ян. 11 2018

Разбоище и Разбоишкия манастир

За много години, мили читателки и читатели! Пожелавам Ви здраве, щастие и да сте близо до любимите си хора през Новата 2018 г.
Сефтето за годината ще направим с една идея за раходка из българската част на Западните покрайнини – Василена ще ни заведе до Разбоище, и още отсега се чудя защо трябва да дишате софийски смог, когато можете да се разходите до това селце и неговия Разбоишки манастир.
Приятно четене:
Приятна и лека пътека, специално за един следобед с много нови гледки и без тежки участъци. Вземете кучето, детето и приятели и опитайте нещо различно от поредния ден в парка. И все пак, имайте предвид, че има много отворени участъци, които в топъл ден са доста изморителни. Заредете се с вода, за да изкарате целия маршрут свежи и доволни.

При разбойниците в Разбоище

Времето се затопли и е време за още разходки по нови места. Най-хубавото е, че на един час път от София има толкова неща за правене, обикаляне и разглеждане.

Разбоище и Разбоишки манастир

След кратка консултация с приятели се спряхме на

разходка до село Разбоище и Разбоишкия манастир, а след това решихме да се отбием и до водопада Котлите.

Като за първа разходка за годината, търсихме максимално лек маршрут, на който да ни чака нещо интересно. Пътят от село Разбоище до манастира е приятен, лек, без сериозни спускания или изкачвания и може да се вземе лесно от (по-големи) деца, кучета, а и от възрастни, на които не им се катери много-много.

До

Разбоище

се стига лесно – хващате към Костинброд и питате Google Maps.

2253 Разбоище, България

Паркирате в „центъра“ на „селото“ (т.е. някъде около средата на единствената улица), дискутирате накратко времето, бирата и „това каракачанка ли е?“ с дядовците пред магазинчето и тръгвате право напред по табелите „към монастира“. Така и не разбрахме защо се изписва с „о“, но вероятно има причина.

Разбоище и Разбоишки манастир

Известно време вървите през поле, после започва едно спускане, в началото на което има много

приятна гледка към долината на река Нишава

– ако сте късметлии, може да видите някой минаващ през ждрелото влак. После се спускате надолу и след известно време виждате бялата постройка, кацнала на планинския склон – това е

църквата „Успение Богородично“ към Разбоишкия манастир

Ходенето от селото до крайната цел ни отне около час и малко.

Разбоище и Разбоишки манастир

Самият манастир представлява 3 – 4 схлупени постройки, които вероятно са били освежавани за последно по Живково време. На входа си кимнахме учтиво с една забрадена жена, минахме през двора на манастира и се изкачихме до църквата. Горе е тихо и спокойно. Влизаш, целия загрят от ходенето, а пред олтара е толкова студено, че виждаш дъха си. Мястото вероятно е било още по-впечатляващо, когато е било добре поддържано и е получавало поне някакво внимание. Остава въпросът какво ще се случи с манастира след последната монахиня, която го обитава сега.

Разбоище и Разбоишки манастирРазбоище и Разбоишки манастир

Бяхме планирали втората част на разходката да се случи до

водопад Котлите

Взимате колата от Разбоище и се връщате обратно по пътя до Буковски манастир (който не си струва сам по себе си). Паркирате пред манастира и за няколко минути пеш стигате до водопада. Снимки, както виждате, няма, защото по пътеката пристигате до горната част на водопада, а вече доста се бяхме изморили и стръмната пътека до долната част не запали достатъчно ентусиазма ни. Наляхме си малко студена планинска вода и поехме обратно към София.

Разбоище и Разбоишки манастир

Препоръчвам ви тази разходка напролет, заради водопада. Със сигурност лятото няма да е подходящо за него, а и за ходенето до Разбоишкия манастир. Минава се през доста голяма открита местност – на пролетното слънце успях да хвана тен, така че лятната жега няма да е приятна. Първо обаче минете през Котлите, докато сте още свежи и готови за подвизи, а си оставете по-лекото ходене до манастира за десерт. При всички положения, щом ви остане свободно време, изчезнете от София!

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът

Близо до Разбоище могат да се намерят евтини нощувки:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Ако Драгоман не ви кефи за нощувка – ето я цяла България:



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Разбоище и Разбоишкия манастир”

  1. Лилия Иванова каза:

    Да допълня:
    Църквицата „Въведение Богородично“ е много красива, бяла и сгушена в скалата, като едно гнезденце. Разбоишкият един от малкото скални манастир у нас. Сградите долу са в плачевно състояние, пред срутване – правя сравнение как беше преди няколко години. В самия манастир няма вода, носи се от около километър, но не съм ходила да извора или чешмата. До скалната църква се стига през мостче над Нишава и после по стръмни каменни стъпала нагоре. Ухае на здравец, цъфнали люляци и билки, приятно място за разходка, препоръчително през пролетта. Имах страх да обикалям и джапам в реката, от змии естествено. Районът е див и природата запазена. На късно следобедно слънце е още по-красиво.
    Букоровският манастир „Св.Георги Победоносец“ /не Буковския/ е единствения у нас и втори в света петкорабен, с пет църквици, долепени една до друга. В ремонт е, действаща и отворена е само „Св.Георги, другите в двора от вътре все още не са готови – Св. Петка, Св. св. Кирил и Методий, Св. Неделя и Вси Светии. Обновяват го, стараят се да отглеждат цветна градинка. В православни сайтове съм чела, че е построен върху основите на пет стари църкви. Там е намерен и най-старият календар, откриван в Европа. Бил под формата на костенурка и днес се пази в музей, незнайно кой. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена „костенурката“. Има достъп с автомобил, като колата може да се остави още до табелата и разходката до манастира с водопада да стане по-дълга. Ходи се по поле, без сянка и вода, кратко и е приятно. В последната част до водопада е твърде стръмно. Няма маркировка, но пътеката е утъпкана и води.
    За водопад Котлите – речицата Дракул, която го подхранва, пресъхва през лятото. Пътеката се разделя – може да се стигне до горната част на водопада, оттам не се вижда самия пад и котлите. Затова внимателно гледате къде в храстите се мушва пътечка надясно и по нея ще стигнете в подножието на пада, там има и малко езерце. Самият водопад е с височина около 30м, но само през пролетта. Самото място е много странно – в равно поле и изведнъж дълбока стръмнина с водопад, местните казват, че в района има няколко такива „въртопа“.
    Допълнението ми стана по-дълго от пътеписа:)

  2. Стойчо каза:

    Много благодаря за добавката! 🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version