Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия, от Тиседал – до Гьотеборг в Швеция. За последно минахме през Малмьо и Копенхаген и се озовахме в Хамбург. Днес ще напуснем Хамбург, ще спрем в Дрезден, за да стигнем в Прага.

Приятно четене:

Дрезден и Прага

част осемнайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 17

Хамбург – Дрезден – Прага

Сутринта гледам през прозореца – дъждец (не може да бъде)

Обаче се оказа, че хотела граничи с хиподрум (вечерта кой да му направи впечатление, въпреки, че отново бе светло). И то явно някакъв голям хиподрум:

Събрахме багажа, натоварихме се в колата

За нула време излязохме от Хамбург и хванахме магистралата. Ограничението отпадна и темпото се вдигна на 180 – 200 км/ч там, където това бе възможно. А не бе възможно на доста места, защото правиха ремонти

След час някъде спрях да заредя, че не бях зареждал от Гьотеборг, а магистралите ‘лапаха’ нафтата бързичко…
Учуди ме, че на бензиностанцията ESSO пишеше, че биокомпонента е 7% (ако не съм объркал нещо с моя немски 😉

Питах ги дали нямат нормален дизел – продавачката не знаеше друг език освен немския, ама успя с жестове да покаже ‘това е нормалния дизел, друг нямаме’ (тоест махаше с ръце и казваше ‘НОРМАЛ-НОРМАЛ’ 😉
Заредих .Отново не усетих разлика във вървенето

Разхода бе висок заради високото темпо по магистралата. Което темпо обаче започна да спада – първо заради дъжда, който на места бе проливен. Там скоростта спадна на около 160 км/ч – ограничението е повече заради видимостта. Иначе дренажът на магистралите бе изпълнен перфектно – нито на едно място не забелязваш дори и минимален слой вода по пътя. Дори при силен дъжд виждаш следите от предходните автомобили – полуизсушен асфалт на мястото, където е минала гумата.

С наближаването на Берлин

трафика се увеличи и темпото спадна още

Ремонти също започнаха да накъсват движението.

Заобиколихме Берлин и продължихме към Дрезден

Отново спряхме защото камерата я бях настроил да ‘реве’ за кафе на всеки 2 часа без спиране (започва да приказва, че трябва да спреш да си починеш, и на дисплея се показва кафена чаша, от която се издига пара )…
Настройката бе заради жена ми – ‘трябвало да пуши’ 😉

Зададох в GPS Цвингера, като по-централно място и след малко бяхме

Дрезден

Тъкмо обедно време. Намерих един платен подземен паркинг (точно срещу Карл Май Бар). Оказа се, че

Карл Май е живял и творил в Дрезден

– не го знаех този факт

Както и да е – успях да се навра в този паркинг – с Джипа е доста трудно да се въртиш из тези ниски и тесни подземни паркинги – често трябва да застъпиш някое бордюрче, а окачването го бях смъкнал в най-ниска позиция за да не опра случайно някъде горе.

Но пък от друга гледна точка паркинга бе на изключително удобно място – на 100 м от

Цвингера

Тъй-като бе понеделник музеите бяха затворени, но исках да го посетя и разгледам поне отвън, за да видя дали ще си спомня нещо от предишни посещения (като дете преди 33 години 🙂 Не си спомних нищо – но сградите отново впечатляват.

Някои фонтанчета бяха толкова черни, че трудно се заснемаха

Вътре в двора на Цвингера:

За съжаление се потвърди информацията (и очакванията), че в понеделник всичко ще е затворено

Наоколо:

По някое време премина и интересно превозно средство:

Имаше интересни звукови ефекти като цвилене на кон вместо клаксон и т.н. 🙂

Преминахме моста на Елба, (виждайки плаващ театър междувременно)

От моста се виждаше се голяма джамия

И се насочихме към някое ресторантче – бе станало обяд, а все още не бяхме закусвали…

В района вече имаше и по-съвременни сгради.

