юли 02 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(7): Сан Франциско и Sequoia National Park

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун, а за последно минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и ще стигнахме до езерото Тахо. Днес продължаваме със Сан Франциско. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част седма

Сан Франциско и Sequoia National Park

Предстояха ни два дни в Сан Франциско.

Спирката на метрото, което тук се казва BАRT, не е далеч, но до там може да се отиде само с кола. Пред станцията има голям безплатен паркинг. Kакто във всички големи градове и тук паркирането дори и на улиците е платено. Оставяме колата и минаваме през подлеза към спирката на BART-а. Билетите са по $7,10 за отиване и връщане.

Метрото е хубаво и в голяма част е над земята.

При пресичане на морето влиза под него. Минаваме 4 спирки до станцията Embarcadero, която е близо до едноимен крайбражен булевард. Тази спирка е най-близо и до началната на обиколния туристически автобус. На излизане питаме на информацията за офиса на транспортната фирма и ни казват, че е на 10 минути път пеш. Като излязохме от станцията на метрото видяхме, че сме до последна спирка на един от символите на Сан Франциско — малкото трамвайче, запазено в оригиналния си вид повече от век.

Трамвайчетo — един от символите на Сан Франциско

Случайно забелязваме, че на булеварда срещу нас е спрял обиколен туристически автобус. Оказа се, че е на избраната от нас фирма, а офисът им, откъдето може да вземем билетите наистина е наблизо, но този идваше от там и продължава в обратна посока. Показахме резервациите си и ни поканиха да се качим, макар и без билети. Бус-ът отгоре е открит и духа студен вятър. Минаваме през целия град, включително и през Чайна Таун. Както навсякъде, заснемаме всичко с камерата. Известно е, че всичко видяно на бързо се забравя лесно, а гледайки филмите след време се виждат неща, за които нямаш никакъв спомен.

Снимки от автобуса в центъра на Сан Франциско

Слизаме на последната спирка и вземаме билетите. Те важат 48 часа за двата маршрута, които сме резервирали — през града, по който минахме, и за моста Golden Gate, който оставяме за втория ден.

Улица по хълмовете на Сан Франциско

Наложително беше да разрешим и неочаквано появил се проблем с колата — компютърът предупреждаваше, че остават само 5% от периода до следваща смяна на маслото на двигателя. Тези неща сигурно трябваше да уточним при наемането на колата, но тогава не ни беше до това, а и предполагах, че след като наемаме колата за такъв дълъг период от време, тя ще е обслужена напълно. Отиваме до намиращия се наблизо офис на Hertz. Служителката не беше наясно какво трябва да се прави и се свърза с оперативната служба на компанията. От там казаха, че може да ни оторизират да сменим маслото, но след като на таблото се появи червен сигнал, а такъв все още нямаше.

По улицата е оживено, има и много магазинчета с изложена стока по тротоара. Прилича на която и да е подобна улица в голям европейски град. Влизаме в едно магазинче да търсим дискове за видеокамерата. Продавачите, които може би бяха и собственици, се оказаха украинци, с които проведохме кратък разговор относно общата на народите ни съдба.

Преминаваме през изпълнения с всевъзможни магазинчета и ресторанти Fisherman’s Wharf. Трябва да сигнем до „кей 41„/Pier 41/, откъдето в 15:55ч. ще вземем ферибота за острова и едноименен

затвор Alcatraz (Алкатрас)

Пристигаме малко преди определения час за отплаване.

Ферито се напълни, като преди качване пътниците се прекарваха край едно голямо платно със снимка на острова и ги снимаха пред него. На табло преди изхода бяха накачени снимки на вече минали и снимали се туристи, като беше отбелязано от кой час на отплуване са правени. Желаещите можеха да си ги купят. Ние си спестихме това удоволствие и минахме зад платното, като преценихме, че след като сме тръгнали за истинския Алкатрас нямаме нужда от такива фалшификати. На ферито останахме на палубата отзад, духаше силен вятър и след 10—15 минути плаване в залива акостирахме на острова, който е отдалечен от брега на около 2 км. Спуснаха подвижна стълба и слязохме на малък площад пред сградата на затвора. Тук беше и магазинът за сувенири, който оставихме да посетим на връщане.

