ян. 20 2018

Пътуване до Тибет, Китай (1)

С Красен заминаваме за Тибет – спокойно, няма да прекараме седем години там, но въпреки това няма да е само за ден: в първата част ще влезем в Тибет, за да стигнем до езерото Илхун Ла Цо. Внимателно четете, защото накрая ще се изпитваме върху имената на преминатоте градове и планини! 😉

Приятно четене:

Пътуване до Тибет, Китай

част първа

Чънду – Яан – Кандин – Тагонг – Гардзъ – Илхун Ла Цо

Всяко по-голямо пътуване има три части.

  • Първата част е подготовката.
  • Втората част (макар и обикновено най-кратка) е самото пътуване.
  • А третата му част е споделянето на снимки, подаръци, спомени, впечатления (а може дори и нещо повече- книга или филм), и всичко друго, свързано с впечатленията ни от това пътуване.

Аз съм сега в третата част от нашето пътуване. Живеем в Китай, в южната част на страната, в (суб)тропическата зона близо до Хонгконг и Гуанджоу. И решихме, че това лято ще отидем някъде далеч, на по-хладно, дори студено място. Най-привлекателно ни се видя Тибетското плато – най-високата и обширна планинска територия на света.

За много хора

Тибет е едно особено, дори мистично място,

хем известно, хем непознато. Повечето го свързват със съчетанието от високи планини и религия, което, както те мислят, е „източник на дълбока мъдрост” и всякакви други подобни, днес особено модерни влияния и учения. Също така чисто географски, много хора мислят, че Тибет се състои предимно от Хималаите, Еверест, Ласа (Лхаса), съответно Тибетския автономен район на Китай, както и няколко други “свещени” върхове и езера наоколо.

Всъщност Тибет е доста повече от това.

Тибетския автономен район обхваща само половината територия на географския Тибет, и там живее само 40% от тибетското население. Но всъщност Тибетското плато се простира далеч отвъд тази китайска провинция, в почти цялата провинция Чинхай, южната част на провинция Гансу, цялата западна половина на провинция Съчуан, и крайната северозападна част на провинция Юннан. Географски и културно Тибет се дели на три части- Ю-Цанг (в по-голямата част на днешния Тибетски автономен район), Кхам (източната част на Тибетското плато) и Амдо (североизточната част на Тибет).

Карта на Тибет, Китай

И понеже за нас – чужденците –

влизането и пътуването в Тибетския автономен район е свързано с някои ограничения

и съответните усложнения и трудности, решихме да пътуваме в другите части на Тибет, които са извън този район, и които (с някои изключения) са напълно свободни за чужденци. И въпреки, че тези места са далеч от известните Хималаи, и от Ласа (Лхаса), пак те предлагат изключително красиви планини и пейзажи, при това доста по-девствени и автентични, далеч от интензивния туристически поток към известната част на Тибет.

Този път реших да се опитам

да събера група за експедиция,

поне от няколко човека, по възможност „по-професионални”. Определих точния маршрут, със всичките му изчисления по километри, с подробности относно всички дестинации и спирки по пътя. Реших, че ако се съберем няколко човека, ще можем да си позволим наемането на автомобил, и с него да пътуваме, разпределяйки всички пътни разходи по равно. Най-трудно се оказа сформирането на групата. В крайна сметка всички “професионалисти” отказаха да се присъединят, по една или друга причина.

Събрахме се една група от 5 човека, които нямаха никакъв опит – освен мен, жена ми, една майка – Джу Джу (която изобщо не можеше да ходи по планини, и никога не беше ходила на палатка), сина й Донг Донг (който беше също „градско момче” на около 20 г.), и една млада учителка Чин Чин Цао, също без никакъв опит.

