ян. 21 2018

Флоренция – тосканска приказка

С Екатерина днес ще се разходим из Флоренция. Приятно четене:

Флоренция – тосканска приказка

Порчелино – Флоренция, Тоскана – Италия

Спомням си един филм, който гледах като дете. Героинята, не беше пътувала никъде и мечтаеше… Но не за къде да е, тя мечтаеше да види Флоренция. До този момент, единственото което знаех за този град е, че се намира някъде в Италия, но се запечата в детското ми съзнание като нещо приказно и много красиво, за което си заслужава да мечтаеш и да чакаш цял живот. Не знам колко точно бе чакала героинята на Сандра Бълок, но аз чаках 20 години и ДА… беше приказно.

Каменни площади, каляски, улични музиканти, статуи, фонтани, кафенета… Флоренция сякаш е построена да бъде гледана през влюбени очи. Сега разбирам защо заедно с Париж е сред най-мечтаните дестинации за двойки от цял свят. Така че

ако решите да я посетите, ви пожелвам искрено да е с билет за двама

Санта Кроче – Флоренция, Тоскана – Италия Флоренция, Тоскана – Италия Флоренция, Тоскана – Италия

Базилика „Санта Кроче“

Пристигаме във Фиренце, както я наричат италианците, рано сутринта. Да паркираме тук се оказа сравнително лесна задача. За 2 евро на час оставяме колата на брега на река Арно само на няколко пресечки от базиликата „Санта Кроче“. Имено готическата църква е първата забележителност, която сме планирали да видим днес. Смятана за една от най-красивите църкви във Флоренция, тя е разположена на едноименния площад в старата част на центъра.

За 6 евро на човек, можете да влезете в църквата, под чийто купол са погребани над 300 знатни жители на града. Тук са гробниците на Галилео Галилей, на Микеланджело, Макиавели и на композитора Росини. Великият Данте Алегиери е почетен единствено с кенотаф, тъй като властите в Равена, където е погребан той, категорично отказват да върнат праха му в родната Флоренция. Въпреки това духът на гениалния поет се усеща навсякъде. Ако желаете може да хапнете в пицария „Данте“, да си купите сувенир с лика му или просто да се спуснете по живописната „Виа Данте Алигиери”, която ще ви право отведе в дома му, така направихме ние.

Къщата на Данте – Флоренция, Тоскана – Италия Санта Кроче – Флоренция, Тоскана – Италия Улица – Флоренция, Тоскана – Италия Улица – Флоренция, Тоскана – Италия

„Каса ди Данте“

Макар от рождението на Алигиери да се минали повече от 7 века къщата с кулата на „Виа Маргарита 1“, където е живял той е идеално запазена. Това е един от онези моменти, в които се радвам, че за разлика от други, ние рядко пътуваме в летните месеци, защото днес в началото на ноември, тук липсват обичайните тълпи от хора. Тясната, каменна улица е пуста и тиха, дори мрачна, също като Данте и творбите му, които са станали толкова популярни през вековете в Италия, че флорентинският диалект се налага в цялата страна, заради което той остава запомнен като „баща на италианския език“.

Но освен с „Божествена комедия“, името на великия поет остава в историята и с огромната му и нещастна любов към Биатриче. Както може би много от вас знаят двамата се срещат за пръв път като деца, тогава Данте е едва на 9, а тя на 8, но още тогава се влюбват. За съжаление родителите й я омъжват за друг, а за Данте е избрана друга. Но това, което покрусява истински младият Алигиери, е ранната й смърт. Биатриче умира едва на 24 години, но поетът не позволява тя да бъде забравена и я обезсмъртява в много от своите творби, описвайки я като ангел. През целия си живот Данте посвещава работата си на своята любима и я издига в идеал за жена.

Флоренция, Тоскана – Италия Флоренция, Тоскана – Италия

„Пиаца Синьория“

Време е да оставим Данте и неговата любима Биатриче, защото всяка улица и сграда тук са история и могат да ни говорят безкрайно, затова продължаваме напред към главния площад в Ренесансова Флоренция – „Пиаца Сеньория“. Не е трудно да си представим как е изглеждал площада преди няколко века. Старите сгради са идеално запазени, каляските неизменно стоят строени пред Палацио Векио, накацали гълъби… Сякаш за миг се връщаме няколко века назад и е прекрасно.