Така са виждали Сан Франциско затворниците от Алкатрас

По стръмна павирана улица влязохме навътре до входа на затвора. Имаше плоча с информация, че първо тук е бил военен затвор с по-лек режим, а впоследствие е преобразуван на зловещия, известен от много книги и филми затвор.

Входът на сградата на затвора

От брега на острова се открива хубав изглед към града, има и фар. През цялото време студеният вятър не стихваше нито за минута. Сан Франциско беше единственото място в Щатите където изпитахме неприятен студ.

След това влязохме в самия затвор, където всичко е запазено както си е било — офисът на охраната, килиите, столовата, стаята за свиждане с две малки прозорчета с дебели стъкла и дупка в едното, през която е можело затворниците да си стиснат ръцете с посетителите по време на свиждане.

(ляво)Вътрешността на затвора с килии на три етажа <–>Килия в затвора Алкатраз (дясно)

(ляво)Мястото за свиждане, в ляво отворът за стискане на ръце <–> Офисът на дежурните пазачи(дясно)

Умивалня до столовата на затворниците

Обстановката беше тягостна. Има си хас! Коридорите между килиите носеха имена на известни улици от големи градове в Щатите — Michigan Avenue, Broadway, Times Square…

Имаше отворена килия, в която можеше да се влиза и да се почувства атмосферата, в която са живеели затворниците. Имаше и две напълно обзаведени килии със „спящи“ на леглото манекени с глави обърнати към страната на коридора. Неприятно място!

След като се разходихме и разгледахме достатъчно вътре, излязохме във вътрешен двор, където се виждаше полуразрушена сграда, в която е била работилницата.

Сградата на работилницата в затвора

Известно е, че са правени много опити за бягство от затвора,

но всичките са били неуспешни. Бегълците или са били залавяни, или са загивали в студените води на залива, където са ставали жертви и на акули. След последния опит, за който не се знае как е завършил, тъй като няма никаква информация за бегълците, затворът е закрит.

Последните избягали затворници и единствените, които никога не били открити

Килията на един от избягалите затворници и пътят, по който са избягали

Пред входа на затвора

Имаше страшно много чайки, които бяха оцвъкали навсякъде. След това минахме и покрай сградата на казармата, която също беше полуразрушена.

Върнахме се с последния за деня ферибот и решихме, че за този ден това ни е достатъчно и можем да се придвижваме към хотела.

Булевард Embarcadero

Тръгнахме пеш по крайбрежния булевард към спирката на метрото и пробвахме GPS-a на режим „пешеходец“ — справи се много добре, също като на Ниагара:-) От метрото през подлеза стигнахме до колата, която беше останала почти сама, паркингът се беше изпразнил.

Вторият ден излизаме по познатия път до паркинга и после в метрото. Слизаме пак на същата спирка и докато изчакваме туристическия обиколен автобус разучаваме ползването на улична тоалетна — кабина, на която вратата се отваря и затваря автоматично с натискане на бутон и е без пари. Преди да се разреши ново отваряне, вътре автоматично се пуска вода за измиване.

Мостът на два етажа Bay Bridge, по който минават над двеста и петдест хиляди автомобила дневно /снимки от автобуса/

Когато се качваме на бус-а никой не ни обръща внимание и не ни късат контролите на билетите. Минаваме отново по маршрута през цялата централна част на града и пристигаме на първата спирка до офиса. Предния ден момичето, което ни даде билетите, написа на тях и разписанието на бус-а за мостаGolden Gate. Когато отидохме на неговата спирка, горе се беше напълнило и ние седнахме долу, зад шофьора.