Наближи и времето за заминаване, а аз бях доста притеснен –

аз, който съм чужденец, трябваше да бъда водач, екскурзовод, и шофьор

на 4 човека китайци, в собствената им държава Китай (никой от тях не може да кара кола). Никога не бяхме наемали кола, никога не бях водил такава група, и то в такъв, както се опасявах – екстремен район! В крайна сметка нямахме друг изход, освен просто да предадем цялото пътуване в Божиите ръце, да подготвим това, което трябваше да се подготви – колата под наем, хотелите на някои места, билетите за влак за отиване и връщане,

и… да тръгнем по този маршрут:

Карта на маршрут през Тибет, Китай

Ден 1

Guangzhou (广州) Гуанджоу

Определихме датата на заминаване – 5 август. Сборен пункт- централна гара Гуанджоу. Вечерта се събрахме там, на гарата, и след едно сериозно закъснение (влака трябваше да отпътува в 22:05 вечерта, но тръгна чак след 24:00- нещо, което напоследък редовно става на тази гара, не знам защо, почти навсякъде другаде всички влакове са пристигали и тръгвали навреме), най-после тръгнахме.

Ден 2

Guangzhou – Chengdu (广州成都)Гуанджоу – Чънду

През целия ден пътувахме из Китай, през провинциите Гуандонг, Хунан, Хубей, Шаанси, и накрая навлязохме в Съчуан. Късно вечерта пристигнахме и в столицата на Съчуан – град Чънду, който всъщност беше истинската отправна точка на нашето пътуване. Заради закъснението пристигнахме след полунощ (но поне се наспахме добре в спалния вагон на влака, така че спането не беше проблем), и веднага с такси се отправихме към хостела, който бяхме резервирали, недалеч от гарата, където продължихме съня, до рано сутринта на другия ден.

Ден 3

Chengdu – Yaan (成都 雅安)Чънду – Яан

Събудихме се рано, и първата ни работа след закуска беше да отидем в офиса на фирмата за коли под наем Шънджоу. Оставихме багажа на рецепцията, и с автобус и малко пеша отидохме дотам. Слава Богу, попаднахме на доста добра кола – Volkswagen Lavida, която макар и да не беше джип (джиповете SUV бяха много по-скъпи за наем), пак се надявах да измине предстоящите около 2200 км, които ни предстояха, без проблеми. (Volkswagen Lavida е модел за китайския пазар, едва ли виждан в Европа – бел.Ст.)

И понеже същинската част на пътуването ни започваше от Чънду, бях предвидил все пак до следобяд време да разгледаме града, доколкото е възможно.

Чънду е огромен,

няколко милионен метрополис, с богата история и много забележителности. Първото място, което посетихме, беше

Изследователския център на пандите

Беше по-скоро пълно с народ, отколкото с панди, и успяхме да видим само три от тях (2 гигантски панди и 1 малка червена панда). Все пак като начало беше освежаващо.

Изследователския център на пандите – Чънду, Китай

После се върнахме в хостела да си вземем багажа. Отново слава Богу, целия ни багаж се побра успешно в багажника отзад, с което и това опасение отпадна.

Продължихме към

центъра на Чънду – модерен център,

с пешеходни улици, много молове, реклами, небостъргачи и блясък.

Чънду, Китай

Отбихме се до емблематичния

площад Тиенфу (Tianfu square, 天府广场),

площад Тиенфу (Tianfu square, 天府广场) – Чънду, Китай

след това с метрото до

старинния комплекс Куанджай (Kuanzhai xiangzi, 宽窄巷子),

състоящ се от една по-широка и една по-тясна улица, със старинни къщи, много арт магазини, кафета и исторически атракции от времето на династията Чинг (17 в.),

Старинният комплекс Куанджай (Kuanzhai xiangzi, 宽窄巷子) – Чънду, Китай

след което се върнахме към колата, която бяхме паркирали наблизо, и продължихме към южната част на града, да видим и най-голямата сграда по площ в света –

New Century Global Center – цял комплекс

от молове, хотели, офиси, басейни и спортни комплекси, и дори изкуствено слънце.

Но докато карах колата натам, по пътя притъмня сериозно и се разрази ужасяваща буря, с изключително силен порой и градушка, и много мощен вятър. Пред нас падаха клони и цели дървета, паднаха и два стълба с улични лампи, и на места се образуваха непроходими езера по булевардите. След почти час дъжда най-после спря, и ние се добрахме до огромната сграда, но бяхме вече доста закъснели, на всичкото отгоре поради наложеното затваряне на някои булеварди се получи сериозно задръстване, затова имахме време само да спрем за малко отвън, да направим набързо няколко снимки, и да побързаме да се измъкнем от трафика на Чънду, за град Яан, на около 170 км на югозапад. Вечерта най-после излязохме на магистралата и за около 2 часа стигнахме в

Яан – малък град,

в края на Съчуанската равнина, на входа на Тибетската планинска земя- от тук вече щяхме да навлезем в големите планини.