Тук е момента да кажа, че ние сме от онези пътешественици, които не бързат за никъде, а обичат да се насладят на атмосферата на дадено място. Затова вземаме сладолед и кафе и

сядаме на пейка срещу Палацио Векио (Стария Дворец)

Всъщност нищо във вида на Двореца на Медичите не напомня за разкош. Той е дело на архитекта Арнолфо Ди Камбио и до днес е запазил вида си от 14 век. Солидна тухлена постройка, с два реда прозорци в готически стил, всеки от който с трилистна арка. Истинската красота на Стария дворец се крие вътре. По-голямата част от интериора е създадена по времето на управлението на Козимо I, от любимия архитект на Медичите, Джорджо Вазари, който е бил натоварен със задачата да направи интериора на двореца, по такъв начин, че да подчертае силата и властта на херцога. Най-впечатляващата зала е

„Залата на 500-те“,

която както подсказва името й е проектирана, така че в нея да успеят да се съберат 500 души, точно колкото е бил Великият съвет на републиката. Вазари решава да заличи предишните стенописи в залата, единствената съвместна творба в историята на двамата „велики“ – Леонардо да Винчи и Микеланджело, а на тяхно място създава нови, изобразяващи победните битки на херцога. Интересен факт е, че по нареждане на Козимо I е изграден и таен коридор, който свързва двореца с Палацио Пити, който преминава през галерия Уфици и Понте Векио. Днес този коридор е превърнат в галерия.

Флоренция, Тоскана – Италия Флоренция, Тоскана – Италия Флоренция, Тоскана – Италия

Фонтанът на Нептун

Точно до самия дворец на „Пиаца Сеньория“ се намира още един ренесансов шедьовър – „Фонтанът на Нептун“. Според флорентинските легенди при пълнолуние всички статуи на русалки, риби и морски нимфи, от които се излива водата в него оживяват. Фонтанът е построен межу 1565 и 1575 година и е дело на архитекта Бартоломео Аманти. Макар през годините да в допълван и променян, а учените да му дават висока художествена оценка той си остава една от най-недолюбваните от флорентинци забележителности.

През годините той е бил подложен многократно на вандализъм и разруха, а местните жени

буквално са използвали коритото му за пране,

което е нанесло многобройни щети на белия мрамор. За да бъде запазена, истинската 4-метрова статуя на Нептун е преместна в музей, а на нейно място е сложено копие още през 19 век.

Пица – Флоренция, Тоскана – Италия Флоренция, Тоскана – Италия Флоренция, Тоскана – Италия

Давид на Микеланджело

Това обаче, заради което през пиацата годишно преминават над 1,5 милиона души от цял свят е Давид на Микеланджело. Наред с Венера Милоска и Джокондата на Леонардо, той е смятан за една от най-безценните творби на изкуството в световната история. Тежащата 6 тона статуя е изваяна от бял мрамор, добит край Карара. И до днес е тайна как точно е била изработен Давид, тъй като Микеланджело не е допуснал никого край статуята преди да я завърши. Което не е никаква изненада. Творецът е известен със затворения си харектер и желанието си да се осамотява. За работата си по Давид, Микеланджело получава възнаграждение от 400 флоринта, а работата по пренасянето и поставянето на статуята е ръководена лично от Леонардо да Винчи. Тя е официално представена на 8 септември 1504 година и остава под небето на Тоскана повече 300 години. През 1873 година е заменена с копие и преместена в главната зала на Художествената академия.

С напускането на „Пиаца Сеньория“ се връщаме в наши дни и ме изпълва желание просто да прибера картата и листа с програмата ни и безцелно да повървим из Флоренция („Цветущата“)… тясни каменни улици, скутери, малки пицари, модни магазини, това е Италия – жива и цветна. Сядаме да обядваме направо насред улицата, парче пица и кафе. Ако сте в Италия особено за пръв път, ви съветвам да направите същото. Отделете си час и дори два просто, за да постоите на някоя маса от ковано желязо на сред павираната улица и да се насладите на духа на тази страна. Повярвайте ми,

Италия притежава несравним чар и жизненост,

която не може да видите на друго място. Хората тук говорят високо, ръкомахат, около нас прелитат Веспи, чийто клаксони кънтят в улицата, над главата ни се вее цветно пране висящо направо под прозореца.. Сякаш сме във филм на Филини! Мeraviglioso!

