юли 08 2009

Пътешествие из Европа (1)

Вчера започнахме един далекоизточен пътепис, а днес ще започнем едно дълго пътешествие из Европа. Хросто ще ни разведе последвателно през Румъния, Унгария, Австрия, Италия, Швейцария, отново Италия и Хърватска като за последно. Днес ще тръгнем през Букурещ и Клуж-Напока в Румъния за Будапеща и Виена. Приятно четене:

Пътешествие из Европа

част първа

Румъния

Букурещ и хубавата страна на couchsurfing-а


На шега или на майтап април месец дойде и аз тръгнах! Първа спирка —

Букурещ

За трети път идвам тук, Софито за първи, но първото ни впечатление е едно и също — много жици и огромни сгради. Стари и модерни сгради в ярък контраст

В Букурещ сме на гости на Андрей и Луиза. Много готини хора. Андрей цяла вечер ни разходи из Букурещ (докато Луиза беше на работа). Прекара ни през най-хубавите малки улички, които едва ли ще забележите, ако обикаляте сами, а какво остава да тръгнете по тях. А там е много хубаво. Показа ни всички забележителности, заведени в много хубав бар, където отгоре на всичко имаше и вкусна храна. Въобще най-хубавите неща на couchsurfing-а — личен екскурзовод, който познава добре града и хубаво място за спане. Лека нощ и утре продължаваме из Румъния.

Сибиу и Клуж Напока

След Букурещ се отправихме към северна Румъния. Нашата цел бе Клуж, но по пътя решихме да спрем в Sibiu. И добре че го направихме. Sibiu се оказа едно най-хубавите на които съм бил. Още в началото със Софито го сравнихме с Пловдив, но след като стигнахме центъра просто се останахме възхитени. Много красиво с чудесна атмосфера! Просто нямам думи — много ми хареса.

[geo_mashup_loacation_info]

През 2007 е бил културна столица на Европа, с което още веднъж го сравнихме с Пловдив. Някой ден ще го посетя задължително отново за по-дълго време. Сега мислихме да го разгледаме просто за половин час, но едвам си тръгнахме след час и половина. Времето беше чудесно слънчево, топло. Ядохме сладолед 😀

След Sibiu нашата цел беше Клуж. Трафика беше доста натоварен и дори един голям камион скъса една от многото жици в Румъния и направи голямо задръстване. И така пристигнахме чак към 19 часа. Веднага отидохме при нашата следваща „домакиня“ от couchsurfing — Raluca. Ралука е едно много хубаво момиче, с чудесен характер и винаги усмихната. Беше с нас цялата вечер, показа ни всички забележителности на Клуж, ядохме от месните дюнери, които не бяха лоши, и накрая пихме Клужка бира Ursus :) По принцип Клуж също е хубав, но след Sibiu не ни впечатли толкова.

Това да пътуваме ни се превърна в работа. Ставаме в 8, тръгваме към 9, пътуваме до към 5-6-7, след това разходки и разпускане. Само с тази разлика, че ме гони луд ентусиазъм и се будя сам, още щом се съмни.

След Клуж, настана време да напуснем Румъния и да отидем в

Унгария

На тръгване дори качихме на стоп един Румънец от унгарски произход — Hont, и така поне разбрахме и другата гледна точка. Аз преди това не знаех, че унгарците в Трансилвания са наистина толкова много. Иначе пича беше много готин — отиваше на концерт на Nightwish в Унгария и си говорихме по доста теми. Освен това беше полезен на границата, като си говореше с унгарските митничари. Оказа се, че те като са шенгенска граница, трябва да изкараме всичкия багаж от колата и да го проверят. Благодарение на Hont ни гледаха с добро око и просто погледнаха две-три чанти и казаха — ОК.