Пристигнахме до хостела, който бях резервирал (който се оказа доста мизерен, но като за една нощувка не му обърнахме особено внимание), хапнахме наблизо от местната люта съчуанска кухня, и отидохме да спим.

Ден 4

Yaan – Kangding (雅安康定)Яан – Кандин

Предстоеше ни дълъг път на запад- около 180 км, вече през изцяло планински терен. Това е единия от пътищата за Ласа (Лхаса)- известния път No. 318. Яан се намира на около 750 м надморска височина, и този ден трябваше да стигнем до около 2500 м – до гр.Кандин, който е една от „портите” към Тибет.

И макар че 180 км не изглеждат кой знае колко много, оттук нататък започват огромни, мощни планински вериги, издигащи се до над 7000 м (наблизо е и първенеца на провинция Съчуан- Minya Konka- над 7500 м висок), насечени от дълбоки проломи, и пътищата са с големи денивелации нагоре и надолу, с много серпентини, поради което, както ни казаха, ни предстоеше поне около 6 часа пътуване.

Затова

тръгнахме колкото може по-рано от Яан

И веднага се сблъскахме с много тежък трафик- беше пълно с коли, с джипове, и още по-неприятно- с много огромни камиони и тирове, пълзящи бавно нагоре и създаващи огромни опашки от автомобили зад себе си. На всичко отгоре сега там строят нова магистрала за Кандин, и затова старото шосе са го зарязали, и е пълно с дупки от дъждовете и тежкия трафик. На няколко места имаше и свлачища от летните порои, които в момента се разчистваха, и съответно затваряха ту едната, ту другата лента, за поне 30 мин, през които нямаше какво друго да правим, освен да почиваме и да излезем на чист въздух от колата, докато чакаме да ни пуснат.

Пътя се вие по една долина, все по-нагоре и навътре в първата от планините –

Ерланг (Erlang shan, 二郎山),

между стръмни склонове, обрасли с буйна широколистна растителност. Чак следобед стигнахме и до тунела (дълъг почти 5 км) под първия проход- на около 2000 м надморска височина. След този тунел поне пътя беше по-хубав, без дупки. Започнахме да слизаме към долината на река Даду, към която се откриваха прекрасни панорамни гледки през цялото време.

Лудин, Китай

Слязохме до реката, до

град Лудин (Luding, 泸定),

на около 1 350 м. Той е известен с историческия мост Лудин, над река Даду, който също се счита за важен търговски вход към Тибет, и е свързан с една легендарна битка между комунистите и Гуоминданг заедно с местните вождове, завършила с победа на комунистите. Моста е дървен, с дупки между дъските му, и се клати над буйната река, при това разбира се, беше и пълен с много народ върху него, което го правеше да бъде като „устройство за силни усещания“. Но гледката наоколо си заслужаваше.

Лудин, Китай

След това продължихме с колата отново нагоре. Оставаха ни около 50 км с денивелация от 1 350 до 2 550 м. Пътя се отклони от р. Даду и навлезе в долината на нейния приток Кандин. И със стръмно изкачване привечер най-после стигнахме до самия

град Кандин

Кандин се оказа изненадващо приятно градче,

изключително атрактивно. Намира се в дълбоката долина на едноименната река, притиснат от огромни планински масиви от всички страни, издигащи се над 5000 м височина. Самата река е винаги буйна, и в която и част на града да се намира човек, тя винаги се чува как бучи, особено в дъждовния сезон.

Кандин, Китай

Бяхме резервирали стая в един хостел в края на града – известния Zhilam hostel (който се интересува, може да види информация в интернет), отворен от един американец, и поддържан от екип тибетци, с изключително приятен и атрактивен вид в типично тибетски традиционен стил. И макар че нямаше как да се изкачим с колата до самия хостел над града и трябваше да мъкнем багажа нагоре, престоя наистина си заслужаваше. А от самия хостел се открива прекрасна гледка към Кандин.

Кандин (Kangding, 康定,དར་མདོ་གྲོང་ཁྱེར།), панорама към града _ Китай, Тибет

Кандин (Kangding, 康定,དར་མདོ་གྲོང་ཁྱེར།), панорама към града

Оставихме багажа и слязохме до центъра да вечеряме.

Вечерният Кандин се оказа изключително атрактивен,

с много приятна туристическа ваканционна атмосфера. Центъра много чист, подреден, и с много цвета, с красиво съчетание на старинни сгради, неонови светлини и всякакви атракции.

Вечерен Кандин – Тибет, Китай

Вечерен Кандин

Намерихме един ресторант с люта съчуанска кухня, след което, вече по тъмно, се качихме в нашия хостел. И по пътя видяхме склоновете на околните планини- те бяха целите покрити с лампички, подобни на звезди, а над единия от склоновете имаше нещо като изкуствена луна, която пък осветяваше като прожектор отсрещния склон. И това не беше случайно- Кандин е родното място на една много известна в Китай фолклорна песен – „Песента на влюбените” (Kangding love song, 康定情歌),

затова склоновете на планините над нощния Кандин бяха аранжирани по този начин.

Вечерен Кандин – Тибет, Китай

Ден 5

Kangding – Tagong (康定 塔公)Кандин – Тагонг

Днес вече ни предстоеше да навлезем във

високата част на Тибетското плато, в истинския Тибет.

Кандин се намира на около 2 550 м (нашия хостел над града – на около 2 650 м), а следващата ни дестинация – тибетското градче Тагонг – на 3 750 м, като преди това трябваше да прехвърлим един проход на почти 4 300 м височина. И на сутринта от прозореца вече се видяха и снежни върхове, над 6 000 м високи.

Но майката Джу Джу направи грешката да си мие косата, и да не я изсуши както трябва предишния ден, забравяйки, че вече не сме във влажния и горещ тропик, а на място с климат, подобен на климата на нашето Говедарци в Рила. Съответно на сутринта беше с температура, което мен лично доста ме притесни – настинала, от 2 550 м, трябваше да се качи до 3 750 м, при което и без това времето за аклиматизация беше малко, дори за здрав човек. Но пак, както и предишните дни, просто се помолихме Бог да ни пази – и колата по пътя, и здравето на всеки от нас, и тръгнахме.

Отново продължихме по натоварения път No.318., със стръмно изкачване и много серпентини нагоре. Склоновете станаха все по-оголени и със все по-алпийски вид. На около 4 000 м височина се натъкнахме на лека катастрофа между два камиона. Катастровата беше само с някакви одрасквания между тях, но достатъчна да задръсти отново цялото движение за около половин час. Нямаше как, излязохме малко навън. Въздуха вече беше доста студен и изключително свеж. Почувствахме високата надморска височина- тук човек се уморява и задъхва по-бързо отколкото в ниското. Джу Джу спеше в колата, казах й изобщо да не излиза, а да стои вътре на топло. Оставаха ни последни няколко километра по този тежко натоварен път, след което силно се надявах да тръгнем по почти празно шосе.

Тибет, Китай

После шофьорите на двата камиона се разбраха, и отвориха пътя. След няколко километра стигнахме до прохода

Джъдуо (Zheduo shankou, 折多山口),

на 4 298 м височина. Там спряхме за момент, направихме си снимки, Джу Джу се събуди и настоя и тя да излезе за снимки – ок, позволих й, но да е набързо. Слава Богу, тя се чувстваше по-добре.

Тибет, Китай

След това продължихме още километър, и се отклонихме надясно по шосето за

летище Кандин. Това е едно от най-високо разположените летища в света.

Беше малко летище, и на него нямаше нито един самолет. Малко преди летището пак надясно се отклонихме по друг нов път, който плавно и леко, с много завои, слизаше до Тагонг.

И точно тук, на около 4 200 м височина, пред нас се откри величествената гледка на

необятното Тибетско плато –

безкрайна зелена планинска степ, покриваща едно море от долини и била. Насред това зелено море се издигаха и по-високи върхове, със заострен алпийски вид, а самата степ беше много тучна, с цели стада якове по нея, и с много планински цветя. Времето беше доста хладно на тази височина, въздуха – изключително свеж, и небето – ярко тъмносиньо, с бели облаци. Всичко това беше една приказна, спираща дъха гледка!