Маршрутът на туристическия автобус

Автобусът спира край Музея за изящни изкуства, разположен във внушителни сгради с големи колони и арки. Отпред има добре оформено езеро с фонтани в него, алея за пешеходци и много зеленина и цветя. За посещение на музея не е предвидено време и след 10—15 минути автобусът потегля отново. Желаещите да го посетят може да останат, разбира се, и да продължат с някой от следващите автобуси, минаващи по този маршрут.

Странните колони на Музея за изящни изкуства

Преди моста Golden Gate има кабинки за плащане на такса и веднага след това се излиза на моста. Първо се минава покрай масивни бетонни блокове, в които влизат сноповете от стоманени въжета, държащи моста. Те са прехвърлени през високите арки и по тях са накачени поддържащите моста въжета. Всичко е боядисано червено. Разстоянието между двете арки е около 1300м. По моста има две платна с по три ленти, а от двете страни и пътеки за пешеходци. От едната страна на моста е заливът, в който се вижда остров Алкатраз, а от другата е Тихия океан. Малко след като премина по моста, автобусът отби в отклонение в дясно, по което се изкачи до площадка с голям паркинг. Това е удобно място, откъдето моста се вижда добре, макар и малко по дължина. На площадчето в средата на паркинга има склуптурна фигура на моряк с вперен в океана поглед.

Мостът „Golden Gate“

Вятърът е „издухал“ дрехите на моряка в същата посока, както и на знамето

На връщане се качвам на горния етаж на автобуса и снимам с камерата цялото преминаване по моста. Продължава да духа студен вятър, който на моста е още по-силен. След това преминаваме през богаташкия квартал на града с много тузарски вили и къщи. Цялата обиколка трае повече от час и половина.

Използваме отново туристическия бус, за да отидем до центъра и Union Square, където се разхождаме до късно. Присъствахме и на инцидент, когато в един от многоетажните магазини на Union Squareобявиха тревога за пожар и всички хора се изнесоха без паника, след това изкараха персонала, дойде и пожарна кола. Може да беше и учебна тревога, защото не последва нищо:-)

Union Square

Беше все така хладно, а по едно време позаръмя малко дъжд. Вече по тъмно бяхме на нашата спирка, колата беше на паркинга и без проблем се придвижихме към хотела. За да посетиш и видиш всичко забележително в този световен град, може би е необходимо да живееш в него няколко години, но ние останахме доволни и от видяното през тези два дни.

Сутринта потегляме за Visalia, градчето, което е на 50—60 км от

парка с гигантските секвои

След като излязохме от Сан Франциско постепенно стана горещо. Спираме на една добре уредена Rest area, където се преобличаме. До края на пътуването нямаше да изпитаме повече нито грам студ:-)

Преминаваме през плодородната калифорнийска долина — около пътя се редят плантации, овощни градини, палми, лозя, напоителни канали. По билото на едно възвишение виждаме инсталирани много вятърни генератори. Минаваме през град Fresno и във Visalia пристигаме малко след 14 часа. Хотелът е Econo Lodge и го намираме лесно.

Visalia е красиво, приятно и чисто градче

с широки улици, хубави къщи, колеж, голям парк с детски площадки, много магазини, бензиностанции и банки. Настаняваме се в стая на партера, в която има всичко, а климатикът е включен и е приятно хладно. Температурата навън е 92ºF, което е към 36ºС. В САЩ температурата се измерва по Фаренхайт, така показваше и термометърът в колата.

Първо трябваше да решим проблема със смяната на маслото на двигателя на колата, като се надявахме да попаднем на по-компетентен служител от дамата по-предния ден. Намираме офиса на Херц към края на главната улица. Посреща ни любезен възрастен служител. Обяснихме му за какво става въпрос, той взе ключовете на колата, провери в компютъра си и каза, че може да караме спокойно още около 3000 мили, до показание на километража 24000 мили, а това с 5-те процента, колкото показва компютъра на колата, да не ни притеснява!?

Отбиваме се и в мол-а, който е огромен, на един етаж, приятно охладен, с голяма зала за хранене с детска площадка по средата й, с много маркови магазини. Има и такъв на Hollister, каквито имало само в Щатите, препълнен с хубави дрешки за тийнейджъри и не само!