Будапеща

Пристигнахме в Будапеща без да имаме осигурен couchsurfing. Точно си мислех, че ще озаглавя този пост „лошата страна на couchsurnfing“, но въобще не стана така. Записах се в групата Last minute couch Budapest, и точно вечерта преди да тръгнем имах един отговор. Отговорих, че сме навити, защото ставаше дума да спим в студентско общежитие, и да ми прати адреса. Така когато пристигнахме в Будапеща, решихме да се разходим и да намерим някъде wireless и да проверим дали имаме отговор от Mate. Оказа се точно така и вече имахме адреса на общежитието. Аз лично очаквах да е някакво като миналия път в Сегет, но се оказа коренно различно. Единственото изискване беше че трябва да платим по 500 форинта (по-малко от 2 евро) на човек. След това Мате просто ни показа неговата стая, която никога не се заключва, остави ни лаптопа си да го ползваме (заедно със всичките неща на съквартирантите му, които ги няма тази вечер), и след това каза, че всъщност и него няма да го има, а ще спи при гаджето си. Ние направо ахнахме. Ай сега кажете ми как да напиша, че това е лошата страна на couchsurfing-а.

Вечерта със Софито си направихме чудесна нощна разходка из Будапеща (основно из Буда). Всички замъци се оказаха отворени и през нощта и всеки може да си ходи където си иска. Чудесно просто! Направихме и доста нощни снимки от хълма.

Въобще с пристигането ни Будапеща, пристигнахме в цивилизацията. Всичко е много добре уредено. Дори от движението съм много доволен — като тръгне на един зелен светофар, минаваш още 5—6 също на зелено. Пешеходците си спазват правилата, когато е червено си чакат, а когато са с предимство всички спират. Има и страшно много хора с колела, което много ми хареса.
Само бирата не ми харесва, но то не може всичко да е перфектно ;)

Националната галерия на Будапеща

Будапеща е първия град, в който останахме 2 дена. Така днес имахме цял ден на разположение да разгледаме столицата на Унгария. Основния ни план (всъщност плана на Софито) беше да посетим националната галерия. Там имаше изложби на Муха и Моро и Софито просто държеше да ги види. А и аз вече я бях назначил за ръководител на културната програма от пътешествието ни. Така днес взех направо огромна доза култура. Отне ни 4 часа да разгледаме всичко!!! То всъщност и нищо друго особено от града не посетихме, само още малко се разходихме.
А галерията наистина е нещо, каквото не бях виждал. Муха ми хареса, Моро не толкова, но какво разбирам аз от изкуство?!? имаше и допълнителна изложба със съвременно изкуство вдъхновено от Муха, което също ми допадна (а на Софито — не). Освен това разгледахме и постоянна експозиция, където имаше картини от всички художници, които съм ги чувал и още на повече, които не съм ги чувал. За финал дори разгледахме и една египетска изложба (видях истинска мумия на живо и сумати саркофази!). А междувременно и две по-малки — една древногръцка и една за изкуството около 1900-та година. Я кажете сега че не съм си взел дозата изкуство за цяла година 😀

Съвети за пътуване през Унгария към Австрия

Малко информация за тези, който искат да пътуват от Клуж до Виена, през Унгария с кола. Принципно Ви трябва винетка за Унгария, но тя е само за магистралите. Европейските пътища (започващи с E) са безплатни и много добри, така че ако не бързате много Ви съветвам да използвате тях. Табелите и маркировката също са много добри, и аз дори предпочитах да следя тях, отколкото какво ми казва GPS-а. От румъно-унгарската граница до Будапеща си следвах път N4, а от Будапеща до Австрийската граница — път N1. Само на края (последните 3—4 километра) е малко объркващо, и пътя се влива в магистралата, но отново си има обиколен път. Като стигнете в Австрия вече няма начин — купувате си винетка (7,6 евро за 10 дни) и може спокойно да си вземете магистралата до Виена. На самата граница няма абсолютно никой, дори не се спира.
Малките пътища си имат и други предимства. И в двата участъка (Румъния-Будапеща и Будапеща-Австрия) успяхме да си намерим идеални места за почивка и пикник. Особено във втория участък в един град (поне си мисля че е град) Тата бяхме до такова хубаво езеро, опънахме си шалтетата на тревата, ядохме, от другата страна имаше нещо като замък, чудна гледка!

Знам, че няма да ми повярвате, че просто бяхме изморени.