Планинските степи край Тагонг (Tagong, 塔公,ལྷ་སྒང་) – Тибетско плато, Китай

Планинските степи край Тагонг (Tagong, 塔公,ལྷ་སྒང་)

Разбира се, спряхме за снимки и клипове. Джу Джу също се поободри малко. След това продължихме още няколко километра, и на около 3 900 м височина спряхме при една от шатрите с малка къща в тибетски стил да обядваме. Хапнахме местна тибетска храна, състояща се най-вече от телешко, после полегнаме малко на свежата зелена трева навън. Следобяд продължихме по пътя. Отдясно частично покрита от облаци се издигаше

планината Джара (Zhara Mt, 雅拉雪山),

висока над 5 800 м. Очаквах да видя най-високия й връх, но облаците така и не се отдръпнаха от него.

Накрая стигнахме до

Тагонг (Tagong, 塔公),

на 3 750 м височина. Спряхме пред един тибетски манастир край северната част на градчето, откъдето се откриваше величествена гледка към планината Джара. Джу Джу отново не се чувстваше добре. Но сега и не само тя, а и Чин Чин Цао също, тя повърна, не знам дали от завоите с колата или от надморската височина, след което беше доста отпаднала. Само аз, жена ми и Донг Донг бяхме наред.

Тагонг (Tagong, 塔公), – Тибет, Китай

Побързахме да отидем до къщата, в която бяхме резервирали стаи. И това беше една известна сред чужденците туристи къща, наречена “Jya Drolma & Gailas guesthouse. Беше китна къща в тибетски стил, с много цветя на двора, а стопанката беше една много ведра възрастна тибетка.

Тибетска къща – Тибет, Китай

Тагонг е разположен край една река,

обграден отвсякъде от хълмове, покрити с планинска степ. Настанихме се в къщата, и Донг Донг поиска да изкачим един от тези хълмове. Веднага се съгласих, и тръгнахме.

Минахме покрай големия

манастир Тагонг (Лхаганг)

в центъра на градчето. Край всеки манастир или по-голяма ступа (вид будистка тибетска пагода) има въртящи се молитвени колела, често със звънчета. И ние видяхме местните жители как минават покрай молитвените колела край манастира и вървейки, ги завъртат с ръце – това е техния вариант на „молитва”.

Манастир Тагонг (Лхаганг) – Тибет, Китай

И така, след това пресякохме реката, и намерихме една малка пътечка, по която се изкачихме до върха на хълма. Изкачването се оказа трудно заради надморската височина, бързо се задъхвахме и трябваше често да почиваме. Срещнахме и едно момиче – най-вероятно европейка, която също сама беше решила да изкачи този хълм, за да прави снимки.

Накрая изкачихме хълма (на около 3 960 м височина). Там духаше доста студен вятър, започна и да се свечерява, така че бързо слязохме надолу.

Манастир Тагонг (Лхаганг) – Тибет, Китай

На влизане обратно в градчето минахме покрай едно

будистко училище

Още като се приближавахме, чухме някаква странна глъч и шумотевица. Когато излязохме пред двора на това училище, видяхме около стотина монаси (лами) да извършват някакви странни движения (всеки различно), някои като че ли се самобичуваха, и повечето говореха на висок глас някакви техни мантри. Снимах ги, но докато ги снимах, се подхлъзнах, някои от тях ме забелязаха, стана им забавно и явно се разсеяха от заниманието си. Продължихме и ги оставихме на мира.

Но сега пък и Донг Донг започна да се оплаква, че го боли главата. Аз сериозно се притесних. Добре, че на следващия ден предстоеше да слезем по-ниско, дано от по-малката надморска височина се почувстват по-добре. Прибрахме се в къщата, после вечеряхме в едно близко ресторантче (без Чин Чин Цао- тя остана да спи изнемощяла), и след това се върнахме да спим.

Ден 6

Tagong – Garze (塔公甘孜) Тагонг – Гардзъ

На сутринта беше облачно, но все пак се надявах като отидем по-на север и се отдалечим от влажната и дъждовна зона в Южна Азия по това време, да бъде по-сухо и слънчево. Джу Джу и Донг Донг бяха все така отпаднали, с главоболие и температура. Поне Чин Чин Цао беше вече по-добре. Отново се помолихме Бог да ни пази и по пътя, и за здравето на всеки от нас, и тръгнахме. Предстоеше ни над 200 км път на северозапад. В началото пътя беше нарочно разбит, готов за преасфалтиране. Надявахме се това да е само кратък участък, и слава Богу така и беше.