Избрахме едно ‘по-населено’ ресторантче (на тази снимка вече се поразчисти – явно бе свършила обедната почивка)

Момчетата – сервитьори с вид на наши борчéта – нацепени, тук-таме с някоя татуировка. Обаче – изключително вежливи и учудващо професионално работещи – имаха поглед върху ресторанта. Контрастът бе много интересен – вежливи, с добър език и обноски. А външно – борчé 🙂

Германия = джоланче – асоциацията сама изплава

Жената поръча рибка с биричка – малко се пооблизвах, ама ме чакаше още шофиране

Докато хапваме и чух много характерен звук от бензинов самолетен двигател. Скокнах с фотоапарата:

JUNKERS-52

Ако се вярва на интернет, това бе един от осемте летящи екземпляра в света! Хитлер е ползвал такъв самолет от 1932 г, и е имал такъв персонален след спечелване на изборите до края на Втората световна война

JUNKERS-52 над Дрезден

Самолет JUNKERS-52

Самолета правеше кръгчета и летя над 1 час над центъра на Дрезден в сивото небе докато обядвахме. Имайки предвид околната обстановка от величествени сгради, следите от куршуми/шрапнели, все още видими по стените, летящия самолет – всичко това изглеждаше като машина на времето – изведнъж се пренасяш няколко десетки години назад.След като хапнахме, решихме да направим последен опит да намерим някой отворен музей.

Интересуваха ме основно две неща:

Имах спомени за една голяма (май 6 етажна) сграда, която я бяха запазили непокътната – така, както е приключила войната…
Изтърбушена, със следа от голяма бомба, която бе преминала няколко етажа.

И второто бе ‘съкровищницата’ – саби на крале, корони, пръстени (с часовниче), ювелирни изделия. Тъй като немците не се обичат с англичаните, всички надписи бяха на немски без никаква алтернатива, а аз немски не знам.

Изтупахме се пред една внушителна сграда със странен надпис. Влязох вътре да питам. Едни момчета стояха зад бронирано стъкло и гледаха опулени. Оказа се, че съм се наврял в Mинистерството на финансите на Саксония!
Опитаха се да помогнат, ама те не били виждали такива неща в Дрезден – ‘милицЮнерите’ са еднакви навсякъде 🙂 Поразходихме се още малко, любувайки се на ‘пейзажа’

Щракнахме се с някой друг Крал (Фридрих Август Саксонски)

И се чудихме на електро-велосипедна рикша (шофьора и пък се чудеше на нас)

Върнахме се отново през Елба в района на Цвингера – тълпи туристи (май пак видяхме нашите японо-китайци 🙂

Взехме по някое друго магнитче, платихме паркинга на автомат до входа, измъкнахме се от подземния лабиринт (отново качвайки се по бордюрите на някои завои) и

тръгнахме към Прага

Ремонтите по магистралите продължаваха – често карахме с 60 – 70 км/ч, че и по-бавно.

Статистиката показа, че в Германия разхода ми на гориво е бил най-висок (заради периодично вдиганата много висока скорост), а средната скорост бе доста ниска (по-ниска например от тази във Финландия по обикновените пътища) ’Ремонтирайки се’, половин час след излизането ни от Дрезден влязохме в

Чехия

Преглеждайки впоследствие видеото от камерата видях, че точно в този участък вдясно от пътя е имало и табела за винетка 🙂
Ама за това – по-късно. По магистралата наистина шофирането е безинтересно, но затова пък се отхвърлят много километри.
Малко преди Прага спряхме – аз за да проверя хотелите, а съпругата – за по две цигари (вече пушеше по две на спиране – да компенсира 🙂
Избрах един хотел на доста сносна цена – по-евтино от повечето, на които бяхме спали досега. Отзивите бяха положителни, рейтинга ОК. Пише – в центъра с паркинг. Това ни трябваше. Забих координати в GPS-а
Влязохме в

Прага

и се забихме из едни калдаръмчета в старата част – около замъци и т.н

GPS каза – ‘завий надясно’, завих, ама там само едно малко паркингче пред голям хълм, синя зона, и без нито едно свободно място. След това има знак ‘забранено влизането на МПС’, алеи за майки с деца и велосипедисти, които се катерят по хълма… Полицейска кола тъкмо излезе от там. Казах си, че навярно GPS се е объркал и продължих нататък с надеждата GPS да преизчисли маршрута… Нищо подобно – ‘завийте обратно’… ХМ…

Намерих по-удобно място за спиране след около 500 м и звъннах в хотела.
– Как да стигна до вас?
– Отидете на еди-коя си улица.
Забих улицата в GPS и той ме върна на същото паркингче.

