Пътуване до…



« | »

Два дни в Солун

След като Влади се прибра от Хърватия, реши, че не му се прибира още окончателно, и вместо да тръгне към дома, хваща автобуса и отпрашва за Солун. Приятно четене:

Два дни в Солун

Епилог на Седмица в Хърватия с Влади

Ден осми – 08. 09. 2017 – купона продължава на друго място, даже в друга държава.

Без да бързам, вървя, разглеждам нощната столица. Стигам до Лъвов мост, похапвам си една пица без да бързам и около 6 ч бях на автогарата. А сега накъде? Не и към дома. Събирам си в пътната чанта нещата, които вече няма да ми трябват, чантата на гардероба на гарата. Имам идея.

Защо да не отида до Солун?

Нося си разговорника, останали са ми пари. Има автобус в 8ч сутринта. Купувам си билет (38 лева – София –Солун, или 19,55 евро с автобус за Атина). Прекрасно. Вземам още малко евро и се качвам на автобуса. Раздават ни по един кроасан и 0,500 мл. минерална вода за из път. С една почивка около Дупница и една около Сандански. В 11:30 ч. излизам през Кулата, а час и половина по-късно – на автогара „Македония“ в

Солун

Запомних къде спира автобуса. Излизам.

Отпред са автобусите от градският транспорт. Трябва ми номер 8 за централната гара – там обръща, вози около 15 минути, след малко и той идва. Купувам си билет (едно евро) и в 13:40 ч бях на центъра на Солун.

Първо искам да се кача до

крепостта Ептапиргио

Знам я къде е, имам записки. Следвам главната улица Егнатия. От двете страни има хотели.

Докато стигна до пресечката, по която трябва да завия за крепостта, се оглеждам за хотел. Повечето нямаха места. Намерих един за 40 евро, но не го вземах. По-нататък нямаше. Та с целият багаж вървя и пухтя нагоре, но стигнах до крепостта и Кулата на върха.

Прекрасна панорама към целият залив. Ако имах и бинокъл сигурно щеше да е интересно. И горе на върха гледам един автобус на Бохемия (с наши туристи) и те тръгнали натам. Там, където те тръгнали с група, аз си ходя сам. На гърба на крепостната стена имаше частни постройки, къщички, части от стаи и други постройки. (Стената на крепостта им служи като стена на постройките) И най-отгоре по улицата има автобусна спирка. Ама не ми се чака автобус надолу, то морето се вижда. Та пеша и надолу. Излязох точно при

църквата Свети Димитър

Я и там да вляза. Ах, те и бохемите били там, от автобуса. Следва обиколка по търговските улици. На едно място поседнах на

търговската улица Цимиски

в едно модеро кафене – заведение. На витрината виждам и апетитни сандвичи. Избирам си един за 2,80 евро и се качвам на втория етаж.

А там е толкова модерно, че даже и персийски килим беше постлан там. Все едно си си у вас и пиеш кафе на огромната си тераса. Похапнах си го и изпих една бира – Амстел за 3,50 евро – заслужена. И ползвах интернет за търсене на хотел. Цени от 170 лева нагоре. Много малко хотели намерих за под 100 лева. И тръгнах. Намерих един на Егнатия 24 за 75 евро със закуска.

Хотел ILISIA

www.hotel-ilisia. gr


Booking.com

(или през booking.com)

Огледах и няколкото хотела около този, но нямаха места. Та нямаше как, ще нощувам за 75 евро. Дават ми стая, оставям си багажа, следва една гореща баня, сладка дрямка и като се стъмни –

разходка из нощен Солун

Вечерта се разхождах по крайбрежния булевард от началото до края на пешеходната алея малко до след Бялата кула. После поседнах на по биричка на една малка, тясна уличка – Agio Mina 3, бар SHELTER. Тук бирата е 5 евро, към нея се сервира и купа чипс и една кана вода.

Но пък каква романтика. Запалени свещи, даже на едно място беше монтиран един голям вентилатор, който подухва на цялата улица.

Следва посещение на една сауна – за пълен и заслужен релакс. И така до към един часа след полунощ. Следва пак храна – в едно много приятно и чисто заведение, което работи денонощно и ми е на път към хотела – питка с кюфте, картовки, кетчуп, лук, зеле, домати. И бира. Прекрасно.