След около 25 км мъчително каране стигнахме до

градчето Бамей (Bamei, 八美),

където спряхме за почивка. Бяхме малко по-ниско- на около 3 550 м, а и слънцето огря. Небето отново беше ярко синьо, с бели облаци. В Бамей имаше сериозен ремонт на главния път, и съответно цялото градче беше потънало в прах от тежки камиони и багери. Но след него пътя стана отличен – гладък асфалтиран път през необятни планински степи, при това почти без коли – истинско удоволствие за мен като шофьор, а и за останалите, които спяха в колата (надявах се да се наспят добре, за да се възстановят по-бързо), с изключение на жена ми, която постоянно снимаше навън.

Тибет, Китай

Пътят изкачи отново един проход на около 4 000 м, след което се спусна надолу. Появиха се гори – главно иглолистни, но не точно подобни на нашите смърчови гори в Родопите, Рила и Пирин, все пак пейзажа беше много приятен. Минавахме през малки китни тибетски селца.

Къщите им бяха много красиви,

големи и богато орнаментирани – личеше си, че жителите им бяха богати тибетци. Изобщо почти през целия път до Гардзъ района изглеждаше много развит, богат и добре уреден, с отлични гладки пътища.

Тибетска къща – Тибет, Китай

Накрая стигнахме и до

градчето Дранго (Drango, 炉霍),

на около 3 100 м височина.

Ниското се усещаше, беше доста топло. Там спряхме да хапнем. Джу Джу и Донг Донг бяха малко по-добре, но все още доста отпаднали.

После продължихме на запад, по един още по-хубав път- пак идеално гладък, но този път и по-широк. Плавно изкачихме един проход на около 3 900 м височина – горите отново изчезнаха, и останаха само ярко зелените планински степи. Когато излязохме на прохода, отсреща се откриха невероятно красиви планини – с много остри алпийски върхове, високи над 5 500 м, покрити със сняг и ледници.

Тибет, Китай

Това бяха

планините Кавалори (Kawalori, 卡洼洛日山) и Джуода (Zhuoda, 卓达山)

Оставих другите да спят, и само аз се наслаждавах на гледката, за тях беше по-добре да почиват.

След това, следобед, най-накрая пристигнахме в

Гардзъ (Garze, 甘孜),

на 3 350 м височина.

Гардзъ е малък тибетски град, пълен с тибетска култура

Почти всички жители на града са тибетци. Навсякъде по улиците видяхме мъже, облечени в червени роби- това са традиционните монашески дрехи на мъжете. Те ходят така облечени не само в манастирите или другите религиозни места, а и в ежедневния живот- така ходят да пазаруват, карат коли или мотори, така дори играят футбол. Личеше си, че Гардзъ е много приятно място, но точно в този момент на повечето му улици се извършваха ремонти, и въздуха из целия град беше силно запрашен.

Гардзъ – Тибет, Китай

Намерихме хотел, настанихме се, и оставихме Джу Джу и Донг Донг да почиват, а ние с жена ми и Чин Чин Цао излязохме да пообиколим из града и централния пазар. След това вечеряхме в един ресторант до хотела и се прибрахме.

Гардзъ (Garze, 甘孜,དཀར་མཛེས།) – Тибет, Китай

Гардзъ (Garze, 甘孜,དཀར་མཛེས།)

Ден 7

Garze (甘孜) Гардзъ

Имайки предвид състоянието на Джу Джу и Донг Донг, реших да променим плана ни, и да останем още един ден в Гардзъ, на по-малка надморска височина. Те бяха по-добре, но все пак не бяха напълно здрави, и аз се притеснявах да продължим към следващите дестинации, които се намираха на над 4 000 м височина. Затова им казах днес да стоят в хотела и да почиват, евентуално следобед ако са по-добре, да ги разходя с колата в околностите на града. А ние с жена ми, понеже нямахме никакви проблеми, решихме да направим един поход на планината Джуода, южно от Гардзъ.

