Ное. 22 2017

Армения и Грузия с Дачия (4): Манастирът Гегард, Гарни и нощен Ереван

Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, а днес сме към манастита Гегард и римското светилище Гарни

Приятно четене:

Манастирът Гегард, Гарни и нощен Ереван

Армения

част четвърта на

Армения и Грузия с Дачия

Неделята (04.05.2014) започна със закуска с огромен хляб лаваш. Ереван тъкмо се събуждаше, а ние отидохме да разгледаме вече по светло площадът пред операта:

Операта в Ереван, Армения

След това се яхнахме на двете коли и се качихме по стръмните улици на близо 350 метра по-високо от центъра в квартала, където са повечето посолства. Там предадохме едно пакетче с лекарства на една българка. Минахме и покрай представителството на Mercedes-Benz, което изглеждаше доста олъзнало и в шоурума имаше предимно стари модели, може би дори втора употреба.

Тъй като

наближаваше Гергьовден,

се отбихме през една кошара (да, има си такова нещо практически в широкия център на града), за да предопределим съдбата на едно малко сладко агънце. На мен това ми се стори доста жестоко, но тук явно хората си пазаруват по този начин месо, както ние пазаруваме от Била.

Агне за Гергьодвен в Ереван, Армения

Всъщност днешните ни туристически цели бяха издълбания в скала манастир Гегардаванк и още по-стария езически храм Гарни, които се намират на около 60км от центъра на Ереван:

Още в крайните квартали на Ереван пътят започна да става неравен, но по едно време направо изчезна:

По пътя към Гегард, Армения

Лека полека оставихме зад нас големия град и гледката към връх Арарат, докато не зърнахме и самия

манастир Гегард,

сгушен между планините:

Манастир Гегард, Армения

На паркинга е пълно с хора, които те направляват как да спреш колата, но никой не искаше пари.

Гегард е най-посещаваната туристическа атракция в Армения –

нещо като Рилския ни манастир. Това е първият християнски манастир в Армения, като строителството (дълбаенето в скалите) е започнало още през IV век.

Манастир Гегард, Армения

Толкова е стар, че като се разхождаш вътре, имаш чувството, че си Индиана Джоунс.

Манастир Гегард, Армения

От островърхия покрив прониква един много силен лъч слънчева светлина, който изглежда много призрачно. И тук в основата на манастира има крипта с гроб на някой светец, а службата отново включваше криене под одеало.

Арменските попове изглеждаха малко зловещо с тези шапки:

Арменски поп – Манастир Гегард, Армения

Арменски поп

В най-древната му част, помещенията на манастира са издълбани в скалата, като въобще не мога да си представя с какви инструменти са дълбаели по това време:

Манастир Гегард, Армения Манастир Гегард, Армения

Комбинацията от местоположение и самия манастир беше много красива, но честно казано беше доста туристическо. Няма начин де, предвид че става дума за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Манастир Гегард, Армения

На път за Гарни се отбихме в една крайпътна хлебопекарна. Оказа се, че този

хляб лаваш се прави по много интересен начин

Бабите, които го правеха, също бяха много лъчезарни и ни черпиха по една питка. Всъщност тънкото тесто се опъва на една изпъкнала дъска, след това се залепва по стената на каменната фурна, а накрая се вади с голи ръце от пещта. Крайният ефект е вкусен и леко хрупкав.

Хляб лаваш, Армения

Следващата ни дестинация беше

езическият храм Гарни,

който съответно е още по-стар. И той е обявен за световно културно наследство от ЮНЕСКО и благодарение на близостта си до Ереван, също беше малко по-турситически от идеалите в главата ми.

Храмът е бил възстановен още през съветско време, като много хубаво се вижда как работи бащата на подовото отпление – хипокаустовата система (не че ние си нямаме такъв пример до Ротондата в двора на Президентството в София), и сега напомня на нещо гръцко:

езическият храм Гарни, Армения

Храмът е разположен на върха на триъгълна отвесна скала, която всъщност е част от

каньона на река Азат,

и гледката от там е много красива.

каньона на река Азат, Армения

р. Азат, Армения

На нас обаче ни направиха впечатление едни много причудливи структури в скалните стени на този каньон и се оказа, че сме се натъкнали на един странен геологически феномен, който арменците наричат

Каменна симфония

Спуснахме се до дъното на каньона, от където извънземните скали вече се виждаха съвсем ясно.

Скали Каменна симфония, Армения Скали Каменна симфония, Армения

Такива образувания се получават при изстиване на вулканична базалтова лава, приличат на музикалният инструмент орган (като в катедралите) и са характерни по-скоро за региони като Исландия. Наистина не можеш да повярваш, че тези правилни форми не са получени по изкуствен път.

Скали Каменна симфония, Армения

Хапнахме в един рибен ресторант на брега на реката. Имаше много видове жива риба, а арменската рибена чорба се прави от цели риби.

След като се наситихме на туристически атракции и арменски рибни вкусотии, поехме

обратно към Ереван

Пак искам да вметна, че

пътуването с автомобил през Армения предоставя, както инфраструктурни премеждия,

така и невероятни пейзажи (нещо като Швейцария, но е по-авантюристично):

Арарат, Армения

Тракът от днешния ден изглежда така.

