадката има голям фонтан, а наоколо много модернистични склуптури.

На излизане видяхме, че срещу спирката на влакчето беше инсталирана дълга маса, заредена с питиета, очевидно за посрещане на гостите. Като пристигна влакчето, от него се изсипа групичка от облечени официално мъже и жени. Атмосферата беше като от филмите. Нямахме време да разгледаме гостите, може би щяхме да открием някое познато от екрана лице. Слизаме с влакчето до паркинга и се отправяме към

хотела. Той е Qualitty Inn,

т. е. от по-хубавите. Близо до него има станция на метрото.

Стаята ни на първия етаж е № 114, а до нас е стая № 112. Стая с № 113 нямаше!

Имаме време да разучим пътя до спирката на метрото. Минава се през тъмен подлез, почти тунел, под магистралата. С асансьор се изкачваме до най-горния етаж на покрит паркинг и от там се преминава по пешеходен тунел над магистралата. Излиза се на спирката, която е между двете платна на магистралата, където на открито се движат и влаковете на метрото.

Сутринта на закуската в хотела има малка изненада, за пръв /и единствен път/ се предлагаше нещо месно- една тенджера пълна с топли и вкусни вурстчета.

В метрото се оказа, че на станцията няма служебни лица. Билети се вземаха само от автомати, а към пероните нямаше устройства за пропускане на пътниците. Има надпис, че контрола в метрото се извършва само от мобилни контрольори. То тази проверка с контрольори в метрото я има навсякъде, но тук друга нямаше! Мисля, че ползване на метрото, по този буквално безконтролен начин няма никъде на друго място, или поне ние не бяхме виждали в Европа, а и в другите големи градове на САЩ. Навсякъде, освен механичните прегради при влизане и излизане, имаше и служители, които стояха край тях и наблюдаваха преминаващите. А в Ел Ей-само контрольори?! Друго, което ни изненада беше, че от автомата рестото ни бе върнато в монети от $1. Такава монета не бяхме виждали, а не видяхме и по-късно по време на целият ни престой в САЩ.

За около половин час стигаме до централната спирка Union Station, която е и голяма ж. п.гара. Тук се прехвърляме на друга линия,

за Холивуд

Преди това слизаме в центъра на града и в клон на Bank of America обменяме пътнически чекове. Става бързо, вземат ми и пръстови отпечатъци, като на летището при влизането. За разлика от купуването на чековете в България, където банката удържа 1,5% комисионна, за смяната им в долари не удържаха никаква такса. В централната част на града не искахме да губим време, а и тя не се различаваше с нищо от подобните такива на други големи американски градове. Целта ни беше прославения Холивуд.

От станцията на метрото се излиза направо на

„Алеята на славата“ на „Булевард Холивуд“.

Началната спирка на туристическия обиколен бус беше там и веднага се инсталирахме на горният му етаж, въпреки че е доста горещо. Обиколката е само из Холивуд и Бевърли Хилс и е повече от час. Слизаме за малко в търговската част на Холивуд. Има намаления на всичко и народа носи пликове с надписи Sel на тях, но се оказа че дори след това Sel за нас си остава скъпичко. На всички стоки в Америка на етикета е поставена цена, която е без такса /данък/ и чак след като отидеш на касата разбираш каква е истинската цена, която следва да заплатиш за това което си купил. Тази такса, варира от 8—9% до 12—13% и е различна за различните щати и различните стоки и услуги.

По Sunset Blvd

Из Холивуд и Бевърли Хилс

В центъра на Холивуд, по тротоара се виждат „звездите“

Тук се провеждат церемониите по връчването на Оскарите

🙂

Станция на метрото в Холивуд

Продължаваме обиколката с бус-а и на моменти в далечината виждаме

хълма с надписа „Hollуwood“

Минаваме през Чайна Таун с многото магазинчета и изнесена стока пред тях, край някои от световноизвестните филмови компании. Гида ни обръща внимание на липсата на въздушни електрически мрежи по улиците в Бевърли Хилс, където общината решила да ги вкара в кабели под земята, докато в Холивуд бяха отвън по отрупани с кабели дървени стълбове.

Обиколката свършва към 17 часа и решаваме да отидем близо до хълма с надписа-символ. Оказва се че той е доста далеч извън града и с метрото успяхме да стигнем само до място от където все пак се виждаше хубаво.