Тръгнахме сутринта

по пътя за тибетското селище Бай Ю

Отново по идеално гладък асфалтиран път, който се изкачваше все по-нагоре. На около 4 000 м височина спряхме за снимки под огромните зъбери на планината, с висящ ледник. Гледката не позволяваше да пропуснем това място за снимки.

Тибет, Китай

После продължихме нагоре, пътя стигна до едно място, където строяха тунел, и оттам нагоре стана черен (или по-точно бял, с бели камъни) камионен път, който се изкачи до прохода на планината, на 4760 м височина. Там спряхме колата.

Като излязохме навън, в първия момент усетихме

леко замайване от височината,

но то премина веднага, и тръгнахме по едно странично било, по една тясна пътека. Тя вървеше водоравно на склона, без да се изкачва, затова я напуснахме, и тръгнахме без пътека нагоре. Склона беше покрит със все по-рядка трева, и все повече камъни. Беше доста хладно и отново изключително свежо.

„Изкачихме Монблан”– тоест преминахме над височината на Монблан 4 807 м,

и продължихме нагоре по стръмния склон, като на всеки няколко метра се задъхвахме, и трябваше да спираме за момент. Накрая стигнахме и до върха (един от върховете в района)- на 4 935 м. От този връх се разкриваше прекрасна панорама към съседните по-високи

върхове на Джуода,

най-високия от които е над 5 600 м, но той е остър скалист зъбер, до който можеше да се изкачим само с алпийска екипировка.

А наоколо се простираше безкрайното Тибетско плато,

насред което тук-там стърчаха снежни върхове на по-високите планини. И така, спряхме за почивка, за обяд, и разбира се, за снимки и клипове.

Планината Джуода (Zhuoda, 卓达山) – Тибет, Китай

Планината Джуода (Zhuoda, 卓达山)

После слязохме бързо надолу до колата. На самия проход, както и на всички проходи из Тибет, традиционно има издигнати молитвени знамена. Местните хора, минавайки оттам, често спират, и като един вид техен си начин на поклонение към нещо си, разпръскват хартийки с написани мантри на тибетски. И сега също заварихме такива посетители на прохода. Затова обикновено тибетските проходи са затрупани с такива хартийки.

Слязохме отново до Гардзъ

Джу Джу и Донг Донг бяха по-добре, Чин Чин Цао си беше здрава. Реших да ги разходя отново до Джуода, до мястото със спиращите дъха гледки към зъберите на планината и ледника, на 4 000 м височина – да свикват с аклиматизацията за следващия ден.

После се върнахме в Гардзъ, и отидохме до едноименния манастир в северната част на града, от който също се разкриваха прекрасни гледки към Гардзъ и Джуода на юг, а в далечината на запад – и към следващата планина Чола, издигаща се над 6 100 м височина, към която щяхме да продължим на следващия ден.Гардзъ – Тибет, Китай

Слязохме обратно в града, вечеряхме и се прибрахме в хотела. Усещах дразнене в носа, другите също, започнаха да се оплакват от хрема. Добре че това не беше хрема от настинка, а от силно запрашения въздух от ремонтите из града. Затова на следващия ден решихме бързо да тръгнем към следващата дестинация.

Ден 8

Garze – Yilhun Lha Tso (甘孜 玉隆拉措) Гардзъ – Илхун Ла Цо

Сутринта напуснахме Гардзъ и продължихме на запад, отново по идеално асфалтиран път, който минаваше през прекрасни планински степи, тук-там покрити с разредена иглолистна гора. Наоколо се виждаха и шатрите на тибетците-номади, които пасяха стадата якове, а южно от пътя се издигаха бляскавите зъбери на Джуода.

Скоро стигнахме до

селището Маниганго (Manigange, 马尼干戈乡),

на 3 850 м, едно чисто и приятно село, с две главни улици, нови красиви къщи с магазини и ресторантчета под тях. Там намерихме една къща със стаи под наем, които бяха много приятни, отново орнаментирани в традиционен тибетски стил.

Маниганго (Manigange, 马尼干戈乡) – Тибет, Китай

Настанихме Джу Джу и Донг Донг в една от тези стаи, слязохме да хапнем, и тръгнахме към

езерото Илхун Ла Цо (Yilhun Lha Tso, 玉隆拉措哦),

което се намира на 4 020 м височина. То е на около 12 км от Маниганго, все по същия идеално асфалтиран път, в подножието на невероятно красивата

планина Чола (Chola, 雀儿山)

Планина Чола (Chola, 雀儿山) – Тибет, Китай

Стигнахме там, на входа оставихме колата, платихме входната такса от 30 юана (около 8 лв), и отидохме до брега на езерото.