Ден девети – 09. 09. 2017.

Ставам рано, закуската е на същия етаж, на който съм и е от 7:30 до 10:30 ч. Сутринта мина една група от румънци, похапна си набързо и си замина. Аз закусвах с тях. Похапнах си добре. След час минах още веднъж, бях вече сам. Малко повече кафе, сокчета, саламчета и чайчета. Малко похапнах и малко си вземах за из път. И вода даже си напълних от студената. За през деня.

За днес следва плаж. Да, около Солун.

Автобус 3 от гарата до Икеа, около 50 минути, от там автобус 72 до Неа Мишанона (от същото място, където спира бус 3), още около 30 мин. Автобуса пътува малко през вътрешността, после покрай морето няколко спирки и накрая се отдалечава от морето в обратна посока. Там слизам.

Плаж Епаноми - край Солун, Гърция Плаж Епаноми - край Солун, Гърция

Плажа Епаноми - край Солун, Гърция

Купонът продължава на съвсем друго място,даже в друга държава – плажът Епаноми ( до село Епаноми) на два часа с градски транспорт от Солун. Това е един голям триъгълник с връх навътре в морето

Това е една спирка преди обръщалото пред църквата. И да я пропуснете, от обръщалото може да се върнете и пеша. От там автобус 77 за Епаноми (спирката под църквата, преди кръговото на изкачване) И с него около 40 минути. През тези 40 минути автобуса минава малко по-далеч от морето, после по един път право срещу морето, после следва брега на морето и наляво..

И навсякъде има плаж

Аз гледам в навигацията да сляза на последната възможна спирка, преди да тръгне отново към вътрешността. Слизам на

Неа Каликратиа (спирка Агиа Марина)

Точно зад спирката е морето. Има една река съвсем наблизо, която се влива в морето. Отивам на морето, тръгвам наляво, минавам през реката, по брега на морето около час. Времето се разваля, започва да духа и да пръска дъжд. Подслон никъде не се вижда. Но аз вървя. Някъде от другата страна се виждат парашути над морето

Paralia Epanomis 575 00, Гърция

И така стигам до

плажа Епаноми –

един голям триъгълник на картата от трева и пясък с връхче пясък в морето. Минавам от там, продължавам към пътя. Виждам няколко заведения. Преди това минах покрай една каравана, на която се продава храна.

Плаж Епаноми - край Солун, Гърция

Плаж Епаноми - край Солун, Гърция

Да похапнем на плажа Епаноми

Похапнах си, изпих си водата и продължих. Минах през още 2 заведения, поседнах на всяко, на едното пих една бира за 5 евро с малко чипс към нея и само гледам как след малко ще завали и как хората ще се приберат по колите и караваните си и само аз ще остана под дъжда. А на километри не се вижда навес. Нито селище. Стигнах до пътя, вече е асфалт.

Плаж Епаноми - край Солун, Гърция

Плаж Епаноми - край Солун, Гърция

На плажа Епаноми в околностите на Солун има прекрасни барове на плажа

Питам на едно магазинче на плажа колко километра са до Епаноми. Седем километра. Е, как ще ги мина, ами ако ме завали. Тук влиза в ход разговорника от който научавам израза – „Ще вали, моля, можете ли да ме закарате до Епаноми”. Беше 14:40 ч. Оказа се че това магазинче затваря в 15 ч. Човека ме помоли да изчакам да затвори.

Дойде една кола, той затвори и ме закараха до Епаноми, до спирката на автобус 77 и 69. Прекрасно. Благодарности. Те ми пожелаха приятен път и ме оставиха. Дойде автобуса 69 А и с него директно на Икеа. От там с номер 3 и след час съм на гарата в Солун.

Я още една вечер в Солун!

Но този път няма да спя на хотел. Този път научавам как да си оставя багажа на гарата. То било супер проста и модерна работа. На гардероба не мога, без да представя билет. Купувам си билет за София и отивам пак. Сега пък ми казват, че с този билет не мога да го оставя. И човека ми сочи някъде назад из подлеза към пероните.

Я, да видим какво толкова има там. Там имало едни метални каси, събиращи средно голяма пътна чанта. На някои от тях има ключове (на свободните) Чета инструкциите. Пише, че се пускат три евро. Ха, разделям си ценностите на две – паспорта в пътната чанта, личната карта в мен. Малко пари в пътната чанта, малко в мен. Отварям една свободна каса. Пускам три евро, превъртам ключа и касата е затворена. прибирам си ключа и си тръгвам. Там може да стои до 30 дена.

Първо минавам по Егнатия

Солун – 09.09.2017 година – Някаква демонстрация – Гърция

Солун – 09.09.2017 година – Някаква демонстрация

Солун – 09.09.2017 година – Някаква демонстрация – Гърция

Имаше много полиция и бронирани автобуси. По-късно научавам, че ще има някаква демонстрация ли беше, протест ли беше или нещо свързано с 09.09, така и не разбрах. Но цяла вечер по главните и крайбрежните улици вървяха хора с плакати и скандирания. Надуха ми главата.

Голяма навалица по площад Аристотелис

Цветни димки, музики, мегафони, плакати, флаери.

Солун – 09.09.2017 година – Някаква демонстрация – Гърция

Солун – 09.09.2017 година – Някаква демонстрация – Гърция

Демонстрация в Солун

Я, да си се разхождам аз. Стигам до крайбрежната улица. Гледам едни

две корабчета, които си плават и на тях хора и музика

Плават си из залива. Я, и аз да се кача. Качвам се – не се плащало билет, но трябва да се поръча нещо. Отпред едно голямо табло с цени на напитки. Бирата 5 евро. Колко ли ще изпия. Качвам се.

Залез в Солун

Залез в Солун

Да обиколим с корабче залива около Солун. Корабчето тръгва от Бялата кула и обикаля около 30 мин – Обиколка с корабче – Солун, Гърция

Да обиколим с корабче залива около Солун. Корабчето тръгва от Бялата кула и обикаля около 30 мин

Да обиколим с корабче залива около Солун. Корабчето тръгва от Бялата кула и обикаля около 30 мин – Обиколка с корабче – Солун, Гърция Да обиколим с корабче залива около Солун. Корабчето тръгва от Бялата кула и обикаля около 30 мин – Обиколка с корабче – Солун, Гърция Да обиколим с корабче залива около Солун. Корабчето тръгва от Бялата кула и обикаля около 30 мин – Обиколка с корабче – Солун, Гърция

Има 15 минути, докато тръгне. Разглеждам. Дървено корабче, пиратско малко, като от времето на първите мореплавания. С едни мачти, платна, бъчонки за масички, едни възглавнички, дървени канапета, въжета, морски възли, едни дървени перила от масивно дърво. Като застанах на носа на кораба се почувствах като Леонардо ди Каприо във филмаТитаник. Един голям бар, зареден с 3 реда напитки и алкохол, с едни дървени столчета.

Да обиколим с корабче залива около Солун. Корабчето тръгва от Бялата кула и обикаля около 30 мин – Обиколка с корабче – Солун, Гърцияв

С корабчето около Солун по залез слънце – Солун, Гърция

С корабчето около Солун по залез слънце

С корабчето около Солун по залез слънце – Солун, Гърция

Аз докато разгледам и корабчето тръгна. След малко мина сервитьорката и аз поисках една бира. Корабчето плава около половин час. Навлиза на 200 метра навътре до бреговата охрана (така си мисля, защото имаше 2 – 3 кораба напреко на морето, закотвени). От там се вижда цял Солун нагоре чак до крепостта Ептапиргио. После минава покрай товарните кранове, в другия край. Там има две много романтични заведения със запалени свещи, пълни с туристи. Ако не се бяха качил на корабчето, нямаше да знам за тях.

С корабчето около Солун по залез слънце – Солун, Гърция С корабчето около Солун по залез слънце – Солун, Гърция

С корабчето около Солун по залез слънце – Солун, Гърция

Бялата кула

И така докато си изпих бирата и се

върнахме обратно – на Бялата кула

А там улични музиканти, факири, мимове. Забавляват минувачите. Продължих по крайбрежната.

Някъде искам да седна да се смеся с купонясващите младежи. Събота вечер е все пак. Избирам си едно на Leoforos Nikis 25, бар „SHERLOCK“ и си пия нещо различно за 3,50 евро, слабоалкохолно. И през това време се стъмни напълно.

Но защо пък да не се кача на другото корабче (което беше много по-интересно от това дневното) За

да видя и нощен Солун

Речено – сторено. Отивам и се качвам. Много по-красиво и романтично корабче. И там една бира – Корона (много ми станаха бирите за днес, но трябва да съм на върха на купона) Ама тази бира 6 евро. Аз така праскам – 5 – 6 евро за бира е нормално, колко да изпия? И на корабчето много яка музика, все едно дискотека. И така видях и нощен Солун – осветен и крепостта също. Прекрасна вечерна романтика.

И след залеза – Солун, Гърция

И след залеза 🙂

И след залеза – Солун, Гърция И след залеза – Солун, Гърция И след залеза – Солун, Гърция

Слизам и от това корабче. Разхождам се още, не е станало полунощ. Похапвам после на едно денонощно заведение с много вкусни гироси. И вечерта завършва в сауната, в която бях предната вечер. Събота е, сауната работи до 4 ч, сутринта. Стоя до последно (за 10 евро)

В 4, като затвори пак отивам до денонощното заведение, което е съвсем наблизо на Егнатия, пия една кола и без да бързам отивам към гарата. След малко ще съмне.

Ето как изкарах нощта за 10 – 15 евро без хотел

И на фона на нощта и на излитащите самолети,сред морето на бара на кораба всичко завърши с ето тази песен:

Ден десети – 10. 09. 2017 г.

В 6:55 ч, ми е влака за София, билета е 17:50 евро. На информацията на гарата цари пълен хаос. Електронно се изписва в колко часа, от кой перон кой влак тръгва. Всички влакове изписани за два часа напред, само влака за София и за Александропулу (който е един и същ, разбирам после), не го пише на кой коловоз е.

Ама може ли 10 минути преди да тръгне влака, да не го пише на кой коловоз е (не го ли знаят, не е ли дошъл. Той си стои там. ), а в същото време изписали влаковете за два часа напред.

Опашка на касата, няма къде да питам, отивам случайно между пероните да питам. Ей този влак. Качвам се вътре – негри, китайци. Каква София. Пак слизам, пак питам – това бил влака. Питам отвън за къде е – за София. Питам вътре за къде е – за Александропулу. И докато разбера – той тръгна. Ми ще се возим, пък ще видим. Пътуваме. Спя.

Стигаме на гара Стримон.

За София всички вън, минават да съобщят. Слизам. Пред гарата ни чакат 17 кучета – 4 – 5 по-големи, останалите бебета. Наобиколиха ни всички.

Самотна гара насред полето. Слязоха и китайците.

Имаше и няколко българи – говорим си. Чакаме да дойде автобус, който да ни прекара през границата и да ни остави на

гарата на Кулата

От там пак с влак. До София. Пътуваме. Спя. Малко след Перник започна да мирише на изгоряло. До Захарна фабрика запушиха дисковите спирачки. Слизам там и се чудя да търся пътя за гарата в София или пак да се качвам – да не се запали влака. Нямало страшно. Качвам се.

И към 13:30 ч, бях вече в София.

Тук някъде приключението свършва

Следва храна, кафе, багаж, чакане, билет за моя град и в 16 ч, си тръгвам и от София. Пътувам. В моето купе се случи едно много приятно 17 годишно момче, което се прибира от лятна ваканция (с работа) от Лондон. Разказва за живота там, както той го е видял и усетил. Много интересно. Слиза малко преди Плевен. Заспивам. И така, след час и половина пътуване, няколко прекачвания и сладки дрямки, към 21:30 ч вече си бях в моя град.

HAPPY END

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ако авторът беше потърсил по-долу, щеше да намери всички изгодни оферти за нощувки в Солун:



Booking.com

Други разкази свързани със Солун – на картата:

Солун

Гърция не е само Солун – ето къде можете да отседнете в цялата страна“



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 10.12.2017.

Tags: , , , , , , , , , , ,

Categories: Владимир Георгиев, Солун

One Response

  1. bravoooo Vladiiii
    ti si super pateshestvenik!
    mersi za sapatstvashata pesen s bazuki !

    by ivanova on Дек. 13, 2017 at 22:29

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version