След като се прибрахме в апартамента, с Таня използвахме предтекста, че искаме да разходим кучето, за да можем да разгледаме

по-малко популярните квартали на Ереван

Бидейки син на историк, съм съгласен, че историята е много важна за формирането на бъдещето, но някакси винаги ми е било по-интересно настоящето на редовия човек. А в арменската столица то е такова:

Ереван, Армения

Тъй като

за следващия ден имахме амбициозен план да навлезем в тясната част на Армения,

там където тя е стисната между две части на Азербайджан и Иран, трябваше да подготвим нещата за изпълнение. Запазихме по телефона спане + вечеря в град Горис (на около 300 км от Ереван и на около 100 км от Иран) и още една нощувка в град Мегри (което е на самата иранска граница).

Дотук добре, погрижихме се за нашето благоденствие, остана да си осигурим и транспорта до тези гранични с арабските държави територии. Последно бях заредил колата „повече от догоре“ с нафта преди два дена в Ардахан, Турция. От тогава бях минал вече 580 километра, но все още не ми беше изгаснала дори и първата чертичка за запълненост на резервоара (много бавно, респективно много икономично, се кара в Армения).

Както и да е, притеснявах се, че ако в Ереван нафтата е кофти, то на юг рискувам да е още по-кофти, затова

реших да търся нафта в Ереван

и да напълня отново с връхче. Е, оказа се, че това не е много лесна задача. Бензиностанции има, но в 90% от тях не предлагат дизелово гориво. Открихме няколко бензиностанции, в които уж се предлага дизел, но пък самите бензиностанции не работеха – неделя. Това малко ме обезкуражи, дори лекичко почнах да се паникьосвам (все пак бяхме в столицата, а мислихме да ходим утре на майната си), но пък мернахме едно Ламборджини. Къде за Бога ще караш тази кола тук, освен по централния булевард на Ереван!

В търсене на работеща бензиностанция, предлагаща дизелово гориво, накрая се загубихме, питахме таксиджии – ориентираха ни и -> ето ни пред най-модерната дизелова бензиностанция RAN Oil, която се намира на тротоара и за да заредиш реално нарушаваш правилата за движение по пътищата. Екстри като миене на стъкла или помпане на гуми е смешно да се търсят, но пък за сметка на това

отново се намеси арменско-българския фактор

Бензинджията Ашот се оказа, че е работил дълги години като реставратор в Стара Загора (поне така ми каза де), но се сбил заради гаджето си с таксиджия и го експортирали обратно в Армения. Историята му звучеше трогателно, а самият той беше още по-трогателен. Заредени с още 15 литра нафта (на цена 1,57 лева/литър, платих с дебитната карта) и вече добро настроение, решихме че е рано да се прибираме и ще се разходим по

нощен Ереван

нощен Ереван, Армения нощен Ереван, Армения нощен Ереван, Армения

От високото си харесахме така наречената

каскада на Ереван,

която е една от най-впечатляващите „сгради“, които съм виждал досега. Не казвам, че Бурж Халифа, Айфеловата кула или Тадж Махал не са впечатляващи, но просто преди да посетя каскадата на Ереван, не знаех изобщо, че тя съществува и съответно нямах никакви очаквания към нея.

нощен Ереван, Армения

Малко е странно тази структура дори да се нарече сграда. Всъщност тя е по-скоро стълба с 522 стъпала и височина 120 метра, която е построена по склона на един хълм и пред всеки от петте етажа има тераса с фонтани и скулптори. Това е част от проекта на арменския архитект Таманян да построи Ереван с формата на слънце, като каскадата е един от неговите лъчи.

Както се сещате, такива мащабни проекти са присъщи на един познат нам мащабен режим – социализма, и строителството е започнато още през 70-те години. Маниерът на градеж напомня може би малко НДК.

Поради мащаба си, каскадата в Ереван обаче няма късмета на НДК и така и не бива завършена преди разпада на СССР. До 2002 година съоръжението си стояло започнато-недовършено, когато милиардерът с арменско потекло Джералд Кафесчиян откупва каскадата и през 2009 -та открива врати нов музей на съвременното изкуство. В подножието на каскадата са разположени множество интересни и съвременни скулптури на международни артисти. Имаше произведения на някакви известни имена, които разбира се не запомних, но мен най-много ме впечатли лъвът от автомобилни гуми:

Лъв от гуми – нощен Ереван, Армения

Каскадата много ни впечатли и се зарекохме, че ще я посетим и на светло за снимки, след като се върнем от арабските ни набези към Азербайджан и Иран.

Понеже бях спрял колата точно пред каскадата като софийски снабдител на квартално магазинче, двама военни се навъртаха около Sandero-то и се почесваха. Обозначих се аз и тъкмо да ме изгонят и като стана дума за България, пак ми се размина – колко далече било това, рядко се виждала кола с такава регистрация, ала бала – екстра 🙂

Направих си обратен завой пред тях (там тази маневра е позволена навсякъде) и дим да ме няма. Преди лягане нацъкахме на навигацията (Garmin – гадост) обектите за следващия ден. Те включваха и посещение при Пето (роднината на Вайк и Вардан – моите български арменски приятели от София) в град Арташат, с когото се разбрахме по телефона, че ще се видим на площада пред стадиона.

Лягаме, защото утре ни чака поредния приключенски ден!

Продължението:

Армения и Грузия с Дачия (5): Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

Автор: Драган Драганов

Снимки: авторът

Ако пътувате към Гарни, ето специалните оферти за нощувки:

Booking.com

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения

Нощувки из цяла Армения, можете да запазите тук


Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Армения и Грузия с Дачия (4): Манастирът Гегард, Гарни и нощен Ереван”

  1. Teodora Mitkova каза:

    Чудно, чакам следващата част с нетърпение.

  2. Стойчо каза:

    Излезе току-що 🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version