Гледката на езерото и планината над него направо ни спря дъха!

Това е едно невероятно красиво и тихо място – далеч във вътрешността на Тибет, далеч от основния туристически поток, изолирано и девствено. Край брега имаше разредена иглолистна гора, а отсреща – величествената Чола, издигаща се на над 2 000 м над езерото!

Езерото Yilhun Lha Tso (玉隆拉措,ཡི་ལྷུན་ལྷ་མཚོ་མཚོ) и планината Chola (雀儿山) – Тибет, Китай

Езерото Yilhun Lha Tso (玉隆拉措,ཡི་ལྷུན་ལྷ་མཚོ་མཚོ) и планината Chola (雀儿山)

Самото езеро е с ледников произход, донякъде напомня на нашия язовир Белмекен или може би Бели Искър, но гледката е доста по-величествена. На брега му видяхме няколко весели монаси, които си правеха снимки, пееха и се пръскаха с вода.

Езерото Yilhun Lha Tso (玉隆拉措,ཡི་ལྷུན་ལྷ་མཚོ་མཚོ) и планината Chola (雀儿山) – Тибет, Китай

Решихме да направим един преход по западния бряг на езерото – до южния му край. Имаше пътека, доста камениста и неравна, която криволичеше край брега. Аз и жена ми тръгнахме, след нас Донг Донг (който вече се чувстваше доста по-добре) и Чин Чин Цао- също. Пътеката по едно време просто свърши във водата на брега, който стана по-стръмен, но ние продължихме да се провираме между водата, камъните и надвисналия бряг с храстите по него. После отново се показваше нещо като пътечка, пак изчезваше, и така до южния край на езерото, до което стигнахме за около 2 часа. Там езерото свършваше, и вместо него имаше равно планинско пасище с криволичеща река с много меандри сред него, и блатни участъци.

Деге, Гардзе, Сычуань, Китай

Видяхме бягащо стадо коне сред това пасище, които на фона на огромната и величествена Чола с ледника и водопада, който се спускаше от него, бяха като в приказка! Точно на това място планината Чола се издига още по-страховито, в целия си блясък, заедно с нейния първенец, висок над 6 100 м. Там спряхме просто да се любуваме на невероятната гледка.

Планината Chola (雀儿山) – Тибет, Китай

Облаците се посгъстиха и увеличиха, и започнаха да се чуват далечни гръмотевици. Затова решихме да побързаме да се върнем обратно към северния бряг на езерото. Донг Донг и Чин Чин Цао, като видели, че пътеката свършва във водата, се отказали и се върнали. А ние сега отново трябваше да преминем по същия участък на връщане. Срещнахме двойка руснаци, които отиваха към южния бряг, да прекарат там нощта на палатка, бяха много сърдечни. Искаше ми се да си поговорим още с тях, но нямахме време, трябваше да бързаме обратно преди да се стъмни, за да закараме Донг Донг и Джу Джу обратно до Маниганго, където да нощуват, а ние щяхме да спим на палатки на северния бряг на езерото.

Привечер ги закарахме набързо до къщата, и веднага се върнахме – аз, жена ми и Чин Чин Цао. За нощувка през нощта ни поискаха вход 15 юана (около 4 лв) на човек, но не беше проблем, заслужаваше си. Отидохме отново до брега, вече беше почти тъмно, и по най-бързия начин опънахме двете палатки. Опасявахме се от комарите, които през деня бяха много агресивни, но привечер, може би заради вятъра, а и заради бързото падане на температурата, те изведнъж изчезнаха. Ние хапнахме, направихме си малко снимки и клипове, полюбувахме се на нощното небе с изключително ярката луна, и легнахме да спим.

Продъжението

Пътуване до Тибет, Китай (2)

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

В района на Тибет може да се спи и по специални оферти:



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пътуване до Тибет, Китай (1)”

  1. […] из Тибет заедно с Красен – в първата част стигнахм до езерото Илхун Ла Цо. Днес ще продължим в посока […]

Leave a Reply