Емблематичния надпис

Връщаме се в централната част на Холивуд.

Още е светло и правим много снимки на „звезди“ и отливки от краката и ръцете им. И Холивуд се оказа доста различен от представите, които имахме за него. Това е един обикновен нискоетажен град, с обикновенни улици и магазини, а самата „Алея на славата“ продължава на голяма дължина по булеварда, който всъщност е съвсем обикновена улица. Към края има много свободни звезди, които чакат поредните номинирани. Бевърли Хилс е доста по-аристократичен и по-добре устроен.

До спирката на метрото, на алеята със звездите една групичка от момчета демонстрираше „брейк“ и си избираше момичета от публиката за някакъв общ номер. Избраха и нашата госпожица и тя се нареди в редицата с другите „избраннички“. След това едно от момчетата тръгна пред събралите се в кръг хора да събира пари в шапка. Като свърши обиколката, този дето беше най-главен, погледна в шапката колко пари са събрали и каза, че са малко, поради което следващия номер се отлага. Така и не разбрахме какъв щеше да е този номер, но по вероятно представлението им беше до тук, а номера с избирането на участнички беше, за да събуди по-голям интерес в публиката и да се съберат долари.

За връщане, вече по тъмно взехме метрото и след една смяна на линията се отправихме

към Пасадена

В метрото съобщенията по уредбата се правеха на английски и на испански.

Сан Диего

Следващия ден излизаме без проблем от Ел Ей, но на магистрала I 5, по която ще караме до Сан Диего попадаме в задръстване, което продължава през целия път.

Тази част на Калифорния е много гъсто населена. През целия път караме само през селища и индустриални райони.

Когато стигаме в

Сан Диего

излизам от изход за към

една от забележителностите му — Old Town

Улицата е пуста и спираме до някаква спортна зала. Мексиканец, шофьор на пикап ни каза, че не бива да оставяме тук колата, защото мястото не е добро и много се краде. Може да отидем с нея до Стария град, където днес се паркира свободно навсякъде по улиците, тъй като е събота, почивен ден. Обръщам и минаваме под магистралата, след което се озовахме в Old Town. Обикаляме 2—3 паркинга и накрая намираме свободно място. Близо до центъра сме, където е и офиса на фирмата с обиколния бус. Момичето, мексиканка ни дава билети и бус-а тръгна почти веднага след това. Излиза от Стария град и прави голяма обиколка из Сан Диего.

Сан Диего, централната част, събота след обяд

Автобусът беше полупразен и се движи доста бързо. Горе духа силен вятър, но не ни пречи да снимаме всичко, край което минаваме-летището, пристанището, самолетоносача „Мидуей“ преустроен в музей, сградите и улиците в центъра.

Самолетоносачът Мидуей (USS Midway)

Връщаме се към 16 часа. В обиколката влиза и круиз с корабче из залива на Сан Диего, но не става комбинацията за един ден да направим и двете обиколки. Налага се да оставим круиза с корабчето за следващия ден сутринта, преди отпътуване за Лас Вегас. След това

тръгваме да обикаляме Стария град

Имало е и такива транспортни средства в Америка

Повечето сгради са запазени в автентичния си вид от преди повече от 150 години. От едно площадче се влиза в имението на командира на града, къщата е от 1829 година и в нея са запазени много неща, уредена е като музей.

Къщата-музей на командира на Сан Диего, преди присъединяването на града към САЩ

На площада има знаме и камък с надпис на него — датата 29 юли 1846г. когато тук е издигнато американското знаме, след завземането на града по време на войната с Мексико. От другата страна на площадчето имаше цял комплекс със стари къщи, оформени също като музей и голям открит ресторант-градина и магазинчета. Тук видяхме и колибри, голямо колкото пчела-търтей, което внезапно изникана между листата на едно дърво.

Колибри

В ресторанта свиреше мексикански оркестър, а музикантите обикаляха между масите и изпълняваха желания на клиентите. Доста познато.

Вземаме колата, излизаме без проблем на I 5, а от там до хотела Rodeway Inn, който е в

градчето National City

Намираме се на по-малко от 20 км. до границата с Мексико. В Стария град зареждаме бензин по $ 4,45 за галон, а до хотела виждаме, че е по $ 4,21. Километражът показва 21865 мили, т. е. изминали сме близо 4800 мили, което е почти половината от целия път, тук е най отдалечената точка от маршрута и днес е 19-тия ден от пътуването, т. е. във всяко едно отношение сме по средата.