На връщане към хотела спираме на огромен магазин за хранителни стоки „99 цента“. Безумно ниската цена не пречи всичко да е качествено и съвсем не лошо, особено плодовите сокове. В магазина има и доста хора, въпреки че сигурно не е много престижно да се пазарува от такова място. Навсякъде в градчето цари спокойствие, а хората са любезни и много внимателни. През Visalia е единият път, по който може да се стигне до Sequoia National Park, а другият е през Fresno, по-големият град на север от Visalia, през който минахме на идване.

Сутринта излизаме от хотела и преди да се отправим към Sequoia Park минаваме бавно по централната улица на градчето и правим поредното филмиране с камерата от колата. Пътя към парка е хубав и минава покрай лозя, лимонови и портокалови плантации. По-късно излизаме до язовир, където са спрели много коли, а навътре в него се виждат лодки и яхти. Продължаваме край реката по изкачващия се нагоре път..

На входа на парка

плащаме $20 за вход.

Нещо като касова бележка, която ни дава рейнджърката залепваме на предното стъкло на колата. Следващите километри трябва да изкачим още 1200—1300м до височина 1800м, където са секвоите. Пътят се изкачва много стръмно и е тесен с безкрайна поредица от остри завои. Няма права отсечка по-дълга от 15—20м и изпреварването е невъзможно. Изпитвам удовлетворение от поведението на Понтиак-а, мощността му си каза думата и се държа прилично при това почти алпинистко изкачване. Преминаваме край естествено образуван тунел под паднала скала, през който преди е минавал и пътят. Вече е затворен с няколко големи отломъци от скали, оставени пред него, а пътят го заобикаля

Виждаме първите секвои, а до пътя има и една паднала, с извадени корени. Спираме при друго паднало дърво с изрязан в него тунел за преминаване на автомобили.

В дънерите на много от тези огромни дървета, достигащи височина до над 100 метра, има следи от опитите да бъдат повалени чрез запалването им.

Обгорен дънер на секвоя при опит да бъде повалена

Следващото ни спиране е на паркинг в подножието на

скалата Моро. Moro Rock

е гола гранитна скала, издигаща се сред гората. Малко се подвуомяваме, но решаваме в крайна сметка да я изкачим. Изкачването става по пътека с издълбани в гранита стъпала и парапет от стоманено въже. Времето се заоблачи и когато бяхме най-горе започна да ръми.

Скалата Moro

Слизаме и продължаваме към едно от двете

най-големи дървета в парка — General Sherman.

Другото оспорващо първенството за най-голямо дърво — General Grant е от другата страна на парка, т. е. при влизане от към Fresno и до него няма да ходим, защото е доста далеч. Стигаме до голям паркинг с дървени къщи около него, а пред тях една огромна секвоя, оградена с ниска символична оградка.

Огромна секвоя с музея на парка зад нея

След като я наснимахме, влязохме в дървена къща зад нея, която се оказа, че е музей на парка. Тук разбрахме от една рейнджърка, че General Sherman е на 2—3 км. по-нагоре. Наложи се да пропътуваме още към 2 км., след което да влезем в гората и заобиколим обратно, за да стигнем до огромен паркинг, на който бяха спрели много коли. Заваля силен дъжд и се наложи да поизчакаме в колата. Оказа се, че има да се върви пеш към 15—20 минути. След като дъждът спря напълно се отправихме по алеята към „Генерала“. Наоколо се виждаха големи секвои на групи по 2-3-4…

General Sherman

На General Sherman дънерът

е ограден със стабилна дървена ограда. Това е дървото с най-много дървесна маса в света и се смята, че е най-големия жив организъм, населяващ в момента нашата планета. Впечатляваща е дебелината му, докато височината му е ограничена — няма го върха, който вероятно е „отнесен“ от мълния. Поставена е табела със скица на дървото и информация за него — масата на секвоята General Shermanе е 1487 кубични метра, диаметърът на дънера в основата е 11 м., а обиколката му е 103 фута, 31 метра и продължава доста бързо да расте на дебелина. Дървото е на 2200 години и е високо 275 фута, 84 м.

Скица на секвоята General Sherman

Гигантски дървета по пътя в парка

Наоколо се виждаха други по-малки на дебелина, но много високи секвои. На площадката пред дървото рейнджърка разказваше историята му на заобиколили я група туристи.

Интерпретация на сечение на дънера на дървото — по 100 години за всеки кръг

На връщане минахме по направеното с плочи копие в естествени размери на разрез на дънера на General Sherman. Всеки кръг отговаря на 100 години.

По-късно видяхме мечок, който, изправил се на задни крака, ровеше в контейнер за смет, вероятно забравен отключен. Спряхме, излязохме от колата и успяхме да го снимаме като се измъкваше към гората

Жива мечка и в естествената си среда на свобода

Като излязохме от планината стана пак горещо. Спираме край портокалова плантация с отрупани с плодове дървета. До входа на фермата има павилион с подредени мрежички с портокали на самообслужване — 2 кг за $1. Парите се пускаха в кутия, а наоколо нямаше никой…

Портокалово дърво в California

Продължаваме по щатски път SR198, като преминаваме отново през Visalia, но без да спираме. В градчето Lemoore се прехвърляме на SR41, който скоро заприличва на междуселски път. Предстоеше ни да пресечем калифорнийската долина от изток на запад и да излезем на тихоокеанското крайбрежие. Ограничението е от 55 мили и въпреки слабия трафик, всички стриктно го спазват. По едно време ни настигна джип, пълен с младежи, който се залепи плътно зад нас. Това беше деликатен начин за подсещане да им се даде път, тъй като нямат намерение да се съобразяват с ограничението на скоростта, но не смеят да пресекат непрекъснатата линия и да изпреварят. Не ни подсещат с присветване и надуване на клаксон. Когато на едно уширение се създаде възможност да понамаля и мина в дясно — джипът отпраши веднага напред. Задминавайки, не ни „приветставаха“ с някой от познатите ни красноречиви жестове!

Минаваме край много напоителни канали, изгорени стърнища на ожънати ниви, плантации с царевица. Очевидно тук беше район за посеви на зърнени храни. Като започна да се смрачава движението съвсем уредя. Пътят беше тесен, но с хубав асфалт. Тук там се виждаха отбивки за ферми, които обаче бяха далеч от пътя. Включихме GPS-a и по едно време той започна да ни предупреждава, че трябва да завием на ляво. Спрях до кръстовището, дето трябваше да стане това и уточних,че за да стигнем по най-късия път до хотела трябваше да излезем на друг подобен „селски“ път SR229. Тази идея не ми хареса, защото вече се мръкваше, а липсата на движение и населени места леко ме притесняваше. Предпочетох друг вариант, при който щяхме да продължим до магистралата US101, като пътя ставаше с 15—20 км по-дълъг, но беше за предпочитане пред пустия междуселски път. Когато излязохме на US101 беше нощ. По магистралата се кара лесно, виждаме много светлини и при курортното селище Pismo Beachизлизаме до океана. Навсякъде се виждат цветни светлинни реклами, но ние минаваме транзит. По магистралата караме около 50 км. и стигаме до хотела в Grover Вeach/Arroyo Grande/. При излизане от магистралата към хотела една дама с голяма кола ми присветна и свирна /за първи път от началото на пътуването/, а като ни задмина ме засече и спря пред нас на светофара. Видяхме я че говореше и по телефон. Това ни напомни, че все пак сме в Калифорния:-) Настаняваме се в хотел Econo Lodge. По-късно по телевизията предават директно посрещането на Папата в Австралия.

Продължението:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего>>>

Автор: Христо

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(7): Сан Франциско и Sequoia National Park”

  1. […] до езерото Тахо. а за последно минахме през Сан Франциско. Днес продължаваме към Лос Анжелис и Сан Диего. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version