Австрия

Виена vs. Будапеща

Няма начин сутринта да се събудя в Будапеща, а вечерта да се разхождам във Виена и да не сравня двата града. Първото ми впечатление от Виена като шофьор, е че останалите шофьори са супер нетолерантни. Само да се зачудя за момент (все пак съм за първи път там, а и гледат, че съм с чужда регистрация) и ме заливат с клаксони. Същото ми се случи и като пешеходец — исках просто да заобиколя един човек и се наложи да стъпя с единия крак на платното и веднага профуча една кола с надут клаксон. Въобще движението не е толкова перфектно организирано. Чух само че градския транспорт е перфектен, но ние така и не си взехме карта за него. Просто нашия couchsurfing host — Renate живее на 15 минути пеша от центъра и ходихме навсякъде пеша.
Второ — Виена се оказа по-зле осветена през нощта от Будапеща. В Будапеща си направихме чудесна нощна разходка из замъка, който беше чудесно осветен и се виждаше отвсякъде (и не само той), а във Виена дори в разни супер централни паркове си беше направо тъмно.
Като стана дума за паркове — Будапеща бие и по зеленина. Виена ми с стори доста бетонна, като се изключат парковете и някой не толкова на място сложени саксии с цветя и дървета.
Виена печели по брой и големина на замъци и сгради като цяло. Наистина има толкова много места да се посетят във Виена. Бяхме в замъка Belvedere. Най-хубавият замък в който съм бил. Има си всичко, както се полага на един замък и като го знаем от приказките. Градината му с алеите и лабиринтите от дървета е точно както съм си я представял 😀 Катедралата на Виена също е огромна, но не ми хареса колко е комерсиализирана — с едни автомати, вътре в нея, които ти искат да пуснеш евро за повече информация. Въобще Виена е замък до замък 😀 (без да дефинирам какво е замък). Софито отново ме мъкнеше по галерии — освен Belvedere бяхме и в Albertni. Видях картини на Климт, Шиле, Моне, Рембранд, Пикасо, Ван Гог… отново гледах разни платна, стоят пред мен, на над 500 години и се чудя това възможно ли е?!? Между многото картини, в Албертини, имаше и една изложба на фотографии от 1840 до 1900 година, която беше интересна. Белведере и Албертини ни отнеха общо толкова време, колкото галерията в Будапеща — тя наистина си беше огромна. Във Виена видяхме и къщата на Hundertwasser, която много ми хареса.
В градове като Виена осъзнаваш защо на McDonald’s му казват евтино заведение (в България някак си не го осъзнаваш). След като едната вечер дадеш 25 евро да хапнете двама в скромно заведение на хубаво място, а на другата 8 в McDonald’s (отново за двама), като освен това им ползваш и безплатния wireless да си уредиш cuchsurfing-а. Видях интернет клуб в центъра на града за 4,5 евро на час.
Може да разочаровам някои, или да зарадвам други, но на мен Будапеща повече ми хареса. Някак си има атмосфера, която е като за мен. Във Виена има какво да се види и посети, но след това… не знам. Не мисля, че бих останал да живея тук (поне за сега).

Продължението:

Пътешествие из Европа (2)>>>

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

Лиценз на разказа: http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.5/bg/

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Пътешествие из Европа (1)”

  1. […] couchsurfing пътешествие на Ицо из Европата. Минахме през Румъния, Унгария и спряхме във Виена, а днес тръгваме към Грац, Милано, Gardaland, Верона към […]

  2. Най-впечатляващите неща от Виена за мен бяха Парламентът и Императорския театър, както и Катедралата. С уговорката, че не съм обикалял страшно много из града, де. 😉 Но Парламентът бе навярно една от най-внушителните сгради, която съм виждал изобщо.

    За вечерята – скъпичко си е там, няма лъжа. Дори вурстчетата и чийзбургерите от улични павилиончета не са особено евтини. Но можеш ли да ги виниш – стандартът им на живот е доста по-висок. Като казах павилиончета, след като не можахме да се оправим на английски или немски добре с единия продавач, на него му писна и веднага отпери един хубав македонски :))

    П.С. Трябва да намеря време да блогна последните пътешествия до Люксембург и Виена след това…

  3. П.С.2 – едно от чудесните неща на Виена са фестивалите им всяка последна събота от месеца 🙂 Организират се шествия из целия град, веселия за жителите, детски площадки, сцени на начинаещи музиканти (имам клипче на едни такива с телефона), изобщо голяма веселба. Излиза оркестър на града с националните униформи и с различни духови и ударни инструменти 🙂

  4. […] с по-важните спирки беше: Пловдив (България) — Букурещ (Румъния) — Сибиу (Румъния) — Клуж-Напока (Рум

Leave a Reply