Следващия ден програмата е претрупана — трябва да направим круиз с корабчето из залива, да се качим на преустроения в музей самолетоносач „Мидуей“ и да успеем да стигнем навреме до Лас Вегас.

По крайбрежния булеварди спираме пред оградата на платен паркинг на входа на който има бариера. Срещу всяко парко място отвън има автомат и надпис с тарифата на цените. Изчисляваме, че трябва да пуснем $3,75. Докато се суетим около автомата към нас се приближава младеж и ни казва че събота и неделя е безплатно. Това никъде не го пишеше, но момчето ни успокои, че така е отдавна,но още не са го написали на автомата?! Помотахме се по кея докато стане време за круиза и

се качихме на корабчето.

Срещу нас беше островът с военноморската база. Виждаха се два големи самолетоносача, които бяха акостирали там.

На корабчето сме на предната палуба. По едно време се чу мощен рев и видяхме излитането от базата на два изтребителя. Минахме покрай кей с подводница и покрай островче с много тюлени на него. Корабчето обикаля из залива и към 11 часа се връщаме обратно. Веднага се отправяме за

самолетоносача

За да се качим и разгледаме всичко трябва да си купим билети за около $50, което ни се видя много, а и нямахме време да посещаваме всичко в този музей. Имаше надпис с информация, че може да се качим само на палубата със самолетите безплатно. На касата момичето ни отправи към друг страничен вход, в предната част на самолетоносача, като каза, че ще дойде човек да ни посрещне и придружи до горе. Така и стана, човекът беше бивш морски пехотинец, който работеше на самолетоносача-музей като доброволец. Той ни заведе до горната палуба от дето са излитали и кацали самолетите. Задачата му беше да ни пази да не отидем по-навътре на кораба. Каза ни, че е от Ню Йорк и много се учуди като разбра от къде сме минали, за да стигнем до тук и къде още има да ходим. Каза още, че той не е бил на повечето от тези места. Това не ни учуди, защото изглежда, че американците не пътуват много и в собствената си страна. За това се убеждавахме постоянно, като виждахме колко рядко се срещаха коли с регистрация от съседен или от по-далечен щат. Често виждахме учудване в погледа на хората, които се заглеждаха в регистрацията на Понтиак-a.

На палубата на самолетоносача „Мидуей“

Въпреки че е доста на юг и почти до границата с Мексико, в Сан Диего не е много горещо, чувства се влиянието на по-хладни океански течения.

До Лас Вегас

щяхме да караме само по магистрала I 15 и да пресечем пустинята Mojave. По едно време небето се покри с гъсти черни облаци, а по радиото съобщиха че в района на град Barstow, който беше пред нас, вали силен дъжд и има наводнения. Тук беше пустиня и този дъжд ни изненада. Заваля доста силно и пътя се покри от потоци вода. Намалихме без да спираме и скоро излязохме от този район.

Пустинята Мохаве в Калифорния

е известна с разположените в нея военни обекти, а като пустиня е същата като тази в Невада-голи хълмове и равнини обрасли само с ниски, редки храсти.

Преди Лас Вегас

На 50—60 км. преди Лас Вегас има Outlet, където спираме. Оформен е търговски център с увеселителен парк — виждаше се и голяма конструкция на „влакче на ужасите“. В града влизаме по тъмно, но намираме лесно хотела Econo Lodge. Пред офиса има машина за лед, а до входа плувен басейн. Допуснахме грешка, като решихме, че за този ден сме събрали достатъчно впечатления и не излязохме веднага из града, за да бъдем две вечери на това изключително място.

Продължението:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(9): Лас Вегас и Големия каньон (Grand Canyon)>>>

Автор: Христо

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего”

  1. […] Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, а за последно се подвизавахме в Лос Анжелис и Сан Диего. […]

  2. alex99 каза:

    Благодаря за страхотния разказ. Върна ме няколко години назад, когато аз бях в Калифорния. Беше много готино да отидеш и да видиш всичко това, за което само си чувал преди. Благодаря и за снимките, страхотни са.

Leave a Reply


Switch to mobile version