До мен спря едно наточено ново Ауди. Отидох до човека и го питах на английски дали знае как се стига до хотел-ресторанта.. Отвътре един юнак погледна номерата на колата и директно ‘ абе давай на руски’ – явно от мошениците, които се уредиха с ‘европейско гражданство’ със закупуване на имоти в Чехия (там имаше такива преференции) 😉
Момъкът ми обясни, че там нагоре не можело да се ходи с кола, защото полицията дебнела строго. ОК – върнах се обратно на паркинга, който бе на около 500 м. Оставих колата и реших да се кача пеш – даваше дистанция 500 м до хотела

Е да, ама зад една кооперация достигнах до заключена врата и почнах да кипвам. Върнах се до колата с идеята вече да канцелирам заявката в букинга. И без това в този район спирането бе голям цирк – едва бях успял да намеря място (добре съм се маскирал нали 😉

Направих последен опит да се свържа с хотела… Там си прехвърлиха слушалката, защото явно не всички разбираха английски, а руски отказваха да говорят…
Питам ги :
– Сигурни ли сте, че хотела има паркинг за автомобила?
– В хотела няма да можете да спрете, но може в ресторанта.

Тъй-като пишеше хотел-ресторант, се надявах да са едно до друго и реших да направя последен опит…
Помолих ги да стоят до телефона, и че ще отида отново на желаната улица.
Отидох.
Попитах един чех, който що годе говореше английски – и той каза, че там с кола не можело да се влиза…
Викам му – я сега се чуй с хотела да ти обяснят какво трябва да се направи за да се стигне до тях, и звъннах отново в хотела…
Поприказваха си малко и чеха започна да ми превежда, че за автомобили към този ресторант-хотел правилата не важали 🙂
Казах му:

– Я, стига с тези приказки – качвай се в колата 🙂

Съгласи се и тръгнахме въпреки знаците 😉

Тесни алеи със знаци за велосипедисти, пейки наоколо, почиващи хора – и български джип из парка 😉 На едно място чеха леко ме подведе – ‘не мислил, че съм можел да мина с колата през такова тясно място’ 😉 Казах му, че това все пак е джип, и ако ми писне, ще драсна директно нагоре през стръмния баир 🙂
Как да е стигнахме до един паркинг на който имаше 2 – 3 автомобила. Докато се оглеждам къде ще е удобно да спра, и през една врата гледам един момък ни маха да отидем натам. Влязох през вратата, и гледам – ресторант. Момчето ми сочи да спра между масите ?!
Три пъти го питах – наистина ли в ресторанта между масите?!

Да бе – той шефа е спрял пред хотела (онова БМВ), та затова няма да можете да спрете там, ама в ресторанта няма проблем …
Спрях, а пред предния капак се откри цяла Прага (е, не цялата, ама такъв е лафа) …Ето видео от епичното изкачване 😉

Оказа се, че момчето, което ни махаше е сервитьор, но едновременно държи ключа от хотела…
С гордост махна нагоре и каза – ‘ей онези четирите прозореца са на вашата стая’ 🙂
Оказа се, че макар и да не сме спрели в хотела, сме на 10 метра от входа му – странни хора са чехите

Също така се оказа, че хотела има две ‘стаи’… А ние сме единствените клиенти на хотела в този момент…
Явно ресторанта е водещия, защото пък той бе пълен…

Решихме първо да се настаним и тогава да слезем в ресторанта – още бе сравнително рано.

Влязохме в сградата. Видимо стара сграда – на входа имаше снимка от 1901 г, в която сградата бе в същия си външен вид и явно е работела и тогава като ресторант. Но изглеждаше добре поддържано и чисто.
Първия етаж бе изцяло ресторант. А хотелската част бе на втория етаж.