Флоренция, Тоскана – Италия

„Понте Векио“

Бърз поглед към картата ни показва, че сме само на стотина метра от забележителния мост, затова решаваме да разместим програмата си и да минем първо през мостта на влюбените. Всъщност в историята на Понте Векио няма нищо романтично и навяващо нежни чувства, затова така и не разбрах кога и защо се е сдобил с подобна на слава, но тя е факт. По закрития мост са минали безброй влюбени двойки, за да „съхранят“ любовта си. Както вече най-вероятно се досещате влюбените оставят заключен катинар с инициалите си на моста, а ключът хвърлят в реката, гледка станала обичайна вече за много места по света. Но преди това да започнат да правят двойките в Париж, Любляна и дори България, това се е случвало първо тук на Понте Векио. Ако сте решили да се включите в тази традиция обаче ще ви предупредя, че от няколко години това е абсолютно забранено и ако ви хванат ви очаква глоба от 160 евро. Мерките са предприети след като се е установило, че катинарите разрушават конструкцията на историческия мост.

Но дори и да не е, за да оставите катинар, Понте Векио е сред забележителностите, които няма как да подминете. Той е

един от трите закрити моста в Европа и е най-старият каменен мост в света

Изграден е да свързва галерия Уфици и двореца Пити. Първоначално в дюкяните на моста са работели флорентинските месари и касапи, но лошата миризма е била ежедневие за всички, които искали да преминат над реката, за да стигнат до двореца, който също не бил пощаден от зловонието, затова през 1593 година занаятчиите биват прогонени, а на тяхно място започват работа златари и бижутери. И до днес на моста Векио се намират най-добрите ателиета в града. През 1966 година Флоренция е сполетяна от бедствие. Буйната река Арно излиза от коритото си и залива града. Наводнението убива 149 души, разрушава къщи, коли и улици, безвъзвартно са изгубени премети на изкуството. Телефонно обаждане с предупреждение за идващата приливна вълна получават единствено златарите от Понте Векио, които се евакуират на време и спасяват своето имущество.

Тук е едно от местата, където може да си вземете сувенири за спомен от града – магнит, преспапие или малък Пинокио. Да не забравяме, че дългият списък от известни личности родени тук се допълва от писателя Карлос Колоди – авторът на историята за дървената кукла.

Слизайки от моста, решаваме

да се спуснем по „Виа Пор Санта Мария“

Кокетната, модна улица ще ни отведе към Пиаца Де ла Република, но преди това мислим да посетим любимият на флорентинци Порчелино. Е, ако сте във Флоренция, едно от нещата, които задължително трябва да направите е да минете през Централния пазар, където между сергиите с китайски стоки стои бронзовият глиган. Намираме го точно до шанд с евтини шалове и чанти от изкуствена кожа, с известното му изтъркано носле, което ако вярвате в чудеса трябва да потъркате за късмет. Ако сте решили да минете през Порчелино си пригответе също и монета от 1 евро, която да поставите в устата му. Парите се събират и дават за благотворителност, но според преданието ако го направите това ще ви донесе богатство.

Пинокио – Флоренция, Тоскана – Италия

„Пиаца де ла Република“

Площадът е създаден в края на 19 век и е част от опита на флорентинската управа да реконструира централната част на града. Ако сте уморени от ходене, тук е едно от местата, на които можете да си починете с чаша кафе. Спираме само за миг, за да се насладим на децата въртящи се на въртележката и да поемем дъх и продължаваме напред. Предстои ни да видим най-внушителната и известна сграда в града – Петата по големина в света катедрала.

Флоренция, Тоскана – Италия

„Санта Мария дел Фиоре“

Сигурна съм, че когато си помислите за Флоренция първата картина, която изниква в съзнанието ви е огромния червен купол на базиликата „Санта Мария дел Фиоре“. За разлика от Рим, Флоренция е нежна и спокойна, лишена от космополитност, което кара огромната „Света Мария на цветята“ да изпъква още повече на фона на тосканското небе. И до днес базиликата си остава най-емблематичната сграда във Флоренция. Дуомото е строено в продължение на 6 века, като своя отпечатък върху него са оставили най-известните архитекти и живописци на града – Джото, Франческо Таленти, Джовани ди Лапо Гини, Алберто Арналди, Джовани д’Амброджо, Нери ди Фьораванте и др. Без съмнение,

