дек. 10 2017

Армения и Грузия с Дачия (5): Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, след манастира Гегард и римското светилище Гарни, днес ще обиколим манастиртите Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

Приятно четене:

Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

И град Горис

Армения

част пета на

Армения и Грузия с Дачия

Започнахме новата седмица (понеделник, 05.05.2014) в 8 часа сутринта. Оставихме поне 30 кг багаж в апартамента на чичо Васко и леля Гита в Ереван, защото след два дена (живи и здрави) ще се върнем отново тук.

Към 9 потегляме на юг, заредени с два броя навигации, за всеки случай. На излизане от столицата бензиностанциите недвусмислено ни показват, че диспропорцията между бензинови и дизелови автомобили тук е сериозна. Излизането от града беше дълго, с леки елементи на задръстване, но в крайна сметка напуснахме столицата:

Започнахме новата седмица

Първата ни цел беше родният град на Вайк (моят арменски приятел) със звучното име Арташат, който е само на 20-ина километра кофти пътот Ереван. Сега …

Арташат

на фона на Ереван трудно може да те впечатли, но площадът пред стадиона беше спретнат. По случайност спрях до един вулканизатор и напомпах гумите на 3 атмосфери – с тия дупки, които ми предстояха, въобще не ми се рискуваше да пукам гуми.

Намерихме се с Пето, предадохме му пликчето с български армагани, той разбира се ни покани да отседнем при него, но ние му отказахме (а така не ми се искаше), защото бяхме планували доста туристически забележителности за деня:

Арташат

Само на 5 км на юг се намира един от най-цитираните в туристическите брошури за Армения манастири –

манастир Хор Вирап (Дълбок кладенец)

Името му е такова, защото там, в една подземна килия, е бил заточен за 14 години покръстителят на Армения – Григорий Просветител.

Историята е малко заплетена,

но на мен ми се стори интересна – по-горе бях споменал за една римска красавица Рипсиме, която не щяла да се жени за арменския езически цар Трдат III и той я убил. Човекът се поболял от жестоката си постъпка и именно заточеният християнски апостол Григорий го оправил с молитви, така станал близък на царя и хоп! – Арменя станала първата християнска държава.

H11, 0612, Армения

Не знам доколко е интересна историята, но манастирът е разположен на много красиво място, точно в подножието на свещената планина Арарат:

Манастир Хор Вирап на фона на Арарат – Армения

По ирония на съдбата, колкото и близко до манастира да изглежда

бленуваният Арарат,

той се намира на вражеска турска територия, защото границата минава само на 100 метра от манастира. Жалко за горките Арменци. Жалко и за Григорий, в чиято затворническа килия се спуснахме по отвесната 7 метрова стълба – със сигурност не е било гот 14 години в тази дупка.

Оставяме Арарат зад нас и продължаваме към следващия от известните арменски манастири –

манастира Нораванк

Оказа се, че този Нораванк е пак на 2 300 метра надморска височина, та

следващите 100 км бяха почти само на изкачване

по сравнително ОК път. Последните километри преди манастира бяха много живописни, а самият манастир, по стара арменска традиция беше едновременно сгушен между скалите и огрян от слънцето:

Манастир Нораванк – Армения

Този манастир не е чак с толкова дълга история, построен е през 13-и век, но отвън има супер странните стълби, а отвътре изглеждаше доста характерно с пронизващия лъч светлина и отново навяваше на Индиана Джоунс. Тук един дядка ни взе стотинки (арменски драми де) за паркинг, което според мен си беше изцяло негова инициатива, но жив и здрав да е. На тези пичове не посмя да им поиска пари, за да паркират танка.

Продължаваме нататък, провираме си път сред стадата от овце, катерим се непрестанно, около нас само камънак, стигаме отново до снега:

Манастир Нораванк – Армения

В един сайт за непопулярен туризъм бях чел за озадъчаващата архитектура на съветските автобусни спирки и много се накефих, като минахме покрай това чудо на строителното инженерство.

Пак така, чел – недочел, си спомних за

град Сисан,

покрай който минавахме, и причудливите каменни образувания край него. Понеже името на кариерата е Зорац и не е много лесно за запомняне като имаш да внимаваш за толкова много дупки, малко пообъркахме пътя (то па един път…), но пък имахме удоволствието да се запознаем със

сисански полицаи, които услужливо ни преведоха през града

и ни изкараха на пътя за кариерата.

Аз си катеря бавничко, на втора, а покрай мен хвърчат Газки и летящи от гумите им камъни. Така попаднахме на арменския Stonehenge от бронзовата епоха (3000 години преди новата ера):

Зорац (арменски Стоунхендж) – Армения

От София до Stonehenge и до Зорац все има по 2000 км, но в противоположни посоки. Англичаните си нямат обаче такива кръгли дупки в камъните, а самите им камъни са прави като дъски, за разлика от арменските. Нищо де, англичаните компенсират с други неща.

Последната ни туристическа дестинация за деня беше на още 60 км (дотук за днес сме навъртяли вече 300 км) – поредният спряган по туристическите справочници арменски манастир –

манастир Татев

Качеството на настилката в известен смисъл се подобри и мисля, че именно тук развих най-високата си скорост в Армения – 100 км/ч.

Понеже вече беше към 17 часа и бяхме изгладняли, мернахме едно крайпътно заведение и се отбихме. Оказа се, че цялото семейство ни обслужваше – таткото и синът метнаха шишовете на огъня, мустаката баба с метални зъби ни загърна шашлик и зеленилка в хляб лаваш. Чудничко си похапнахме и продължихме към „крилете на Татев“.

Името на манастира Татев има нещо общо с крила

– майсторът, след като нарисувал стенописите, хванал и се метнал от високата скала, на която се намира манастирът, но докато падал му пораснали крила и отлетял нанякъде си. Вдъхновени от тази приказна история, арменците решили да направят

най-дългата в света (6 км) реверсивна пасажерска въжена линия – „крилете на Татев“

Е, крилете обаче се оказа, че са затворени точно в понеделник. Затова трябваше да стигнем до високата скала и манастира със Sandero-то. Пътят отдалече изглеждаше зашеметяващо:

Манастир Татев, Армения

Но никой не каза, че тези 10 стръмни километра няма да са асфалтирани и че ще ги катерим половин час на първа предавка:

Манастир Татев, Армения

Стигнахме някакси де, но

самият Татев беше много красив

и си заслужаваше:

Манастир Татев, Армения

През IX век тук са живяли 900 монаха, сега вече малко се разпада – дори от вътре си личеше, как колоните, които поддържат купола, са се разтворили навън от тежестта му:

Манастир Татев, Армения

И тук имаше от добродушните арменски попове със зловещите триъгълни шапки:

Манастир Татев, Армения

Вече времето напредва, трябва да бързаме към

град Горис,

където имаме запазено спане и вечеря. Спускаме се по черния път, над

800 м денивелация – заболяха ни главите

Не само от разликата в налягането, но и това пътуване с тези безбройни дупки по пътя, които карат купето на и без това не най-комфортната кола за дълги пътувания, да кънти като консервена кутия. Пътят до Горис поне ни пощади малко. С

амото градче беше много приветливо –

с ниски каменни постройки. Навигацията ни отведе точно пред входа на блокчето на улица Гетапня 4. Това е тракът за деня.

Мястото ни беше препоръчано от чичо Васко и леля Гита. Хазяйката се казваше Мариета и беше супер мила. Много беше готино да живеем в редови провинциален апартамент. Първо,

между блоковете има зеленчукови градини

и хората наистина разчитат на тях за прехраната си. Самият вход е брутално олицетворения на реалността в държавата.

Мариета има два апартамента – един на втория и един на третия етаж. Първият дава под наем, а във втория живее с мъжа си (той работи в Русия де), сина си (юрист, живее в близък град) и дъщеря си (програмистка в Ереван). Абе направо сама си живее жената…

Настанихме се в двустайния (който после се оказа, че е тристаен) апартамент и се разбрахме с Мариета, че първо ще поспим малко, а после ще се качим при нея, за да хапнем нещо заедно. Смятай колко съм спал от вълнение, че ще имаме възможността да прекараме една вечер в дома на истински провинциален арменец! Който спал – спал, събуждам се аз и какво да видя в хола:

Арменци – Горис, Армения

Оказва се, че апартаментът има още една спалня, в която са настанени още двама арменеца със звучните имена Арем и Армен. Страшни пичове, особено по-разговорливия Арем отляво (до мен). Бяха си купили кренвирши и доматен сок в стъклени бутилки, веднага ни поканиха да хапнем с тях, а ние не сме от тия, дето много отказват.

Споделихме със съквартирантите си идеята ни да отидем до град Мегри (до иранската граница), но те ни посъветваха да не ходим там – нямало нищо за гледане. За сметка на това

много си заслужавало да отидем до Карабах

Еха, до Нагорни Карабах – там, където до 1994-та година имаше война. Доста бях чел за един разрушен от военните действия град в Нагорни Карабах – Агдам. Много ми се искаше да продължим да си говорим с момчетата, но бяхме обещали на хазяйката Мариета, че ще се качим при нея на вечеря. Понякога много ме е яд, че не мога да съм на две места едновременно.

Качихме се при Мариета.

Нейният апартамент изглеждаше много спретнат и подреден. Тя нарича апартаментът на долния етаж Bed&Breakfast и явно доста се интересува как се предлагат такива услуги по другите страни, защото дори имаше WiFi. Теглила е кредит, за да може да започне този бизнес, иначе е счетоводителка в градската болница. Води и счетоводството на аптеката до тях. Синът и помагал с по-тежката работа.

Мариета също ни препоръча да не ходим в Мегри. Нея ако питаш, трябваше да си останем в Горис – това бил най-хубавия град в цяла Армения, тук сме щели толкова хубаво да си изкараме. Малко фанатично звучеше чак. С удоволствие бих останал цял ден в който и да е град с някой местен, но просто сме дошли тук само за една седмица и гледаме да напълним програмата на макс.

Заловихме се за готвенето.

Мариета си имаше добре отренирана програма де … през деня беше сготвила няколко много вкусни манджи – една супа с безброй билки, някаква бобена яхния, едни сърми, салати – направо все едно очакваше цял взвод, а не 4 човека. Интересното е, че по-голямата част от продуктите си отглежда сама в градинката пред блока, а също така има и още едно по-голямо място (сигурно е някаква нива), с което се гордееше горе-долу, колкото и с дъщеря си. Дори мед си прави сама – щура работа.

Арменци – Горис, Армения

След като се напапкахме като попски чада след Задушница, Мариета ни изведе на

нощна разходка из Горис

Доста беше тъмно и ако нямахме местен човек с нас, сигурно щеше да ни е страх да обикаляме пустите улици. Мариета обаче ни обясни, че в Армения никоя жена или дете не се притеснява да се разхожда в тъмното – такъв бил манталитетът тук, че практически нямало нападения вечер. Де да знам – щом казва…

Като цяло градът е средно поддържан, дори фонтаните работеха. В центъра има няколко богаташки къщи, паметник на арменската писменост и поредната островърха църква:

Центърът на Горис, Армения Арманска църква в центъра на Горис, Армения

Мариета каза, че принципно този район (Сюник) се води един от най-атеистичните райони в страната, но това не значи, че половината население на града не се събира в неделя в църквата. На връщане ни показа също и градинката си пред блока, като част от забележителностите на града. Накрая се оказа, че кулинарната програма все още не е приключила и бяхме почерпени с традиционния козунак с мед и сексуальный чай, както го нарече.

Изпрати ни по живо по здраво на долния етаж, разбрахме се за утре в 8:15 на закуска и ми каза да не заключвам колата, нямало кой в Горис да краде коли. Аз все пак си заключих Sandero-то, че ако пък вземат да се открехнат на автоджамбазтво тез ми ти горисчани баш на моята кола, нямам ни най-малка представа как ще се прибера в България до края на седмицата.

Долу в апартамента ни чакаше съквартирантът ни Арем. Поговорихме си малко, оказа се, че той е дистрибутор на цигари – развозва един микробус с рекламни надписи Marlboro. Разгледахме малко картата, обясни ми от къде да мина утре за Нагорни Карабах и си пожелахме лека нощ. Аз си легнах и си записах какво ми се е случило през деня в едно малко лаптопче, което носих с мен – много емоции, би било жалко да ги забравя просто ей така някой ден.

Продължението

Армения и Грузия с Дачия (6): Нагорни Карабах

Автор: Драган Драганов

Снимки: авторът

Ако пътувате към Горси има специални оферти за нощувки:



Booking.com


Booking.com

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения

Нощувки из цяла Армения, можете да запазите тук


Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Армения и Грузия с Дачия (5): Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев”

  1. […] Продължавме пътуване из Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, после посетихме манастира Гегард и римското светилище Гарни, както манастиртите Хор Вирап, Нораванк и Татев. […]

  2. […] манастира Гегард и римското светилище Гарни, както манастиртите Хор Вирап, Нораванк и Татев. Последния път помирисахме войната в Нагорни Карабах […]

  3. […] манастира Гегард и римското светилище Гарни, както манастиртите Хор Вирап, Нораванк и Татев. Послепомирисахме войната в Нагорни Карабах от близо, а […]

Leave a Reply