Качихме се по тясно двойно стълбище:

И влязохме в голямо ‘антре’…
Ама наистина голямо – масата в средата спокойно можеше да събере 15 – 20 човека (столовете бяха по-малко).
– Тук ли ще искате закуската или долу в ресторанта?
Казах му да я кара по-спокойно – ще закусваме долу в ресторанта

Отключи ни ‘стаята’ и влязохме в приемната ни

От там в спалнята Балдахина и херувимчетата ме разбиха 🙂 По стените имаше графики на голи мадами

А в другия край на стаята имаше бяло бюро с чисто ново Леново – от онези, при които целия компютър е в дисплея…
Странна комбинация между претрупано старинно и свръх-ново

Банята – с тоалетна, биде, огромни огледала отвсякъде, душ, златни кранчета – абе кич отвсякъде

Разбира се имаше и килер с всякакви хавлии, хавлийки, и приспособления за удобство, включително дъска за гладене…
Имаше дори мебел за закачане на костюм (не знам как се казва това нещо – представлява високо шкафче, горе оформено като закачалка за костюм, а долу има малки чекмедженца за ръкавели и други такива джунджурийки)

От прозореца се виждаше Прага, а джипката бе спряна под прозореца (комарниците пречеха за хубави снимки 🙂

Навързах компютрите, камерите и т.н. и веднага слязохме долу в ресторанта на терасата

Пред нас бе

Прага

А в Прага без бира не може – Крушовице много ми хареса, ама я комбинирах с Паленка

Бе ми малко неудобно за колата – на тази снимка се вижда как е паркирана между масите в ресторанта

Гледката бе разкошна:

Скоро се мръкна (отдавна не бяхме виждали мрак – практически чак тук започна да се усеща дълбокия мрак) и гледката от ресторанта стана още по-феерична:

Това на преден план е спирката на ‘железницата’, която катери този хълм. А на заден план – кралския дворец, мостовете на Вълтава

Хапнахме малко – джоланчето от Дрезден бе доста засищащо и не бяхме гладни 🙂 Паленката и бирата бяха добра комбинация…
Попитах сервитьора къде на майтап къде на сериозно – дали хотела е на мафията 🙂 Смутено с жестове (зад гърба ми) подсказваше, че ние сме мафията щом сме с такъв автомобил 😉

Явно и тук действа идиотското ‘балканско’ отъждествяване между автомобил и собственик.Все пак го отдавам на това, че сервитьора вече си бе сръбнал и той от паленката, ако се съди по хълцането и не съвсем адекватното поведение.

По някоя време привършихме вечерята и се метнахме по леглата…

• Изминати за деня: 657 км
• Средна скорост: 106 км/ч
• Максимална скорост: 200 км/ч
• Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 10 ч 01 мин
• Общо изкачени (по височина) 4,1 км
• Общо спускане (по височина) 3,8 км
• Максимална надморска височина: 689 м

Продължението:

Прага – Будапеща – Сегед (19 част на През Източна Европа с джип)

Снимки: авторът

Ако решите да нощувате в Дрезден, можете да намерите следните изгодни оферти:

Booking.com

Други разкази свързани с Дрезден и Чехия – на картата:

Дрезден и Чехия

А тук ще намерите нощувки из цяла Чехия

Booking.com

Related posts:

Прага – Будапеща – Сегед (19 част на През Източна Европа с джип) Нова година в Дрезден Прага и замъкът Карлщайн за 3 дни (Съвети за пътуване) Плевенчани отвъд Полярния кръг (2): Дрезден, Берлин и Гьотеборг Пътуване из Европа с кола, 2015 Магията на Чехия и Словакия в 6 дни Двете Пинги в Чехия (продължение No 2): Кутна Хора и Прага Чехия (1): Първи впечатления от Прага Кратка (фото-)разходка из центъра на Прага София – Прага – Берлин (предисторията от 2008г) Прага – град от приказките Прага: Март 2007 г.

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Германия, Дрезден, магистрала, Прага, Цвингер, Чехия