най-забележителната част от катедралата е нейният купол,

дело на Филипо Брунелески. Работата по него започва през 1420 година и продължава повече от 16 години. Архитектът черпи вдъхновение от Римския Пантеон, от който взаимства идеята за изграждането на два купола – един в друг, като единият поддържа другия, а тухлите на вътрешния купол се подреждат зигзагообразно при зидането, за да се застъпват и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на Ранния Ренесанс и върхово постижение на инженерната мисъл. За купола са използвани 4 милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Забележително нали?! За разлика от пищния си вид,

интерьорът на катедралата е изключително семпъл,

за да отговаря на строгия духовен морал през Средновековието и Ранния Ренесанс. Изключение прави единствено нейния купол, който е изрисуван от Вазари и Фредерико Зукаро и изобраява „Страшния съд“. Друг любопитен елемент в базиликата е уникалният часовник, разположен над входа. Ако се вгледате ще видите, че стрелките му се движат на обратно. Причината е, че часовникът е бил нагласян да отмерва оставащото време до звъненето на камбанарията, което е било 6 пъти дневно.

Сред най-запомнящите елементи на катедралата е баптистерията, в която векове наред са били кръщавани флорентинци. Източната порта на сградата е наречена „Вратите към Рая“, име дадено й от самия Микеланджело. Тя е изработена от Франческо Таленти и изобразява сцени от Стария завет.

Флоренция, Тоскана – Италия

„Бадиа Фиорентина“

За съжаление минутите във Флоренция летят неусетно и е време да тръгнем отново към Понте Векио, за да преминем на другия бряг на река Арно, където сме планирали да посрещнем залеза на чаша вино. Спускаме се по „Виа дел Проконсоло“, но изведнъж се спираме.

Via del Proconsolo, 50122 Firenze FI, Италия

Пред нас се издига

старинна, камена църква,

красива и величествена. Признавам си, в онзи момент незнаехме къде сме, но бяхме толкова привлечени, че решихме да влезем. На входа ни посреща монахиня с благ вид и тиха усмивка, от която си купихме за спомен бутилка вино, която да отнесен у дома. Макар да не знаем дори името на тази църква и двамата усещаме тихата сила на тази каменна сграда. Тъмните стени и черните колони ни подсказват колко стара е всъщност. Сядаме за миг в тихия двор, усещане за покой. По-късно ще прочетем, че това е

църквата „Бадиа Фиорентина“

Че имено тук 9 годишният Данте вижда своята Биатриче за пръв път и се влюбва в нея. 10 вековната църква все още стои тихо, почти незабележимо на „Виа Проконсоло“ като пазител на всички влюбени.

Истината е, че когато си на толкова прекрасно място времето лети неусетно. Искахме да видим толкова много, но един ден във Флоренция просто не стига. Дворецът Пити, галерия Уфици, градините Боболи, крепостта Белведере ще почакат да се върнем пак. Часът е почти 16 и ни остава точно час до залез, а ние искаме да го посрещнем на върха на Флоренция.

Флоренция, Тоскана – Италия

„Пиацале Микеланджело“

Истината е, че няма значение как точно ще планирате деня си във Флоренци и какво ще изберете да видите. Но е задължително ако сте в столицата на Тоскана да изпратите деня на известната тераса, с панормана гледка. Всеки ден към „Пиацале Микеланджело“ се спускат хиляди туристи и млади флорентинци, за да поседнат на каменните стъпала, от които града се вижда като на длан. Няма как отново да не се зарадвам, че е ноември, златни дървета, нападали листа и най-вече пустота. Само до преди месец пиацата е гъмжала от хора, а сега е тиха, интимна. Неколцина приятели се смеят и пушат цигари, бъбрят оживено на италиански, художници продават творбите си на шепата туристи, влюбени стоят прегърнати, загледани усмихнати в силуета на Флоренция. Ние също. Помня, че някъде прочетох, че това което отличава живота от филма е липсата на музика, не и тук. Уличен музикант завършва облика на „Пиацале Микеланджело“ и прави този миг идеален. Тук, загледани в река Арно, в купола на „Санта Мария дел Фиоре“ е време да кажем „Аrrivederci, Firenze”.. ще се видим отново.

Автор: Екатерина Монева

Снимки: авторът

Промоционални цени на нощувки във Флоренция има тук



Booking.com

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

Тоскана

След Флоренция – можете да обиколите и Италия цяла:


Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply